Решение по дело №1679/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., издаден от Е. М. на длъжност главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор 61042.501.91, находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева, който АУЗД е потвърден с Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество са изложени съображения за неправилно изчислен размер на дължимия данък и ТБО. Твърди се, че приходният орган погрешно е определил данъчната основа, като е взел за база отчетната стойност на имота. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото данъчно задължено лице при учредено право на ползване е ползвателят, то в случая е следвало данъчната основа да бъде определена съобразно правилата за физически лица. Отбелязва се още, че неправилно приходната администрация определя имота като нежилищен и съответно неправилно прилага относимите за този вид имоти разпоредби. Иска се отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от страна имаща правен интерес от оспорването му, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК. Решението на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, с което е потвърден оспореният акт за установяване на задължения по декларация, е издадено на 28.08.2023 г. и е изпратено на жалбоподателя с придружително писмо от 05.09.2023 г., а жалбата е подадена директно пред Административен съд-Бургас на 07.09.2023 г., т.е. преди изтичане на 14 дневния срок за оспорване от датата на издаване на потвърдителното решение, поради което се явява допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фондация за осъществяване на дейност в частна полза „НЮИ“, представлявана от С.Д.Д., въз основа на нотариален акт № 7, т. ІІ, рег. № 3632, дело № 191 от 27.04.2021 г., е придобила недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61042.501.91, с площ от 735 кв.м., находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, ул. „Стара планина“ № 18, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Закупеният имот е деклариран в Община Созопол с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.07.2021 г., въз основа на която е обособена партида № 5210F8174. В декларацията е посочена отчетна стойност на имота в размер на 80 000.00 лева. По повод на уведомително писмо от 27.07.2021 г., изготвено от служител в отдел „МДТ“ при Община Созопол, от страна на Фондацията е представена счетоводна справка към 27.07.2021 г., в която е посочено, че имотът е отразен по сметка 201 „Земи и терени“ на стойност 80 000.00 лева. При приемане на декларацията, служител в общинската служба е отразил служебно, че имотът според предназначението на ПУП е за жилищно строителство, категория на населеното място – VІ, намира се в строителните граници на населеното място и съгласно ЗРП попада в централна жилищна устройствена зона.

С нотариален акт № 129, том ІІ, рег. № 6275, дело № 302 от 26.05.2022 г. Фондация „НЮИ“ е учредила вещно право на ползване върху собствения си имот с идентификатор 61042.501.91, находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, ул. „Стара планина“ № 18, на С.Д.Д..

На 23.06.2022 г. от Фондация „НЮИ“ е подадена пред Община Созопол коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е отразено учреденото право на ползване на С.Д. върху процесния имот. Съобразно коригиращата декларация на Д. е учредено право на ползване на целия имот. За имота е отразено, че представлява земя и не се ползва за стопански цели.

На 13.07.2023 г. от главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „МДТ“ при Община Созопол на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден оспореният АУЗД, с който по отношение на декларирания имот са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2022 г. и 2023 г. (до датата на издаване на акта). За да определи размера на задълженията приходният орган е приел, че отчетната стойност на имота е 80 000.00 лева, а данъчната му оценка към 2023 г. е 2 302.60 лева. Приел е също, че данъчно задължено лице е ползвателят на имота. В резултат са определени следните задължения: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева.

