Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260006 Година
10.01.2022 Град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд –
търговско отделение, ХІХ състав,
На осми декември
Година две хиляди двадесет и първа,
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар
ВАНЯ КАЗАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 152 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* гр.София иска от съда да признае за установено по отношение на В.Б.К.
ЕГН ********** ***, и Д.З.Х. ЕГН ********** ***, че дължа солидарно,
в качеството си на солидарен длъжник, заедно с „СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК
********* - кредитополучател, плащане на
следните суми по Договор за банков кредитен продукт „Бизнес помещения“ № BL10234 от 21.12.2007г. и Анекс № 1 от 09.04.2009г.,
Анекс № 2 от 16.03.2020г., Анекс № 3 от 20.04.2011г., Анекс № 4 от
20.12.2013г., Анекс № 5 18.12.2014г. и Анекс № 6 от 20.07.2016г., сключен между
ищеца, „СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК ********* - кредитополучател, и
ответниците в качеството на солидарни длъжници, а именно: 217 863.55 евро
главница за периода 21.08.2017г. – 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху
сумата от 18.07.2019г. до изплащането й; 24 049.59 евро договорна лихва за
периода 21.08.2017г. – 20.02.2019г.; 16 896,05 евро наказателна лихва за
просрочие за периода 21.08.2017г. – 16.07.2019г.; 513.03 евро застраховки за
периода от 23.03.2016г. до 16.07.2019г.; 570.12 евро такси за периода от
11.09.2017г. до 16.07.2019г.; 396лв. разноски за периода 17.04.2019г. –
21.04.2019г., за които ищецът е снабден
със Заповед за изпълнение от 25.09.2019г. по ч.гр.д. № 4109/2019 на СРС.
Претендира разноските в настоящото и
в заповедното производство.
Твърди, че на 21.12.2007г. е сключен договор с
юридическото лице за кредитен продукт Бизнес помещение и е предоставен кредит в
размер на 230 000 евро за покупка на недвижим имот за дейността на
дружеството. Уговорено е връщане на сумата с лихва за ползването й в срок от
240 месеца от датата на откриване на заемна сметка, което е станало на
29.01.2008г. Сумата се връща на равни месечни вноски по погасителен план към
договора с падеж на вноските 21 – во число на всеки месец. При сключване на
договора възнаградителната лихва е фиксирана на 6.25 % за първата година, след
което е уговорено изчисляването й на база действащия базов лихвен процент за
малки фирми в евро на банката, намален с 0.55 пункта. При забава се дължи
неустойка в размер на възнаградителната лихва с надбавка 10 пункта.
Недвижимият имот, закупен с кредита, е предоставен за
обезпечаване на дълга, за който с договора е уговорено сключване на имуществена
застраховка, чието плащане е задължение на кредитополучателя, като с договора е
предвидено подновяването й от банката от името и за сметка на
кредитополучателя.
Предвидена е договорна клауза за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от банката при неплащане на вноска или друго договорно
задължение.
Към договора са подписани шест анекса с уговаряне на
нови условия за погасяване поради констатирано забавяне на плащания, както и
изменение на лихвения процент по възнаградителната и оттук наказателната лихва.
С Анекс № 3 ответниците встъпват в договора като солидарни длъжници.
От 21.08.2017г. се спира плащане на дълга по кредита.
Към 21.08.2019г. са забавени 19 месечни вноски за главници и лихви, поради
което банката обявяване кредита за предсрочно изискуем. Ответниците са
уведомени лично на 20.02.2019г., от която дата се твърди настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията.
Забавените вноски, неплатени на падеж до датата на
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, са 9 735.57 евро главница
с падежи от 21.08.2017г. до 31.01.2019г.; 22 792.15 евро възнаградителна
лихва за периода от 21.08.2017г. до 21.01.2019г. като вноската с падеж
21.08.2017г. е платена частично; 1 190.52 евро наказателна лихва за
периода 21.08.2017г. – 16.07.2019г.; 570.12 евро такси за същия период за
администриране на просрочен кредит; 484.20 евро платени от банката имуществени
застраховки.
Договореният лихвен процент, прилаган от банката по
кредита след първата година, е променян и оттук е променяна и наказателната
неустойка.
Платените такси от банката за подновяване на ипотеката
са 539.43 евро; платените разноски по кредита са 396 лв. за нотариални покани,
платените застраховки са 513 евро.
Уточнява, че защитните възражения на отв. Х. касаят
потребителските кредити, какъвто процесния не е. Става въпрос за договор за
банков кредитен продукт Бизнес помещение, сключен за финансиране на покупка на
недвижими имот – магазин, който е използван в дейността на дружеството –
кредитополучател. По договора уговореният лихвен процент е БЛП за малки фирми.
Ответникът Х. е бил управител и съдружник на дружеството – кредитополучател към
момента на сключване на договора и към момента на встъпването от негова страна
в дълга като солидарен длъжник, какъвто е и втория ответник – управител и
съдружник, встъпил в дълга като солидарен длънжки. Твърди, че през 2017г.,
когато спира обслужване на кредита, поради задължения на дружеството към НАП
същото е прехвърлено на физическо лице, собственик на множество задлъжнели
търговски дружесво – 38 броя.
Твърди, че съгласно практиката на ВКС и практиката на
Съда на ЕС, които цитира, е възможно физическо лице, съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучател е търговец, да
може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се ползва от неговата защита,
ако дейсва за цели извън рамките на неговата търговска и професионална дейност. Качеството потребител на ФЛ подлежи на
доказване съобразно данните по делото. В случая ответните ФЛ имат тесни
професионални /функционални/ връзки с кредитополучателя, защото участват в
неговото управление и са собственици. Поради това те не могат да се считат за
потребители по смисъла на ЗЗП и чл.15 пар.1 от Регламент 44/2001 и да са
защитени като потребители. Твърди, че Х. встъпва в дълга на 20.04.2011г.,
поради което в лично качество като солидарен длъжник не е участвал при
договарянето и сключването на договора за кредит и обективно не е можел да
влияе на клаузите на договора.
Ангажира доказателства, претендира разноски за
исковото и за заповедното производство, представя справка по чл.80 от ГПК.
От ответниците становище взима само В.Х., който не
признават исковете по основание и размер. Формулира защитни възражения: твърди,
че като физическо лице е потребител по договора и оттук противопоставя
възражения за нищожност на целия договор, респективно на отделни негови клаузи,
обосновани с хипотезите на недействителност по чл.143 от ЗЗП, както и формулира
защита по ЗПК.
Възразява и, че клаузите на анексите към договора
обективно водят до капитализация на дълга, защото изтекли и неплатени
задължения за договорна лихви са прибавени към неизискуемата главница и върху
тях отново е начислявана договорна лихва. Капиталицащията е забранена, клаузите
на това основание са нищожни, поради което суми от дълга на това основание не
се дължат.
Възразява, че банката едностанно е изменяла лихвения
процент по договора без постигнато съгласие, поради което е начислявала и
събирала лихви след първата година в недължим размер, респективно начислените и
претендирани като неплатени суми не се дължат на това основание.
Промяната на договорната лихва е рефлектирало и върху
размера на неустойката за забава, като изложеното важи и за това перо от
вземанията.
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото
доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения,
приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 4109/2019 на СРС се констатира, че
ищецът е подал на 18.07.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК срещу двамата ответници и „СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК
********* за солидарно плащане от тримата на сумите, предмет на исковата
претенция. На 25.09.2019г. е издадена Заповед по чл.417 от ГПК, с която
искането искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист от
30.10.2019г.
ПДИ е връчена на ответника В.К. на 09.12.2019г. лично, на Д. Х. на
19.12.2019г. лично. На 30.12.2019г. ответиците са подали възражения по чл.414
от ГПК, които са в срок. Кредиторът е уведомен за постъпилите възражения на
24.01.2020г., на 24.02.2020г. е депозирал тук исковата молба по пощата, което
също е в поцесуалния за това срок.
Справката в АВ – ТР потвърждава, че до 23.10.20217г.
ответните физически лица са съдружниците и управителите на търговско дружество
„СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК *********. На 23.10.2017г. за нов ЕСК и
управител е вписано лицето Д.Д.П., за което ответникът представя справка от ТР,
че е ЕСК и управител на още 24 търговски дружества.
На 21.12.2007г. между ищеца в качеството на банка и
„СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК ********* като кредитополучател, действащ чрез
двамата си законни представители К. и Х., е подписан Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес помещения“ № BL10237 с
предмет предоставяне на кредит от 230 000 евро за покупка на недвижим имот,
който ще се използва за дейността на кредитополучателя – магазин № 1 със
застроена площ от 117.70 кв.м. с адрес ***, и магазин № 1 със застроена площ
43.17 кв.м. с ***, както и за рефинансиране на текущ кредит на Д.Х. в
Райфайзенбанк България ЕАД, срещу задължението за връщане на кредита, ведно с
лихва, за срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка.
С чл.3 е предвидено погасяване на кредита, включително
лихвита, на равни месечни вноски по погасителен план към договора, на 21 – во
число на месеца. Промени в погасителния план се правят само при взаимно
съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на БЛПМФ /базов
лихвен процент за малки фирми/. Кредитът се погасява по посочена в договора
заемна сметка.
Съгласно чл.4, дължимата годишна лихва за кредита за
първата година е фиксирана на 6.25 %, а за всяка следваща година след първата
до крайния срок за издължване на кредита включва действащия базов лихвен
проценк – малки фирми за евро, обявен от банката, който не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
намален с 0.55 пункта. Към датата на подписване на договора БЛПМФ е 8.3%.
Действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, считано от първото 21 –во число след промяната му.
Тази разпоредба важи дори и в случай, че действащия БЛПМФ е включен в Тарифата
или друг документ на банката, промените в който влизат в сила с приемането им
от компетентния банков орган. За промените в действащия БЛПМФ банката уведомява
кредитополучателя чрез обявяването им в банковия салон, а ако БЛПМФ е включен в
тарифата – и на посочената в договора интернет – страница.
С чл.5 е предвидена договорна неустойка при просрочие
на погасителните вноски в размер на договорната лихва, увеличане с надбавка от
10 пункта.
С чл.11 е възложено в задължение на кредитополучателя
да поеме изцяло разноските, свързани с предоставяне, регистриране, вписване и
подновяване на обезпеченията. С чл.7 е уговорено за обезпечаване на кредита да
се учредят договорни ипотеки върху три имота.
С чл.22 е предвидено запазено право на банката по
време на действие на договора да променя тарифата си за такси и комисионни,
които прилага по кредитни операции, като промяната става задължителна за страни
от приемане на изменението от компетентния банков орган.
С чл.23 кредитополучателят е поел задължение да
застрахова ипотекираното в полза на банката имущество за своя сметка, както и
правото на банката от името и за сметка на кредитополучателя да застрахова
имуществото, предоставено в обезпечение, и да заплаща от негово име и за негова
сметка необходимите премии по сключения договор за имуществена застраховка.
С Приложение от 29.01.2008г. страните са удостоверили
откриване на заемната сметка на тази дата и одобряване от кредитополучателя на
сключения от негово име и за негова сметка договор за застраховка на
имуществото, предоставено като обезпечение по договора.
В кориците на делото на ПРС е приложен погасителния
план към договора с подписи и печати на двете страни.
На 09.04.2009г. страните подписват Анекс № 1, с който
се уговаря 12 – месечен период на облекчено погасяване на кредита чрез плащане
само на лихвата, а главниците стават изискуеми след изтичане на периода.
На 16.03.2010г. е подписан Анекс № 2, с който се
уговаря 12 – месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от
21.03.2010г., като в този период дължимата лихва е 7% и месечната вноска е 1
762 евро. След изтичане на облекчения период е уговорено плащане на лихва в
размер на БЛПМФ за евро, намален с 0.35 пункта. С чл.13 страните приемат общите
условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, ЕТ, дружества
по ЗЗД при банката да са неразделна част от договора.
На 20.04.2011г. е подписан Анекс № 3, с който страните
се съгласяват текущият размер на редовната главница по кредита да се увеличи с
всички просрочени задължения по кредита. С този анекс двамата съдружници и
управители В.К. и Д.Х. встъпват като солидарни съдлъжници по договора за кредит
при условията на чл.101 от ЗЗД като са изразили писменото си съгласие и знание
за условията на договора за банков кредит, от които произтичат задълженията, в
които встъпват. Също така се уговаря 24 месечен период за облекчено погасяване
на кредита чрез плащане само на ежемесечна вноска по погасителния план,
равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец. След този
период кредитът продължава да се погасява на равни месечни анюитетни вноски по
нов погасителен план. Към анекса е представен погасителен план в кориците на
делото на ПРС, с поставени подписи и печати на страните по негов.
На 20.12.2013г. е подписан Анекс № 4 като посочените в
него мотиви за това са, че кредитополучателят изпитва временни затруднения за
редовното погасяване на задълженията по кредита. С него страните приемат дължима
договорна лихва в размер на действащия БЛПМФ за евро на банката, намален с 1.3
пункта. При просрочие на която и да е вноска лихвената надбавка се уваличава в
размер на 9.7 %, представляваща действащия БЛПМФ за евро от 10.3 %, намалена с
0.6 пункта. С чл.2 е договорено преоформяне на дълга чрез натрупване към
редовната главница на всички дължими плащания по кредита: просрочена главница,
просрочени лихви, такси и комисионни, дължими застрахователни премии и други
разходи. Отново е уговорено облекчено погасяване на кредита за 12 месеца като
дългът е разделен на част А и част Б. Към анекса е изготвен и подписан
погасителен план, представен в производството пред ПРС от лист 63.
На 18.12.2014г. е подписан Анекс № 5, с който се
прекратява спасителния период за погасяване на кредита по Анекс № 4; изменя се
срока за погасяване като се удължава до 21.12.2034г.; уговаря се дължима
годишна лихва в размер на БЛПМФ за евро на банката, намален с 3.3 пункта като
при просрочие на повече от 30 дни на вноска дължимата лихва става в размер на 9
%, което е БЛПМФ за евро на банката от 10.3 %, намален с 1.3 пункта. Подписан е
изготвен погасителен план към анекса, находящ се от лист 74 на делото на ПРС.
На 20.07.2016г. е подписан Анекс № 6, с който се
въвежда облекчен ред за погасяване на задълженията чрез 12 месечен период, през
който вноската е в размер на 1 500 евро като натрупаните задължения стават
изискуеми на датата на последното месечно плащане. След облекчения период
дългът се погасява на равни месечни анюитетни вноски по погасителен план.
Уговорена е нова лихва в размер на БЛПМФ за евро на банката, намалена с 3.30
пункта, но ако има просрочие повече от 30 дни на задължение, дължимата лихва
става 7.50 %, което е БЛПМФ за евро на банката от 10.30 %, намалена с 2.80
пункта.
Във всички анекси, предвиждащи изготвяне на
погасителен план за плащане на анюитетни вноски след период на облекчено
погасяване на кредита е въведено задължението на кредитополучателя и
солидарните длъжници след това да се явят в банката за подписването му като е
приемано, че неявяването им и неподписването на погасителния план не ги
освобождава от задълженията за плащане на погасителните вноски по кредита в
срокове и размери, определени в същия, като промени в погасителния план се
правят само при взаимно съгласие или едностранно от банката при промяна на
определения в договора за кредит БЛП МФ за евро.
На 20.02.2019г. банката е връчила писмени покани на
двамата ответници чрез ЧСИ ДЗЗД Луков, Горчев и Даскалов, съгласно
представените по делото изрични разписки за това за лично връчване на К. и Х.,
с които покани ги уведомява, че поради непогасени просрочени задължения към
05.02.2019г. в размер на 34 838.82 евро, обявява вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми и ги кани в едноседмичен срок от връчване на поканата да
погасята възникналите задължения в общ размер на 243 573.84 евро, от които 217
863.55 евро главница, 24 655.97 евро лихви, 570.12 евро такси и 484.20 евро
застраховки. На кредитополучателя – търговско дружество, поканата е връчена на
18.02.2019г. чрез Нотариус Антони Гетов по реда на чл.50 ал.2 от ГПК.
При уточняване на исковата молба ищецът представи
разходно – оправдателни документи за платени от него суми по повод сключения
договор за кредит, които са: 396лв. платени такси за изготвяне на покани до
длъжниците по повод предсрочно обявяване на кредита за изискуем, включващи
156лв. по платежно нареждане от 01.03.2019г. в полза на ЧСИ Стефан Горчев по
фактура № 139725 от 08.03.2019г. и 240лв. по фактура от 20.02.2019г. в полза на
Нотариус Антони Гетов; бордера за плащане на застрахователни премии на
13.02.2018г. в размер на 757.92лв. или 231.34 евро, 97.77 евро и 58.41 евро; на
18.01.2019г. за 46.25 евро, 21.59 евро, 28.84 евро, което общо е 189.10 лева,
или общо платени в евро по бордерата за застрахователни премии 513.03 евро; два
пъти по 1055.03лв. за подновяване на ипотеки, платени на 21.11.2017г. в полза
на Нотариус Адела Кац.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ на в.л. И.С.,
изготвено компетентно и безпристрастно въз основа материалите по делото и
счетоводните записвания при банката, неоспорено от страните, което съдът
кредитира. Възраженията на ответника Х. в писмените бележки по същество по
отношение на ползваните от вещото лице счетоводни документи на банката и от тук
констатациите му, не могат да бъдат разглеждани като преклудирани, защото
срокът за възражения по счетоводните записвания на банката и по представените
от нея по делото извлечения е бил с отговора на исковата молба, защото
документите са приложени към заповедното производство и към исковата молба,
поради което не може едва в ход на делото по същество да се повдига въпроса
дали са били водени редовно като търговски книги. А възраженията по изводите на
вещото лице С. по тях е следвало да се поставят при изслушване на експертизата,
за да се даде възможност на вещото лице да отговори относно изградените от нея
изводи въз основа на специалните й знания.
Вещото лице С. установява, че кредитът е усвоен по
посочената в договора банкова сметка в периода от 29.01.2008г. до 14.02.2008г.
Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 8.3 %. До сключване на
Анекс № 1 е начислена и платена наказателна лихва от 0.43 евро за просрочена
главница като към 09.04.2009г. няма просрочени задължения. Платени са 7406.27
евро главница и 16 955.27 евро лихва. По договореният с Анекс № 1 режим на
облекчено плащане за 12 месеца се дължи лихва от 1 762.20 евро на месец,
общо 21 146.40 евро. Към датата на подписване на Анекс № 2 16.02.2010г.,
т.е. след изтичане на 12 – месечния период, платената лихва е 19 384.20
евро, което означава неплатена лихва от 1762.20 евро. С Анекс № 2 при фиксирана
лихва от 7 % за 12 месеца е договорено плащане на 17 152.43 евро лихва и
6 173.55 евро главница. Платените суми са 14 266.78 евро лихва и
5 250.28 евро главница, следователно не са платени на падеж 2 885.65
евро лихва и 923.27 евро главница. За тях е начислена наказателна лихва в
размер на 90.40 евро, платена е 71.96 евро, следователно дължима е 18.44 евро.
Към датата на подписване на Анекс № 3 от 20.04.2011г. просрочените задължения
са 18.44 евро наказателна лихва, 2 885.65 евро договорна лихва и 923.27
евро главница. С Анекс № 3 от 20.04.2011г. сумата на просрочените задължения от
3 833.36 евро, включваща освен просрочени 18.44 евро наказателна лихва,
2 885.65 евро договорна лихва, 923.27 евро главница, така и 6 евро такса
поддръжка, са капитализирани към редовна главница от 216 420.18 евро, в
резултат на което размерът на редовната главница става 220 253.54 евро.
Уговореният облекчен 24 – месечен режим на плащане с Анекс № 3 предвижда
погасяване на 44 513.58 евро договорна лихва до 20.05.2013г. Платени са
44 513.52 евро в периода от 02.06.2011г. до 15.07.2013г.
След изтичане на срока на обекчен режим на погасяване,
от 21.05.2013г. до 20.11.2013г. /датата на подписване на Анекс № 4/,
начисленията са 4 043.59 евро главница и 10 585.20 евро договорна
лихва. Платени в този период са 3 500.85 евро главница и 8 891.27
евро лихва. Просрочени са 542.74 евро главница и 1969.04 евро лихва. С Анекс №
4 от 20.12.2013г. просрочените задължения за гланица и лихва, както 70 евро
минимално салдо за поддържане на сметката, всички общо от 2 311.76 евро,
са капитализирани към главницата и нейният нов размер е 218 521.70 евро.
За периода от Анекс № 4 от 20.12.2013г. до 20.11.2014г. дължимата договорна
лихва е 18 082.67лв., лихвата до 20.12.2013г. е 1 689.44 евро, сборът
формира размер 19 772.08 евро. Предвиденият режим на облекчено погасяване
от 12 месеца на лихвата с Анекс № 4 вменява задължение за плащане на лихва от
14 750.16 евро за периода от 21.12.2013г. до 21.11.2014г. Остатъкът от
5 021.92 евро договорна лихва се дължи в края на периода. Тя е
капитализирана към главницата и новият й размер е 223 543.63 евро. След
облекченият период дължимите суми от 21.11.2014г. до 25.06.2016г. /т.е. до
подписване на Анекс № 6/ са 8 812.87 евро главница и 26 644.73 евро
лихва. Начислената лихва общо е 41 394.89 евро / 14 750.16 евро по
облекчено плащане и 26 644.73 евро след това/. Платените суми на договорна
лихва до 16.06.2016г. са 36 941.62 евро, което означава забавена лихва от
4 453.27 евро. Платената главница е 7 586.93 евро, което означава
забавена главница от 1225.94 евро. За забавените суми за главница е начислена
наказателна лихва в размер на 193.99 евро, платената наказателна лихва е 166.56
евро, поради което остатъкът е 27.43 евро.
На 20.07.2016г. е подписан Анекс № 6 и въз основа на
него е капитализирана сумата от 5 727.10 евро, включваща неплатените
задължения за главница от 4453.27 евро, от лихва от 1225.94 евро, от
наказателна лихва от 27.43 евро, както и неплатен до момента и дължим остатък
от такси от 20.46 евро /начислените такси от сключване на договора до
16.06.2016г. са 368.28 евро, платентие са 347.82 евро/. С Анекс № 6 отново е
въведен 12 месечен период на облекчено погасяване при вноска от 1 500 евро
на месец, в резултат на което дължимите за 12 месеца суми са 12 329.88
евро главница и 40 384.19 евро договорна лихва. Платени от 21.08.2016г. до
24.08.2017г. са 2 594.31 евро главница и от 21.08.2016г. до 03.10.2017г.
16 334.60 евро лихва. В резултат на това неплатена за периода е главница
от 9 735.57 евро и лихва от 24 049.59 евро. За просрочената главница
е начислена наказателна лихва в размер на 16 906.41 евро за периода от
21.02.2017г. до 16.07.2019г., от тях са платени 10.36 евро, следователно
непогасената неустойка за забава е 16 896.05 евро.
От 12.06.2017г. до 21.11.2017г. са начислени такса
администриране на просрочени задължения от 600.81 евро, платени са 30.69 евро,
остатъкът е 570.12 евро.
От 23.03.2012г. до 11.07.2019г. са начислени вноски по
имуществената застраховка на ипотекираните имоти от 2270.14 евро, до
19.05.2016г. са платени 1 757.11 евро, дължат се вноски от 513.03 евро,
платени от банката с представените по делото вальори, както се констатира по –
горе.
Към 16.07.2019г. размерът на дължимите по договора
суми са: 217 863.55 евро главница; 24 049.59 евро договорна лихва;
16 896.05 евро наказателна лихва; 570.12 евро такси; 513.03 евро
застрахователн вноски.
Вещото лице С. посочва, че първото допуснато просрочие
на кредита е на 21.03.2009г. като след тази дата кредитополучателят е бил почти
в непрекъснато просрочие, което е налагало сключването на анексите. Последното
плащане по кредите е от 03.10.2017г. на каса в размер на 500 лв. като сумата е
превалутирана и с нея частично е погасена договорна лихва с падеж 21.08.2017г.
По договора банката е прилагала базов лихвен процент
за малки фирми в евро с договорна корекция, която в случая винаги е била със
знак минус. БЛП е определен като сбор на трансферната цена на ресурса и буферна
надбавка, които вещото лице в заключението е дефинирало. Компетентният банков
орган, определящ и изменящ БЛП, е Комитет по управление на активите и пасивите.
По договора прилаганият от банката БЛПМФ в евро е бил 10.05, 10.3, един път
12.3, 10.8, като е бил коригиран с минусова надбавка от по 0.55 пункта, 0.35
пункта, 0.6 пункта, 1.3 пункта, 3.3 пункта, 5.3 пункта, 3.8 пункта, в резултат
на което приложеният по договора лихвен процент е: 6.25 % от 29.01.2008г.; 9.5
% от 21.01.2009г.; 7 % от 21.03.2010г.; 9.7 % от 21.03.2011г.; 9.95 % от
21.06.2011г.; 9.7 % от 27.06.2011г.; 9 % от 20.12.2013г.; 7 % от 18.12.2014г.;
9 % от 21.05.2016г.; 7 % от 26.07.2016г.; 7.5 % от 23.10.2017г.
Общо платените суми, послужили за погасяване на
кредита, са в размер на 187 773.03 евро.
Капитализираните към главницата суми са:
14 054.86 евро договорна лихва; 2 691.95 евро главница; 45.87 евро
наказателна лихва и 20.46 евро такси.
Вещото лице С. е изчислило вариант, при който с така
постъпилата сума от 187 773.03 евро са погасявани задълженията по кредита
при първоначално уговорените с договора параметнри, при фиксирана лихва от 6.25
%, без отчитане на условията на анексите за изменение на лихвения процент, за
капитализиране на суми към главницата и без обеклечени периоди и лихви. В
резултат на това дава заключение, че в този случай остатъкът от дълга ще бъде в
размер на 215 268.35 евро главница, 51 453.08 евро неплатена на падеж
договорна лихва и 18 167.76 евро неплатена наказателна лихви.
Т.е. размерът на дълга, изчислен съобразно договора и
при условията на сключените анекси, е 258 809.19 евро за главница, лихва и
неустойка; а изчислен съобразно първоначалния договор, без прилагане на
условията на анексите, ще бъде 284 889.19 евро. Вещото лице С. посочва в
заключението си, че в резултат на извършената капитализация дългът се е
увеличил като общ размер, но в резултат на облекченото плащане на договорната
лихва в по – ниски нива от ГЛП се е стигнало до заплащане на повече суми по
главницата и лихвите, респективно погасяването им.
При така установените обстоятелства исковете срещу
солидарните длъжници – физически лица са доказани по основание и размер като
въведените от ответника Х. възражения за неоснователни по следните съображения:
Между страните не е повдигнат спор и се доказва, че е
сключен с ищеца в качеството на банка и юридическото лице – търговец „Си Би Ес
Технологии“ ООД договор за кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ за продукт „Бизнес
помещение“, по който банката предоставя в заем 230 000 евро за закупуване
на два магазина, които ще се използват в дейността на дружеството. Следователно
сключеният договор е търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ и за двете
страните предвид предмета и предназначението на имотите, които ще се закупят –
магазини за търговската дейност на кредитополучателя.
Както към датата на сключване на договора и анексите
до Анекс № 3, така и след сключване на Анекс № 3 от 20.04.2011г. до просрочване
на задълженията, ответните физически лица са били управители и съдружници на
кредитополучателя. С Анекс № 3 те встъпват като солидарни длъжници да отговарят
с кредитополучателя за възникналите, съществуващи и бъдещи задължения по
договора, на основание чл.101 от ЗЗД и чл.121 от ЗЗД по силата на изричната
писмена клауза в договора. Встъпването им в дълга обосновава възникналата между
тях и банката облигационна връзка и породената от нея тяхна отговорност за
наплатените по сделката суми.
По принцип, по аргумент от чл.122 ал.3 от ЗЗД, в
правната теория е възприето, че всеки един солидарен длъжник може да се
защитава срещу кредитора при иск, предявен срещу него, с лични възражения,
произтичащи от неговото облигационно правоотношение. При солидарната
отговорност между кредитора и всеки един солидарен длъжник възникват множество
правоотношения, насочени към общата цел – да обезпечат кредитора с възможността
да се удовлетвори за вземането си от няколко длъжника, но правоотношенията на
отделните солидарни длъжници не винаги са идентични по съдържание откъм права и
задължения и оттук откъм правозащитни възражения. Възможно е някои солидарни длъжници
да разполагат с лични възражения, които не могат да се ползват за защита от
другите /Александър Кожухаров, Облигационно право, Общо учение за
облигационните правоотношения, книга втора, нова редакция, изд. София – Р
1994г., стр.87 – 89, Относителни действия на лични възражения и юридически
факти/. Така в случая единият ответник в качеството си на физическо лице може
да противопоставя срещу банката възражения, изведени от този си статут, ако ги
докаже.Това не променя правната природа и характера на сделката. Фактът, че
физическото лице е поело отговорността да гарантира плащане на кредита на
търговеца по реда на чл.121 от ЗЗД, не го превръща автоматично в търговец и не
го лишава от заК. дадените му като физическо лице защити. Защитните му
възражения ползват само него в отношенията му с банката и не видоизменят
правоотношението на кредитополучателя като търговец – солидарен длъжник,
съгласно чл.122 ал.3 от ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът е на становище,
че следва да разгледа въведените от ответника правозащитни възражения,
включително тези, изходящи от качеството му на физическо лице.
Съгласно съдържанието на договора, с оглед чл.20а от ЗЗД, и както се посочи по – горе, договорът е за закупуване на два недвижими
имота – магазини, за използването им в дейността на кредитополучателя –
търговец. Двамата солидарни длъжници, встъпили в дълга в хода на развитие на
правоотношението, са двамата управители и съдружници в търговското дружество
както към датата на сключване на договора, така и към момента на встъпването в
дълга и след това. За да се полза ответникът Х. от защитата, дадена на потребителите
по ЗЗП въз основа на европейските регламенти, цитирани от него, и практиката на
СЕС, следва същият да докаже, че има качеството потребител, т.е. че при
стъпването си в дълга между него и кредитополучателя липсва всякаква
функционална или професионална обусловеност, което в случая не е така.
Основателно ищецът възразява, че солидарните длъжници, в качеството си на
управители и съдружници в дружеството, са действали за целите и в рамките на
своята професионална дейност като са функционално свързани с кредитополучателя
в това си качество, поради което не може да се преме, че са потребители. При
тежест на доказване върху Х., че е потребител, същият по никакъв начин не
установи, а и от доказателствата по делото не може да се изведе извоча, че
лицето при встъпването в дълга е действало за цели извън рамките на дейността
си като управител и съдружник в кредитополучателя – търговско дружество.
В този смисъл е и Решение № 38 от 23.06.2017г. на ВКС по т.д. № 2754/2015г.,
Първо т.о., според което „В случаите на физическо лице, което е поело да бъде
гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на
националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на
осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално
естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или
значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен
характер /в конкретния случай обезпечението е дадено за дълг на търговското
дружество, само заради това, че управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството-длъжник е синът на лицата, учредили обезпечението/.“ Както и „Физическо лице - съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг
на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото."
С оглед на това съдът приема за неоснователни въведените от Х. защитни
възражения за нищожни клаузи, изведени от качеството му на потребител, поради
което не ги обсъжда, тъй като лицето не доказва да има качеството на потребител
по договора.
Неоснователни са възраженията му за нищожност на договорните клаузи,
предвиждащи право на банката едностранно да изменя лихвения процент чрез
промяна на БЛПМФ, по аргумент от чл.26 от ЗЗД и доводите му, че това
противоречи на добрите нрави и на принципа на справедливост, защото банката
налага по – висока стойност на банковия ресурс по вече сключен договор като
чрез едностранната промяна на лихвените нива нарушава еквивалентността на
престациите, както и защото това е довело до значителна неравностойност в
престациите. Както се посочи, сделката е търговска по смисъла на чл.286 от ТЗ и
за двете страни, което означава, че те по професия и занятие се занимават със
сключване на търговски сделки, което изисква от тях по – професионални познания
и оттук преценка за риска. Ищцовата банка, както и другите банки, извършват
дейност като сключват сделки при общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ и
съгласно изискването на чл.59 от ЗКИ, което означава, че отнапред, при
преддоговорните отношения по чл.12 от ЗЗД, добросъвестната страна е имала
възможност да узнае и да анализира икономическите параметри на сделката,
включително най – съществената част при кредита – как се определя цената на
услугата по ползването на парите, представляваща възнаградителна лихва, при
един дългосрочен заем. Правото на банката да изменя лихвения процент по сключените
кредити, както и таксите, не е забранено с императивна норма в ЗКИ. Напротив,
от съдържанието на чл.58 ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗКИ се налага извода, че
банката разполага с правото за това като законодателят е уредил процедура по
уведомяване на кредитоползвателите при настъпване на такива промени. В случая с
подписване на всеки един анекс страните са уговаряли новия размер на приложимия
по договора лихвен процент като от заключението н ССчЕ се доказва, че в
отклонение на определяният от банката БЛПМФ за евро по процесния договор са
постигани индивидуални клаузи за договорен лихвен процент винаги с отстъпка,
при отрицателна стойност на банковата добавка, в резултат на което приложеният
по договора лихвен процент е със стойност, по – ниска от базов лихвен процент за
кредите в евро за малки фирми и без банкова добавка.
Неоснователно е и възражението, че клаузата в договора, даваща право на
ищеца едностранно да измени лихвения процент, нарушава императивната норма на
чл.2 ал.1 от ЗКИ като вместо да извършва дейността за своя сметка и на свой
риск, ищецът е прехвърлил изцяло риска по договора на кредитополучателя, с
което е нарушил изискванията за добросъвестност и добри нрави, поради което и
на това основание по чл.26 от ЗЗД клаузите на договора в тази част са нищожни.
Рискът при сключен договор за паричен заем за кредитора се изразява в загуба на
предоставените в заем средства /невръщането им/ или в загуба на договореното за
ползването им възнаграждение – цената за това. При паричните задължения,
съгласно общото правила на чл.81 ал.2 от ЗЗД, липсата на парични средства не
освобождава длъжникът от отговорност. Както се посочи, ЗКИ не забранява на
банките да изменят по действащи договори уговореното възнаграждение за
ползвания паричен ресурс и таксите си по обслужването му. Следователно уговорки
за стойността на ползваната услуга ще са нищожни изначално тогава, когато
тяхната единствена цел няма да е насочена към получаване на търговска печалба
от банката за предоставените пари /възнаграждение, цена/, а ще преследват недължима
икономическа облага за банката и защита от всякакви сътресения и изменения на
финансовия пазар. Дали това е така се констатира от условията, при които
банката определя и променя БЛП. В случая, видно от заключението на в.л. С., БЛП
на ищеца е сбор на трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.
Актуализацията им се извършва от Комитет по управелние на активи и пасиви при
промяна на един или повече от компенентите. Съдържанието на тези два
компонента, описано от вещото лице С., не може да обоснове извод, че при формирането
на БЛП и условията за изменението му банката изначално е прехвърлила риска от
сключения договор на кредитополучателя. Фактът, че банката има право
едностранно да измени БЛП по сключени договори, сам по себе си не е достатъчен
аргумент, за да се приеме, че банката още при сключване на договора е
прехвърлила риска върху кредитополучателя и че тази уговорка е нищожна.
Неоснователно е и възражението за нищожност на
клаузите на анексите по отношение на уговорките за капитализация на просрочени
суми за главници, лихви, неустойки и такси към размера на главницата, по
смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД. Правото на банката да договори това с
кредитополучателя и солидарните длъжници произтича от търговския характер на
договора и оттук от приложимото между търговци правило на чл.294 ал.2 от ТЗ, че
между търговци може да се начислява лихва върху лихва, когато е уговорено.
Доколкото клаузите за капитализация на сумите са изрично уредени в сключените
анекси, те са в изпълнение на чл.294 ал.2 от ТЗ и действието е позволено от
закона при търговци, поради което сумите се дължат.
Не на последно място, доказа се от заключението на
вещото лице С., че като краен резултат променената лихва по договора,
извършените капитализации и облекчените условия по сключените анекси са довели
до възникване и погасяване на дълга при по – благоприятни условия от тези,
които са били по поръвночално сключения договор с фиксирана лихва от 6.25 %,
защото с анексите са договаряни и прилагани обекчени периоди за плащане, което
като краен резултат е довело до това с общо платените суми да се погасят по –
големи по размер задължения и остатъкът по договора да е по – малка по размер
сума.
Неоснователно е възражението в писмените бележки на
ответника, че поради липса на погасителни планове няма падеж за отделни вноски,
за тях няма забава, оттук вземането не може да се обяви за предсрочно изискуемо
като падежът за връщане на сумите по договора към момента не е настъпил, няма
изискуемост и оттук суми не се дължат. Погасителните планове, подписани от
страните, са приложени в кориците на делото на ПРС като представени при
издаване на заповедта по чл.417 от ГПК. Вярно е, че към част от анексите -№ 2 и
№ 6, няма приложени погасителни планове, но в клаузите на същите е предвидено,
че те се изготвят от ищеца и при неявяване на длъжниците за подписването и за
получаването им това не ги освобождава от плащане на уговорените в тях падежи.
Поради това възражението за липса на настъпил падеж е неоснователно, защото
погасителни планове има, не се доказва отказ на ищеца да предостави
погасителните планове по част от анексите на ответиците при поискване. Липсата
на подпис при доказано плащане на задълженията по всички анекси и изпадане в
забава след август 2017г. /т.е. след подписване и на последния анекс/ е основание
по чл.293 ал.3 от ТЗ да се приеме, че кредитополучателят и солидерните длъжници
са знаели, приели са и са изпълнявали условията на погасителните планове по
анекс № 2 и анекс № 6.
Следователно, въз основа на действителни договорни
уговорки и по анексите, данните по делото са, че задълженията по договора не са
били погасявани на падеж и след това, като въпреки сключените анекси,
включително и след анекс № 6, обслужване на кредита е преустановено към
октомври 2017г., когато е последното плащане. След този момент длъжниците са
изпаднали в забава за вноски с настъпил падеж, т.е. изискуеми. Към 20.02.2019г.
– датата, на която на ответиците е връчено писменото изявление на банката, по
договора е имало неплатени на падеж вноски за главница от 9 735.57 евро,
неплатени на падеж вноски за договорна лихва от 24 049.59 евро, неплатена
неустойка за забавена гланица от 16 896.05 евро, както и такси и
застрахователни премии, поради което в полза на банката валидно е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно клаузите в него и
закона – чл.432 от ТЗ. Волеизявлението е връчено на длъжниците, даденият срок
за доброволно изпълнение е изтекъл, в резултат на което към датата на сезиране
на ПРС със заявлението по чл.417 от ГПК вземането е станало предсрочно
изискуемо в пълен размер.
Претендираните по основание и размер суми се доказват
изцяло от заключението на вещото лице С. и от приложените по делото разходно –
оправдателни документи за платени суми за застрахователни премии, за
подновяване на ипотеката на обезпечените имоти и за връчване на покани,
съгласно клаузите на договора, че това са разходи за сметка на длъжниците,
поради което ще се уважат. Основателно ищецът сочи, че релевантни за делото са
размера на сумите към датата на сезиране на ПРС, а не остатъка от дълга по
образуваното изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден в
заповедното производство.
Съобразно изхода на делото на ищеца се дължат доказани
съдебните разноски, направени в заповедното и в исковото производство, с оглед
справка по чл.80 от ГПК, в размер на 10 174.02лв. ДТ, платена на ПРС;
7 940.41лв. платено адвокатско възнаграждение пред ПРС; 10 174.02лв.
платена ДТ на ПОС; 7 617.01лв. платено възнаграждение за назначаване на
адвокат на единия ответник от ПОС; 540 лв. платен депозит за вещо лице, общо 36 445.46лв.
Не се доказва разход от 2 480.84лв. адвокатско възнаграждение пред ПОС. На
назначения на ответника особен представител следва да се издаде РКО за
предплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 7 617.01лв.
Ответникът Х. дължи на ПОС разход от 220лв. изплатен
от бюджета на съда депозит за ССчЕ по поставени от неговия служебен
представител задачи, които следва да се съберат, ведно с ДТ от 5лв. за служебно
издаване на ИЛ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че В.Б.К.
ЕГН ********** ***, и Д.З.Х. ЕГН **********, с последен известен
постоянен и настоящ адрес ***, с назначен по делото особен представител адвокат
Е.Г.И. *** със служебен адрес ***, дължат
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес ***, солидарно, в
качеството си на солидарни длъжници, заедно с „СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК
********* - кредитополучател, плащане на
следните суми по Договор за банков кредитен продукт „Бизнес помещения“ № BL10234 от 21.12.2007г. и Анекс № 1 от 09.04.2009г.,
Анекс № 2 от 16.03.2020г., Анекс № 3 от 20.04.2011г., Анекс № 4 от
20.12.2013г., Анекс № 5 18.12.2014г. и Анекс № 6 от 20.07.2016г., сключен между
ищеца, „СИ БИ ЕС ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК ********* - кредитополучател, и
ответниците в качеството на солидарни длъжници, а именно: 217 863.55 евро
главница за периода 21.08.2017г. – 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху
сумата от 18.07.2019г. до изплащането й; 24 049.59 евро договорна лихва за
периода 21.08.2017г. – 20.02.2019г.; 16 896,05 евро наказателна лихва за
просрочие за периода 21.08.2017г. – 16.07.2019г.; 513.03 евро застраховки за
периода от 23.03.2016г. до 16.07.2019г.; 570.12 евро такси за периода от
11.09.2017г. до 16.07.2019г.; 396лв. разноски за периода 17.04.2019г. –
21.04.2019г., за които ищецът е снабден
със Заповед за изпълнение от 25.09.2019г. по ч.гр.д. № 4109/2019 на СРС.
ОСЪЖДА В.Б.К. ЕГН ********** ***, и Д.З.Х.
ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес ***, да платят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес ***, сумата от 36 445.46лв.
/тридесет и шест лева четеристотин четирдесет и пет лева и четирдесет и шест
стотинки/ разноски в заповедното и в
исковото производство.
ОСЪЖДА Д.З.Х. ЕГН **********, с последен известен постоянен и
настоящ адрес ***, да платят на ПОС сумата от 220лв. /двеста и двадесет лева/
изплатен от бюджета на съда депозит за ССчЕ по поставени от неговия служебен
представител задачи, ведно с ДТ от 5лв. /пет лева/ за служебно издаване на ИЛ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за 7 617.01лв. на адвокат Е.Г.И. *** със служебен
адрес ***,
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: