Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260362 25.02.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 512 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, против „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от ****, ****или ****, с която се претендира признаване на уволнението,
извършено със Заповед № 230/17.12.2019 г. на работодателя за незаконно и постановяване на неговата отмяна, както и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност “****“ във финансов център „С.-Б.“ към ответното дружество. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че 17.12.2019 г. му била връчена атакуваната заповед, с
която се прекратява трудовото му правоотношение, поради налагането на
дисциплинарно наказание уволнение. Излага, че не е извършил сочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина и в частност липсата на част от
обезпечения, дължими по посочените договори за кредит, поради непровеждането на
ефективен първоначален и последващ мониторинг, проверки и посещения на обекта
за удостоверяване, че активите, заложени по кредитната експозиция действително
съществуват. Твърди, че е извършил всички необходими и предписани действия в
рамките на своите правомощия по отпускането на кредитите на И.Н., като излага
подробно доводите се в тази връзка, и сочи, че е следвало да извършва такива
само след изрично нареждане на директора на финансовия център – негов пряк
ръководител, които по принцип се извършвали от самия директор или от последния
в присъствието на ищеца. Отделно от това се излага, че заповедта е издадена
след изтичането на преклузивния двумесечен срок от узнаване за нарушението.
Сочи се и за други нарушения в хода на производството по налагането на
дисциплинарното наказание, а именно непоискването на съответни обяснения за
обстоятелствата, поради които се налага дисциплинарното наказание и
несъответствие на наложеното наказание с извършено нарушение. Твърди се и за
нарушенията на разпоредбата на чл. 333, поради липсата на разрешение от
Инспекцията на труда, доколкото ищецът страдал от исхемична болест на сърцето,
което било известно на работодателя, тъй като на същия били представяни
множество болнични листи в тази връзка, както и неизискването на мнение от
ТЕЛК, като уволнението се явявало незаконосъобразно само на това основание. С
горните мотиви се моли за отмяната на заповедта за уволнение и възстановяване
на заеманата преди това длъжност.
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ по иска за отмяна на уволнението и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по иска за
възстановяване на заеманата преди това длъжност.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който исковете се
оспорват изцяло като неоснователни, като се излагат подробни доводи за това.
Излага се, че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, за което преди това са му снети изискуемите от закона обяснения,
като наложеното наказание съответствало на извършените нарушения. Излага се, че
от месец юни 2019 г. И.Н.е преустановил плащанията по кредити, не е подновявал
застраховките и не изпълнявал каквито и да е от своите задължения по кредитните
експозиции, което е следвало да бъде забелязано от ищеца, с оглед на вменените
му задължения и да бъде отчетено по надлежния ред. Оспорват се и сочените
нарушения на разпоредбата на чл. 333 от КТ, като се излага, че не е приложима
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, както и че работодателят при
прекратяването на трудовото правоотношение поискал съответната информация от
работника дали страда от заболяване, попадащо в Наредба № 5. С горните мотиви
се моли за отхвърлянето на исковете. Също търси присъждането на разноски по
делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор за
съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което ищецът е
изпълнявал длъжността „****“ във Финансов център „Бургас-Стамболов“, съгласно
допълнително споразумение № 286/02.11.2016 г. към сключения на 17.06.2014 г. трудов
договор № 345.
Със Заповед № 230/17.12.2019 г. ответното дружество,
в качеството му на работодател, е прекратило съществувалото с ищеца трудово
правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 186, чл. 188, т. 3 във връзка с
чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание
уволнение.
От представената по
делото медицинска документация се установява, че ищецът страда от кардиологично заболяване –
нестенозираща коронарна болест, исхемична болест на сърцето. Всъщност
окончателната му диагноза е „високостепенна дегенеративна аортна клапна
стеноза, исхемична болест на сърцето, коронарна атеросклероза, дислипидемия; захарен
диабет тип II, съгласно
епикриза от 27.04.2018 г. на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Света Марина –
гр. Варна. Във връзка с това си заболяване лицето е било и в отпуск по болест в
периода от 25.04.2018 г. до 27.05.2018 г., от 30.05.2018 г. до 12.07.2018 г.,
от 13.07.2018 г. до 11.08.2018 г., от 12.08.2018 г. до 10.09.2018 г., от
11.09.2018 г. до 10.10.2018 г, от 22.10.2018 г. до 10.11.2018 г., т.е в периода
от 25.04.2018 г. до 10.11.2018 г., с посочена диагноза аортна /клапна/ стеноза,
като представените по делото болнични листи, издадени от Клиниката по кардиология
към УМБАЛ „Света Марина – гр. Варна и Медицински център – 1 Поморие, са
отразени в личната амбулаторна карта на пациента, като там е отразена и
диагнозата „исхемична болест на сърцето“, и очевидно същите са били представени
на работодателя, като всъщност лицето е отсъствало от работа, поради
заболяването си, повече от 6 месеца.
При това съдът намира, че в случая уволнението е извършено при нарушение на
предварителната закрила по чл. 333 от КТ. Касае до лице, което към датата на уволнението -
17.12.2019 г., страда от
заболяване, при което се изисква предварително разрешение от Инспекцията по
труда и мнението на ТЕЛК, като предпоставка за осъществяване на уволнението. Съгласно
чл. 1, т. 1 от Наредба
№ 5 от 20.02.1987 г. сред болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда е исхемичната
болест на сърцето, като и диабетът, е сред тези заболявания. Разпоредбите на
чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ са императивни и с тях всъщност е установена част
от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл.
333, ал. 1 КТ. Ето защо за да
може работодателят да упражни правомерно правото си за едностранно прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, то е необходимо да е поискано и получено разрешение
от съответната инспекция по труда, както и да е изпълнено и
вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на
предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно
уволнение на защитения работник, което по делото не се твърди и установява да е сторено. Така или иначе от представените по делото
болнични листи, които работодателят не оспорва, че са достигнали до неговото
знание, се установява наличието на заболяването на ищеца, при което и съгласно
законът работодателят е бил длъжен, като предпоставка за законността на
уволнението, да спази процедурата по чл. 333 от КТ. Доводите на ответника, че
предвидената процедурата по Наредбата не е приложима по отношение на
извършеното уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ не намират опора
в закона, тъй като очевидното му тълкуване налага извода, че волята на
законодателят е този подзаконов нормативен акт да се отнася досежно
изчерпателното изброените в чл. 333, ал. 1 от КТ основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, сред които е и налагането на дисциплинарно наказание,
като е налице пропуск за осъвременяване на Наредбата, която е приета през 1987
г., със съответните изменения на чл. 333, ал. 1 от КТ, извършени през 1991 г. и
1992 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата предприятието събира предварителна
информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от
болести, посочени в ал. 1. В случая работодателят твърди, но не установява да
изпълнил това си задължение, като дори не е излага каква е била предоставената
от работника информация в тази връзка. Друг е въпросът, че процедурата,
свързана със закрилата по чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ е установена единствено с цел да се защитят работниците или
служителите, които наистина страдат от съответните заболявания, поради което за
нейното прилагане има значение единствено фактът дали към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение работникът страда от заболяване,
посочено в чл. 1 от Наредбата, което по делото се установява по категоричен начин.
Дори и в цитираното в писмените бележки на процесуалния представител на
ответното дружество решение № 230/01.11.2016 г. по гр.д. № 502/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС е
обсъдена многобройната и непротиворечива практика на ВКС, според която
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и цели да запази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
критерии. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има
обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел в заблуждение
работодателя, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. В
случая ищецът твърди, но не доказва, че при прекратяването на трудовото
правоотношение е поискал от ищеца информация дали страда от заболяване предвидено
от Наредба № 5. За пълнота следва да се отбележи, че практиката дори приема, че
във всички други случаи неизпълнението на работника да уведоми работодателя си
за заболяването или да представи документи за него нямат правно значение за
действието на закрилата по чл. 333, ал.1, т.3
от КТ.
Предвид необходимостта да бъдат
обсъдени възражения на ответника в тази връзка следва да се отбележи, че
другото посочено решение на ВКС 20/25.03.2020 г. по гр.д. № 2607/2019 г. на на
III-то гр. отд. на ВКС, няма пряко отношение към настоящото дело, по което от
представената медицинска документация по категоричен начин се установява, че
ищецът е страдал от заболяване, попадащо в изброените такива по чл. 1 от
Наредба № 5, тъй като цитираното решение се отнася досежно това дали ако
работникът не страда от някое от заболяванията, посочени в съответната Наредба
и поставящи го под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е длъжен
преди уволнението да събира информация за здравословното състояние на работника.
Обстоятелството, че съгласно карта
за предварителен медицински преглед към 31.05.2014 г. ищецът е освидетелстван
като клинично здрав, съгласно което може да работи като банков служител, не
променят гореизложените изводи за наличието на заболяване към датата на
уволнението – 17.12.2019 г., съгласно което лицето се ползва със специалната
закрила по чл. 333 от КТ.
Ето защо съдът
приема, че не е изпълнена процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ, поради което извършеното уволнение
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 като основателен следва
да бъде уважен.
Предвид уважаването на първия иск за отмяна на
уволнението, явява се
основателен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ –
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което и този
иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 960 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и доколкото исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
КТ са уважени, ответният работодател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса от 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за незаконно и
отменя уволнението, извършено със заповед № № 230/17.12.2019 г. на изпълнителните директори на
„ИНВЕСТБАНК“ АД, с която на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 186, чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 3, 4 и 7 от КТ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е
прекратен трудовия договор на Д.К.М. с ЕГН **********, адрес: ***.
Възстановява Д.К.М. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност **** във Финансов център
„Бургас-Стамболов“ към „ИНВЕСТБАНК“ АД.
Осъжда „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“
№ 85, представлявано от ****, ****или ****, да заплати на Д.К.М. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от ****, ****или ****, да заплати по сметка на Бургаския районен
съд държавна такса в размер на 100
лв.
/сто лева/.
Решението може
да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.