Издаденият АУЗД е оспорен от С.Д., в резултат на което е издадено Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, с което АУЗД е потвърден изцяло. Решаващият орган е приел, че в приложимите законодателни разпоредби не се съдържа регламентация относно начина на определяне на данъчната основа, когато данъчно задълженото лице е ползвател – физическо лице. В тази връзка е възприел, че следва да се прилага общия установен ред, а именно за определяне на данъчната оценка съобразно собственика на имота, който в случая е юридическо лице. Приел е още, че декларирания имот не е жилищен и съответно по отношение на него се прилага правилото за определяне на данъчна оценка за нежилищни имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Издаването на актове за установяване на задължения по декларация е регламентирано в чл. 107 и сл. от ДОПК. Съгласно ал. 4 на чл. 104 от ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Според чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, доколкото със заповед № 8-Z-1367/31.12.2019 г. кметът на Община Созопол е възложил на издателя на оспорения акт – Е. М., инспектор в отдел „МДТ“, права и задължения на орган по приходите. Оспорването по административен ред също се е провело пред компетентния орган – началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, имащ функциите на решаващ орган съгласно нормата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издадена в изискуемата писмена форма, като не се констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред, които да водят от неговата отмяна. Действително актът съдържа минимални мотиви относно определените задължения, но същите се явяват достатъчни за да се обоснове извод относно волята на административния орган, т.е. начина на определяне на формираните задължения. Отделно от това видно от основанията за оспорване на АУЗД жалбоподателят не е посочил неяснота в издаването на акта, а е оспорил същия по същество, поради което съдът намира, че не е ограничено правото му на защита, предвид минимално посочените в акта мотиви, съответно последното не е съществено нарушение, което да води до необходимост от отмяна на акта. Производството е започнало служебно, каквато възможност е дадена с нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като задълженията са определени въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Актът е издаден в съответствие с материалния закон.

В чл. 10 от ЗМДТ е посочено, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, а в чл. 64 от ЗМДТ е посочено най-общо, че ТБО се дължи за имоти на територията на общината. Данъчно- задължени лица за данък недвижими имоти съгласно чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот; ползвателите при учредено право на ползване; концесионерите при предоставяне на концесия; лицата, на които държавен или общински имот е предоставен за управление. Тези лица са и задължени лица за такса битови отпадъци, съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ.

В нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В ал. 2 на чл. 21 от ЗМДТ е предвидено, че когато ползвател на имота е предприятие, данъчната оценка е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2. Размерът на данъка се определя съобразно ставка, установена с наредба на Общинския съвет (чл.22 от ЗМДТ). Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В случая размера на ДНИ е определен с наредба на Общински съвет Созопол. Съгласно чл. 18а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (последно изменена и допълнена с Решение №295 от Протокол №14/17.12.2020 г. на Общински съвет Созопол и съответно приложима по отношение на 2022 г. и 2023 г.) данъкът върху недвижимите имоти за 2022 г. и 2023 г. се определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В нормата на чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се заплаща такса, като нейният размер се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга по отделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съгласно нормата на чл. 69 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

В чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.) е определен редът за изчисляване размера на ТБО. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба таксата битови отпадъци на имотите собственост на физически лица се определя върху данъчната оценка на имотите и съобразно посочените в приложение 1 към наредбата промили, а съгласно ал. 3 за имотите собственост на юридическите лица е предвидено ТБО да се определя въз основа на данъчната оценка на имота, когато същият е жилищен и в строителните граници на населеното място, и въз основа на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, когато същият е нежилищен и в строителните граници на населените места на Община Созопол, както и съобразно установените промили в Приложение 1 към наредбата.

В случая жалбоподателят не оспорва констатацията на административния орган, че същият като ползвател на имота по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ е задължено лице за ДНИ и ТБО по отношение на декларирания имот. Не се спори също така и относно предоставянето на услугите, свързани с такса битови отпадъци.

Спорът е по отношение на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО. За да определи задълженията за ДНИ и ТБО органът по приходите е приел, че данъчната оценка на имота е отчетната му стойност, като при определяне на ДНИ е приложен данък в размер на 3.5 промила, а при определяне на ТБО е приложена ставка от 10 промила, приложима по отношение на нежилищни имоти на юридически лица, съгласно Приложение 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.). При така приложени данни следва извод, че приходният орган е приел, че ДНИ и ТБО следва да бъде обложен съобразно собствеността, т.е. по нормите приложими, относно юридическите лица. Прието е също, че имотът е нежилищен. За данъчно задължено лице е приет ползвателят на имота, като ДНИ и ТБО за 2022 г. са определени от месеца, следващ месеца на учредяване правото на ползване, а именно считано от м.06.2022 г., пропорционално за останалите месеци за отчетния период.

