Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 4476 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Производството
по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба на Т.И.Е. срещу отказ на ЧСИ М.П.за прекратяване на изп.дело № 20118510400224, инкорпориран в Събщение
изх.№5831/ 04.02.2020 год. по описа на ЧСИ М.П.за.
Поддържаните
в жалбата доводи за незаконосъобразност се свеждат до следното:
В производството има депозирни молби от взискателя за
извършване на изпълнителни действия. В кориците на делото обаче няма никакви
данни за предприети изпълнителни действия във връзка с тези молби от страна на
ЧСИ М.П.. Последната
молба от взискателя е депозирана на 18.07.2019 год. и то срещу длъжника Ц.Б.И..
Единствената молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия
спрямо жалбоподателя е депозирана на 20.04.2017 год., като в тази връзка на
18.01.2020 год. е изтекъл срока за
прекратяване на производството поради настъпила перемпция. Освен това искания с молбата изпълнителен способ не е довел до никакви
изпълнителни действия от страна на ЧСИ .
Счита за безспорно, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ представлява юридически факт прекъсващ давността, но само
когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето т.е.
необходимо е да са налице кумулативно и двете действия, за да породят
придадения им прекъсващ ефект. В настоящия казус обаче по посочените от
взискателя способи не са предприети никакви последващи действия от съдия-
изпълнителя за принудително изпълнение, поради което няма прекъсване на
давността. Сочи, че водещ критерий за преценка кое точно
изпълнително действие по смисъла на чл. 116 бук.В от ЗЗД прекъсва давността, е
наличието на конкретно изпълнително действие на ЧСИ М.П.в рамките на
реализиране на изпълнителния способ. Давността се прекъсва както с искане на взискателя
за извършване на изп. действие ,така и с предприемането на такива действия от
съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно
давността, но съществуват в тясна връзка по между си и едното не би могло да
породи прекъсващо действие без наличие на другото. От кориците на
изпълнителното производство се установява, че такива действия в съвкупност не
са извършвани от взискателя и ЧСИ М.П., което сочи на настъпила перемпция.
Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният
процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото,
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Такива
изпълнителни действия са : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В
производството има искане за прилагане само на един
изпълнителен способ от взискателя до ЧСИ М.П.и то
единствено и само спрямо другия длъжник - Ц.Б.И., като отново в рамките на това
искане ЧСИ М.П.не е предприел никакви изпълнителни действия, поради което давността не е прекъсната.
Съгласно ТР на ВКС от 2015 г т.10, както и
в съдебната практика, е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая
последното изпълнително действие спрямо мен - жалбоподателя, е наложения
„запор" върху трудовото ми възнаграждение на 31.01.2018 год., което отново
сочи на настъпила перенция по смисъла на закона.
Моли да се отмени отказът.
Взискателят
е изразил становище за неоснователност на жалбата. Излага, че на 20.04.2017 г. от „И.“ АД е подадена молба за
налагане на запор на банкови сметки на името на длъжника Т.И. С.в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД. Този факт също е посочен в жалбата и не се оспорва. Позовавайки се
на него жалбоподателят твърди, че на 18.01.2020 г. е изтекъл срокът за
прекратяване поради настъпила перемпция. Счита, че с
искането за налагане на запор е прекъснат срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ТПК. Оспорва твърдението за изтекъл срок за прекратяване на
18.01.2020 г. На 31.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор на трудово възнаграждение на длъжника Т.И. С.до „ДИАГНОСТИЧНО-
КОНСУЛАТИВЕН ЦЕНТЪР XI - СОФИЯ“. Това налагане на запор прекъсва срока по
чл.433,ал.1, т.8 от ГПК. На 31.01.2018 г. е изпратено и запорно съобщение до СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА (СИБАНК) АД за налагане на запори на банкови сметки, притежавани от
длъжника Т.И.Е. Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че наложеният на 31.01.2018 г. запор е
последното действие, което прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 25.10.2019 г. е била
депозирана молба от взискателя за опис на недвижим имот – Ателие, собственост
на жалбоподателката, отново прекъснало срока.
ЧСИ е
депозирал мотиви, в които е обосновал становище за неоснователност на жалбата,
тъй като не е налице изтичане на 2 г. преклузивен срок.
Съдът намери от
фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20118510400224 е
образувано на 21.02.2011 г. въз основа на Изпълнителен лист издаден на
16.07.2010 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 31074
от 2010 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 40 с-в/отд. по силата, на който длъжниците Ц.Б.И.
с ЕГН ********** и Т.И. С.с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят
парично задължение в полза на взискателя И.АД, ЕИК ******.
С молбата за образуване с вх. №
7420/21.02.2011 г. взискателят моли да бъде
пристъпено към изпълнение, като бъде
изпратена покана за доброволно
изпълнение, както и да бъде извършено цялостно проучване на имущественото
състояние по отношение на длъжниците. Съгласно резултатите от проучването и
извършените справки на основание чл.18 ЗЧСИ взискателят възлага извършването на
изпълнителни действия по преценка на съдебния изпълнител, срещу всяко
установено секвестируемо имущество или имуществено право на длъжника.
На 06.03.2011г. по изпълнителното дело е
извършено връчване на ПДИ чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на
постоянния адрес на длъжника Т.И.Е., като в срока по чл.47, ал. 2 ГПК длъжникът
не се е явил в кантората.
На 22.02.2011г. са изпратени запорни съобщения
до всички търговски банки на територията на страната, с цел налагане на запори
на банкови сметки, притежавани от длъжника Т.И.Е., като съгласно получени
отговори от банките са наложени запори на сметки на длъжника, открити в
следните банки: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, И.АД, ТБ МКБ ЮНИОНБАНК
АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.
На длъжника Т.И.Е. лично е връчена Покана
за доброволно изпълнение с изх.№: 60050/ 20.04.2009г. на 20.04.2011 г.
На 21.04.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило
плащане от страна на длъжника Т.И.Е. в размер на 273.02 лв., вследствие на
наложен запор на банкова сметка, ***.
На 02.05.2011 г. до Службата по вписванията - София е
изпратено искане за вписване на възбрана с изх. № 65971/02.05.2011 г.. Същата е
вписана в книгите за вписвания на 05.05.2011 г. с вх. per № 17521, том 6, №196.
На 08.06.2011г. е изпратено уведомление за
наложен запор на лек автомобил, мар!ка ПЕЖО/406 с per. № С8007НС до ОДП СОФИЯ -
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, а съгласно получен отговор от 17.06.2011г. от СДВР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
- КАТ, върху автомобила собственост на Т.И.Е., с ЕГН **********, на
14.06.2011г. е наложен исканият запор.
На 24.10.2011г. в кантората е постъпила
молба от М.АД за конституирането му на основание чл 429 ГПК като взискател по
изпълнително дело № 20118510400224 в качеството му на цесионер на ТБ „И.“ АД.
На 04.10.2012 г. са изпратени запорни
съобщения до всички търговски банки па територията на страната, с цел налагане
на запори на банкови сметки, притежавани от длъжника Т.И.Е., като съгласно
получени отговори са наложени запори на сметки на длъжника, открити в следните
банки: ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.
На 12.10.2012 г. по изпълнителното дело е
постъпило плащане от страна на длъжника Т.И.Е. в размер на 608.27 лв., вследствие
на наложен запор на банкова сметка, ***.
На 30.10.2013 г. е постъпила молба от „И.“
АД във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 05.08.2013 г., сключен
между „М.“ АД в качеството му на „Продавач“ и „И.“ АД в качеството им на
„Купувач“. Продавачът „М.“ АД прехвърля на Купувача „И.“ АД вземания,
произтичащи от запис на заповед от 06.08.2009 г. към договор за кредит № КП -
10/2009 - МКТ от 06.08.2009 г., присъдени по силата на заповед за изпълнение от
16.07.2010 г. и изпълнителен лист от 16.07.2010 г. по описа на СРС, 40 състав.
На 09.09.2014г. е постъпила молба за
посочване на изпълнителен способ с вх.№:33403/09.09.2014г. от взискателя по
изпълнително дело №20118510400224 „И.“ АД с ЕИК ******, чрез пълномощника юрк. Т.Т..
Посочените изпълнителни способи в молбата са: налагане на възбрани на недвижими
имоти, собственост на длъжниците и налагане на запор на трудовото
възнаграждение на Т.И. С., ЕГН **********, получавано от „Б.**“ ЕООД с ЕИК *******.
На 23.04.2015 г. е изпратено запорно
съобщение с изх. № 58308/23.04.2015 г. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Т. И.С.до „Б.**“ ЕООД. Запорното съобщение е
получено на 27.04.2015 г.
На 20.04.2017 г. в кантората е постъпила
молба за посочване на изпълнителен способ с вх. № 26760/20.04.2017 г. от
взискателя по изпълнително дело №20118510400224 „И.“ АД с ЕИК ******, чрез
пълномощника юрк. Р.Б.Посочените изпълнителни способи в молбата са: налагане на
запор на всички открити банкови сметки на името на длъжника Т. И.С.в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД.
На 21.04.2017 г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение с изх.№: 90231/ 21.04.2017г. до Т.И.Е. на адрес: *** -
п.к. 1000 ул. ******
На 31.01.20018 г. е изпратено запорно
съобщение с изх. № 7122/31.01.2018 г. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Т.И. С.до „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛАТИВЕН ЦЕНТЪР XI -
СОФИЯ“. Запорното съобщение е получено на 05.02.2018 г.
На 31.01.2018 г. е изпратено запорно
съобщение с изх.№: 7119/ 31.01.2018 г. до СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
(СИБАНК) АД , за налагане на запори на банкови сметки, притежавани от длъжника Т.И.Е..
На 25.10.2019 г. е постъпила молба с вх. №
76329/25.10.1019г. за посочване на изпълнителен способ: насрочване на опис на
снедвижим имот самостоятелен обект в сграда, пл. 24, парцел 8, площ по док. -
82.100 кв.м., гр. София; Описание; АТЕЛИЕ 3; тип на имота: Градски; ул. ******,
собственост на длъжника Т.И.Е..
С молба от 21.01.2020г. длъжникът е сезирал
съдебния изпълнител с искане да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като с Разпореждане от 21.01.2020г. е
постановен мотивиран отказ. Длъжникът е уведомен, за Разпореждането на
11.02.2020г., като в двуседмичен срок е входирал жалба срещу отказа.
С
оглед изложеното жалбата се явява процесуално допустима - постъпила е в законоустановения срок, подадена е от
надлежно легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, срещу
подлежащ на обжалване акт - отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение.
Разгледана по същество е неоснователна.
Спорът между страните е правен и
се свежда до правното значение на молба за посочване на изпълнителен способ с
вх. № 26760/20.04.2017 г. от взискателя по изпълнително дело №20118510400224 „И.“
АД с ЕИК ******, чрез пълномощника юрк. Р.Б.Макар в нея да са посочени изпълнителни способи - налагане на запор на всички открити банкови
сметки на името на длъжника Т. И.С.в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЧСИ не е предприел тези
действия.
Съгласно
нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Следователно нормата свърза началото на теченето на
срока с искането на взискателя( освен когато
е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, в който
случай СИ предприема сам изпълнителните действия), противно на становището на
жалбоподателя.
Неоснователно
е позоваването на т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС. Диспозитивът на този съдебен акт гласи: „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“ Изрично
сочи, че правно значими за прекъсване на 2 г. срок са направените от взискателя
искания за извършването на валидни изпълнителни
действия.
В случая на 23.04.2015 г. е изпратено запорно съобщение
с изх. № 58308/23.04.2015 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Т. И.С.до „Б.**“ ЕООД.
Молба с посочване на изпълнителни способи - налагане на запор на всички открити банкови сметки на името на
длъжника Т. И.С.в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с вх. № 26760/20.04.2017 г. от
взискателя по изпълнително дело №20118510400224 „И.“ АД с ЕИК ******, е депозирана на 20.04.2017 г., т.е. в рамките на 2 г. срок.
На 31.01.2018 г., т.е. отново в рамките на срока
по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е било изпратено запорно
съобщение с изх. № 7122/31.01.2018 г. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Т.И. С.до „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛАТИВЕН ЦЕНТЪР XI -
СОФИЯ“. Следователно
от тази дата срокът е прекъснат и е започнал да тече нов срок. Същото следва да
се отнесе и към 31.01.2018 г., когато е изпратено запорно съобщение с изх.№: 7119/ 31.01.2018
г. до СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (СИБАНК) АД за налагане на запори на банкови сметки,
притежавани от длъжника Т.И.Е., както и на 25.10.2019 г.
във връзка е постъпила молба с вх. №
76329/25.10.1019г. за насрочване на опис на снедвижим имот самостоятелен обект
в сграда, пл. 24, парцел 8, площ по док. - 82.100 кв.м., гр. София; Описание;
АТЕЛИЕ 3; тип на имота: Градски; ул. ******, собственост на длъжника Т.И.Е..
Следователно
по отношение на длъжника Т.И.Е. не е налице перемпция, налагащо
извода за неоснователност на жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И.Е., срещу отказ на
ЧСИ М.П.за прекратяване на изп.дело № 20118510400224,
инкорпориран в Събщение изх.№5831/ 04.02.2020 год. по описа на ЧСИ М.П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.