Определение по дело №420/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 553
Дата: 2 септември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20193000500420
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

553

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …02. 09.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№420/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Еко-Тех Про”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Д. Н Х., чрез процесуалния му представител адв.С.Б., против прото -колно определение от 18.06.2019г., постановено по т.д.№83/18г. по описа на ДОС, т.о., с което е спряно производството по т.д.№83/18г. по описа на ДОС, т.о. до прик - лючване на гр.д.№16711/18г. по описа на СРС с влязъл в законна сила съдебен акт. В жалбата се твърди, че определение е неправилно като постановено в противоре -чие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продъл -жаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемото дружество „Трансмобил”ООД, гр.София, представлявано от управителя Д.И.И., в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.К. поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок на осн. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.

Производството по т.д.№83/18г. по описа на ДОС, т.о. е образувано по предяве - ния от „Еко-Тех Про”ЕООД против „Трансмобил”ООД частичен иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв. /целият в размер на 1 790 000лв./, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от вида на пропуснати ползи в резултат от виновното поведение на служители на ответника, изразяващо се в противоправно отнемане на фактическата власт на ищеца върху собствената му движима вещ, представляваща ковашка линия Elmuko Hilzc, произведена 1980г., ведно с всички принадлежности към нея/подробно описани в исковата молба/.Твърди се от ищеца, че чрез договор за продажба от 14.03.2017г. придобил от „Метал Форм Про”ЕООД собствеността върху посочената движима вещ, която е била монтирана в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, находяща се в гр.Тервел, ул.”Ц.К.”№1.Посочената сграда е придобита в собственост от от -ветника чрез влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот след приключена публична продан по изп.дело.Той е въведен във владение на придоби -тия недвижим имот на осн. чл.498 от ГПК с постановление на ЧСИ С.Сербезов от 14.12.2017г.С определение от 25.10.2017г. е допуснато обезпечение на предявен от синдиците на „КТБ”АД-в несъстоятелност иск с пр.осн. чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за връщане в патримониума на „Хидропонт М”ООД на движими вещи, придобити от „Еко-Тех Про”ЕООД и „Метал Фром Про”ЕООД чрез налагане на запор върху същите, като една от тези движимите вещи е горепосочената ковашка линия Elmuko Hilzc, продадена от „Метал Фром Про”ЕООД на „Еко-Тех Про”ЕООД с цитирания договор за продажба.Въз основа на издадената на 10.11.2017. обезпечителна заповед, също на дата 14.12.2017г., ЧСИ С.Сербезов с протокол за опис на движимо имущество е наложил запор върху движимата вещ, собственост на „Еко-Тех Про”ЕООД и на осн. чл.400, вр. чл.470 от ГПК е назначил за пазач на запорираната движима вещ собстве- никът на недвижимия имот, в който тя се намира, „Трансмобил”ООД.Горецитираното определение за допускане на обезпечение е било отменено от САпС с влязло в сила на 22.01.2018г. определение и съответно искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение.След отмяната на наложеното обезпечение „Еко-Тех Про” ЕООД с договор от 24.01.2018г. се е задължил да прехвърли собствеността върху посочената движима вещ на „Консултантско дружество”ЕООД за сумата от 1 840 000лв. без ДДС, от които 50 000лв., платимо капаро при сключване на договора /изплатено по банков път на 02.02.2018г./ и остатък, платим в 10 дневен срок от успешното преминаване на техническите изпитвания и пускане на машината в експлоатация.Предвидено е, че собствеността преминава върху купувача в деня на нейното предаване, което следва да се извърши най-късно в срок до 08.02.2018г., като в същия срок започне демонтажът й от сграда с идентификатор 72271.501. 1944.2.Предвидено е и, че в случай, че продавачът не изпълни задължението си за предаване на вещта в срок до 08.02.2018г., договорът се прекратява автоматично, без да е необходимо купувачът да дава допълнителен срок за изпълнение или да извършва други фактически или правни действия.

На 05.02.2018г. ищецът бил уведомен от ЧСИ С.Сербезов, че е определена дата 06.02.2018г. за вдигане на запора върху движимата вещ и освобождаване на назна -чения й пазач „Трансмобил”ООД.Ищецът незабавно уведомил купувача, че е готов да му предаде вещта на 06.02.2018г.На посочената дата съгласно съставен от ЧСИ протокол е вдигнат запорът върху вещта/заедно със запора върху останалите движими вещи, предмет на обезпечителната заповед, общо 18бр./ и е освободен назначеният им пазач „Трансмобил”ООД.На извършеното от ЧСИ действие е при -съствал упълномощеният от управителя на „Трансмобил”ООД представител на дру -жеството П.Панталеев.След вдигането на запора и освобождаването на пазача от ЧСИ, ищецът чрез своя упълномощен представител адв.М.А. е заявил на П. Панталеев, че желае незабавно да изнесе вещта от сградата на „Трансмобил”ООД. Тогава П.Панталеев, в присъствието на ЧСИ и на в.л., заявил, че има нареждане от управителя на дружеството да отстрани всички външни лица от сградата, след което повикал охраната, която извела от сградата адв.М.А.и управителя на „Еко-Тех Про”ЕООД Д.Х. и така била предотвратена всякаква възможност за изна -сяне на вещта.Този факт е отразен в съставения от ЧСИ протокол от 06.02.2018г.На същата дата ищецът писмено предложил на „Консултантско дружество”ЕООД нова дата за предаване на вещта-08.02.2018г., на която дата назначената от „Трансмобил” ООД охрана отново препятствала достъпа до сградата, в която се намира вещта, собственост на ищеца.Поради виновните действия на служителите на ответника, изразяващи се в противоправно отнемане на фактическата власт на ищеца върху собствената му движима вещ, след като вече ответното дружеството не е било неин пазач, съответно лишаване от възможността да я ползва, ищецът е претърпял имуществена вреда от вида на пропусната полза, т.к. предвид изтичане на така уговорения в договора от 24.01.2018г. срок и непредаване на вещта в него на купувача договорът е бил развален и ищецът не е могъл да реализира целената продажба на вещта за посочената сума, от която би добил печалба в размер на 1 790 000лв.

Ответникът „Трансмобил”ООД оспорва предявения иск основно с твърдения, че ковашка линия Elmuko Hilzc, произведена 1980г., ведно с всички принадлежности към нея, не представлява движима вещ, а съставлява част от собствената му промиш - лена сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, т.к. е трайно прикрепена към нея, предвид което и е била придобита ведно със сградата по силата на влязло в сила постановление за възлагане, съответно сключеният от ищеца договор от 14.03.2017г. не е имал вещно-транслативен ефект.Ищецът и никога не е бил във владение на процесната вещ, защото е сключил цитирания договор след като до сградата, ведно с всички принадлежности към нея, е бил отнет достъпа на праводателя му в момент, предхождащ 14.03.2017г. по силата на обезпечителна заповед от 25.02.2017г.              

Съгласно представената искова молба, депозирана на 12.03.2018г. пред СРС, и образувана в гр.д.№16711/18г., „Еко-Тех Про”ЕООД е предявило против „Транс -мобил”ООД иск с пр.осн. чл.76 от ЗС за осъждане на ответника да му възстанови отнетата чрез насилие фактическа власт върху владените от ищеца движими вещи, една от които ковашка линия Elmuko Hilzc, произведена 1980г., ведно с всички принадлежности към нея, находяща се в сграда, собственост на ответника.Изложени са идентични фактически твърдения като горепосочените, като съответно се поддържа, че след вдигането на запора и освобождаването на „Трансмобил”ООД като пазач на вещта от ЧСИ, „Еко-Тех Про”ЕООД си е възвърнало владението върху нея и го е манифестирало недвусмислено, като след това чрез насилие /физическа и психическа принуда/ от П.П. и охраната/лица, също наети от ответника/ върху представляващите „Еко-Тех Про”ЕООД лица владението му е било отнето, т.к. насилствено е била препятствана възможността фактически да се владее вещта и да се изнесе от сградата.

Безспорно производството по гр.д.№16711/18г. по описа на СРС не е преюди -циално по отношение въведеното от ищеца твърдение и от ответника възражение съответно, че всеки от тях, а не насрещната страна, е собственик на процесната вещ, доколкото в производство по иск с пр.осн. чл.76 от ЗС правото на собственост върху процесната вещ на която и да било от страните по този иск не е негов предмет. Налице е, обаче преюдициалност по отношение на един от елементите на факти -ческия състав на иска с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, а именно досежно твърдяното противо -правното виновно поведение на служителите на ответника, които отнели насилст -вено фактическата власт на ищеца върху собствената му движима вещ и от това съответно се твърди, че са претърпени процесните имуществени вреди от вида на пропусната полза/с оглед прекратяване на договора от 24.01.2018г. поради цити - раната клауза в него и невъзможността да се реализира полза в посочения размер/.В производството по иска с пр.осн. чл.76 от ЗС следва да се установи извършеното от ответника/или за него/ неправомерно нарушение - насилствено отнемане на фактическата власт върху вещ, вкл. движима, на владелец или държател.Това нарушение съставлява винаги виновно действие с характер на непозволено увреждане, т.е., ако такъв иск бъде уважен и ответникът се осъди да възстанови насилствено отнетото владение на ищеца владелец върху вещта, то страните ще бъдат обвързани от формираната СПН, че се възстановява отнетата чрез насилие /виновно действие с характер на непозволено увреждане/ фактическа власт върху движимата вещ.Това от своя страна би се явило преюдициално досежно посочения елемент от фактическия състав на иска по чл.49 от ЗЗД.Предвид горното и съдът приема, че правилно с обжалваното определение производството по делото е било спряно от първоинстанционния съд на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради което същото следва да бъде потвърдено.По повод твърдените процесуални нарушения при постановяването му действително към момента на постановяването му не са били представени доказателства за предмета на гр.д.№16711/18г. по описа на СРС, а са въведени само твърдения, но пред настоящата инстанция, явяваща се такава по същество на спора, такива са представени и изводите на съда се основават на тях.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.06.2019г., постановено по т.д. №83/18г. по описа на ДОС, т.о., с което е спряно производството по т.д.№83/18г. по описа на ДОС, т.о. до приключване на гр.д.№16711/18г. по описа на СРС с влязъл в законна сила съдебен акт.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: