№ 3204
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110142847 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Р. В. Б., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за
осъждане на ответника „Стемарк“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 1800 лв., представляваща
обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за изработка, сключен на
04.03.2020 г., ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предявен и насрещен осъдителен иск от Стемарк“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка от 04.03.2020 г. за ремонт на
дисплей на видеокамера марка „Sony“, модел „HDR-HC1E“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на насрещната искова молба на 01.11.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на видеокамера марка „Sony“, модел „HDR-HC1E“, на която през март 2020
г. ЛСД панелът се развалил и на 04.03.2020 г. оставил камерата в сервиз на ответника
за диагностика и ремонт. След преглед се установило, че проблемът е в лентовия кабел,
захранващ екрана, като страните постигнали съгласие този кабел да бъде сменен за
сумата от 150 лв. (включващи труд и материали). На 13.03.2020 г. ответникът уведомил
ищеца, че кабелът е сменен и дисплеят вече работи, но бил открит нов проблем –
дефектирала механика и втори прекъснат кабел. Твърди, че ответникът освен, че не е
подменил лентовия кабел, по време на ремонта прекъснал и друг кабел, като така
увредил изцяло видеокамерата и същата станала абсолютно негодна за обичайното си
предназначение, поради което му била нанесена вреда в размер на 1800 лв.,
представляваща пазарната равностойност на процесната камера към датата на
предаването й в сервиза на ответника за ремонт.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва факта, че на 04.03.2020 г.
ищецът е предал камерата в сервиз на дружеството. Оспорва иска с твърдения, че е
постигнато съгласие за диагностика на камерата, тъй като при приемането уредът се
включвал, но не било възможно тестване на цялото му състояние, тъй като не работел
дисплея. След като била констатирана повреда на лентов кабел, захранващ дисплея
1
страните се съгласили да бъде подменен при цена на ремонта 150 лв. Впоследствие,
след смяна на кабела на дисплея, позволяваща последваща диагностика се установила
и друга повреда, а именно неработеща механика на камерата и повреда на друг кабел.
Повредата на механиката била неотстранима, поради липсата на резервни части, за
които обстоятелства ищцовата страна била уведомена по телефона и камерата е
върната. Твърди, че тази нова повреда можело да се установи само след ремонт на
дисплея, тъй като механиката се командвала единствено чрез него. За ремонтирането
на механиката страните не били постигали съгласие. Оспорва размера с твърдения, че
процесната камера е амортизирана и остаряла, което значително намалява стойността
й. Твърди, че е извършил ремонта, за който се е уговорил с ищеца на лентовия кабел,
но ответникът не заплатил уговореното възнаграждение в размер на 150 лв., за което
вземане предявява насрещен иск.
Ответникът по насрещния иск го оспорва с твърдения, че ремонтът, за който са се
уговорили не е извършен, а неработещият екран нямал отношение към способността на
камерата да снима и възпроизвежда записаното. Съответните функции се командвали
от отделни бутони, а не от дисплея, като при предаването й в сервиза камерата
функционирала нормално, с изключение на неработещия й екран.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от представените по делото
доказателства, че на 04.03.2020 г. между страните е сключен договор, по силата на
който ответникът се задължил да извърши диагностика и ремонт на лентовия кабел,
захранващ екрана на видеокамера марка „Sony“, модел „HDR-HC1E“ срещу
възнаграждение в размер на 150 лв., въз основа на който на същата дата камерата е
предадена в сервиз на ответника, както и че към настоящия момент възнаграждението
не е заплатено.
По делото е представена фактура № ***********/20.04.2007 г., видно от която на
същата дата ищецът е закупил видеокамера модел „HDR-HC1E“ за сумата от 3383 лв.
Представени са и указания за употреба на камерата.
По делото е представена фактура № ******** от 13.03.2020 г., видно от която на
същата дата ответникът е закупил от „Сони“ лентов кабел.
По делото е приобщена прокурорска преписка № 40952/2020 г. по описа на СРП.
В хода на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите В.Б.П., А.В.Ц., Я.В.П. и Р.Л.П..
От показанията на св. Цойков се установява, че в началото на м. март 2020 г.
придружил ищеца до сервиз на „Сони“ в гр. София, зад пощенския институт в
„Студентски град“, тъй като камерата му била повредена. Свидетелят разгледал
камерата в колата, включил я и видял, че дисплеят не работи, но можело да се гледа
запис през околяра.
От показанията на св. Б.а, която е майка на ищеца се установява, че ищецът е
имал камера, която след м. март 2020 г. имала повреда, като преди това правил снимки
на 04.03.2020 г. Ищецът й споделил, че чака да се обадят за ремонта на камерата и тя
чула в разговор по телефона той да казва „как така камерата за нищо не става“. Знае, че
ищецът не е платил нищо за ремонта на камерата. Преди повредата ищецът снимал
много с камерата от 2007 г. до 2020 г.
Св. Петров изнася данни, че работи като приемчик в „Стемарк“ от 2015 г. до м.
март 2021 г., в сервиз, находящ се на ул. „Х.В. № 11. Посочва, че на поръчката се
описва състоянието, в което се приема уреда. Не си спомня в какво състояние е приел
конкретната камера, но е описал състоянието в поръчката. След предявяване на
поръчката на л. 7 от делото свидетелят заявява, че той я е изготвил и подписал, като е
посочил, че дефектът на камерата е неработещ дисплей.
От показанията на св. П. се установява, че същият работи във фирма за
видеонаблюдение, не е работил в „Стемарк“ ООД, но е колега със С. К., който е
2
управител. Той го помолил да намери лентов кабел за някаква камера, на която не си
спомня модела, дисплеят вече работил, но имало проблем с друг лентов кабел, свързан
с механиката, която върти касетата и трябва да възпроизведе картината. Не могъл да
намери такъв кабел, защото камерата била много стар модел. Камерата е била приета с
неработещ дисплей, но с включването се оказало, че има и друг проблем. Без него не
може да се снима и не може да се разбере дали той работи ако не работи дисплея.
Гаранцията на тези кабели е 2 години, но нормалния експлоатационен период е около
4-5 години, а тази камера била на 12 години. И двата кабела са гъвкава връзка с медни
нишки между две движещи се части, които с времето се чупят. Тези два кабела не са
непосредствено един до друг. Лентовият кабел на дисплея няма допир до механиката.
Виждал е повредата на лентовия кабел на механиката – причината е прекъсване на
медни проводници в кабела.
От заключението по изслушаната съдебно трасологична експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява следната
последователност на опаковане на получената пратка от ищеца по „Еконт“ (кашон):
върху лицевата страна на кашона е залепен стикер със саморъчно изписан текст
„Стемарк“, а върху обратна страна е залепен стикера с нечетаеми печатни текстове,
след което върху стикерите и кашона е залепено кафяво опаковъчно тиксо. Върху
обратната страна на кашона, върху кафявото тиксо е залепен стикер с надпис „Еконт“,
след което кашонът допълнително е облепен с прозрачно тиксо, а върху лицевата
страна е поставен прозрачен плик с касов бон на „Еконт“, който е залепен с прозрачно
тиксо само по периферията. Върху лицевата страна на кашона, в който е получена
пратката от ищеца по „Еконт“ е нарушена целостта на кафявото опаковъчно тиксо в
областта на отварящите се капаци. Целостта на допълнително залепеното прозрачно
тиксо не е нарушена.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че представената за
експертизата камера Sony, модел HDR-HC1 със сериен номер 1085272 напълно
съответства на вещта, посочена в гаранционна карта към Фактура № ***/20.04.2007 г.
По време на демонстрацията на функционалността на видеокамерата се установява, че
дефектът, заради който е дадена за ремонт в Стемарк сервиз, а именно неработещ LCD
дисплей е отстранен, подменен е лентовия кабел. Като пречка за пълното й
функциониране е констатиран дефект на лентов кабел на лентодвижещия механизъм.
Корелация между двата дефекта няма. Появата на тези дефекти, а именно нарушена
цялост на лентови кабели е провокирана от ротация и движение съответно на дисплей
и касетен отсек, т.е. действия свързани с нормалната експлоатация от потребителя,
както и от умора и стареене на материалите, от които са изградени и могат да
възникнат в произволен момент от времето.
От заключението по изслушаната съдебно-оценителна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че средната пазарна
стойност на нова видеокамера Sony, модел HDR-HC1 с посочените в КСЧ
модификации към датата на предаването й в сервиз на ответника е 617,78 лв., а към
датата на подаване на исковата молба е 584,70 лв. Вещото лице е посочило и средната
пазарна стойност на употребявана камера от същия модел, а именно 370 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение, по което ответникът е изпълнил некачествено
възложената работа, вследствие на което по отношение на процесната видеокамера -
собственост на ищеца, са настъпили имуществени вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил качествено възложената работа,
както и всички свои правоизключаващи и правопогасяващи задължения, наведени в
отговора на исковата молба.
Предвид липсата на спор между страните, а и въз основа на събраните по делото
3
доказателства може да се обоснове извод, че страните са били обвързани от договор за
изработка с предмет ремонт на лентов кабел на видеокамера, която към момента на
предаването й в сервиз на ответника е била с неработещ дисплей, с уговорено
възнаграждение за труд и материали в размер на 150 лв.
По делото беше доказано, както от показанията на св. П., така и от заключението
по приетата съдебно-техническа експертиза, че ответникът е извършил ремонт на
камерата на ищеца като е подменил лентов кабел, който е закупил от представител на
Сони, видно от приложената фактура. Следователно налице е изпълнение на
първоначално възложената работа, като в резултат на подмяната на LCD лентов кабел
дисплеят е започнал да работи.
Съдът намира, че по делото не беше доказано увреждането на другия лентов
кабел на лентодвижещия механизъм да е в резултат от действията на ответника във
връзка с извършения ремонт. Противно на твърденията на ищеца, от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установи, че двата лентови кабели не са свързани и
повредата им се дължи на въртящия механизъм при нормалната експлоатация на
камерата и амортизация – експлоатация, продължила 12 години, а не в резултат на
човешка дейност при отстраняване на първоначално констатираната повреда на
камерата.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ищецът не проведе успешно
пълно и главно доказване на предявения иск, поради което същият следва да се
отхвърли.
По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване съществувалата облигационна връзка между страните с
предмет извършване на ремонт на видеокамера, изразяваща се в подмяна на лентов
кабел, размерът на уговореното възнаграждение, както и че ищецът е изправна страна
по договора.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на сключен на 04.03.2020 г. между
страните договор, по силата на който ответникът се задължил да извърши диагностика
и ремонт на лентовия кабел, захранващ екрана на видеокамера марка „Sony“, модел
„HDR-HC1E“ срещу възнаграждение в размер на 150 лв., въз основа на който на
същата дата камерата е предадена в сервиз на ответника, както и че към настоящия
момент възнаграждението не е заплатено.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може
да се обоснове извод, че ищецът по насрещния иск и изпълнител по договора е
извършил възложената диагностика и подмяна на лентов кабел на процесната
видеокамера, в резултат на който ремонт дисплеят на камерата е заработил. За
констатираната допълнителна повреда в лентов кабел на механизма липсват данни да е
възлаган ремонт, а и от показанията на св. П. се установи, че все пак ищецът по
насрещния иск е направил опит да намери такъв кабел, но предвид възрастта на
камерата такъв лентов кабел не е открит. Следователно изпълнителят по изработката се
явява изправна страна, поради което същият има право да получи уговореното
възнаграждение, за което няма спор между страните, че не е платено.
Въз основа на изложеното съдът намира предявеният насрещен иск за
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат само ответникът, като същият е
направил своевременно искане за присъждането им. Същият е сторил разноски в
размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение за защита по предявения от
ищеца иск, 50 лв. държавна такса за предявения насрещен иск и 500 лв. платена
адвокатско възнаграждение за предявения насрещен иск, или общо разноски в размер
4
на 1150 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца по главния иск и
ответник по насрещния.
На основание чл. 77 ГПК съдът следва разпредели отговорността и за разноските,
които са предварително определени, но са останали невнеси от страните по делото.
Така ищецът по главния иск е бил задължен да внесе допълнителен депозит за
заключението по СТЕ в размер на 171,50 лв., увеличен с определение на съда,
обективирано в протокол от проведено на 12.12.2022 г. заседание, като са дадени
указания на ищеца за внасянето на депозита и в определения от съда срок същият не е
внесен. На ответника по главния иск е определен депозит в размер на 100 лв. за
изготвената СТЕ, който не е внесен в указания от съда срок и до днес. В този смисъл
съдът следва да осъди всяка от страните на определените в нейна тежест разноски,
които са останали невнесени.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на
ответника „Стемарк“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за вреди
от лошо изпълнение на договор за изработка, сключен на 04.03.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „Стемарк“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение по договор за
изработка от 04.03.2020 г. за ремонт на дисплей на видеокамера марка „Sony“, модел
„HDR-HC1E“, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба на 01.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „Стемарк“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК сумата от 1150 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 77 ГПК сумата от 171,50 лв.,
представляваща невнесен допълнителен депозит за СТЕ.
ОСЪЖДА „Стемарк“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС да заплати по сметка на Софийски районен съд , на основание
чл. 77 ГПК сумата от 100 лв., представляваща невнесен депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5