№ 18186
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110160369 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав.
Искането на ищеца за изискване на АНД № 1513/2015 г. по описа на РС-Пловдив
е основателно и следва да бъде уважено.
Не се налага допускане на съдебно-медицинска експертиза по искането на
ищеца в тази насока, тъй като особеният представител на ответника не оспорва размера
на дължимото застрахователно обезщетение, което е заплатено от ищеца.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА АНД № 1513/2015 г. по описа на РС-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска
експертиза.
1
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.10.2022 г., от 13:10 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са установителни искове правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2500 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2021
г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатени застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие,
настъпило на 16.05.2014 г., причинено от ответника при управление на МПС, който се
е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
сумата в размер 761,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2018
г. до 30.03.2021 г.
Ищецът – ЗАД „*****“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за
реализирано на 16.05.2014 г. ПТП застрахователно обезщетение в общ размер на 2500
лв. за неимуществени вреди, нанесени по отношение на пострадалите лица – Ж.П.К.,
М.Т.Д. и В.К.Й.. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има
водачът на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил – П. П. К., управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № ********. Сочи, че с
плащане на застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за
платената сума, тъй като ответникът се е отклонил виновно от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. За процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и с оглед указанията на съда ищецът предявява искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2500 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.03.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
заплатени застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за
застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2014 г., причинено от ответника при
управление на МПС, който се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично
2
вещество или негов аналог; сумата в размер 761,80 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2021 г. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – П. П. К. (представляван от особен представител), оспорва исковете
с твърдението, че не е налице за ангажиране на регресната му отговорност по чл. 274
КЗ (отм.), тъй като не е доказано да се е отклонил виновно от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. Твърди също така, че задълженията са
погасени по давност. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Безспорни се явяват обстоятелствата, както следва: че на 16.05.2014 г. по вина на
ответника е реализирано ПТП, в резултат на което са причинени неимуществени вреди
на Ж.П.К., М.Т.Д. и В.К.Й., възстановени от ответника на 30.03.2016 г. чрез извършени
плащания, тъй като същият е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.):
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите,
които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника, който виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог
В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая отправена покана от страна
на ищеца до ответника за заплащане на регресното задължение.
По възражението за давност:
В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на
вземанията са налице факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3