Р Е Ш Е Н И
Е
№ 286
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 24.06.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 154 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка
с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба на КООПЕРАЦИЯ
“ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА
ИНВЕСТ”, ЕИК *********, със седалище в град Пловдив, ул. „Брезовска” № 8,
представлявана от **** Р.П.Б., действащ чрез процесуалния си представител и
пълномощник по делото адвокат Н.П.Р. против С.Р.П., ЕГН: ********** *** и
М.П.П., ЕГН: **********,***, в която се твърди, че на 06.02.2018 г. ищецът е
подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу двамата ответници, по което е
образувано ч.гр.д. № 2029/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд и в
последствие е издадена срещу тях в полза на ищеца заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 08.02.2018 г. Въз основа на така издадената
заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 44/2018г. по
описа на ЧСИ Зорница Добринова с peг. № 829 на Камарата на ЧСИ и с район на
действие при Окръжен съд Пловдив, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжниците са подали възражения срещу разпореждането за осъждането им по
заповедта за незабавно изпълнение на РС Пловдив. С посочените обстоятелства ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове, с които се
иска от съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 55950 евро с левова равностойност - 109
428,69 лв., представляваща цялата дължима сума по запис на заповед, издаден на
13.02.2015 г. и предявен за плащане на 13.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в
съда - 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че документът, във основа на който е
издадена цитираната заповед за изпълнение срещу ответниците, а именно - записът
на заповед от 13.02.2015 г., е издаден от първия посочен ответник С.П. за
сумата от 55950 евро, като
същият е без протест и е платим на предявяване. Като поръчител по записа на
заповед се е задължил да отговаря вторият ответник - М.П.П.. Сочи, че записът
на заповед е бил предявен за плащане на 13.02.2015 г., но плащане не е било
извършено нито на датата на предявяването, нито към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Посочва също, че Кооперацията - ищец е кредитна
кооперация - юридическо лице, учредена по Закона за кооперациите и създадена
съгласно договореностите между правителството на Република България и Комисията
на Европейския съюз чрез Меморандуми за разбирателство 9103 от 28.12.1995 г. и
август 1998 г. и правилата за прилагане на Схема за земеделски капиталов фонд.
Тя е регистрирана с решение на Пловдивски окръжен съд от 05.02.1996 г. по
фирмено дело № 711/1996 г., пререгистрирана в Агенция по вписванията, Търговски
регистър, с ЕИК № *********. По смисъла на тези правила и на Постановление на
МС № 343 от 30.12.2008 г. кредитната кооперация съгласно § 12 от Закона за
кредитните институции продължава дейността си като финансова институция.
Кредитната кооперация осъществява дейност по предоставяне на кредити на
членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства.
Ищецът твърди, че процесният запис на заповед е бил
издаден за обезпечаване на сключен между страните договор за заем. В тази
връзка сочи, че първият ответник С.П. е член-кооператор с дялов капитал от 5500
лв., като в резултат на подадени от същата молби за членство и за отпускане на
кредит, както и вследствие на взето решение от страна на Управителния съвет на
кооперацията - ищец, на 13.02.2015 г. между кооперацията от една страна като
заемодател и от друга страна като заемополучател С.П. и М.П. като солидарен
длъжник е бил сключен договор за заем № 3815, по силата на който на
заемополучателя е предоставен целеви заем за зеленчукопроизводство в размер на
41000 евро. Към него е бил изготвен погасителен план в евро, неразделна част от
договора, за погасяване на заема за 60 месеца. Твърди, че по писмено искане на
заемателя от 13.02.2015 г. усвояването на заемната сума, както и неговото
обслужване, е разрешено да се извършва в лева, като за тази цел е изготвен и
втори погасителен план в лева. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 8 от договора за
заем при сключването му кооперацията е начислила следните такси: за управление
на заема 2 % от главницата или сумата от 1603,78 лева; такса за разглеждане и
произнасяне по молбата за заем и за оформяне на досие - 10,00 лв., такса за
консумативни разходи по договора - 5 лв.; довнасяне на дялов капитал - 5300 лв.
Твърди, че общата сума на таксите и дяловите вноски е в размер на 6918,78 лева,
която сума е прихваната от отпусната заемна сума със съгласието на
заемополучателя. Твърди, че заемополучателят С.П. е усвоила левовата
равностойност на сумата по заема 41000 евро по 1,95583 за 1 евро, равняваща се
на 80 189,03 лв., от която сума е извадена (прихваната) сумата на таксите и
вноските по заема за 6918,78 лв., като на същата дата - 13.02.2015 г.
получаването на заемната сума е удостоверено от преводно нареждане на Уникредит
Булбанк за сумата 73270,25 лв. по личната банкова сметка ***. Сочи, че на
основание чл. 3 от договора за заем от датата на усвояването на заема на
13.02.2015 г. започва начисляването и на договорни лихви в размер на 14 %
годишна лихва, като съгласно погасителния план в лева, погасителните вноски се
дължат на всяко 20-то число от месеца, а крайният срок на погасяване на всички
задължения по заема е 20.01.2020 г. Твърди, че съгласно погасителния план в
лева главницата по заема в размер на 80 189,03 лв. следва да бъде погасена на
38 равни вноски от по 2000 лв. и една последна от 4189,03 лв., с падежи, подробно посочени в пог. план.
Ищецът твърди, че в чл. 3, ал. 1 от Договора е
уговорено, че заемателят дължи на заемодателя възнаграждение - договорна лихва
с правно основание по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, която за периода на действие на
договора от 13.02.2015 г. до 20.01.2020 г. е в размер на 14 % годишна лихва
върху главницата, или дължимите договорни лихви са общо за сумата 29239,91 лв.
Договорната лихва се изчислява по метода на “простата и падаща лихва”, като
лихвите се изчисляват на базата на 365 дни за 1 година. Сочи, че погасителните
вноски за договорни лихви се внасят от заемателя на 60 броя месечни вноски с
различни размери, общо в размер 29239,91 лв., като тези вноски са дължими на
всяко 20-то число на съответния месец по приложения погасителен план в лева към
договора.
Посочва също, че съгласно чл. 15 от Договора при
просрочване и неплащане на погасителните вноски, както за главница, така и за
договорни лихви, както и при предсрочна изискуемост на заема, както и при неизпълнение
на което и да е задължение на заемателя или на съдлъжника, визирани в чл. 3
ал.3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл.7, чл.8, чл.9 и чл.12 от този договор,
заемодателят начислява без предизвестие и без предупреждение наказателни лихви
под формата на неустойка с правно основание по чл. 92 от ЗЗД в размер на 35 %
годишна лихва върху дължимите суми, начиная от датата на забавата на всяка една
вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят,
съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително съгласие.
Според твърденията на ищеца заемът не е обслужван
редовно от заемателя, тъй като не са заплащани в срок и в определения размер
дължимите вноски по погасителния план, което е довело до начисляване на
неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за главници и за
договорни лихви. Посочва, че с първата вноска на 20.02.2015 г. в размер на 215,
30 лв. заемополучателят е погасил договорните лихви, които са с падеж на
20.02.2015 г.; с втората вноска на 20.03.2015 г. в размер на 2861,21 лв. е
погасена главница от 2000 лв. и дог. лихва 861,21 лв., както е по пог.план.; с
третата вноска на 14.04.2015 г. в размер на 2929,70 лв. е погасена главница от
2004,60 лв. и дог. лихва 925,09 лв., както е по пог.план; вноската с падеж
20.05.2015 г. не е платена в срок, а същата е постъпила на 01.06.2015 г. за
сумата 2920 лв., с която се погасяват: 876,63 лв. за просрочена дог. лихва;
10,09 лв. неустойка на просрочена дог. лихва за забава от 12 дни; 22,96 лв.
неустойка на просрочена главница за 12 дни забава; 1995,40 лв. просрочена
главница; 14,92 лв. погасена редовна дог. лихва с падеж 20.06.2015г. Посочва,
че от 20.06.2015 г., както и от всяко следващо 20-то число на месеца до
20.01.2018 г., заемателят е изпаднал в забава за 32 поредни пог. вноски за дог.
лихви на обща стойност 21 110,54 лв., за периода на забавата от 20.06.2015 г.
до 20.01.2018 г. вкл., а в периода от 20.10.2015 г. до 20.05.2016 г. заемателят
е изпаднал в забава за 8 поредни погасителни вноски за главници от по 2000 лв.
всяка на обща стойност 16000 лв. Твърди, че следващата забава е в периода от
20.10.2016 г. до 20.05.2017 г., когато заемателят отново е изпаднал в забава за
8 поредни погасителни вноски за главници от по 2000 лв. всяка, на обща стойност
16000 лв.В периода от 20.10.2017 г. до 20.01.2018 г., заемателят е изпаднал в
забава за още 4 поредни погасителни вноски за главници от по 2000 лв. всяка, на
обща стойност 8000 л. или в обобщение заемателят е изпаднал в забава от всяко
20-то число на месеца за общо 20 поредни погасителни вноски за главници от по
2000 лв. всяка, на обща стойност 40000 лв., за периода на забавата от
20.10.2015 г. до 20.01.2018 г. вкл.
Ищецът твърди, че с извършени на 25.07.2016 г.,
02.06.2017 г., 24.08.2017 г., 28.09.2017 г., 13.11.2017 г., 04.01.2018 г.
плащания са погасени частично начислени неустойки за просрочени договорни лихви
и просрочена главница, като се твърди, че начислените неустойки за забава на
главницата за периода от 20.10.2015 г.
до 20.01.2018 г. вкл. са общо в размер на 16055,24 лв., а неустойките за забава
на неплатени и просрочени дог. лихви за периода от 20.06.2015 г. до
20.01.2018г. са в общ размер на 10831,17 лв., от която заемателят е платил
6383,53 лв. и остават за плащане 4447,64 лв.
Ищецът твърди, че с оглед просрочване на задълженията по договора, многократно са
провеждани с длъжниците разговори - както лично, така и по телефон, но от тяхна
страна няма плащания за погасяване на задълженията по заема. Сочи, че с покана
изх. № 60 от 25.01.2018 г., кооперацията-кредитор е известила двамата солидарни
длъжници, че обявява задължението по заем № 3815/13.02.2015 г. за изцяло и
предсрочно изискуемо на основание чл. 14 от договора за заем, като конкретното
основание е невнасянето и изпадането в забава за 20 поредни погасителни вноски
за главница, всяка по 2000 лв., на обща стойност 40000 лв., начиная от датата
на забавата на 20.10.2015 г. и от всяко 20-то число на всеки следващ месец до
20.01.2018 г. вкл.; както и невнасянето и изпадането в забава за 32 поредни
погасителни вноски за договорни лихви на обща стойност 21110,54 лв., за периода
на забавата от 20.06.2015 г. до 20.01.2018 г. вкл.; както и невнасянето на
дължимите погасителни вноски за начислените и неплатени неустойки за забава на
просрочените и неплатени главници в размер на 16055,24 лв. за периода на
забавата от 20.10.2015 г. до 20.01.2018 г.; както и невнасянето на дължими
погасителни вноски за начислените и неплатени неустойки за забава на
просрочените и неплатени договорни лихви за 4447,64 лв. за периода на забавата
от 20.06.2015 г. до 20.01.2018 г.; както и поради виновно нарушение от страна
на заемателя на неговите задължения, визирани в чл. 3 ал. 5, чл. 4, чл. 5, чл.
6, чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от договора за заем, изчерпателно посочени
по-горе.
Твърди, че към датата на поканата 25.01.2018 г. общият
размер на просрочените задължения по всички пера е за сумата 115802,45 лева.
Във връзка с горното и при условията на чл. 14, ал. 2 от договора, както и
предвид на настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по заема, с
цитираната покана длъжниците са били поканени доброволно в срок 7 (седем) дни
от получаването й, да заплатят по банковата сметка на кооперацията цялото
парично задължение, включващо следните дължими суми по заема към 22.01.2018 г.
вкл.: 1) Неплатена просрочена главница до 20.01.2018 г. - 40000 лв; 2) Дължима
главница при условията на предсрочна изискуемост на заема за периода от
20.02.2018 г. до 20.01.2020 г. - 34189,03 лв; или общо дължима главница по
заема: 74189,03 лв.; 3) Неплатена просрочена договорна лихва до 22.01.2018 г. -
21110,54 лв.; 4) Начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД върху
просрочените и неплатени вноски за главници от 20.10.2015 г. до 20.01.2018 г -
16055,24 лв.; 5) Начислени, неплатени и
дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД върху просрочените и неплатени вноски за
договорни лихви за периода на забавата от 20.06.2015 г. до 20.01.2018 г. -
4447,64 лв.; 6) сумата от 300 лева, заплатена като разход по чл. 9 от договора
за заем относно написването на покана за предсрочна изискуемост от адвокат.
Общата сума на задълженията по заема към 22.01.2018 г. вкл., както и при
условията на предсрочна изискуемост на заема, която е следвало да заплатят
длъжниците по посочената им банкова сметка ***,45 лв. със срок за плащане 7 дни
от получаване на поканата. Ищецът твърди, че поканата е изпратена на двамата
длъжници с писма с обратни разписки, които са върнати с Образец 250 като
непотърсени, с оглед на което и на осн. чл. 16 от договора поканата следва да
се счита за връчена от 25.01.2018 г. В посочения в поканата за предсрочна
изискуемост 7 /седем/ - дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията не
е извършено плащане от страна на длъжниците.
Твърди също, че на 06.02.2018 г. въз основа на заповед
за прихващане № 10/06.02.2018 г. е извършено прихващане по чл. 103 ЗЗД между
вземанията на кооперацията по договора за заем, по който към 05.02.2018 г.
общият размер на задължението е 115626,01 лв., от която 74189,03 лв. -
главница, 21294,13 лв. за договорни лихви, 16592,23 лв. неустойки на просрочена
главница, 3250,62 лв. неустойки на просрочени договорни лихви, 300 лв. разноски
по договор, с вземането на С.П. от дялов капитал и дивиденти в размер на
5875,80 лв., с която сума кооперацията е приспаднала задължението й по договор
за заем № 3815, като за остатъка от дълга 109 428,69 лв., кооперацията е
използвала предоставеното й обезпечение - запис на заповед за сумата 55950
евро, за която сума на 06.02.2018 г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК в
съда.
Посочва също, че по образуваното въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение изпълнително производство срещу двамата
ответници има постъпили плащания от страна на С.П., както следва: 1/ На
12.03.2018 г. е получен валутен паричен превод за сумата от 750 евро, която
банката е превърнала по свой курс в сумата 1 462,50 лв., видно от извлечение по
Разплащателна сметка № 49/13.03.2018 г., от която сума Уникредит Булбанк е
удържала такси за получени валутни преводи в размер на 13,69 лв., а остатъкът
от сумата в размер на 1448,81 лв. е преведена по банковата сметка на взискателя
ВККЧЗС „Марица Инвест”, като с нея се намалява дълга на длъжницата по
изпълнителното дело. 2/ На 20.04.2018 г. е получен валутен паричен превод за
сумата от 440 евро, която банката е превърнала по свой курс в сумата 858,00
лв., видно от извлечение по Разплащателна сметка № ****., от която сума банка
Уникредит Булбанк е удържала такси за получени валутни преводи в размер на
13,69 лв., а остатъкът от сумата в размер на 844,31 лв. е преведена по
банковата сметка на взискателя ВККЧЗС „Марица Инвест”, като с нея се намалява
дълга на длъжницата по изпълнителното дело. 3/ На 11.07.2018 г. е получен
валутен паричен превод за сумата от 7000 евро, която банката е превърнала по
свой курс в сумата 13 650,00 лв., видно от извлечение по Разплащателна сметка №
******., от която сума банка Уникредит Булбанк е удържала такси за получени
валутни преводи в размер на 13,69 лв., а остатъкът от сумата в размер на 13
636,31 лв. е преведена по банковата сметка на взискателя, като с нея се
намалява дълга на длъжницата по изпълнителното дело. 4/ На 31.08.2018 г. е
получен валутен паричен превод за сумата от 1450 евро, която банката е
превърнала по свой курс в сумата 2 827,50 лв., видно от извлечение по
Разплащателна сметка № *****, от която сума банка Уникредит Булбанк е удържала
такси за получени валутни преводи в размер на 13,69 лв., а остатъкът от сумата
в размер на 2 813,81 лв. е преведена по банковата сметка на взискателя, като с
нея се намалява дълга на длъжницата по изпълнителното дело. 5/ На 19.10.2018 г.
е получен валутен паричен превод за сумата от 1550 евро, която банката е
превърнала по свой курс в сумата 3022,50 лв., видно от извлечение от 19.10.2018
г., от която сума банка Уникредит Булбанк е удържала такси за получени валутни
преводи в размер на 13,69 лв., а остатъкът от сумата в размер на 3008,81 лв. е
преведена по банковата сметка на взискателя, като с нея се намалява дълга на
длъжницата по изпълнителното дело.
Предвид всичко изложено, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на длъжниците С.Р.П. и
М.П.П., че дължат на кооперацията по издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение № 1195 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 2029/2018 г. по
описа на 13-ти гр. с-в на ПРС, сумата 55950 евро с левова равностойност - 109
428,69 лв., представляваща цялата дължима сума по запис на заповед, издаден на
13.02.2015 г. и предявен за плащане на 13.02.2015 г., ВЕДНО със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда на 06.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като се приеме, че записът на заповед
обезпечава следните задължения по договора за заем № 3815/13.02.2015 г.: 1/
Неплатена просрочена главница до 05.02.2018 г. - 40 000 лв. 2/ Дължима главница
при условията на предсрочна изискуемост на заема за периода от 20.02.2018 г. до
20.01.2020 г. - 34 189,03 лв.; или общо дължима главница по заема: 74189,03
лв.; 3/ Неплатена просрочена договорна лихва в периода от 20.06.2015 г. до
05.02.2018 г. - 21294,13 лв.; 4/ Неустойки по чл. 92 ЗЗД върху просрочените и
неплатени вноски за главници за периода на забавата от 20.10.2015 г. до
05.02.2018 г. -13945,53 лв.
Претендира присъждане на разноските в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника
М.П., с който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че записът на
заповед, издаден за определена сума в евро, не може да обезпечава договорните
лихви в лева, защото същите са различни от валутните, а върху валутно
задължение, какъвто е настоящия случай, не могат да текат левови лихви. Счита
също, че доколкото в заповедното производство е претендирано от ищеца, респ. е
постановено от съда в издадените ЗНИ и ИЛ ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 55 950.00 евро, дължими по запис на заповед, то не може в
настоящото производство по чл. 422 от ГПК да се променя валутата на присъдената
вече със ЗНИ и ИЛ сума. Оспорва и твърдението на ищеца, че издаденият запис на
заповед обезпечава начислените неустойки
върху просрочените вноски за главница. Отделно от това въвежда
възражение за нищожност на клаузите, уреждащи неустойки по договора - чл. 15,
като противоречаща на добрите нрави, оспорва претендираните неустойки като
прекомерни, а също и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, т. 5 от
ЗЗП. Твърди, че същите не са уговорени индивидуално.
Възразява също, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на договора за заем, доколкото волеизявлението в тази насока на
заемодателя не е достигнало до насрещната страна, преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК. Оспорва също и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата по записа на заповед, доколкото ищецът твърди, че тази сума включва
освен главница и договорна лихва, и неустойка, а присъждане на законна лихва
върху договорна лихва и неустойка би довело до анатоцизъм, който е забранен от
закона. На основание чл. 531 от ТЗ прави възражение и за изтекла погасителна
давност. На основание чл. 147 от ЗЗД прави възражение и за преклудиране правото
на ищеца да претендира исковата сума от ответника М.П., поради непредявяване на
иск срещу него в 6-месечния срок от падежа на главното задължение. Претендира
присъждане на разноските по делото, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от
ответника С.П., с който оспорва иска изцяло, както по основание, така и по
размер. Въвежда възражения, идентични с тези на ответника М.П.. Отделно от това
оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че извън посочените в
исковата молба, са налице и други плащания по заема, извършени след 02.2018 г.
Претендира разноските по делото, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията,
изложени в отговорите на ответниците, както и направените възражения. Пояснява,
че договорът за заем е сключен и отпуснат за сума в евро, като само за удобство
на заемателя, по изрично негово искане е
обслужван в лева. Във връзка с направеното от ответниците възражение за
нищожност на неустоечните клаузи като неравноправни, посочва, че ответниците не
могат да се ползват от специалната закрила на потребителите, предвидена в ЗЗП,
доколкото заемателят, макар и физическо лице, е член-кооператор и е сключил
договора като производител на селскостопанска продукция, предназначена за
продажба, т.е. договорът обслужва неговата професионална, търговска дейност и
следователно същият няма качеството „потребител“ по см. на ЗЗП. Отделно от
това, счита, че договорът не попада в приложното поле на ЗЗП, по аргумент от
чл. 4 от Закона за потребителския кредит, доколкото същият е обезпечен с
договорна ипотека. По отношения възражението за прекомерност на претендираната
неустойка посочва, че в случая става въпрос за търговска сделка и съответно е
приложима забраната на чл. 309 ТЗ. Уточнява, че законната лихва се претендира
единствено върху главницата. Посочва, че разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД не
намира приложение при менителничното поръчителство. Възразява срещу исканията
на двамата ответници за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
По делото е депозиран допълнителен отговор от
ответника М.П., в който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в
първоначалния отговор. В допълнение, оспорва твърдението на ищеца, че същият не
може да се ползва от специалната закрила, предвидена със ЗЗП, доколкото твърди,
че не е земеделски производител, нито член-кооператор. Оспорва и твърдението на
ищеца, че заемателят има качеството на член-кооператор, поради което счита, че
в настоящия случай, се касае за правоотношения между финансова институция по
см. на чл. 3а от ЗКИ и физическо лице, а не, както се твърди от ищеца - между
кооперация и член-кооператор. Във връзка с възражението си, че отговорността му е
преклудирана на осн. чл. 147 от ЗЗД, посочва, че това възражение е направено
във връзка с договора за заем, а не във връзка със записа на заповед, като
6-месечният срок следва да се брои от падежа на всяка вноска, а не от момента
на твърдяната предсрочна изискуемост, т.е. от 20.06.2015 г. Оспорва становището
на ищеца, че по отношение уведомяването на ответника за обявяване на
предсрочната изискуемост на заема, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 41 от ГПК.
Депозиран е допълнителен отговор и от ответника С.П.,
в който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния
отговор. В допълнение се твърди, че С.П. не е член-кооператор и същата има
качеството на „потребител“ в процесното правоотношение. Оспорва становището на ищеца, че по
отношение уведомяването ѝ за обявяване на предсрочната изискуемост на
заема, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 41 от ГПК.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за исковата сума срещу ответниците. В срока по чл.414 ГПК последните са
възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за
това е подадена настоящата искова молба. Налице е идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото. Основанието на вземането и по заявлението,
респ. заповедта, и по исковата молба е процесният запис на заповед за сумата от
55 950 евро – главница. Обстоятелството, че в петитума на ИМ е посочена и
левовата равностойност на главницата - 109 428,69 лв, не води до подмяна на предмета на
делото, както се твърди от ответниците. Левовата равностойност е посочена за
яснота на съда и страните предвид въведеното от самия ищец каузално
правоотношение, по повод на което се твърди, че е издаден процесният запис на
заповед и най – вече във връзка с отделните вземания по двустранната сделка, за
които се твърди, че се обезпечават с ценната книга. Отделно, касае се до
фиксиран валутен курс, при който левовата равностойност на вземане в евро не се
променя във времето и не се отразява на размера на задължението. Неоснователни
са възраженията на ответниците, че след като ищецът твърдял, че заемът е
трансформиран от евро в лева, е следвало да претендира още със заявлението
вземането си в лева. Първо, предмет на делото е вземане по запис на заповед,
уговорено в евро. Това, че в настоящия процес при въведен довод за съществуващо
между страните каузално правоотношение, предмет на изследване е и неговото
правно действие, не означава, че основанието на претенцията е двустранната
сделка. Т.е., щом ищецът е решил за предяви вземането си на основание
едностранната сделка, той е длъжен да се съобрази с размера и валутата на
вземането по нея, както е направил. Второ, договорът за заем също е сключен и
отпуснат за сума в евро, като единствено е обслужван в лева и то по изрично
искане на заемателя, очевидно обслужващо личния му интерес.
Поради
това установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен
в срок, в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в
заповедно производство, което има за предмет същото вземане – по процесния
запис на заповед.
По същество:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да
докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с
него каузално правоотношение.
Няма
спор между страните, че на 13.02.2015 г. в гр. Пловдив е издаден запис на
заповед за сумата 55 950 евро, платима на предявяване. Поемател е ищцовата
кооперация, издател - ответникът П., а авалист /поръчител/ - ответникът П.. В
същия ден записът на заповед е предявен на издателя и поръчителя. Документът не
е оспорен като неавтентичен – че подписите не са на лицата, които се сочат за
техни автори.
Касае се до абстрактна сделка, за която законът е
предвидил формални изисквания за действителност, при липсата на които
документът губи своето качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая
записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 535 ТЗ
и е валиден от формална страна. Доколкото документът не е оспорен като
неавтентичен, т.е. формалната му доказателствена сила не е оборена, счита се,
че негов автор е подписалото го лице, което с изявленията си в текста признава,
че се е задължило спрямо ищеца за съответната сума на посоченото основание и
падежна дата. Същото важи и за поетото от поръчителя задължение, който също не
оспорва авторството на подписа си.
Ищецът твърди, че съществува каузално правоотношение
между страните, което записът на заповед обезпечава. Връзката между записа и
посочения от ищеца договор за кредит не се оспорва от ответниците, които правят
конкретни възражения по действителността на договора, както и правопогасителни
възражения, ето защо, с оглед указанията на ВКС, всяка страна следва да докаже
фактите, на които основава твърденията и възраженията си.
Няма спор, че
авалистът по записа на заповед е и солидарен длъжник по договора за заем в
качеството му на съпруг на заемателя, което безспорно му придава качеството на
страна по двустранната сделка. Поради това той може да прави релативните
възражения, с които принципно е снабден издателят на записа на заповед и
възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни. Лични и релативни
възражения на авалиста са допустими, когато той също е страна по каузалната
сделка. Поради това всички правопогасяващи и правоизключващи възражения на
втория ответник – авалист по записа на заповед и солидарен длъжник по договора
за кредит, е допустимо да бъдат разгледани, заедно с тези на издателя.
По
делото няма спор, че на 13.02.2015 г. е
сключен договор за заем между ищцовата кооперация, като заемодател и
ответниците съответно като заемател и солидарен длъжник. Страните са се
съгласили заемодателят да предостави на заемателя с цел зеленчукопроизводство
сумата 41 000 евро, която последният да върне при условия и срокове, определени
в договора. В чл. 3 е уговорено, че заемателят дължи на заемодателя
възнаградителна лихва, (наречена в договора „договорна лихва“) в размер 14 %
годишно. Лихвата се формира от два компонента – базов лихвен процент на
кооперативен съюз „Евростарт“ в размер 5 % и надбавка от 9 %, определена от
управителния съвет на кооперацията. Уговорено е в чл.3, ал.7 право на
заемодателя да променя едностранно, без предизвестие и без предупреждение
размера на договорения лихвен процент, като го увеличава със съответен процент,
при настъпване на инфлационни процеси или други резки промени в икономическата
обстановка в страната, при смяна на валутата, на фиксинга на БНБ, на валутни
курсове, на лихвени проценти на БНБ и други банки, на базовия лихвен процент на
кооперативния съюз „Евростарт“ и др.такива. В чл.3, ал.8 са уговорени такси по
заема в полза на заемодателя в общ размер 6 918.78 лв., които се удържат със
съгласие на заемателя от сумата по отпуснатия заем. В чл.4 е уговорен краен
срок за връщане на заема 20.01.2020 г.
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В погасителния план
/след молбата на заемателя кредитът да се обслужва в лева и да се изготви
допълнителен погасителен план в лева/, са отразени 60 на брой вноски за
главница, като последната е с падеж 20.01.2020 г. В част VІІІ от договора са
уговорени обезпеченията по заема. Уговорена е договорна ипотека върху недвижим
имот в гр. ***, както и запис на заповед за обезпечаване вземанията на
заемодателя за сумата 55 950 евро, включваща следните компоненти: главницата по договора и сумата на
договорните лихви по заема – чл.12, ал.3, който запис на заповед да се
издаде от заемателя, а съдлъжникът да го авалира. В чл.14 е уговорено право на
заемодателя да обяви за предсрочно изискуем целия заем – главница, договорни
лихви, разноски, наказателни лихви-неустойки, в няколко хипотези, една от които
– когато заемателят не е внесъл в срок която и да е вноска по погасителния
план, както за лихви, така и за главница. Предвидено е в този случай на
заемателя и съдлъжника да се изпратят писмени покани за връщане в 7-дневен срок
от получаване на поканата на оставащата неплатена главница, заедно с лихвите, начислените
неустойки и разноски. В чл.15 е уговорена наказателна лихва под форма на
неустойка при просрочие на погасителни вноски, както за главница, така и за
договорни лихви, в размер 35 % годишно върху дължимата сума, считано от падежа
на забавената вноска до изплащането й. Уговорено е в чл.16 кореспонденцията до
заемателя да се осъществява на адрес гр.
****, като при промяна на адресите всяка от страните е длъжна да уведоми
насрещната в 7-дневен срок.
Първото възражение на ответниците е, че издаденият запис
на заповед не обезпечава начислените неустойки върху просрочените вноски за
главница /възражението им за „трансформиране“ на валутния кредит в лева,
касаещо твърдяната липса на идентичност между заповедното и исковото
производство, е коментирано по – горе при преценка допустимостта на иска/. То е
основателно, тъй като това следва от изричната клауза на чл.12, ал.3,
предложение трето от договора, която е ясна и недвусмислена и не се нуждае от
тълкуване. По принцип би могло да се приеме, че в понятието договорни лихви се включват всички уговорени с договора
лихви, в това число възнаградителни и санкционни (неустойки). От съдържанието
на договора обаче, както и от погасителния план /в евро/ към него, следва
недвусмислено, че волята на страните е била записът да обезпечава главницата и
възнаградителните лихви. Последните в договора са наречени „договорни“, а и
сумата 55 950 евро, за която е предвидено да се издаде менителничен ефект, по
погасителен план включва главница /41 000 евро/ и възнаградителни лихви /14 950
евро/. Ето защо съдът намира, че процесният запис на заповед не обезпечава
претендираните от ищеца неустойки върху главница и лихви, което само по себе си
означава, че искът е неоснователен за обезпечените със записа на заповед
претендирани неустойки за забава. При този извод не е необходимо да се обсъждат
евентуалните възражения за прекомерност на неустойката и за нищожност на
клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, както и поради
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Във връзка с последното
възражение за прецизност само следва да се посочи, че договорът или клаузи от
него не биха могли да се приемат за нищожни поради противоречие със Закона за
потребителския кредит, по-специално с разпоредбите на последния, уреждащи
погасителните вноски, в това число изискването те да съдържат главница и лихви,
тъй като е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а съгласно чл.4, ал.1, т.2 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за
посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или
друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Съвсем отделен е въпросът, че
ответниците не могат да се ползват от специалната закрила на потребителите,
предвидена в ЗЗП, доколкото заемателят, макар и физическо лице, е
член-кооператор и е сключил договора като производител на селскостопанска
продукция, предназначена за продажба, т.е. договорът обслужва неговата
професионална, търговска дейност и следователно същият няма качеството
„потребител“ по см. на ЗЗП, а солидарният длъжник не може да се третира по
различен начин от заемателя. Доколкото съдът приема, че ценната книга не
обезпечава неустойки за забава, няма пречка върху вземането по нея да се
начислява законна лихва от датата на подаване на заявлението, както е присъдена
от заповедния съд, в какъвто смисъл възраженията на ответниците за наличие на
анатоцизъм са неоснователни.
Следващото възражение на ответниците е, че не е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на
заемодателя не било достигнало до насрещната страна, преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Няма спор относно съдържанието на поканата, оспорва
се фактът на връчването й. Възражението е неоснователно, тъй като поканите с
Изх. № 60/25.01.2018г /л. 48/ са изпратени на посочените от съдлъжниците адреси
в договора, но не са потърсени от тях видно от отбелязванията в известията за
доставяне. Следователно предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно обявена, тъй като това е станало на посочения
от самите длъжници адрес, на който са били длъжни да обезпечат представител или
да потърсят пратката, касаеща кореспонденцията с кредитора, поради което не
могат да извличат полза от неизпълнението на тази клауза. Нещо повече, според
чл. 16 от договора при промяна на посочен от страната адрес същата е длъжна в 7
– дневен срок да уведоми писмено другата страна. Ответниците не твърдят да са
променили адресите си и поради това да не са били открити на тях, но дори това
да беше така, то отново е налице договорно неизпълнение, от което не могат да
извличат блага. Кредиторът не е бил длъжен да прилага процесуалните правила на
ГПК за залепване на уведомление на адреса чрез нотариус, тъй като страните не
са договорили такъв ред за връчване на книжата, като общоприетият е този с
писмо с обратна разписка чрез Български пощи ЕАД, надлежно оформени като
непотърсени с Обр. 250. Поради това предсрочната изискуемост е настъпила с
изтичане на предоставения от кредитора 7 – дневен срок за доброволно
изпълнение. В случая не е проблем обстоятелството, че пощенският служител е
оформил пратката като непотърсена на дата 29.02.2018г, докато заявлението е
подадено преди този момент - на 06.02.2018г. Това е така, защото заявлението на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците се основава на запис на заповед, не е
такова по чл. 417, т. 2 ГПК и за него не се прилагат постановките на т. 18 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Вземането произтича от запис на заповед и
изискуемостта му е настъпила с надлежното предявяване на ценната книга, а
предсрочната изискуемост на кредита е надлежно настъпила с изтичане на
предоставения от кредитора 7 – дневен срок за доброволно изпълнение, който дори
да е изтекъл малко след подаване на заявлението, не се отразява на дължимостта
на вземането на предявеното основание, което не е по договор за кредит, а по
запис на заповед, за който се установи, че не обезпечава неустойки за забава, в
който случай само е от значение конкретната падежна дата, респ. настъпването на
изискуемостта на главницата. Освен това с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК няма пречка
исковата молба по настоящото дело, към която са приложени преписи от поканите
на ищеца, с които обявява предсрочната изискуемост на кредита, да се счита за
надлежно упражняване на правото на кредитора, предвидено в чл. 14 от договора,
респективно да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба
ответниците са надлежно уведомени за това и предсрочната изискуемост е
настъпила в хода на процеса. Отделен е въпросът, че в хода на процеса е
настъпила и крайната падежна дата на поетия дълг – 20.01.2020г., поради което
всички вноски за главница са дължими в цялост с или без преди това да е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Колкото до неустойките за
забава, те каза се вече, не се обезпечават от ценната книга и за тях искът се
отхвърля, поради което не е необходимо преразглеждане на размера им в
зависимост от това на коя конкретна падежна дата е настъпила забавата. Факт е,
че към настоящия процесуален момент целият дълг е падежирал, а с него се дължи
и изначално фиксираната договорна /възнаградителна лихва/. По отношение на
последната е необходимо да се посочи следното: С ТР №3/27.03.2019 г. на ВКС,
ОСГТК, се прие, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
на договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора главница и законната лихва за забава. Не
се дължи възнаградителната лихва след момента на обявяване на изискуемостта до
края на срока на договора, тъй като кредиторът няма право на възнаграждение за
този период от време. В случая обаче, доколкото възнаградителни лихви се
претендират за периода 20.06.2015г – 05.02.2018г, т.е. за период преди обявяване на изискуемостта, който и от
гореспоменатите моменти да се приеме за приложим, то няма предсрочно изискуема
лихва, включена във вноските по погасителния план с падеж след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, която да е необходимо да
бъде приспадната от размера на вземането по записа на заповед.
Неоснователно е позоваването на ответника П. на
преклузията на чл. 147 ЗЗД, доколкото той не е поръчител по договора за кредит,
а солидарен длъжник. По принцип авалистът не може да се ползва от процесуалните
права на поръчителя ако самият той не е поръчител по договора, обезпечен със
записа на заповед. В случая обаче ответникът - авалист е длъжник по основния
договор, а не поръчител по него, поради което не може да се освободи от
задължението си по реда на чл. 147 ЗЗД. Дори под условие да се приеме друго,
който и от горепосочените моменти за настъпване на предсрочната изискуемост да
се приеме за релевантен, всички те следват по време датата на подаване на
заявлението, а не го предхождат, поради което към този момент срок по чл. 147 ГПК изобщо не е започнал да тече, още по – малко да е изтекъл.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност за вземането по записа на заповед, доколкото то е падежирало с
предявяването му на 13.02.2015г, а заявлението по чл. 417 ГПК, от когато се
счита, че е подадена ИМ, е подадено на 06.02.2018г, т.е. преди изтичане на
тригодишната давност за предявяване на иск по менителницата.
Неоснователно е и възражението на ответницата П., че е
правила и други частични погасявания по договора за кредит след дата 02.2018г,
отделно от посочените от ищеца. Първо, според задължителните тълкувателни
разяснения на ВКС, в производството
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Второ, дори да се приеме, че
плащанията са доброволни, директно в полза на кредитора и извън рамките на
изпълнителното производство, всички те – видно от приетите като професионално и
обективно изготвени и неоспорени от страните основно и допълнително заключение
на ССчЕ, касаят неустойката, която не се обезпечава от записа на заповед, и
нямат отношение към дълга по него. Размерът на главницата и договорната лихва
остават непроменени, а възражението на ответницата би имало значение само при
предявена срещу нея претенция за заплащане на неустойките за забава въз основа
на самия договор, тъй като записът на заповед не ги обезпечена и те са без
значение за размера на вземането по него. От значение за изхода на настоящия
спор - с оглед на предявеното основание на вземането, са само главницата и
договорните лихви, чийто размер не се променя от частичните плащания, дори да
се приеме, че са извън рамките на изпълнителното производство и се потвърждава
изцяло от експертните изводи, съвпадащи с исковата сума.
Следователно, установява се, че записът на
заповед обезпечава непогасени задължения по договора за кредит в общ размер на
95 483.16 лв /главница и договорни лихви, без сумата от 13 945.53 лв
– неустойка за забава/ или 48779.39 евро, до която сума исковата претенция
следва да се уважи, а до пълния присъден, респ. предявен размер от 55 950
евро – да се отхвърли, т.е. за сумата от 7 170.61 евро. Поради това исковата претенция ще се уважи частично,
като се признае за установено, че ответниците дължат при условията на
солидарност сумата от 48779.39
евро, с
основание запис на заповед, издаден на издаден на 13.02.2015 г. и предявен за
плащане на 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда - 06.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния предявен размер от 55 950 евро искът е неоснователен и ще се
отхвърли.
При този изход на делото страните имат право на
разноски по съразмерност. В заповедното производство ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер 2 188.57 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер 4 464 лв. или общо 6 652.57 лв. За исковото производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 7028.57 лв – за ДТ, платено адвокатско
възнаграждение и експертизи, съобразно списък на разноските на л.192 и доказателствата
за действително направен разход в този размер. Така общият размер на разноските
на ищеца за заповедното и за исковото производство е 13 681.14 лв. От тази
сума съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат 11 902.59 лв.
От ответниците само П. е направила разход за депозит
за вещо лице в размер на 200 лв, от която по съразмерност й се дължи сумата от
26 лв. Претендира се от пълномощниците и на двамата ответници заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Ищецът възразява, че такова не
им се дължи, тъй като не се установява ответниците да са изпаднали във
финансово затруднение. Възражението е неоснователно, тъй като в договорите за
правна защита и съдействие и на двамата адвокати е уговорена безплатна защита
на ответниците на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която хипотеза следва да се
присъди възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Това е така, защото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже
адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да
получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде
осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е
необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика. Тези условия в случая са налице. От претендираните за
заповедното и исковото производство адвокатски възнаграждения в размер на общо
9 928 лв, пълномощниците съразмерно на отхвърлената част от претенцията
имат право на сумата от общо 1160.64 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Р.П., ЕГН: ********** *** и
М.П.П., ЕГН: **********,*** дължат
солидарно на Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., сумата 48779.39
евро, първата в качеството на издател, а
вторият – като авалист по запис на заповед, издаден на 13.02.2015 г. в гр.Пловдив, с падеж – на предявяване, предявен на 13.02.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението
– 06.02.2018 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2029/2018 г. на
ПРС, ХІІІ гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 55 950 евро.
ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН: ********** *** и
М.П.П., ЕГН: **********,*** да заплатят на
Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., сумата от общо 11 902.59 лв. – разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно на уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., да заплати
на С.Р.П., ЕГН:
********** ***, сумата от 26 лв -
разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., да заплати
на адв. С.С. *** с адрес на кантората ****, сумата от общо 1160.64 лв. – за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
претенцията.
ОСЪЖДА Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., да заплати
на адв. О.А.Д. *** с адрес на кантората ****, сумата от общо 1160.64 лв. – за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
претенцията.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: