№ 71
гр. Търговище, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно
административно наказателно дело № 20213500600251 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите във връзка с чл.378, ал.5 от НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ, подаден от прокурор в РП Търговище, против Решение №
244 от 26.08.2021г., постановено по АНД№ 565/2021г. по описа на РС Търговище, с което
съдът на основание чл.378,ал.4,т.2 от НПК във връзка с чл.9,ал.2 от НК признал обв.Д.Д. за
невинен, в това да е извършил на 28.07.2021г. престъпление по чл.345,ал.2 от НК, поради
което го оправдал по предявеното му с Постановлението по чл.375 от НПК обвинение. Със
същото решение, съдът, на основание чл.305,ал.6 от НПК във връзка с чл.301,ал.4 от НПК,
след като констатирал, че извършеното от обв.Д. деяние съставлява административно
нарушение по чл.140,ал.1, изр. първо от ЗДвП му наложил административно наказание
обществено порицание, което постановил да бъде изпълнено чрез обявяване и поставяне на
препис от решението на видно място в Спортното училище „Н.Симов“ в гр.Търговище за
срок от 15 дни, считано от влизане в сила на решението.
Недоволен от така постановеното решение останал прокурорът и с така подадения протест
го атакува с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Счита правната
оценка на първоинстанцинният съд да подведе фактическите действия на обвиняемия Д. под
административна, а не под наказателната норма за неправилна. Съображенията, развити
подробно в допълнителното изложение към протеста са насочени към оспорване тежестта и
значението на съобразените от РС обстоятелства. По-конкретно, посочено е от една страна,
че чистото съдебно минало, включително и липсата на постановено свобождаване по чл.78а
1
от НК, непълнолетието и добрите характеристични данни съставляват само обективни
предпоставки за прилагане института на чл.78а от НК и ограниченото им значение е само в
обсега на преценката за съответната процедура по глава 28 от НПК или при определяне на
наказанието, но не „могат да изключат обективната съставомерност на деянието“, а от
друга страна се твърди, че липсата на правоспособност, като значително завишаващо
обществената опасност на деянието и дееца, изначално препятства възможността деянието
на обвиняемия да бъде изключено от обхвата на престъпленията. В протеста се акцентира
върху трайно залегналото в този смисъл разбиране в практиката на съдилищата,
включително и на РС Търговище, както и на АС Бургас, АС София, с позоваване на
съответните съдебни актове, посочени в допълнителното изложение.
В съдебно заседание, протестът се поддържа изцяло от представителя на Окръжна
прокуратура гр.Търговище, на основанията посочени в допълнителното изложение.
Акцентира се върху завишената обществена опасност на деянието, изводима от
местоуправлението – вилната зона на град Търговище, преди да се излезе на ул.“Боровец“,
която в летния сезон е „по населена“. С оглед необходимостта от санкциониране по съдебен
ред и на другото нарушение – за управление без правоспособност в съдебно заседание е
направено доказателствено искане, което съдът, по изложени мотиви остави без уважение.
Обвиняемият и упълномощения му защитник- адв.Иван Иванов от АК Търговище,
оспорват протеста. Считат решението на РС за законосъобразно и молят да бъде оставено
в сила.
В упражнено право на последна дума обв.Д. изразява съжаление за стореното.
Въззивният съд, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността
на обжалваното решение, по реда на чл. 313 ал. 1 от НПК, установи следното:
Съобразно наведените в протеста съображения липсва спор между страните по отношение
фактическите констатации, изложени в Постановлението и изцяло възприети в атакуваното
решение. В този смисъл, но и предвид рамките на дължимата цялостна въззивна проверка,
очертани от нормата на чл.313 от НПК, въззивната инстанция следва само да посочи, че
намира за безспорно установено от фактическа страна, че 16 годишния обвиняем Д.Д., на
инкриминираната дата 28.07.2021г., около 15.30 ч. решил да управлява собствения си
мотопед „Kymco“ без МПС да е надлежно регистрирано по указания в чл.140,ал.2 от ЗДвП
и в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000г)
ред. При движението си по ул.“Боровец“ в град Търговище, бил спрян - на кръстовището,
образувано с улица „Бояна“, от полицейски екип в състав св.П. и св.М., като при
извършената проверка била констатирана и неправоспособността на обвиняемия, поради
което и за допуснатото нарушение по чл.150 от ЗДвП му бил съставен АУАН, подписан от
обвиняемия без възражение(л.9, Б.П). За управлението на нерегистрирано МПС, за което
първоначално също бил съставен АУАН, подписан отново без възражения (л.10,Б.П.),
започнало бързо производство, приключило с внесеното предложение по чл.375 от НПК за
2
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за престъпление по чл.345,ал.2 от
НК .
Посочените фактически положения са доказателствено обезпечени, което в съответствие
със задълженията си по чл.378, ал.3 от НПК, проверил и установил и първостепенният съд.
Спорът, както се посочи е относно правната оценка на установените фактически действия
на обвиняемия и дали същите се субсимират под признаците на престъпление по см. на чл.9,
ал.1 от НК и съответно осъществяват елементите от престъпния състав посочен в чл.345,ал.2
от НК или не съставляват престъпление, в хипотезата на чл.9,ал.2пр. второ от НК – поради
явно незначителната степен на обществена опасност на деянието, както е приел районният
съд и съответно покриват признаците само на визираното в чл.140,ал.1 от ЗДвП
административно нарушение.
Преди да вземе отношение по основният въпрос, свързан с материалната
законосъобразност на проверяваното решение, въззивният съд дължи отговор на
изложените, макар и във връзка с доказателственото искане съображения на представителя
на ОП, за пропуска на РС да наложи административно наказание и за нарушението по
чл.150 от ЗДвП. Независимо, че същите не са наведени в протеста, те изискват приоритетно
обсъждане, доколкото в случай, че действително е допуснато посоченото от прокурора
нарушение, то отстраняването му би изисквало ново разглеждане на делото в РС, защото в
чл. 334 от НПК правомощие на въззивния съд да замести първоинстанционния, когато
последният е пропуснал да изпълни вменените му задължения, не е предвидено.
По същество, изразената от представителя на окръжна прокуратура позиция не се споделя
от въззивният съд. В принципен план, особената процедура, въведена с препращащите
норми на чл. 301,ал.1,т. 2 от НПК чл.301,ал.4 и чл.305,ал.6 от НПК предвижда задължение
на решаващият съд, когато установи, че деянието не е престъпление, но установи, че същото
е административно нарушение, което е предвидено, както е в случая в закон - ЗДвП, да
признае подсъдимия за невинен и да му наложи (за административното нарушение)
съответното административно наказание. В случая, съдът не изземва функциите на
административно наказващият орган, а го „замества“, когато са напълно изяснени и
установени фактически действия, обуславящи реализиране на отговорност за деянието.
Иначе казано, особеният ред, допустим съгласно посочените норми на НПК, предполага на
първо място, деянието да е имало признаци на престъпление, а както е известно само
непровоспособността и управлението на МПС не са достатъчни да изпълнят престъпния
състав по чл. 343в,ал.2 от НК. Ето защо нито РС, още по - малко въззивният съд, е
задължен да санкционира деецът и за нарушението по чл.150 от ЗДвП, включително и по
съображение, че същото изобщо не е инкриминирано в Постановлението по чл.375 от НПК,
а и както се посочи, не би могло да бъде, тъй като не осъществява престъпен състав.
Респективно, като неотносимо към обстоятелствата от предмета на доказване, искането на
прокурора за събиране на нови доказателства - издаденото Н.П по АУАН по чл.150 от
ЗДвП, съдът остави без уважение.
При безспорно установеното(л.5-л.6,Б.П)обстоятелство, че обвиняемият не притежава
свидетелство за правоуправление, предвид и обхвата на съставомерните елементи по
3
чл.345,ал.2 от НК, към които не е включена правоспособността, то дали има или не
издадено Н.П по съставения акт за това нарушение(по чл.150 от ЗДвП) е относимо към
настоящото производство, само доколкото е изведено като съображение за претендираната
незаконосъобразност на дадената от РС правна оценка на деянието и по-конкретно
придаденото му от прокурора значение като изначално изключващо възможността за
приложение на чл.9,ал 2 от НК, на това основание.
Първото, наведено в протеста възражение - за неправилната правна оценка на
фактическите положения и незаконосъобразното им подвеждане под нормата на
чл.9,ал.2,алт втора от НК въззивният съд намери за неоснователно, воден от следните
съображения:
За да признае подсъдимия Д. за невинен по обвинението по чл.345,ал.2 от НК,
първоинстанционният съд правилно е съобразил разделителния критерий, отделящ, иначе
съвпадащите си по фактически признаци действия, доколкото именно степента, в която се
засягат обществените отношения е относимата предпоставка, за определяне на деянието,
когато както е в случая, обективните елементи съвпадат, като престъпление( чл.345,ал.2 от
НК) или административно нарушение (чл.140,ал.1 от ЗДвП). В рамките на осъществената
преценка, първоинстанционният съд законосъобразно е изключил от обсъжданите
обстоятелства липсата на вредни последици, тъй като в принципен план, за обществената
опасност на престъплението по чл.345,ал.2 от НК, като такова на формално извършване
отсъствието им е ирелевантно.
Действително, за да обоснове констатираната явно незначителна степен на обществена
опасност на деянието, съдът е съобразил и две обстоятелства- чистото съдебно минало и
неосвобождаването по чл.78а от НК, срещу възприемането на които, в протеста с основание
е възразено, но изключването им не променя крайният верен извод за непрестъпност на
процесното деяние.
Така, видно от изложените мотиви, в този аспект (за оценка степентта на обществената
опасност) съдът е ценил: възрастта на обвиняемия - 16 годишен, непълнолетието му, чистото
съдебно минало, вкл и относно липсата на данни за приложение на чл.78а от НК,
безупречните характеристични данни, процесуалното му поведение, изразено в признание и
проявената критичност към стореното, както и инцидентността на деянието, предвид
липсата на данни по делото да е констатирано, преди случая, управление на МПС.
Касателно обективните особености на деянието, съдът е отчел в коментираната посока
местоуправлението – по крайна улица на града и неопроверганата теза на обвиняемия(л.20,
НОХД), че излязъл на нея след движение по „черно“ от дискотека “Блу меджик“ към
вилната зона, обусловило и дадената от съда оценка на „краткотрайност“ на увреждащите
обекта на престъплението (обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта) действия.
Както се отбеляза, принципно правилно е виждането на прокурора, че чистото съдебно
минало и липсата на данни за освобождаване по 78а от НК са обстоятелства с характер на
предпоставки, при наличие на които законът задължително трансформира отговорността от
наказателна в административно – наказателна.При този процесуален ред, съгласно
4
задължителната съдебна практика – т.6 от ППВС№7/85 година, престъпленията запазват
своя характер, а само „предвидената за тях наказателна отговорност при определени
условия се заменя с административно наказателна“. След като чистото съдебно минало,
вкл и неосвобождаване по чл.78а от НК са предпоставки за активирането на самата
процедура по глава 28 от НПК, то и не следва да се отчитат повторно към обстоятелствата,
значими за степента на обществената опасност, включително и поради забраната по чл.56 от
НК
Съобразените извън тях обаче, действително изискват, както вярно е подходил и
първостепенният съд тяхното отчитане именно за преценката на степента на обществената
опасност на дееца и на деянието като цяло. Споделимо е даденото оценъчно значение на
възрастта на обвиняемия - 16 години. Същата позволява индивидуалната и оценка, в рамките
на самото непълнолетие, доколкото е свързана в известна степен с мотива на деянието.
Вярно е, че „Възрастта сама по себе си в обтекаемите граници на младост, зрелост и
старост, не би следвало да влияе …..освен ако с нея не са свързани конкретни изводи за
степента на обществена опасност на дееца и укоримостта на неговото поведение“-…Р №
177 от 24.04.2015 г. по н. д. № 137/2015 г., на ВКС, II н. о., НК. В конкретният случай обаче,
с оглед вида на извършеното престъпление, възрастта на обвиняемия (навършени три
месеца по-рано 16 години), позволява самостоятелното отчитане към степента на
обществена опасност на дееца, а от там и на деянието, тъй като, в случая разкрива
недостатъчната му зрялост(макар и несъмнено да е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си), рефлектираща върху
пълноценната преценка за реалната степен на застращаване от увреждане на защитимите с
престъплението по чл.345,ал.2 от НК обществени отношения, свързани с безопасността на
транспорта.
Освен възрастта на дееца, но и безупречните характеристни данни, включително и
отсъствието на реализирани каквито и да е административни санкции за нарушения на
обществените порядки, очертаващи го като съвестен и отговорен гражданин, напълно
правилно са отчетени по значение от първоинстанционният съд. А проявената от самото
начало на производството, включително и в упражненото право на последна дума пред
въззивната инстанция, самокритичност, която с оглед процесуалното му поведение не е
декларативна, а е изпълнена със съдържание, позволява направения от първата инстанция и
споделим извод за по-ниска степен на обществена опасност на дееца.
Към обстоятелствата занижаващи обществената опасност на деянието правилно е отчетено
краткото време на засягане на защитените с престъплението по чл.345,ал.2 от НК
обществени отношения.
Направените в този смисъл възражения в протеста не могат да бъдат споделени.
Продължителността на увреждане или на опасността от увреждане на защитимите с
престъплението обществени отношения е обективен признак и всякога степента на засягане
е свързана с продължителността на увреждането(или поставянето в опасност) и не следва да
бъде игнорирана в общата оценка за степента на обществената опасност на деянието.
Доводите, свързани с местоизвършването на деянието, изложени в допълнителните
5
съображения и доразвити в участвалия пред въззивната инстанция прокурор не намират
опора в делото и не могат да бъдат оценени в исканата от обвинението посока. Липсват
каквито и да е доказателства за предходно продължително управление. Дали е оживено или
не кръстовището на двете улици в летния сезон е с характер на предположение и не
съставлява, на самостоятелно основание, утежняващо, по обективните му характеристики,
обстоятелство за степента на обществената опасност на деянието. Публичната
информация (Google maps) за местоположението на улица „Боровец“ сочи, че същата е
крайна за града, а пресечката с улица „Бояна“ е на по-малко от 200м от нейното начало,
образувано от кръстовището на ул.“Боровец и ул.Кап.Данаджиев“. След като и в
описателната обстоятелствена част на постановлението по чл.375 от НПК подобни
фактически обстоятелства не са изложени – посочено е само, че обв.Д., на инкриминираната
дата „ решил да го управлява по пътищата на страната“ и че “ при движението на
мотопеда по ул.“Боровец“ на кръстовището с ул.“Бояна“ бил спрян за проверка, то и
липсват основания да се приемат като утежняващи обективната обществена опасност на
деянието - както продължително предходно управление, така и че улицата е била с
интензивно пешеходно движение, още повече, че става въпрос за управление в ранния
следобед – 15.30ч и в делничен ден- 28.07.2021г е сряда.
С изключването на чистото съдебно минало, включително неосвобождаването по 78а от
НК, останалите, посочени по-горе и правилно отчетени от РС обстоятелства са обусловили и
законосъобразния извод за непрестъпност на деянието на обв.Д. по см на чл.9 ,ал.2 пр.второ
от НК.
Следва изрично да се посочи, че изводът на РС за приложимост на чл.9, ал.2 от НК
именно във втората алтернатива е напълно правилен, доколкото без съмнение правната
оценка на деянието не насочва към първата хипотеза на чл.9,ал.2 от НК, при която деянието
“поради своята малозначителност не е обществено опасно“. Предвид формалния си
характер и доколкото не разкрива някакви отклонения от типичния случай, само по себе си
деянието на обв.Д. не е от естество да изключи напълно възможността чрез неговото
осъществяване да се засегнае обекта на защита по чл.345,ал.2 от НК. Принципно,
малозначителността в първата хипотеза на чл.9,ал.2 от НК се свързва с обективните
характеристики на деянието - както е прието в правната доктрина “..малозначителността
по начало е свързана с обективните му характеристики и представлява негово
неюридическо, обществено - исторически обусловено качество вж. л.41, № 369,
уч.Наказателно право, Обща част, проф.д-р. И.Ненов, изд.1992 г.. В същата посока е и
съдебната практика: „Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, поради което е необходим внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения.“ - Р № 398/ 26.01.2015 г. по н. д. № 346/2014 г., на ВКС III н. о . В този смисъл
по обективните си характеристики процесното деяние, както се отбеляза по-горе, с оглед
формалното си извършване и доколкото изпълнението му не разкрива отклонения от
типичните случаи на чл.345,ал.2 от НК, не позволява извод, че изобщо не е обществено
опасно, тоест то не е малозначително по смисъла на първата хипотеза по чл.9,ал.2 от НК
6
Неговата обществена опасност обаче, както правилно е приел и РС, е явно незначителна -
не, че деянието не е обществено опасно изобщо, но неговата обществена опасност - на
конкретното деяние, е я в н о незначителна, поради което и се явява непрестъпно по
смисъла на втората алтернатива предвидена в чл.9 ал.2 от НК.
За нейната приложимост, както е прието и в съдебната практика, с приоритетно
значение е ниската степен на обществена опасност на самият деец и тя е водещата при
преценката за наличието и: „Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело
дава възможност за осмисляне на предпоставки на втората алтернатива на чл. 9, ал. 2
НК-явна незначителност на обществената опасност на деянието. В тази връзка преди
всичко трябва да се направи преценка на личността на подсъдимия, тъй като същата е
част от преценката за самата обществена опасност“ Р№ 358/13.10.2015г. по н.д.№
932/2015г., на ВКС,II н. о
Коментираните по-горе обстоятелства, свързани главно с личността на дееца, позволяват,
преценени в съвкупност, направения от първата инстанция извод за приложимост към
деянието на предпоставките по чл. 9, ал.2, алтернатива втора от НК и в този смисъл
въззивната инстанция споделя напълно дадената оценка, че същото въздейства отрицателно
върху обществените отношения в толкова минимална степен, че реално не ги застрашава,
поради което и на това основание се явява непрестъпно.
Само за пълнота следва да се посочи, че чл.9,ал.2 от НК урежда самостоятелни хипотези и
в този смисъл липсата на основания за третиране на деянието по първата не изключва
възможността за приложимост на втората хипотеза. Съдебната практика приема,че
„Деянието е "малозначително", когато или изобщо не е общественоопасно, или разкрива
такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. По отношение на
едно и също деяние не могат да са налице едновременно и двете хипотези - Р № 676 от
18.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 86/2005 г., I н. о.
Необходимо е да се посочи и това, че обстоятелствата, занижаващи обществената опасност
на дееца, не разкриват само характер на смекчаващи, както счита прокурорът и в каквато
посока са развитите в протеста съображения. Те са относими не само към обема на
наказателната репресия, а имат своето значение при цялостната оценка на деянието. Защото,
дали и в каква степен, последното уврежда или застрашава защитимите с престъплението
обществени отношения се определя от особеностите на самото деяние, но и на извършилия
го деец.
Ето защо, първото наведено в протеста възражение, за неправилната първоинстанционна
правна оценка на фактическите положения и незаконосъобразното им подвеждане под
нормата на чл.9,ал.2,алт втора от НК въззивният съд намери за неоснователно.
Не може да бъде споделено и второто основно възражение в протеста, свързано с
неправоспособността на дееца и искането, на това основание, да бъде изключена изобщо
възможността за обсъждане нормата на чл.9,ал.2 от НК.
В принципен план необходимо е да се посочи, е общият критерий, заложен в чл.9,ал.2 от
НК безусловно е приложим за всички престъпления. Приложимостта на регламентираната в
общата част на НК норма на чл.9,ал.2 не предполага, включително и от гледна точка
7
систематичното и място, каквото и да е ограничение, както с оглед самите деяния, в каквато
посока са задължителните указания на т.1 от ТР№ 113/16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г.,
ОСНК, така и с оглед дееца, освен когато в самото престъпление са възведени определени
качества на дееца, които да го изключват, и които в процесния случай, не са предвидени.
Вж в този см и Р№ 356 /12.02.2015 г. по н. д. № 986/2014 г., на ВКС, III н. о. В същата
посока е и Р № 42/15.03.2019 г. по н. д. № 63/2019 г.,на ВКС, II н. о.
В контекста на посоченото, предложения в протеста допълнителен критерий за
приложимост на общата норма на чл.9,ал.2 от НК, каквото по същество представлява
обвързването на нейната допустимост към чл.345,ал.2 от НК само за правоспособни лица,
според настоящия състав е в противоречие както със съдебната практика, включително и
задължителната (ТР№113/82г), така и би имало за последица преодоляване забраната за
разширително тълкуване на норма, свързана с обосноваване на наказателна отговорност,
което правната доктрина не допуска. „Третото правило гласи, че наказващата
отговорност не може да бъде обосновавана по пътя на разширителното тълкуване на
правните норми „ л.157, „Теория на тълкуването“ Р.Ташев,изд.2001г.
Казано другояче, аргументираното съображение в допълнението към протеста, че
деянието по чл.345,ал.2 от НК, когато деецът е неправоспособен, всякога е престъпление и
изобщо не подлежи на обсъждане дали спрямо него са налице предпоставките по чл.9,ал.2 от
НК изразено в обобщението, че: „Волята на законодателя е ясна и категорична - лицата,
които управляват нерегистрирани МПС следва да носят наказателна, а не
административна отговорност“, няма как да бъде споделено, защото от една страна, както
се посочи е в противоречие с принципната приложимост на чл.9,ал.2 от НК към всички
престъпления, а от друга въвеждането на допълнителен критерий - неправособността, като
изключващ приложението на чл.9,ал.2 от НК е проява на недопустимо разширително
тълкуване на норма, свързана с обосноваване на наказателна отговорност.
Конкретното значение на неправоспособността, освен че не изключва приложението на
чл.9,ал.2 от НК, но не разкрива и наведените в протеста тежест и последици, и в този
смисъл по същество не променя направените по-горе констатации за законосъобразно
извършената от РС оценка на относимите за степента на обществената опасност на дееца, а
от там и на деянието, обстоятелства и не променя правната му оценка като такова с „явно
незначителна“ степен на обществена опасност.
Вярно е, че липсата на правоспособност, в контекста на престъплението, за което е
обвинен обв.Д., е фактор, който завишава степента на обществената му опасност като деец,
но сам по себе си не надделява над останалите фактори, които в своята съвкупност
съществено я занижават и главно не е от естество да елиминира тяхното значение, в каквато
посока е изразената в протеста позиция. Последната е аргументирана и с позоваване на
възприето в решения на РС Търговище и на апелативни съдилища становище, но прегледът
на цитираните решения на АС Бургас и АС София не обосновава целеното с протеста
преосмисляне на обективираните в атакуваното решение правни изводи. С отбелязването, че
решенията на АС Бургас са постановени в различни състави, но от един съдия докладчик, а
решението на АС София е по казус с различна конкретика и обективираните в същото
8
изводи за конкуренцията между наказателната ( чл.345, ал.2, НК) и административната
(чл.140,ал.1 ЗДвП) отговорност, са интрепретирани в протеста (в цитираното по-горе
становище за волята на законодателя), изведени от контекста, несъмнено е, че цитираните
решения на апелативните съдилища са част от съдебната практика, каквато е и всяко
съдебно решение, постановяването на което е свързано с прилагане на правната норма. И
това е така, понеже „Без да приложи закона, съдията не може да реши делото. Когато
подлежащият на приложение закон или друг нормативен акт е неясен, противоречив или
непълен, той трябва да бъде подложен на тълкуване, за да бъде извлечена нормата,
съобразно която делото трябва да бъде решено. Затова съдебната практика е неразривно
свързана с тълкуване на нормативните актове“. „Съдебната практика като източник на
правото“ проф. Живко Сталев, Сп. „Съвременно право“, 1997, № 6.
В същото време цитираните решения на АС Бургас от една страна не позволяват да се
говори за обвързваща със задължителна сила съдебна практика, каквато по силата на
чл.130,ал.2 от ЗСВ съставляват само приетите по реда на чл.124 от сл. от ЗСВ Решения, а от
друга, въпреки и доста сходни като фактология не разкриват пълна идентичност с
фактическата конкретика по настоящия случай, вкл и относно данните за дееца.
Както се отбеляза: възрастта на обв.Д., в рамките на общото непълнолетие, безукорното
му поведение като гражданин, изводимо от отличните характеристики, обективираната чрез
самопризнанието и изразеното разкаяние критичност към стореното, разкриваща променено
в положителна насока отношение към правилата регулиращи безопасността на движението
по пътищата и съставляващо проява на постигнат в известна степен превъзпитателен ефект,
а от позицията на обективните елементи на деянието - краткото време на засягане на
защитимите с чл.345,ал.2 от НК обществени отношения, позволяват извода, че се касае за
инциденттна проява в живота на обв.Д., която, макар и укорима, въздейства в толкова
минимална степен отрицателно върху обществените отношения, че реално не ги застрашава,
поради което инкриминираното деяние, “макар формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление (по чл.345,ал.2 от НК) разкрива явно незначителна
степен на обществена опасност и на това основание се явява непрестъпно.
Ето защо и като е признал обвиняемия Д. за невинен в това да е извършил престъпление
по чл.345,ал.2 от НК, РС е приложил правилно материалния закон. Нужно е само в
заключение да се посочи, че в процесуалната си дейност първостепенният съд е следвал
стриктно правните възможности и се е съобразил с предвидените в НПК задължения, като е
процедирал законосъобразно. След като е констатирал отсъствие на основание за осъждане
на дееца за престъпление, поради липсата на последното в хипотезата на чл.9,ал.2 алт.
втора от НК, правилно е обсъдил дали деянието не разкрива признаците на
административно нарушение и след като законосъобразно е преценил, че фактическите
действия покриват признаците на предвиденото в ЗДвП – в чл.140,ал.1 нарушение, в
съответствие с чл.305,ал.6 във връзка с чл.304 от НПК и във връзка с чл.301,ал.4 от НПК е
наложил на обв.Д. административно наказание, като с оглед събраните във въззивното
следствие гласни доказателства, не са установени основанията по чл.24,ал.1 т 8а от НПК.
При определяне на наказанието, воден от приложимите норми в ЗАНН – чл.15,ал.2,
9
първостепенният съд правилно е идентифицирал както видът на наказанието(заменяйки
глобата с обществено порицание), така и начинът на неговото изпълнение, съобразявайки
дължимата постижимост и на генералната превенция.
Разноски в наказателното производство не са направени нито пред първата, нито пред
въззивната инстанция, поради което и липсва основание за обсъждането им.
По изложените по-горе съображения, настоящият въззивен състав намира за неоснователни
доводите, наведени в протеста и доразвити от представителя на окръжна прокуратура във
въззивното заседание. Намира, че изводите на РС са верни и след като не бяха установени, в
рамките на служебната проверка, допуснати нарушения на процеса или приложимото
материално право, то и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 /26.08.2021 г. по АНД №565/2021 г. на РС
Търговище.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл. 346 от НПК и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10