№ 443
гр. В., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20243100102501 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С. С. З. срещу М. Т. В.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук
на 28.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното плащане, както и сумата от 3250 лева, представляваща
обезщетение за претърпени материални вреди – медицински и съдебни
разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
-10.12.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2024г. около 04:30 ч. ищецът се
прибирал към дома си заедно с негов приятел, като се придвижвали по
тротоара за подлеза на спирка А. в гр.В., кв.*** в посока *** Без никаква
причина едно от движещите се след тях група лица му нанесло удар с юмрук в
областта на лицето. Ищецът паднал на земята от удара и след като се осъзнал
видял, че част от групата лица се разбягали. Приятелят му успял да избяга,
тъй като те тръгнали да нападат и него, но малко след това се върнал и
помогнал на ищеца да се прибере в дома му, който се намирал близо. Докато
стояли пред входната врата ищецът припаднал вероятно от болката от
нанесената травма. Приятелят му го принесъл в дома му, където ищецът се
свестил. Изпитвал силна болка в мястото на удара и установил, че не може да
1
движи долната си челюст. На същия ден ищецът подал жалба за случилото се
във В. РУ. На 29.01.2024г. отишъл в МБАЛ “Св.А.“ АД гр.В., където му било
направено рентгенологично изследване и била установена фрактура на
долната челюст. Било му издадено и удостоверение от СМ., съгласно което
били установени следните увреждания : разлята болезнена подутина с
диаметър около 3-4 см в централната тилна част на главата; дълбоко ожулване
на дясната вежда с диаметър около 4 см; по ръба на носа- рана с добре
очертани ръбове с дължина 1.5 см; счупване в областта на десния
долночелюстен ъгъл; мораво кръвонасядане с неправилна форма с диаметър
около 7-8 см по предната повърхност на дясната колянна става и дълбоки
ожулвания с диаметър по 2-2.5 см. След извършена образна диагностика при
д-р Б. била установена коса –линейна фрактура на дясната мандибуларна кост
в областта на мандибуларния ъгъл с умерена дислокация на фрагментите и
умерен мекотъканен оток – перифокално. На 31.01.2024г. ищецът бил приет в
Клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ“Св.А.“ В. за оперативно
лечение. Била извършена закрита репозиция на фрагментите на долната
челюст и фиксация чрез бимаксиларни шини. Еластичната фиксация била
сменена с твърда телена при стабилни шини на двете челюсти и стабилна
оклузия. По подадената жалба било образувано ДП №99/2024г. по описа на В.
РУ като ответникът бил привлечен като обвиняем по НОХД №3531/2024г. по
описа на ВРС. По това дело било одобрено споразумение, с което ответникът
бил признат за виновен за това, че на 28.01.2024г. чрез нанасяне на удар с
юмрук в лицето е причинил на ищеца средна телесна повреда. Излага се, че
още в деня на получаване на травмите ищецът е изпитвал изключително силна
болка, не можел да се храни и да приема течности. След извършване на
оперативната интервенция му били поставени шини, той не можел въобще да
артикулира. Поради силните болки в челюстта се наложило да приема
болкоуспокояващи в т.ч. и Аулин. При престоя в болницата не се хранил,
приемал единствено малки количества вода. След изписването му бил
предупреден от лекарите да внимава с какво се храни, защото ако му се догади
предвид наличието на шини, които не му позволяват да си отвори устата може
да се удави от съдържанието на стомаха си. Това породило у него сериозен
страх и го принудило да държи у себе си клещи, които при нужда да използва
за разхлабване на металните шини. В периода 01.02.2024г. – датата на
изписването му до началото на месец март 2024г., когато свалили шините,
2
ищецът не можел да се храни и да говори нормално. Не можел да приема
твърда храна, хранил се сламка и само с много течна храна. След свалянето на
шините можел само частично да си отваря устата. Започнал да приема по-
твърда храна в началото на месец май 2024г. за 30 дни отслабнал с 15 кг.
