№ 125
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
К.симира Д. Кондова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа доК.дваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500212 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260015/12.02.2021г. по гр.д.
№217/2020г. на Новозагорски районен съд, с което е прогласена недействителността на
вписването в Службата по вписвания – Нова Загора на нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека – акт № 114, том I, дело № 1345/2007 г., вх.рег. №
2805/13.06.2007 г. на Служба по вписвания – Нова Загора, акт № 194, том. III, рег. №
5116, дело № 418/2007 г. на нотариус Веселин Икономов, рег.№163 и район на
действие НЗРС, поради липса на тъждество на ипотекирания имот. С Решението
„Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство –
„Банка ДСК“ АД, гр. София изцяло.
При извършване на проверката по чл.267 от ГПК, във връзка с подготвяне на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е извършил проверка на
редовността на исковата молба, по повод на която е образувано първоинстанционното
производство и констатирал редица нередовности на същата, както следва:
С първоначалната искова молба е предявен от Р.Г. Й. – Р. и В. Г. Ш. против
1
„Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.170 от ЗЗД за прогласяване
недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен под
формата на нотариален акт №114, том І, дело №1345/2007г., вх.рег. №2805/13.06.2007г.
на СлВп – Нова Загора, акт №194, том ІІІ, рег. №5116, дело №418/2007г. на нотариус
Веселин Икономов, рег.№163 и район на действие НЗРС, поради липса на тъждество
на ипотекирания имот. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения за учредена в полза на банката договорна ипотека по отношение на
собствения на ищците недвижим имот – апартамент, като това учредяване не било
направено от тях и имота бил единствено и само тяхна собственост, поради което
считат, че ипотеката е недействителна, поради липса на тъждество на ипотекирания
имот.
Тази искова молба била образувана в гр.д.№724/2019г. по описа на НЗРС,
приключило с постановяване на Решение №274/04.10.2019г., с което иска бил уважен.
С Решение №10/23.01.2020г. по в.гр.д.№620/2019г. на СлОС решението на НЗРС
е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд с
указания за конституиране като ответници по делото всички страни по процесната
сделка – договорната ипотека, тъй като кредитополучателите – ипотекарни длъжници
по договора не били конституирани в производството.
Новото разглеждане на делото продължило под №217/2020г. по описа на НЗРС,
като съдията е оставил исковата молба без движение с указание за конкретизиране на
петитума на иска – прогласяване недействителност на договор за ипотека или
претендират недействителност на вписване. Указания за насочване на иска спрямо
всички страни по договора няма дадено.
В изпълнение на дадените указания, ищците Р.Й. и В.Ш. чрез адв. Д. са подали
нова искова молба вх.№1703/27.05.2020г., в която като ответник отново е посочена
само „Банка ДСК“ АД. Изложени са абсолютно същите фактически твърдения относно
липса на тъждество на ипотекирания имот с твърдението, че те не са извършили
ипотеката – исковата молба в тази част е едно към едно първообраз на първоначалната
такава. Разликата е в петитума, като е заменен с искане да се прогласи
недействителността на вписването в Службата по вписванията на нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека, сключен под формата на нотариален акт №114,
том І, дело №1345/2007г., вх.рег. №2805/13.06.2007г. на СлВп – Нова Загора, акт №194,
том ІІІ, рег. №5116, дело №418/2007г. на нотариус Веселин Икономов, рег.№163 и
район на действие НЗРС, поради липса на тъждество на ипотекирания имот.
Въззивният съд намира, че така подадената допълнителна искова молба, въз основа
на която се е развило производството по гр.д.№217/2020г. по описа на НЗРС е
2
нередовна. Налице е пълно несъответствие между обстоятелствената част и петитума
на молбата. Изложени са /преповторени първоначалните без никакво изменение/
твърдения за обстоятелства относно договора за учредяване на договорна ипотека,
твърдение, че е учредена върху техния имот, като самите те не са учредили ипотеката и
нямат договорни отношения с Банката; аргументират теза за липса на тъждество на
ипотекирания имот. Всички тези обстоятелства и твърдения се отнасят до
действителността на самия договор за ипотека по смисъла на чл.170 от ЗЗД. Петитумът
обаче е напълно различен и несъответен на изложената обстоятелствена част – той
вече е насочен не към атакуване на договора за ипотека с искане за прогласяване на
неговата недействителност, поради липса на тъждество на ипотекирания имот, каК.то е
хипотезата на чл.170 от ЗЗД, а съдържа искане за прогласяване недействителността на
извършеното в СлВп – нова Загора вписване на договора. Това искане не отговаря на
заявените обстоятелства, като такива, касаещи порочност на вписването няма заявени.
Диспозитивът касае съвсем друг иск, напълно различно производство, при което
следва да са заявени и да се установяват напълно различни от изложените в исковата
молба обстоятелства. Освен това, уж се иска прогласяване недействителност на
вписване, а е посочено основание за недействителност на договора за ипотека – липса
на тъждество на ипотекирания имот /което е и твърдяно в обстоятелствената част/.
Така е налице и вътрешно противоречие на самия петитум. Следва да се посочи, че
едновременното изменение на обстоятелствата и на петитума на иска е напълно
недопустимо /това се е опитала в пледоарията по същество да направи адв. М./.
Освен това, ищците не са насочили исковата си претенция към всички страни по
договора за ипотека /това са именно съображенията на СлОС за обезсилване на
решението по гр.д.№724/2019г. на НЗРС/, а отново като ответник в допълнителната
искова молба е посочена „Банка ДСК“ АД. Искът, касаещ договор за ипотека между
Банката и кредитополучателите КР. Г. К. и М.П. К., следва да бъде насочен спрямо
всички страни по договора. Следва да се отбележи, че конституирането на ответниците
в процеса, по правилата на ГПК, става с насочване на исковата претенция спрямо тях
от страна на ищеца, с посочването им като ответници по иска в исковата молба, а не
със служебно конституиране от страна на съда. Ищеца е този, който определя страните
в исковия процес чрез иска, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. В
случая със служебното конституиране като ответници на К.К. и М.К., районният съд е
допуснал грубо нарушение на процесуалния закон.
Поради това, с цел отстраняване на всички тези нередовности, с разпореждане
от 13.05.2021г. възивният съд е оставил подадената от Р.Г. Й. – Р. и В. Г. Ш. искова
молба вх.№1703 от 27.05.2020г. по вх. регистър на РС – Нова Загора без движение като
нередовна, указал е на ищците в едноседмичен срок от съобщаването да отстранят
надлежно указаните им нередовности в исковата молба, както следва: 1. да формулират
3
отново точен и ясен петитум на търсената от съда защита, като същата бъде съответна
на изложените в обстоятелствената част фактически твърдения и основания /за липса
на тъждество на ипотекирания имот/ и се има предвид недопустимостта за
едновременно изменение на обстоятелствена част и петитум; 2. насочат исковата си
претенция спрямо всички страни по атакувания договор за ипотека, т.е. освен
кредитора и спрямо кредитополучателите – ипотекарни длъжници с посочване на ЕГН,
три имена и точен адрес за призоваване; 3. представят 3 броя преписи от уточнената
искова молба за връчване на всички ответници.
С разпореждането съдът е предупредил ищците, че при неотстраняване на
нередовностите в указания срок производството по делото ще бъде преК.тено, а
постановеното първоинстанционно решение на НЗРС – обезсилено, като постановено
въз основа на нередовна искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК при всяко положение на делото
съдът може да констатира нередовности в исковата молба, в т.ч. и във въззивното
производство, тъй като редовността на исковата молба е една от предпоставките за
редовно предявяване на иск и обуславя допустимостта на самото съдебно
производство. В настоящия случай въззивният съд е констатирал посочените
нередовности на исковата молба и съгласно Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на
ВКС е оставил същата без движение с дадени подробни указания на ищцата за тяхното
отстраняване.
Препис от разпореждането с дадените подробни указания и предупреждение е
връчено на ищците, като на В.Ш. – на 21.05.2021г., а на Р. Й. – Р. – на 25.05.2021г.
Указаният едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите в исковата
молба е изтекъл на 01.06.2021г.
Ищците не са отстранили указаните нередовности на исковата молба в дадения
от съда едноседмичен срок.
В с.з. въззивникът „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по
пълномощие юриск. Д., която моли съда да обезсили първоинстанционното решение и
да преК.ти производството, поради неотстраняване на нередовностите в исковата
молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата В.Ш., редовно призована не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата Р. Й. – Р., редовно призована, се явява лично. Моли съда за
справедливост. Посочва, че проблемът най-вероятно ще се реши, но не и по съдебен
4
път.
В с.з. въззиваемите К.К. и М.К., се явяват лично. Молят съда да преК.ти
производството по делото. Молят съда да не им възлага заплащане на разноски. Те не
били причина за проблема и не следвало да плащат за него.
Неотстраняването на констатираните и указани на ищците В.Ш. и Р. Й. – Р.
нередовности на исковата молба налага да се приеме, че са налице условията на закона
за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок
/чл.129, ал.3, вр. с ал.4 от ГПК/ и за преК.тяване на производството по делото.
Съгласно т.7 от ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК,
което е задължително за съдилищата, когато тази констатация се направи от въззивния
съд, какъвто е настоящия случай, той освен преК.тяване на производството, обезсилва
и решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно
предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е
заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от
въззивния съд.
С оглед неотстраняването на указаните на ищцата нередовности на исковата
молба и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г.
на ОСГК и ТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното
първоинстанционно решение за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен
иск, поради което следва същото да бъде обезсилено, а производството по делото –
преК.тено.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат
право на разноски, каК.то претенция е заявил само ответника „Банка ДСК“ ЕАД, гр.
София. Поради това на „Банка ДСК“ ЕАД следва да се присъдят разноски по
производството пред двете инстанции за всяко едно от разглежданията пред районен и
окръжен съд, в общ размер от 959,50лв., определени на база юрисконсултско
възнаграждение от по 100лв. за инстанция.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №260015/12.02.2021г. по гр.д.
№217/2020г. по описа на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО, като
постановено по ненадлежно предявен иск.
ПРЕК.ТЯВА производството по делото, като недопустимо.
5
ОСЪЖДА Р.Г. Й. – Р. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ******* и В. Г. Ш.
с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ******* да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* сумата от 959,50лв.,
представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6