По отношение на спорния момент данъчната оценка на имота, въз основа на която се определят задълженията за ДНИ и ТБО и предназначението на имота жалбоподателят твърди, че имотът следва да бъде облаган съобразно качеството на ползвателя, а именно по реда на облагане на физическите лица, а не съобразно собственика на имота, който е юридическо лице, както и съобразно декларирането на имота като жилищен, а не както е прието от органа - като нежилищен.

Според настоящия съд, правилно органът по приходите е приел, че ДНИ и ТБО за имот следва да бъдат определени като се вземе предвид декларираното право на собственост, а не декларираното право на ползване. Изложеното следва от тълкуването на посочените по-горе норми, съдържащи се в ЗМДТ относно определянето на данъчно задължените лица и определянето на дължимия ДНИ, респективно ТБО, за съответните имоти. В тази връзка несъстоятелно се явява възражението на жалбоподателя, че размерът на ДНИ и ТБО следва да се определя съобразно данъчно задълженото лице, доколкото закона не въвежда такава обвързаност. Тук следва да се посочи, че нормата на чл. 11 от ЗМДТ по същество определя данъчно задължените лица, а начина на определяне на данъка е регламентирано в чл. 19 и сл. от ЗМДТ, съответно чл. 64 и сл. от ЗМДТ и приложимата Наредба на Общински съвет Созопол. Цитираните разпоредби, в частност чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, относно определянето на дължимия данък касаят основно характеристики на самия имот, като са дадени две разграничения – имоти на граждани и имоти на предприятия, и съобразно тези характеристики, съответно се прилагат данъчна оценка на имотите на граждани или по-високата от отчетна стойност или данъчната оценка на имотите на предприятията. Изключение от посочените правила за определяне на данъчната основа е въведено в чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ, като в нея данъчната основа е определена съобразно ползвателя на имота, но само ако това лице е предприятие, т.е. не е въведено допълнително правило или изключение относно ползвателите физически лица. Аналогично разграничение е направено и в Наредбата на Общински съвет Созопол относно задълженията за ТБО. Така разписаните правила водят до извод, че законодателят разграничава начина на определяне на субектите на данъчното задължение от начина на определяне на данъчната оценка, като второто обвързва единствено с обстоятелството чия собственост е имота. Въведеното в чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ правило по отношение на предприятията ползватели на имоти не може да ползва жалбоподателя, доколкото е недопустимо въведени в закона изключения, каквото е цитираното правило, да бъдат прилагани по аналогия по отношение на различни субекти. Липсата в приложимия закон на правило за определяне на данъчната оценка, в случаите когато ползвател е физическо лице, води до извод, че в тази хипотеза приложими се явяват основните правила за определяне на данъчната оценка, а именно съобразно собственика на облагания имот. Приемането на противното, съответно прилагането на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ по аналогия, би довело до създаване на съвсем различна хипотеза за облагане с данък, каквато законодателят не е намерил за нужно да изведе. Такова разширително тълкуване на законовите норми, респективно прилагането на закона по аналогия, е недопустимо. По същество тълкуването на закона или негова правна норма цели изясняване точния смисъл на нормативния акт, а не въвеждане на допълнителни хипотези в него. Нормите на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ са ясни от гледна точка на обстоятелството, кое е меродавно при определяне данъчната оценка на имотите, подлежащи на облагане, а именно, че това е собственика на тези имоти. Доколкото липсва конкретна правна норма, която да регламентира начина на определяне на данъчната основа, когато ползвателят на имота е физическо лице, следва приложение да намери общият принцип, който е водил законодателя в случая, а както бе посочено, по-горе законодателят е определил общо правило при определяне на данъчната основа за облагане с ДНИ, като е обвързал същата с правото на собственост, и едновременно с това е посочил и съответните изключения (чл.21, ал. 2 от ЗМДТ). Именно общият случай, следва да бъде приложен по аналогия, а не въведеното в закона изключение. От изложеното следва извод, че правилно и законосъобразно при определяне на данъчната оценка за облагане на процесния имот с ДНИ и начисляване на ТБО е взето предвид, че имотът е собственост на юридическо лице и съответно са приложени разпоредбите касаещи юридически лица, независимо че ползвателят е физическо лице. Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че този начин на определяне на данъчната основа не рефлектира върху начина на определяне на данъчно задълженото лице, доколкото се касае за две различни понятия и различни начини за тяхното определяне.

Следващото обстоятелство, което е от значение за определяне на данъчната основа за целите на облагане с ДНИ и определяне размера на ТБО за имоти, които са собственост на предприятие, е предназначението на този имот – за жилищни или за нежилищни имоти. В случая, органът по приходите е приел, че разглеждания имот е нежилищен, което се оспорва от страна на жалбоподателя.

От данните по делото се установява, че процесният имот представлява поземлен имот – земя, в който няма реализирано строителство. С подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от собственика за имота е посочено, че не е електрифициран, водоснабден, няма канализация, няма ТЕЦ, не граничи с пътна мрежа с трайна настилка. Видно от служебно попълнената част от декларацията, съответното длъжностно лице е отразило, че имотът според ПУП е за жилищно строителство, намира се в строителните граници на населеното място в устройствена зона – централна жилищна. В подадената от Фондация „НЮИ“ коригираща декларация е посочено, че по отношение на имота е учредено вещно право на ползване на С.Д., като е отразено още, че имотът граничи с пътна мрежа, не се ползва за стопански цели.

В ЗМДТ липсва легална дефиниция на понятията „жилищен“ и „нежилищен имот“, поради което за изясняване на тяхното съдържание следва да се ползват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове. Съгласно т. 29 от §5 на ДР на ЗУТ „жилищна сграда“ е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ, а според т. 30 „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. От посочените понятия става ясно, че основното което характеризира един обект като жилищен е функционалното му предназначение за задоволяване на жилищни нужди и предназначението за обитаване. За да приеме един поземлен имот подобни функционални характеристики, то следва същият да представлява прилежаща част към жилищен обект, т.е. в същия да е изградена сграда за жилищни нужди. В противен случай имотът не е годен да изпълнява нужното функционално предназначение, за да се приеме, че е жилищен. Единствено местоположението на имота в строителните граници на населеното място и отреждането с ПУП за жилищно застрояване не могат да обосноват извод, че същият представлява жилищен имот, съобразно ЗМДТ, доколкото в същия липсват каквито и да било строежи и каквито и да било белези за функционално предназначение за жилищен имот. Последното следва от обстоятелството, че за определянето на един имот за жилищен или нежилищен, меродавно е неговото предназначение и ползване, а в случая не може да се приеме, че облаганият имот се ползва с предназначение на жилищен имот. От данните по делото се установява по безспорен начин, че процесният имот – земя, не е застроен, същият не е електрифициран, не е водоснабден, няма канализация, няма ТЕЦ. Следователно имотът няма белезите на жилищен такъв и съответно правилно и законосъобразно органът по приходите е отчел същия като нежилищен и е приложил разпоредбите относими за нежилищни имоти.

В обобщение на изложеното следва, че правилно и законосъобразно органът по приходите е определил необходимите характеристики на имота относно определяне на данъчната основа на имота – а именно, че същият следва да бъде обложен съобразно собствеността, независимо от обстоятелството, че данъчно задължено лице е ползвателя, и като нежилищен имот.

При определяне размера на данъчната основа органът по приходите правилно е взел предвид по-високата от отчетната стойност (80 000 лева) и данъчната оценка (2302.60 лева), а именно отчетната стойност и правилно са приложени съответни ставки при изчисляване конкретния размер на ДНИ и ТБО, съобразно нормите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.). Органът е съобразил също и обстоятелството, че ДНИ и ТБО се дължат от месеца, следващ месеца на учредяване на правото на ползване. Съдът констатира, че правилно е изчислен и конкретният размер на задълженията за данък и такси, както и дължимите лихви за забавено плащане.

При изложените съображения, съдът приема, че оспореният Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор 61042.501.91, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 г. и 2023 г., е законосъобразен и съответно жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.161 ДОПК, следва да се присъдят разноски по делото на ответната страна, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък на разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас, двадесет и втори състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., издаден от Елена Михова на длъжност главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор 61042.501.91, находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева, който АУЗД е потвърден с Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол.

ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Созопол сумата от 600.00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия: