РЕШЕНИЕ
№ 5139
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110212277 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22-2400250 от
13.08.2024г., издадено от ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ - СОФИЯ, на основание чл. 53 от ЗАНН на ЮЛНЦ - СДРУЖЕНИЕ
„БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ВОДНА ТОПКА“, с ЕИК: ********** е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 (две хиляди) лева за административно нарушение по чл. 303, ал.3 вр.
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ЮЛНЦ - СДРУЖЕНИЕ
„БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ВОДНА ТОПКА“ обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез защитника адвокат П. П.
инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на
извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на
санкционния акт. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - СОФИЯ, редовно призована, се представлява
от надлежен процесуален представител, който инвокира пред съда доводи за
неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. Претендират
се разноски.
Въззивният съд, в качеството си на последна инстанция по
1
фактите, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено
следното:
I.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 26.08.2024г., в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчено на 15.08.2024г. с разписка на
„Български пощи“ ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Фактическата обстановка по делото не се различава от същата, която е
била установена от актосъставителя в съставения АУАН, а след това -
потвърдена от административно-наказващия орган в издаденото НП.
ЮЛНЦ - Сдружение „Българска Федерация Водна Топка“, с ЕИК:
******** имало адрес на управление в гр.С. В периода 22.05.2024г. до
02.07.2024г. е била реализирана проверка от свидетелите Ш. и Е. Б. Б. - на
длъжност инспектори в ДИТ-София за спазване на трудовото законодателство
от посоченото ЮЛНЦ.
Било установено, че непълнолетния З. С. В. с ЕГН: **********, роден на
20.06.2008г., като спортен съдия в Сдружение „Българска Федерация Водна
Топка“ до приключване на спортната състезателна година - 2023/2024г. - е
участвал по граждански договори в квалификации, а именно - 1.). в
квалификация ДП U15-24-26.11.2023г., в гр.Варна; 2.). в квалификация ДП и
17 група С - 08-10.12.2023г.; 3.). в квалификация ДП и 17 група А - 15-
17.12.2023г. (Бургас); 4.). в квалификация У13 Бургас - 12-14.01.2024г.; 5.). в
квалификация ДП група ЕЛИТ U15, 1 кръг, наряд 20.01.2024г., гр.Бургас; 6). в
квалификация ДП ЖЕНИ, турнир 3, наряд - 06-07.04.2024г.
Непълнолетният В. следвало да получи ежемесечни хонорари
(възнаграждения) от квалификациите и първенствата по водна топка - мъже и
жени за месеците ноември 2023г.; декември 2023г; януари 2024г. и февруари
2024г. в периода от месец октомври 2023г. до месец юни 2024г. по начисления
от ведомости, както следва - 1.). за месец 10.2023г. - сума по договор в размер
2933.75 лева или крайна сума за получаване 2640.37 лева; 2.). за месец
01.2024г. - сума по договор в размер 1092.63 лева или крайна сума за
получаване 1010.68 лева; 3.). за месец 02.2024г. - сума по договор в размер
1 156.75 лева или крайна сума за получаване 1070.19 лева; 4.). за месец
03.2024г. - сума по договор в размер 930.00 лева или крайна сума за
2
получаване 860.25 лева; 5.). за месец 04.2024г. - сума по договор в размер
930.00 лева или крайна сума за получаване 860.25 лева.
Непълнолетният В. не е бил регистриран като наето лице в Регистъра за
разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години и ЮЛНЦ -
Сдружение „Българска Федерация Водна Топка“ е нямало предварително
разрешение от ДИТ-София за наемането на работа на непълнотелното лице.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Същата се допълва и от показанията на свидетеля-
актосъставител Ш. и свидетеля Е. Б. Б., както и от показанията на
свидетеля А. С. С. (счетоводител в Сдружение „Българска Федерация
Водна Топка“). Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото
и показанията на разпитаните свидетели като пълни, последователни,
изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Съдът не
установява противоречия в доказателствените матерали. Спорът по делото не
е по фактите или доказателствата, а по правото и приложението на закона.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, точни,
конкретни, достоверни, логични, хармонични и взаимодопълващи се от
писмените доказателства. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на
писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по
делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. Липсва нарушение от актосъставителя при призоваването на
жалбоподателя чрез законовия му представител за връчване на АУАН. Правото
му на защита не е било нарушено. Санкционираният жалбоподател е знаел за
какво деяние е административно-наказателно обвинен. Като уличено в
административно нарушение лице същият има правото да не се самоуличава;
да избягва призоваването и/или уведомяването си; да не оказва съдействие на
актосъставителя; да забавя процедурата и т.н. - все възможности, с които
същият би могъл да упражни правото си на защита.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
3
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма в АУАН и НП по чл. 303, ал.3 вр.
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е посочена правилно.
Кодекса на труда предвижда специална закрила на непълнолетните лица,
уредена в глава ХV, раздел първи от нормативния акт, като с нормата на чл.
301, ал. 1 от Кодекса на труда, минималната възраст за приемане на работа е
16 години и е въведена забрана за приемането на работа на лица, ненавършили
16 години. В чл. 302, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е предвиден редът по
който, по изключение, се приемат на работа лицата ненавършили 16 години,
като това става след обстоен предварителен медицински преглед и
медицинско заключение, което установява годността им да извършват
съответната работа и при наличие на предварително разрешение на
Инспекцията по труда за всеки отделен случай. С посочените норми
законодателят цели опазване на живота, психическото и физическото здраве
на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа
незрялост. Разпоредбата на чл.303, ал.1 от КТ забранява приемането на лица
от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и
за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Съгласно
чл.303, ал.3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Според настоящата инстанция, в случая от анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че в
периода от месец октомври 2023г. до месец юни 2024г., непълнолетният З. С.
В. с ЕГН: **********, роден на ......... е полагал трайно труд (дори и под
формата на граждански договор), като съдия на спортни мероприятия за
Сдружение „Българска Федерация Водна Топка“ до приключване на
спортната състезателна година - 2023/2024г. Непълнолетният З. С. В. е
участвал по граждански договори в квалификации като съдия, а именно - 1.). в
квалификация ДП U15-24-26.11.2023г., в гр.Варна; 2.). в квалификация ДП и
17 група С - 08-10.12.2023г.; 3.). в квалификация ДП и 17 група А - 15-
4
17.12.2023г. (Бургас); 4.). в квалификация У13 Бургас - 12-14.01.2024г.; 5.). в
квалификация ДП група ЕЛИТ U15, 1 кръг, наряд 20.01.2024г., гр.Бургас; 6). в
квалификация ДП ЖЕНИ, турнир 3, наряд - 06-07.04.2024г. За тези участия
същият е получавал парични възнаграждения под формата на хонорари за
труда му, като свидетелят А. С. С. излага в показанията си, че спортният съдия
(непълнолетния В.) получавал възнаграждението си, независимо дали
например изпълнявал задълженията си като спортен съдия (ако си тръгнел по
време на спортен мач, на него отново му се дължало възнаграждение - това е
принцип в трудовото право, доколкото при гражданския договор се заплаща
само резултата - колкото изработиш, толкова получаваш.).
Непълнолетният З. С. В. (на 17 години, роден на 20.06.2008г.) е
престирал реално и фактически, след анализа на показанията на свидетелите
С., Х. и Б., работна сила по КТ за жалбоподателя за Сдружение „Българска
Федерация Водна Топка“ при установени трудова дисциплина и период, без
преди това да е било поискано и дадено разрешение за работата му като
спортен съдия, предвид неговата непълнолетна възраст. Той е осъществявал
трудова дейност с всички елементи на трудовото правоотношение като място
на работа, длъжност, работно време, почивни дни и при уговорено трудово
възнаграждение. В тази връзка, следва да се приеме, че нарушението е
доказано, с което не е спазено правилото на чл. 303, ал. 1 вр. ал.3 от КТ.
Деянието от обжалваното НП е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на юридическо лице, и доколкото се касае за обективна
отговорност, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на
деянието, тъй като отговорността, която ЮЛНЦ следва да понесе, е
безвиновна.
Неспазването на горните задължения от работодателя е административно
нарушение, като нормата на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
В конкретния случай, законосъобразно административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на работодателя за Сдружение „Българска
Федерация Водна Топка“. Правилно е приложена санкционната норма по чл.
414, ал. 1 от КТ. Справедливо и законосъобразно с оглед изложените мотиви в
НП, които съдът безусловно споделя, наказващият орган е определил и
размера на административното наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 лева. Административното нарушение притежава сравнително
завишена обществена опасност, тъй като касае засягане на трудовите права на
непълнолетно дете. Всяко дете е с накърнима физика и психика. Това от своя
води до негативни правни последици за всяко дете, тъй като при неспазването
на императивните изисквания на трудовото законодателство по чл.303, ал.3 от
КТ се създават условия за засягане на техните права, но се застрашава от
увреждане и тяхното нестабилно физическо, умствено и психическо
5
състояние, което има всяко дете до 18 години. Всякога приемането на работа
на непълнолетен без разрешение от Инспекцията по труда е нарушение с
висока степен на обществена опасност. Определеното и наложеното на ЮЛНЦ
жалбоподател наказание отговаря на целите на наказанието и е съответно на
високата степен на обществена опасност на нарушението.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е със съответната за вида си висока степен на
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените
отношения по състава на чл.303, ал.3 от КТ.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното административно-
наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на
тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на
жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е
отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22-2400250 от
13.08.2024г., издадено от ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ - СОФИЯ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ЮЛНЦ -
6
СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ВОДНА ТОПКА“, с ЕИК:
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000.00 (две хиляди) лева за административно нарушение по чл.
303, ал.3 вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА ЮЛНЦ - СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА
ФЕДЕРАЦИЯ ВОДНА ТОПКА“, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ -
СОФИЯ чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 20 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7