Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 10.12.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №162/2021г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение
№ 47 от 13.09.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 192/2021г., Тетевенски районен съд, трети наказателен състав е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 21-0451-000371/12.07.2021г. на
Началник група в РУ Ябланица към ОДМВР Ловеч, с което на Е.И.К. с ЕГН **********
и адрес ***, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Е.И.К., страна по н.а.х.д. № 192/2021г. по описа
на Тетевенски РС.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до неправилно
приложение на материалния закон. Доводите са за допуснати нарушения на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи индивидуализиране мястото на
нарушението, респективно посоката на движение, а именно по посока гр. София, а
не по посока гр. Шумен; липсващи доказателства относно обстоятелството, дали
касаторът се е явил във ФСМП Ябланица за вземане на кръвни проби, същият
изпълнил ли е предписанията за указаното време за явяване – представляващо
неизяснена фактическа обстановка по делото; твърди се и нарушение на чл.3а, т.1
от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради ограничаване
правото на избор на лицето дали да бъде изследвано с доказателствен анализатор
или да му бъде извършено медицинско лабораторно изследване. Иска се отмяна на
решението на РС Тетевен и НП, респективно отмяна решението на РС Тетевен и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който
поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, излага подробни
съображения по същество на спора и представя писмена защита.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч,
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от
АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Аргументите за това са следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд приел за установено, че на 20.06.2021г.
служители на РУ Ябланица били дежурни по график и се намирали на път І-
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно
доказано вмененото на К. административно нарушение по ЗДвП, неговия автор и
вината му, след като полицейските органи като очевидци на нарушението са го възприели
като водач на автомобила, последният е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол, не е изпълнил и предписанието
за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги
приел за неоснователни, като се мотивирал въз основа на какво приема определени
факти за установени и защо кредитира свидетелските показания. С горните мотиви
районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
При
преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав
намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд (включително мястото и времето на извършване на нарушението и
неговия извършител), като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен
правният извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на водача за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
неговия извършител и вината му, формирани от районния съд в тази насока, се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, при отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
или ако не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, на същия се
налага административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева. От
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че Е.И.К. е отказал извършване на такава
проверка, поради което съдът приема, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение.
Разпоредбата
на чл.3а от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) определя двата алтернативни
начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, както и случаите, в които те са приложими, а именно когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредбата, при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо
средство и при съставянето на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл.6, ал.4
от същата наредба, ако не приеме показанията на техническото средство, лицето
следва да избере начина, по който да бъде изследвано – чрез доказателствен
анализатор или чрез лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере
един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство. Видно от така разписаните правни норми, правото на избор
на лицето за изследване – чрез доказателствен анализатор или чрез лабораторно
изследване, е предоставена само в хипотезата на установена на място, при
проверката с техническо средство (дрегер), концентрация на алкохол в кръвта.
Законодателят в този случай е отчел значимостта на правните последици за лицето
от отчетена на място концентрация на алкохол в кръвта и е предвидил възможност
за това лице да избере начина на изследване, с оглед в най-пълна степен защита
на интересите му. Не такъв е случаят при отказ за изпробване с техническо
средство. В този случай законодателят не е разписал правни норми, аналогични на
тези при установена на място концентрация на алкохол в кръвта. Следователно сме
изправени единствено пред хипотезата на чл.3а от Наредбата – в условията на
отказ за извършване на проверка с техническо средство, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
като начинът на изследване/установяване следва да се посочи в издадения талон
от контролния орган.
В процесния
случай водачът е получил талон за изследване, в който са посочени двата начина
за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и същият (тъй като не е
установено по делото, че е неграмотен) е можел да не се съгласи с посоченото от
контролните органи и да избере другия метод на изследване. Изборът на способ за
изследване е изцяло по волята на проверявания водач. Последният обаче е подписал
процесния талон за медицинско изследване и не е направил каквито и да е
забележки или възражения. Следва да се отбележи, че отказът на водача за
изследване на място с техническо средство е бил с доводи, че има проблем с
дишането, и че няма достатъчно въздух. Това е било отчетено и съобразено от контролните
органи в издадения талон за изследване чрез насочването за лабораторно
изследване, тъй като изследването с доказателствен анализатор също е на
принципа на измерване на издишания въздух.
Не
намират опора в доказателствата по делото твърденията в касационната жалба, че са
били нарушени правата на водача по чл.3а и сл. от Наредба № 1/19.07.2017г.,
свързани с правото на избор за начина на установяване на концентрацията на
алкохол след отказ за изпробване с техническо средство. Безспорно е установено
по делото, че след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство,
което попада в хипотезата на чл.3а, т.1 от Наредбата, и за което му е съставен
акт, на същия е издаден талон за медицинско изследване по чл.3, ал.2 от
Наредбата, в който, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от същия подзаконов акт,
посредством подписа на водача е отразен изборът на лицето да се подложи на
медицинско изследване, каквото е и изискването на цитираната разпоредба,.
Установява се от образеца съгласно Приложение № 1 от Наредбата, че талонът
съдържа текст, от който е видно, че изборът за това следва да бъде взет от
водача на мястото и по време на проверката чрез запознаване със съдържанието на
талона, за да бъде издаден и съответен талон, с посочване на времеви отрязък за
явяване на лицето за подлагане на избрания начин за изследване.
Противно
на изложеното в касационната жалба, в АУАН и НП е конкретизирано ясно и недвусмислено
мястото на извършване на нарушението, а именно на път І-4, 8-ми километър,
местността „Боаза”, землище на гр. Ябланица, обл. Ловеч, както е приел и
районният съд. Разпитаните в съдебно заседание свидетели еднозначно дават
показания, че са осъществявали контрол на пътното движение на установен пункт
на км 9+100, ПП І-4, на Боаза, землище на гр. Ябланица посока София, като лекият
автомобил се е движил срещу тях от посока с. Торос и се е включил бързо в
движението по ПП І-4, извършвайки десен завой с посока пътя за София. Водачът
на МПС е бил догонен на км 8+100 и е бил спрян за проверката.
Неоснователен
е и доводът за допуснато нарушение, свързано с несъбиране на доказателства от
административнонаказващия орган досежно обстоятелството дали касаторът се е явил във ФСМП
Тетевен за вземане на кръвни проби и същият изпълнил ли е предписанията за
указаното време за явяване. Неявяването в лечебното заведение е отрицателен
факт, съответно доказателствената тежест за установяване на обратното
обстоятелство е на касатора. При наведени твърдения в смисъл, че касаторът се е
явил и е дал кръвна проба, същият е можел както във въззивното, така и в
касационното производство да представи доказателства за това. Напротив, от
събраните от въззивния съд в хода на съдебното производство гласни
доказателства се установява, че на следващия ден контролните органи са
извършили проверка във ФСМП Ябланица дали К. се е явил за вземане на кръвна
проба, но са установили, че такова лице не е идвало. Разпитаните свидетели са
дали и показания, че кръвната проба се взема в тяхно присъствие, като лекарите
незабавно им се обаждат.
При
анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, недвусмислено се налага изводът, че Е.И.К. е извършил виновно вмененото
му нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което административнонаказващият
орган при спазване на съответната процедура му е наложил предвиденото в закона
административно наказание, поради което правилно районният съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление. АНО правилно е квалифицирал извършеното
нарушение, приложил е правилно материалния закон, като при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
неправилно приложение на материалния закон.
За да
бъде отменено НП на формално основание, в какъвто смисъл са възраженията на
жалбоподателя, то при издаването му следва да е било допуснато съществено
процесуално нарушение. От правната доктрина и трайно установената съдебна
практика е известно, че за да е съществено едно процесуално нарушение, то това
действие или бездействие на наказващия орган следва да е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Разглеждания случай не е такъв. С нищо не
е било нарушено или препятствано да бъде упражнено правото на защита на
наказаното лице. Напротив, същото е било упражнено в пълен обем.
От
описателната част на АУАН и на НП става ясно кои конкретни факти органът
твърди, че са се осъществили и какво конкретно деяние се вменява на водача като
нарушение. При конкретизацията на нарушението и налагането на санкцията
административнонаказващият орган е взел предвид и факт, възникнал след
съставянето на АУАН, а именно неизпълнението на задължението на водача да изпълни
връченото му предписание за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. За описаното в АУАН и в НП нарушение
касаторът не е ангажирал доказателства, които да го оборят, поради което съдът
правилно го е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни
доказателства по делото.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 47 от 13.09.2021г., постановено по н.а.х.д. №192/2021г. по описа
на Тетевенски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.