НОХД № 1859/2017
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. В.С.К. *** за престъпление по чл.191 ал.3 във вр. с чл.191 ал.1 от НК за
това, че за времето от м. юли до м. декември 2016 г., в гр. Септември, обл.
Пазарджик, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - К.В.К. ***, ЕГН **********.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник, като се признава за виновен, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на доказателства
за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира на условно осъждане с
приложението на чл.55 ал.1, т.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
обвинението. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода с приложението
на чл.55 ал.1, т.1 и при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Районният съд обсъди
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено следното:
Подс. В. К.
и св.К.К. се запознали през 2016 год., когато и двамата били ученици в ОУ „Хр.
С.” в гр. С., обл. Пазарджик. При запознанството им подсъдимият знаел, че св.
К. К. е на 13 години. С течение на времето установили интимна връзка, след което решили да заживеят на семейни
начала, в съответствие с традициите на ромския етнос в България.
Един ден през
м. юли 2016 г., когато били във ваканция, двамата избягали от домовете си и
отишли в къщата на лелята на обвиняемия в с.Д., обл. Пазарджик. Там те останали
4-5 дни без да имат интимен контакт. След това при тях дошли сестрата на подсъдимия,
заедно с мъжа си и върнали двамата млади
в гр. Септември, в дома на родителите на подсъдимия. Когато майката на св. В.К.
узнала за станалото, тя отишла в дома на подсъдимия и поискала да прибере
дъщеря си. Св. К.К. обаче категорично отказала да се прибере вкъщи с майка си и
заявила, че искала да се ожени за обвиняемия. Тогава родителите на двамата
младежи се примирили с тяхното решение и същия месец се състояло годежно тържество.
Именно през въпросния м. юли 2016 г., подс. В.К., който вече бил навършил 18 години, и св. К.К., която
все още била на 13 години, осъществили
първия си сексуален контакт. През м.
септември 2016 г. св. К. К. забременяла и на 07.06.2017 г. родила детето
Асенка.
През м.
май 2017 г. в Отдел „ЗД” при ДСП - гр. Септември постъпил сигнал, че св. К.К.
била бременна в резултат на съжителството си с подсъдимия.
По
този повод бил подаден сигнал в РП-Пазарджик, след което било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия, за фактите, изложени
в обстоятелствената част на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят
напълно самопризнанията, а
именно показанията на свидетелите К. К. и В. К., както и от писмените
доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.191 ал.3 във р. с ал.1 от НК, тай като за
времето от м. юли до м. декември 2016 година, в гр. Септември , като пълнолетно
лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст – К.В.К. ***, ЕГН *********.
Авторството на
деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се
доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като деецът е съзнавал обстоятелствата, че е пълнолетен и без да сключи граждански брак
заживява на съпружески начала с малолетно лице.
При определяне вида и размера на
наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с
ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и по местоживеене е позитивно
охарактеризиран.
В конкретния случай
обществената опасност на деянието е завишена, предвид на обстоятелството, че
св. К. К. едва е била навършила непълнолетие, но в резултата на съжителството е
станала майка на 14 години, т.е. в една сравнително крехка възраст и при
недостатъчна психофизическа зрялост.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното
съдействие на органите на полицията, младежката възраст, а също и осъзнатата
нередност и критичност към стореното. Отегчаващо
обстоятелство– фактът, че в резултата на деянието св. К. К. е станала майка на
една сравнително крехка възраст.
При тези данни съдът намери,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието
на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК като
определи наказанието под минимума предвиден в закона и осъди подс.К. на шест
месеца лишаване от свобода, което намери за съответно и с което ще се постигнат
целите по чл.36 от НК.
С оглед данните за личността на
подсъдимия съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община гр.Сепртември.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: