гр. София, 21.01.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Илчева ч. гр. д. № 8013 по описа за 2019 г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по частна жалба
на длъжника Г.Ф.срещу постановление от 04.06.2019 г. по изп. д. № 20199200400475
г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че
присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото. Намира, че следва да бъде определен минимумът от
200 лева. При условията на евентуалност моли за намаляване на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя Е.К.Д., който я
намира за неоснователна. Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение
е съобразен с НМРАВ. Сочи, че не е налице занижена фактическа и правна сложност
на делото, а в молбата са посочени изпълнителните способи. Счита, че
възнаграждението е определено съобразно материалния интерес, не е прекомерно, а
се явява еквивалентно на оказаната правна защита и съдействие.
В мотивите си ЧСИ Й.М. намира,
че с оглед размера на вземането претендираният адвокатски хонорар е към
законовия минимум. Сочи, че хонорарът е определен в съответствие с фактическата
и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20199200400475
г. на ЧСИ Й.М. е образувано въз основа на молба на Е.К.Д. срещу Г.Ф.за принудително
събиране на вземане в общ размер на 8239 лева по изпълнителен лист от 16.05.2019
г., издаден по гр. д. № 9297/2018 г. на СРС, 72 състав. Молбата е депозирана
чрез Адвокатско дружество „Д.и Х.“, представлявано от адв. Г.Б.Х..
Представен е договор за правна защита и съдействие, както и вносна бележка за
сумата от 450 лева. В молбата за образуване на изпълнително дело е направено
искане за проучване на имуществото на длъжника.
С обжалваното постановление
от 04.06.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима в
частта относно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като
е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена
срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг.
чл. 435, ал. 2 ГПК. Жалбата в частта по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и
искане той да бъде изменен няма предмет, тъй като с обжалвания акт на ЧСИ няма
произнасяне относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което в тази част жалбата
следва да се остави без разглеждане. По изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е
определил размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ преди издаване на обжалвания акт
от 04.06.2019 г. В ПДИ не е посочено, че е определен размер на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, а само, че се дължат най-общо такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени
доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от
адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело. В случая не са извършени други действия от процесуалния
представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед
на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да
се определи съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за
образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200
лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
На следващо място
настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете фактът, че
образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаното по делото адвокатско съдействие с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното
изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително
дело, макар в нея да се съдържа искане за проучване имуществото на длъжника, пълномощникът
на взискателя не е извършвал други процесуални действия, свързани с вземането,
предмет на изпълнение, поради което съдът приема, че образуваното изпълнително
производство не е усложнено от фактическа и правна страна. В тази връзка
направеното от страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за
адвокатско възнаграждение от 450 лева следва да бъдат намалени на 200 лева,
което е минималният размер, определен в чл. 10, т. 1 НМРАВ.
По изложените съображения
обжалваното постановление от 04.06.2019 г., с което е отказано да бъде намалено
адвокатско възнаграждение на взискателя от 450 лева, следва да се отмени и
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя да се уважи до размера от 200 лева.
Претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство е
неоснователна. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което
субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният
изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК, в случая е неприложим. Процесуалният способ
за защита на жалбоподателя е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Ф., БУЛСТАТ ********, длъжник по изпълнително дело № 20199200400475
г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 в КЧСИ, с район на действие СГС, постановление от 04.06.2019
г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение за
взискателя Е.К.Д. по изпълнително дело № 20199200400475 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920
в КЧСИ, от 450 лева на 200 лева.
Решението в тази част е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Ф., БУЛСТАТ ******, в частта ѝ по
искането за намаляване размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В тази част съдебният акт
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.