Твърди се, че и към настоящия момент ищецът изпитва неудобства и
трудности в бита и ежедневието си. Това оказвало значително отрицателно
влияние върху нормалния му начин на живот отпреди травмата. Изпитвал
почти поС.ни болки в главата в период около два месеца след инцидента, дори
и по време на сън. След инцидента изпитвал много голям страх да излезе сам
навън и поС.но се оглеждал да не би някой да го нападне, което допълнително
затруднило начина му на живот. Твърди се, че у него са налице
психически/психологически последици от събитието. ПоС.но изпитвал и
продължавал да изпитва нервност, тревожност и напрежение. Това пречело да
си почива добре и да има пълноценен сън, което водело до умора и липса на
концентрация. Ограничил контактите си с приятели и познати, тъй като
изпитвал неудобство д обяснява как и защо е пострадал и защо не може да
говори. Рядко говорил с приятели дори и по телефона предвид травмата. От
изпиването си от болницата до края на месец май 2024г. имал нужда от чужда
помощ при хранене като затова му помагали неговата приятелка и родителите
му. Бил в болнични 30 дни и независимо, че имал възможност да ги удължи се
върнал на работа като директор Спортни дейности в *** АД в началото на
месец март 2024г. по необходимост поради започване на подготовката на
новия туристически сезон и невъзможността да бъде заместен от негов колега.
Нанесената му травма затруднила изключително много работата му, тъй като
не можел да говори нормално и да общува свободно с контрагенти и клиенти
на дружеството, което допълнително му създало неудобства и напрежение. В
периода месец март – месец май 2024г. посещавал стоматолог, тъй като имал
притеснения относно възстановяването и имало възможност да загуби
немалка част от зъбите си. Заявява, че е претърпял неимуществени вреди
следствие на увреждането, изразяващи се в болки, страдания, стрес и душевен
дискомфорт.
Сочи, че извършил разходи във връзка с процесния инцидент : 3000 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство; 50 лева
за издаване на медицинско удостоверение; 200 лева за консумативи и преглед
по повод оперативната интервенция като претендира същите да бъдат
3
заплатени от ответника като обезщетение за имуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор по иска, в който
исковете се оспорват по размер.
Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва за размера над
5000 лева, е предявеният иск за имуществени вреди за размера над 250 лева.
Не се оспорва нанесената телесна повреда и сключването на споразумение в
наказателното дело, с което е признат за виновен за извършването й. Сочи се,
че счупването на долната челюст е обусловило затруднение в дъвченето за
период от около 2 месеца, което било описано в споразумението, което имало
задължителен характер за съда. Предложената сума от 5000 лева се твърди, че
ще репарира в пълна степен претърпените неимуществени вреди. По
отношение на претенцията за имуществени вреди се признават за основателни
разходите в размер на 200 лева за медицинска манипулация и 50 лева за
съдебномедицинско удостоверение. Като неоснователна се оспорва
претенцията за заплащане на адвокатска защита като тази имуществена вреда
се твърди да е възникнала в значителен период след приключване на
наказателното производство. Отправя се искане за отхвърляне на иска за
заплащане на неимуществени вреди за разликата от 5000 лева до 50000 лева и
отхвърляне на иска за заплащане на имуществени вреди за разликата от 250
лева до 3250 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно медицинско удостоверение №108/2024г. , издадено от
МБАЛ»Св.А.»В. на 29.01.224г. след преглед на ищеца и снети предварителни
данни : « на 28.01.2024г. към 4.30 ч. В района на спирка «А.» кв.*** в гр.В. е
нападнат от група непознати, ударенс твърд предмет по главата, удари с
юмруци, съборен на земята, за неопределен период няма спомен за случилото
се» се установяват слледните травматични увреждания : счупване на
доланата челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл, разкъсно-контузна
рана по носа, ожулвания по лицето, дясното коляно, кръвонасядане в областта
на дясното коляно. Заключението е, че тези травматични увреждания са
резултат на удари с или твърди предмети и биха могли да бъдат получени по
указаните време и начин. Посочено е, че счупването на доланата челюст е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период около 2
месеца, като своята съвкупност останалите травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За
издаване на медицинското удостоверение е заплатена сумата от 50 лева,
4
съгласно прикрепения към него фискален бон.
С протоколно определение от 17.09.2024г. по НОХД №3531/2024г. по
описа на Районен съд -В. е одобрено споразумение за решаване на делото, с
което М. Т. В. се признава за виновен в това, че на 28.01.2024г. в гр.В. чрез
нанасяна на удар с юмрук в областта на лицето причинил на С. С. З. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на
десния долночелюстен ъгъл, обусловило трайно затруднение във функцията
на дъвченето за период от време около 2 месеца- престъпление по чл.129,ал.2
вр. ал.1 НК.
Представен е договор за правна защита и съдействие №48/09.10.2024г.,
съгласно който С. З. е заплатил на адв. П.В. сумата от 3 000 лева за
процесуално представителство по ДП №99/2024г. по описа на В. РУ.
Представена е медицинска документация от извършени прегледи и
рентгенови изследвания на ищеца.
Съгласно Фактура №***. С. З. е заплатил сумата от 120 лева за сет за
междучелюстна фиксация, включваща две шини тип Erich с дължина 13 см и
20 броя фиксиращи ластици и 80 лева за извършен преглед от д-р Я.Я..
Съгласно Епикриза, издадена от Катедра по обща оперативна хирургия
към МБАЛ“СВ.М. „ В. ищецът е постъпил в болничното заведение на
30.01.2024г. и е изписан на 01.02.2024г. като по време на престоя е извършена
оперативна интервенция за поставяне на еластична междучелюстна фиксация/
шини/.
Представена е Фактура №***. за закупени от ищеца сет за
междучелюстна фиксация,, включващ две шини тип Erich с дължина 13 см и
20 броя фиксиращи ластици.
Свидетелят Г.Ч.Я. излага, че е приятел на ищеца и е присъствал на
процесния инцидент. Сочи, че при прибиране от нощно заведение в ранните
часове на нощта двамата били нападнати от група младежи. Последвал удар
от тях по С. и той изпаднал в безсъзнание, с безпомощно съС.ие. Свидетелят
избягал и след две, три минути се върнал и помогнал на С. да се приберат.
Видимо нямал наранявания, но бил замаян. Придружил го до дома му и пред
входа С. припаднал в ръцете му и не реагирал. Свидетелят се опитал да го
свести и обърнал главата му на една страна, за да не си глътне езика. След
около минута се свестил. Свидетелят го прибрал в дома му и останал с него.
Нямало как да го остави сам, защото бил доста замаян след В.то припадане. С.
потърсил медицинска помощ на следващия ден и тогава отишли да дават
показания. След инцидента С. не можел да говори, изпитвал силна болка в
главата и челюстта. Възстановяването му започнало след операцията и
продължило около месец и половина. Говоренето му било неправилно и не му
се разбирало при разговор по телефона. Около месец не ходел на работа.
Шината по лекарско предписание трябвало да се носи месец, за да зарасне
челюстта. След три месеца започнал да се храни нормално. ПоС.но се
оплаквал и от физическото си и от психическото си съС.ие, тъй като не можел
5
да се храни, да общува добре и да ходи на работа. До ден днешен също се
оплаквал. Във възстановителния периода се притеснявал сериозно, че може да
изгуби работата си. Работата му била свързана основно със срещи с клиенти и
разговори и затова изпитвал сериозни притеснения дали травмата му ще
окаже влияние при изпълнение на професионалните му задължения,
Драстично намалил контактите си с приятели и познати, тъй като не искал да
го виждат. И свидетелят и С. били под стрес след инцидента. за първи път С.
излязъл от тях след около месец и половина. Прибрал се при родителите си,
които се грижели за него. След инцидентът С. станал обран, не бил толкова
весел и бил потиснат. Започнали да излизат вече нощно време, но изпитвали
страх инцидентът да не се повтори.
Свидетелят С.С. З. /баща на ищеца/ излага, че разбрал за инцидента със
сина му от 28.01.20224г. на следващия ден на обяд. Отишли в полицията,
където той подал жалба. Отишли и в СК където му направили преглед и в
понеделник скенер, от който се установило, че челюстта му е счупена, че има
хематом на главата и на носа. Разбрал, че като е припаднал за втори път пред
блока се ударил на парапет, а след удара челюстта му е била счупена на две
места. Направили му операция в УМБАЛ“СВ.М.“. След тази операция не
можел да се храни. В периода на инцидента синът му живеел в кв.*** при
приятелката си. След операцията за него се грижели приятелката му и майка
му, която му приготвяла бульони, давала му сокчета, в които нямало
подправки, защото, ако му тръгнели киселини, можело да умре. Свидетелят
ходел да го вижда през ден. По телефона не можели да се чуят, защото не
можел да говори, тъй като имал поставени скоби в устата, за да може да
зарасне челюстта. С. носел в себе си поС.ни клещи, за да може, ако му тръгнат
киселини или му се доповръща да може да свали шините. Първите дни след
инцидента С. не можел да спи, защото имал силно главоболие. Не можел да
говори, нищо не му се разбирало. Изглеждал кошмарно. Една или две седмици
приемал болкоуспокояващи. Били му набити шини, които да му смекчат
болката от физическото нараняване на костта и венците. Ходил и на преглед
на стоматолог, защото можело да му окапят зъбите, лекарите му казали, че
това може да се получи като страничен ефект от шините. За момента това не
се било случило, но той ходел редовно на прегледи. Шините били премахнати
месец след операцията. Възстановил се напълно напълно около девет месеца
след инцидента. няколко месеца след инцидента се разделили с приятелката
си и отишъл да живее при майка си. Тя много му помагала. От началото се
хранел с кашави храни и пиел сокчета заради шините. Месо започнал да яде
през месец май 2024г. не ходил на работа около месец. Работата ми била
свързана с клиенти и организиране на мероприятия и срещи и това го
притеснявало много, тъй като не можел да говори нормално след операцията.
Подготовката за сезона било нещо, което много натоварва. Не му се говорело
доста дълго време, бил тревожен. Казва, че една от причините за раздяла
приятелката му била този инцидент. С. се затворил в себе си. Не искал да
излиза от вкъщи. Избягвал и не искал да излиза вечер, защото имал страх от
6
инцидента. Дори сега, когато излизал наблизо от вкъщи вечер, вземал такси,
защото го били страх да върви пеш. Страняла от приятелите си, които го
канили на рождени дни, на юбилеи, но той отказвал. Променил се
емоционално. Имало период, в който споделял, че сънува кошмари, сънувал,
че го бият и го нападат и се будел. Споделял също, че се чувства притеснен да
не го уволнят. Излага, че мисли, че все още не се е възстановил психически,
защото пак споделял, че сънува кошмари с побоища и продължавал нощно
време да се прибира само с такси. След връщането си на работа се справял
трудно със задачите, но колегите му помагали.
Съгласно заключението на проведената по делото СПЕ, която съдът
кредитира в цялост като обективно и компетентно дадена, следствие на
инцидента ищецът е претърпял значителен внезапен стрес. Този стрес
първоначално е бил физиологичен следствие на болките и страданията и
извършената хирургична интервенция. По време на възстановителния процес
е бил с болки и дискомфорт при приемане на храна, който дискомфорт е
продължил 7-8 месеца. Физиологичният стрес постепенно се е трансформирал
в емоционален и той започнал да е чувства притеснен, с усещане за
безпокойство и тревожност, тъй като е имал предупреждение от стоматолог,
че могат да му опадат зъбите, както и информация, че на работното му място
могат да му намерят заместник, ако се удължат болничните му.
Емоционалният стрес е довел до редица психологически последици като
нарушение на съня, повишена тревожност в умерена степен, страхова
готовност и невъзможност да излиза в тъмната част на денонощието,
двигателно неспокойствие и вегетативни нарушения, когато е в ситуация на
фрустрация. Емоционалният стрес е довел до психотравматични увреждания
на психиката, които имат невротичен характер. Същите могат да отшумят при
работа с психотерапевт и след консултация с психиатър за справяне с
проблемите на съня и изпитваната все още умерена тревожност.
Съгласно изготвената по делото СМЕ ищецът е получил следните
увреждания : счупване на долната челюст вдясно в областта на
долночелюстния ъгъл с кос ход на линията на счупване, умерено разместване
на счупените кости; оток и кръвонасядане в централната тилна област на
главата; ожулване над дясна вежда с диаметър около 4 см; контузно разкъсна
рана с дължина 1,5 см по гърба на носа вдясно; ожулвания и кръвонасядане по
коляното на десен крак. Счупването на челюст е признак на средна телесна
повреда, а останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота. Травматичните увреждания са
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени
при нанесен удар с юмрук в областта на лицето. След счупването на челюстта
до извършване на оперативната интервенция, при която са фиксирани частите
на счупената кост обичайно болката е силна. След операцията болевите
усещания са със значително намелена сила и интензивност. Счупването на
долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говора за
период от около 2,5-3 месеца. Поставените шини ограничават движенията на
7
долната челюст и говора за 2 – 3 месеца. Функцията на долната челюст след
този вид счупване обичайно се възстановява в рамките на 2-3 месеца.
Понастоящем здравословното съС.ие на ищеца по отношение на
възможността за дъвчене и говор е възстановена.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Успешното провеждане на иска по чл.45 ЗЗД предпоставя ищецът при
условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните
предпоставки : вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилата вреда.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, а съгласно чл. 483, ал. 1 НПК
одобреното от съда споразумение има значението на влязла в сила присъда.
Представеното споразумение, одобрено с протоколно определение от о.с.з.
проведено на 17.09.2024г. по НОХД №3631/2024г. по описа на ВРС установява
твърденията на ищеца, че на 28.01.2024г. ответникът чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето е причинил на С. С. З. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния
долночелюстен ъгъл. Съобразно показанията на свидетеля Г.Я., който е
придружавал ищеца и е очевидец на случилото се, инцидентът е настъпил в
ранните часове на сутринта при прибирането им след дискотека без да е бил
провокиран с думи или действия от пострадалия.
Съгласно заключението на проведената по делото СМЕ този вид
телесна увреда предпоставя затруднение в дъвченето и говора в период около
2- 3 месеца, като първоначално болката от счупването е силна до извършване
на оперативната интервенция, след което намалява или в настоящия случай
може да се приеме, че ищецът е имал интензивно болево усещане следствие
на счупване в рамките на три дни след инцидента. Към момента челюстта е
напълно възстановена.
Събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищеца
установяват, че в период от около 2 месеца след увреждането ищецът не е
можел да говори разбираемо, не е можел да спи и да се храни нормално –
приемал е сокове и кашави храни, което е било следствие на поставени шини
след оперативно лечение, които са препятствали нормалното извършване на
всички сочени действия. Изпитвал е силни болки, за което е приемал
болкоуспокояващи. Същевременно е било засегнато и емоциолното и
психичното му съС.ие. Не е можел да спи, впоследствие е сънувал кошмари. В
периода до отстраняване на шините е бил поставен и в ситуация на страх от
задавяне при приема на храна и течности, което го е мотивирало да носи
клещи в себе си, за да може да реагира при нужда. Периодът на
възстановяване е бил съпроводен и от притеснения във връзка с работата му
8
като се установява, че с оглед на длъжността и функциите, които изпълнява е
следвало да се върне на работа преди пълното си физическо възстановяване
/началото на месец март 2024г./ при колебания дали ще може да се справи
предвид съС.ието му. Спрял социланите си и приятелски контакти, отказвал
да излиза извън дома си. Всичко изброено и било придружено и с опасност да
загуби зъбите си, което е разбрал при преглед от стоматолог, което е наложило
и честото му посещение при последния. И двамата свидетелите сочат, че той
преживява случилото се тежко като негативните емоции и страх не са
преодоляни и до настоящия момент. Ищецът избягва да излиза вечер, а когато
се налага взема такси, за да се прибере, дори и на близки разС.ия до дома му.
Наличието на психотравматични увреждания на психиката с невротичен
характер се установява от заключението на експерта по проведената СПЕ.
Първоначално ищецът е претърпял физиологичен стрес от случилото се с
оглед на получените телесните увреждания, който впоследствие е преминал в
емоционален такъв. Налице е травматично увреждане на психиката следствие
на преживяното и трайни последици в негативен план – тревожност,
безпокойство, нарушен сън, страх от излизане в тъмната част на денонощието,
които са налице и към датата на обследването, което налага работа със
специалист за преработване на случилото се.
Подлежащите на изследване обстоятелства за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице,
включват характера и тежестта на самите телесни увреждания, интензитета и
продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални
болки и страдания, продължителност на лечебния и възстановителния период,
прогнозите за възстановяването, възрастта на пострадалия, начинът на
извършването на деликта и обстоятелствата, при които е извършен, какви други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, възможността на увреденото лице да
функционира нормално вкл. и в социален аспект. Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 год., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и
при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съобразно ангажирани доказателства за продължителността и
интензитета на претърпените от ищеца значителни болки и страдания,
изпитваните от него затруднения и неудобства при говор и хранене в рамките
на период от три месеца след увреждането, преживяната оперативна
9
интервенция за поставяне на шини, наличието на значителни негативни
емоционални изживявания в периода след инцидента и изпитването на
продължителен емоционален и психически дискомфорт и към настоящия
момент, при съобразяване на времето, начина и обстоятелствата на случване
на инцидента, предпоставящи страх от повтарянето му при обичайно
придвижване, което от своя страна смущава свободното и спокойно
ежедневие на ищеца и оттук промяната в нормалния му начин на живот,
както и факта, че челюстта е възстановена без настъпване на усложнения,
съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би възмездила доказаните
от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на 40 000 лева.
По предявения иск за присъждане на имуществени вреди :
Съдът приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
телесни увреждания се намират всички извършени разходи, претендирани за
обезщетяване – медицински прегледи, закупуване на консумативи по
оперативната интервенция, както и заплащането на адвокатско
възнаграждение за оказана процесуална защита по досъдебното производство
срещу ответника, както следва : 50 лева – за медицинско удостоверение; 120
лева за сет за междучелюстна фиксация, включваща две шини тип Erich с
дължина 13 см и 20 броя фиксиращи ластици; 80 лева за извършен преглед от
д-р Я.Я. и 3 000 лева, заплатени за за процесуално представителство по ДП
№99/2024г. по описа на В. РУ.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за забава :
Съобразно разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД обезщетението за забава в
плащането следва да се присъди от деня на увреждането за претърпените
неимуществени вреди в случая 28.01.2024г. , а обезщетението на имуществени
вреди от датата на исковата молба – 10.12.2024г., така както претендира
ищеца.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенцията за
размера от 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 3 250 лева за
имуществени вреди.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват направените
от него разноски, редуцирани съобразно уважената част от иска. Същите се
претендират съобразно представения списък в размер на 4000 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При
определяне размера на същото съдът съобразява решение на СЕС, ІІс. от
25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир,
като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа / в
10
този смисъл Определение №2470/21.05.2024г. по гр.д.№2822/2023г. по описа
на ВКС, IV г.о./ Съдът намира, че с оглед обема на извършеното от
процесуалния представител на ищеца – разпит на свидетели, излушване на
двама експерта претендираното възнаграждение и при съобразяване цената
на иска не е прекомерно. Размерът се редуцира съобразно уважената част от
иска и следва да се присъди сумата от 3 200 лева.
На основание чл.78,ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати дължима държавна такса в размер на 1280 лева;
възнаграждение за изготвяне на СПЕ – 400 лева; възнаграждение за изготвяне
на СМЕ – 240 лева.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН: ********** с адрес гр.*** да заплати на С. С.
З., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.*** сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне
на удар с юмрук на 28.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 28.01.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от
3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени материални вреди – медицински и съдебни разходи, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до
окончателното плащане, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за претендираните неимуществени вреди за разликата до
претендирания размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН: ********** с адрес гр.*** да заплати на С. С.
З., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.*** сумата от 3 200 /три хиляди и
двеста/ лева, представляваща разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН: ********** с адрес гр.*** да заплати в полза
на БСВ по сметка на Окръжен съд- В. сумата от 1920 /хиляда деветстотин и
двадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса и изплатено
възнаграждение по проведени СМЕ и СПЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред ВАПС.
11
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12