Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
Велико Търново, 02.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти адм.състав, в открито съдебно заседание на първи декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
участието на секретаря - В. Г.
и
прокурора от Окръжна прокуратура - Донка
Мачева
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм. дело № 636/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на Дял ІІІ, Глава XІ от АПК -
”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по Искова молба
вх. № 4361/16.08.2017г. в АСВТ, подадена, чрез упълномощения адвокат, от името
на Б.М.М. П., последният белгийски гражданин, пребиваващ в Република България
на адрес: с. Горна Липница, ул. „Петдесет и първа“№1, обл. Велико Търново; ЛНЧ **********.
За ответник по иска е посочена Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - гр. Велико Търново.Първоначалната
претенция на ищеца е да бъде осъден
ответникът да му заплати парично обезщетение за претърпени имуществени вреди в
общ размер на 620,00 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1 500,00 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на депозиране на
исковата молба/16.08.2017г./ до окончателното им изплащане.
След проведена процедура „без
движение“ исковата молба/ИМ/ е уточнена допълнително с Молба вх. №
4481/25.08.2017г./л.49/ и с Молба в
о.с.з. на 26.10.2017г./л.76/.
С Определение от 13.11.2017г./вж.
л.103/ производството е разделено, като предмет на настоящото дело е останала
претенцията на ищеца да получи обезщетение за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност,
а именно издаденото и отменено впоследствие Наказателно постановление
№17-1275-000276/27.02.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Велико Търново. След уточнение на ИМ, в отделената част, предмет на настоящото
производство, а именно в частта за неимуществените вреди/вж. л.111 от делото/
се установява, че ищецът претендира обезщетение в размер на 500,00лв. за
причинените имуществени вреди и сума в същия размер-500,00лв., като справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от отмененото Наказателно
постановление/НП/. Всяка от сумите се претендира да бъде изплатена ведно със
законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното им изплащане.
Ищецът, чрез упълномощения адвокат твърди, че с влязло в сила Решение,
постановено по НАХД № 577/2017 г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменено Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г., издадено от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с което му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата, както и 10лв. глоба на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. За защита на своите права господин П. е оспорил цитираното НП пред РС,
като е ангажирал адвокатска защита и е платил хонорар на упълномощения адвокат.
Този платен хонорар според ищеца представлява имуществена вреда за него, която
следва да се обезщети по съответния ред след отмяна на НП като
незаконосъобразно. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между така
описана вреда и незаконосъобразното НП, защото ако администрацията беше
упражнила законосъобразно правомощията си за налагане на административни
наказания, то той не би бил принуден да ангажира адвокатска защита по делото,
което пък е негово основно право.
Ищецът твърди, че е
преживял и душевни страдания. Изпитал
притеснение по време на проверката от органите на МВР, както и
неудобство/физическо и психическо/, че трябва да се придвижва без собственото
си МПС. Обвинението, че е карал МПС с недопустима концентрация на алкохол в
кръвта се разчуло в малкото населено място, където живее и довело до уронване
на доброто му име. Почувствал се унижен от това, че органите на полицията го
третират като обществено опасна личност. Изпитал чувство на безсилие, защото не
могъл да разбере в какво е обвинен и как да се защити.
В открито с.з. ищецът
участва лично и с помощта на преводач извършва съдопроизводствени действия,
редом с упълномощения ПП. Поддържа исковете, като ги счита за доказани и
основателни. В обобщение, по тези съображения
ищецът претендира присъждане на обезщетение по всеки от предявените искове и на
направените по настоящето дело разноски, за които представя списък в о.с.з.
Ответникът по иска, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва всеки от
предявените искове както по основание, така и по размер. Претендира да бъдат отхвърлен като недоказани
по подробни съображения развити в писмен отговор на ИМ и такива изложени в
писмените бележки по делото. Алтернативно поддържа, че размерът на исковете е
силно завишен и следва да бъде редуциран, ако се приеме основателност на същите,
т.к. е недопустимо ищецът да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава мотивирано заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага съдът да го
уважи, т.к. е доказан с приложените писмени доказателства. Не намира за
доказани обаче претендираните неимуществени вреди. Предлага на съда да отхвърли
иска, а ако приеме, че такива са настъпили, да редуцира техния размер, т.к.
лицето не отрича, че е шофирало след употреба на алкохол, като не следва да търси облага от неправомерното си
поведение.
Съобразно
заявените твърдения за факти в ИМ и направените искания в същата, съдът счита,
че предявените искове намират своето правно основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и са
насочени срещу надлежен ответник по смисълана чл.205 ог АПК. Аргументите са
следните:
Административнонаказателната
дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното ТП №2/2014 от
19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според изричната
разпоредба на специалния закон/ЗОДОВ/ отговорността за вреди от
незаконосъобразна административна дейност е на самата държава/вж. чл.1, ал.1 от
с.з./. Материалното правоотношение се развива между гражданина и държавата.
Ответниците по този род дела/органи или др. носители на адм. правомощия/обаче,
са винаги само процесуални субституенти на Държавата, съгласно чл.7 от ЗОДОВ.
Този закон е създаден за да обективира в правната действителност основното
право на гражданските субекти на обезщетение от незаконна административна
дейност, според чл. 7 от Конституцията. За ищеца, като потърпевш от незаконна
административна дейност не съществува друг ред за търсене на обезщетение в
случая. Гражданскоправният ред е неприложим поради изричната новела на чл. 8,
ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД.
Налице е основание за ангажиране на отговорността на ОДМВР Велико Търново по
реда на чл. 203 АПК. В този ред на мисли, след като държавата е възложила на ОД
на МВР Велико Търново да изпълнява административнонаказателна дейност чрез
издаване на НП, то отговорността за неправилно изпълнение на такава дейност
следва да се носи от държавата, а надлежен ответник , съгласно нормата на чл.7
от ЗОДОВ е именно Областна дирекция на МВР-Велико Търново – организацията, на
която са възложени административни правомощия. Последната съгласно Закона за Министерството
на вътрешните работи има качеството на юридическо лице/вж. чл.37, ал.3 от ЗМВР/,
което в съвкупност с горното удовлетворява изискването на чл.205 от АПК.
Съдът
приема, че предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди срещу ОДМВР-Велико Търново са подадени от лице с надлежна
активна процесуална легитимация. Ищец е адресатът на отмененото НП. Правоспособен
и дееспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск,
разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е
насочен против ответник, с надлежна
пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща изискването на специалната
норма на чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР Велико Търново, е юридическото лице,
в състава на което е структурата/Сектор „Пътна полиция“/, в която е зает
издателят на НП – административният орган.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно
т.1 от диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по
описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В случая мястото на увреждането и
адресът на ищеца са все в района на действие на АСВТ, поради което спорът е
местно подсъден на ВТАС. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Ищец
е адресатът на отмененото НП. Ответникът в случая ОДМВР Велико Търново е
юридическото лице, в състава на което е структурата, в която е зает издателя на
НП.
В
заключение на изложеното, изводът на съда е, че са налице положителните
процесуални предпоставки за разглеждане на исковете, като липсват пречките за
това. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до извода, че
предявената ИМ е процесуално допустима.
Разгледана по същество ИМ е частично
ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане
от 02.10.2017г. съдът направи доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца, основание
чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да
установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да
докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност
елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: че е претърпял
вреди/имуществени и неимуществени/, които са причинени от акт на
административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който
АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка
следва да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за
отмяна на НП, че при обжалването на същото е ангажирал адвокатска защита и е
заплатил уговореното АВ. Освен това е указано на ищеца, че не сочи
доказателства за обстоятелството, че пред АО е заявил, че не владее български
език и е посочил езика, който иска да ползва и съответно е поискал преводач от
и на същия език.
Във
връзка с това разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира
писмени доказателства в хода на съдебното
следствие: тези приложени към ИМ; приложено е в цялост НАХД № 577/2017г. на ВТРС.
Всички писмени доказателства не са оспорени от страните. Събрани са и гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетели, посочени от всяка от
страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните в хода
на съдебното следствие. Нито отделяне на безспорни обстоятелства между тях. Не
са обявени служебно известни съда факти. Не е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
1. Срещу Б./името според документите за
самоличност/ П. е издадено Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Велико Търново, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание чл.183, ал.1,т.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00лв.
2.
Така посоченото НП е обжалвано и
отменено от Районен съд Велико Търново с Решение №267/22.05.2017 г. по НАХД № 577/2017
г. Последното не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.07.2017г., според
отбелязването в официално заверения препис, представен на л.56 от делото.
3. В производството пред ВТРС ищецът е
защитаван от упълномощения адвокат, който е взел участие в открито с.з., видно
от протокола от същото/л.43/.
4. За производството пред ВТРС е представено
пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 24.03.2017г. на обща бланка/вж. л.37 от
делото на ВТРС/. Заверени копия от същите са приложени към ИМ/л.32 и 33 от
делото/, а оригиналите се намират по приложеното АНД № 577/2017г. по описа на ВТРС/л.37/.
5. Според договореното между страните за
защитата по АНХД, без да е посочен номер на делото е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00лв. Доколкото същото е представено по това
дело и съвпада по време с подготвяне и депозиране на жалбата срещу процесното
НП, за съда няма съмнение, че това адвокатско възнаграждение е фактически
свързано с производството по обжалване на НП пред РС. Този извод се подкрепя и
от факта, че в пълномощното е посочено именно АНД № 577/17 на ВТРС/л.33/Няма други
ограничения, посочени в пълномощното, поради което същото следва да се приеме,
че важи до окончателното завършване на производството и за всички инстанции.
Сумата от 500,00лв. е записана като платена в брой в самия ДПЗС, поради което
има характер на разписка за извършеното плащане. Това обстоятелство според ТР №6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №6/2012г. е доказателство за извършено плащане на
АВ. Според т.1 от диспозитива на същото ТР, ако плащането е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
6. От събраните писмени доказателства се
установява, че на 12.02.2017г. в 02.30ч. на първокласен път 1-4, км.124 в
посока град София, ищецът е бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“. Било установено, че Б.П., управлявал собствения си автомобил след
употреба на алкохол, като отчетеният с техническото средство резултат бил 0.55
промила алкохол в кръвта. Съставен бил АУАН, иззето е СУМПС- белгийски образец
и регистрационните табели на МПС.
7. Издаденото въз основа на този АУАН
наказателно постановление е отменено от
ВТРС с Решение №267 от 22.05.2017г. Според мотивите на съдебния акт, поради
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не му е осигурен
преводач от и на френски или английски език, които владеел. РС е приел, че
служител на МВР е извършил превод на английски език, но това не е санирало
допуснатия порок, защото преводачът няма право да участва в производството в
друго процесуално качество.
8. С тези мотиви РС е отменил НП, като
незаконосъобразно без да се произнася по същество, т.е. в това решение на РС
няма изводи по въпроса употребил ли е ищецът алкохол преди да шофира и в каква
концентрация е бил същият в кръвта му към момента на проверката, нито дали това
негово поведение представлява нарушение на действащото българско
законодателство.
9. Настоящият състав на съда, в непосредствена връзка с приетото в
пункт 8 и поради факта, че въпросът е от съществено значение за настоящото
производство, приема за безспорно доказан факта, че ищецът преди проверката на
посочената дата и място е шофирал собственото си МПС след употреба на алкохол.
Този извод се основава на представените и неоспорени писмени
доказателства/АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП е с характер на
официален свидетелстващ документ/. Налице е и признание на ищеца, обективирано
в протокола от открито с.з., проведено на 30.05.2017г. по адм.дело № 265/2017г.
по описа на АСВТ, т.е. официален свидетелстващ документ. Показанията на
свидетеля И., отразени в посочения протокол. Показанията на свидетеля М.Д.,
дадени пред настоящия съдия по делото, отразени в протокола от о.с.з. на
26.10.2017г. /вж. л.94-долу/ и тези на
св. П.К., както и на свидетеля И./л.96-горе/, също сочат, че ищецът е признал,
че е употребил алкохол. Всички тези доказателствени средства непротиворечиво
сочат, че ищецът е употребил алкохол и е шофирал след това, като междувременно
е проверен от органите на МВР.
10. Въз основа на показанията на
разпитаните свидетели и личните обяснения на ищеца, дадени пред съда при
условията на чл.176 от ГПК, съдът намери за установено, че комуникацията между
служителите по контрола на автомобилния транспорт и ищеца по време на
извършената проверка е била неуспешна. В резултат на тази неяснота ищецът е изпитал притеснения при проверката, които надвишават тези,
които би изпитал при същите условия, ако владееше български език и познаваше
българския закон, в частност ЗДвП.
11. Безспорно доказани са и затрудненията
от физически и психически характер/необходимостта да сподели за проблема и да
се помоли да му услужат/, които са свързани с невъзможността му да се ползва от
собствения си автомобил за придвижване с различни цели, вклч. по работа. Последното
отчасти е резултат на отмененото НП, с което е лишен от правото да управлява
МПС, а в другата си част е резултат на наложените принудителни административни
мерки, които не са предмет на настоящото производство.
12. Съдът не намира за доказани твърденията
за преживяно унижение при извършената полицейска проверка. Органите за контрол
не са превишили властта си, нито са застрашили
нито живота, нито здравето му. Бил е извършен превод на англиийски език от
свидетеля Д. П., с който са били разяснени правата на ищеа и последиците
от деянието му. Обстоятелството, че
преводът е извършен от полицейския служител е факт, който препятства
реализирането на административна наказателната отговорност поради по-силно
изразеният формализъм на наказателното производство. Но наличието на такъв
превод в настоящото производство се
преценява като съдействие на водача, т.е. изключва проверката да е извършвана с
цел или резултата унижение на водача. Органите на МВР не са отнемали ключовете
на автомобила и не са забраниявали на водача
да влезе вътре в него на топло, както и това, че не са напускали мястото
на проверката. Полицейските служители не са били длъжни да окажат съдействие на
ищеца за придвижването до дома му, нито да го транспортират до медицински
център за предоставяне на кръвна проба/по аргумент от чл.4 от Наредба № 30 от
27.06.2001г., отменена понастоящем, но действащо право при проверката./
Очакванията на ищеца в тази насока просто са несъответни на икономическите възможности
на държавата, в която пребивава. Факт е, че България е член на ЕС, но ищецът е
разполагал с възможността да установи, че
тук не е като в Белгия.
13. От непосредствените впечатления, добити в хода на
производството съдът намира, че ищецът е със силен характер, който не му е
позволил да се уплаши от проверката извършена през нощта извън населено място
или създалата се ситуация. Адаптирал се е успешно в държавата по
местопребиваване. Работи и си е изградил и поддържа приятелси кръг, вклч. с
помощта на съвременни технологични решения/мобилен телефон, интернет и др./. Чувството
за безсилие, което описва ищецът и свидетелите безспорно е било налично. Съдът
обаче не приема, че то се дължи изключително на липсата на преводач. Напротив
за това допринася както решението на ищеца да седне зад волана след употребата
на алкохол, така и на непознаването на нормите на ЗДвП, както и на субективната
му увереност, че нормите на българското и белгийското
законодателство следва да са идентични по отношение на употребата на алкохол от
водачи на МПС. Това заблуждение/незнание обаче не е извинително.
14. Безспорно ищецът е изпитал душевен
смут заради предявеното чрез съставения АУАН и впоследствие издаденото НП „обвинение“,
че е извършил нарушение на закона като е шофирал след употреба на алкохол. От
показанията на свидетеля П./л.95-гръб -горе/ на св.Д./л.94-долу/, както и от
собственото му изявление пред РС/л.44/ е видно, че същият е бил гневен от това
несправедливо според него обвинение. Настоявал е, че е пил само две бири, а
дрегерът е отчел такъв резултат, който освен това според него в Белгия не би
бил повод да му бъде търсена отговорност. Какво е белгийското законодателство в
случая е без значение, т.к. нарушението е извършено на територията на Република
България.
15. Съдът не приема за доказано твърдението
на ищеца, че с издаването на процесното НП е опетнено доброто му име в
населеното място, където живее, като след този случай съселяните му го считали
за общественоопасна личност. На първо място в ИМ няма конкретни обстоятелства,
нито пък в хода на съдебното дирене бяха доказани конкретни факти, от които да
се направи такъв извод. Органите на МВР не са разгласили информацията по
издаване на НП. В малкото населено място е очевидно, че ищецът не ползва
автомобила си, но какви са причините може да е разгласил само самият той. Факт,
който се потвърждава от свидетелските показания на П.К..
16. Доказателствата, свързани с
претенциите за вреди от отменените заповеди за ПАМ не се обсъждат като
неотносими.
При тези фактически констатации съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от административен деликт и по-точно незаконосъобразно НП.
Националното право урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г.,
в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/.
Отмяната на НП е влязла в сила на 01.07.2017г., т.е. е осъществена на при действието на ЗОДОВ. Правното основание на
предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на
диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на
ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона,
изключителна хипотеза. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила
доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144
от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в
сила на решението, с което е отменено НП. В тази връзка в хода на защитата на
ответника не е правено възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е
приложимия материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по повод
изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт –
имуществена или неимуществена и причинна
връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
По отношение на иска за имуществени вреди:
Искът е
предявен за сумата от 500лв., ведно със законната лихва върху същата от датата
на исковата молба до онокчателното ѝ изплащане.
Съдът
намира при анализа на доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано
наличието на отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
С ТП №
2/2014г. въпросът за административния характер на дейността по административно наказаване е
решен по обвързващ за настоящия съсътав начин. Доказана е и отмяната по
съответния ред на НП поради неговата
незаконосъобразност. Въпросът за наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка между платения хонорар на адвокат за защитата срещу отмененото НП също е
изяснен по тълкувателн път с ТР №1/15.03.2017г. на ВАС. Така според
болшинството от върховните магистрати след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Наказаното
лице не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило
хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния
извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща,
не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон.
Провеждането на производство по обжалване
пред съд е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното НП. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на
което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ангажирането
на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от съставеното НП. Респективно намаляването на
имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено е НП,
което впоследствие е отменено от съда.
В производството пред районния съд по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски
в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу държавата. След като липсва
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно
наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с
административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на
колегиите на ВАС), обуславя се извод, че направените от него разноски за правна
помощ в хода на това производство, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в
рамките на това производство.
По тези съображенията, основани на
мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че заплатеният хонорар за адвокт е вреда,
пряко и непосредствено причинена на ищеца от издаденото срещу него
незаконосъобразно НП на ОДМВР Велико Търново. Предвид това, предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 500,00 лева, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на НП, е доказан в своето основание.
По въпроса за размер на предявения иск съдът прие следното:
Налице са безспорни доказателства, че
упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, свързано с
процесното НП, пред ВТРС, за което му е било заплатено в брой пълния размер на
уговореното възнаграждение в размер на 500,00лв.
С това плащане имуществената сфера на ищеца е
накърнена. Намаляла е със сумата от 500,00лв. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът
е понесъл имуществена вреда под формата на загуба. Размерът на същата съдът приема за доказана в пълния предявен
размер. Представеното доказателство за плащане – разписката, инкорпорирана в
ДПЗС не е оспорена от ответника по
надлежния ред като неистински документ. От друга страна писмените доказателства,
анализирани съвкупно, установяват плащането в брой на хонорар за един адвокат
по НАХД № 577/2017 г. на ВТРС, дължим за адвокатска защита при оспорването на
НП № 17-1275-000276 от 27.02.2017 г. на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Велико
Търново по съдебен ред до приключване на спора.
В този смисъл е т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОС на
ГК и ТП на ВКС, което предвижда, че разноски се присъждат, когато в договора е
вписан начина на плащане, като ако този начин е, както в случая - по банков
път, задължително се представят доказателства за това, каквито в случая са
представените и неоспорени.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че размерът на имуществената
вреда не е определен, т.к. сумата на АВ била платена и за дрлугите две
производства, свързани с ПАМ. Действително първоначално заявената претенция с
ИМ е била нередовно предявена, но впоследстви е претенцията е уточнена по размер съобразно изричните указания на
съда. Това е направено с уточняващите молби, цитирани по-горе/вж. л.49-тръб
„претенцията за отмяна АУАН е общо 500лв. по горецитирания договор” и л.111 –
500лв. за имуществените вреди, „сторени от мен разходи за адвокатска защита по
НАХД № 577/2017г.”/. Предявяването на иск може да стане само с писмена молба, поради
което съдът цени теци уточняващи молби, а изявлението на ищеца, което е в друг
смисъл, е в резултат на непознаване на
делото и разминаване със защитата му, но не е изявление, което да игнорира
предходните такива на неговия ПП, нито има искане за определение на съда в тази
връзка . Доколкото има категорично изявление за размера на иска, съдът не е
поставен пред необходимостта да тълкува волята на страната. Предвид това и с
оглед приложените писмени доказателства, които свързват сумата от 500лв. АВ
само с НАХД 577/2017г. на ВТРС, съдът приема, че искът е доказан и по размер.
Независимо от това, съдът намира, че не
следва да бъде присъдена пълната стойност на заплатената сума, т.к. е налице
съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредата, поради което
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съгласно разпоредбата на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Съображенията на съда са следните:
Въпреки че плащането е доказано извършено, съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на
което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Материалният интерес по НП е за сумата 510,00лв., т.е.
адвокатското възнаграждение следва да се определи на основание чл.7, ал.2, т.1 от цитираната
Наредба, т.е. при интерес до 1000,00лв. сумата на АВ е 300,00лв. Предявеният
иск за сумата от 500,00 лева е над законовия минимум от 300,00лв. По делото
пред РС е проведено само едно открито с.з., а адвокатът е подготвил и жалбата
срещу НП. Приозводството не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид
тези обстоятелства, съдът приема, че възражението на ответника за прекомерност
на заплатения хонорар за адвокат е основателно. Размерът на АВ следва да бъде
редуциран до сумата от 300,00лв., която настоящият състав на съда приема, че представлява хонорар, съответстващ
на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – „справедлив и
обоснован“. При тези съпоставки се налага изводът, че възстановяването на този
разход в настоящия процес, да така посочения размер от 300,00лв. не би имало за
резултат неоснователно обогатяване на ищеца.
Независимо от това е налице още едно основание за
редуциране на тази сума. Според настоящия състав на съда е налице виновно
съпричиняване на резултата от ищеца, който е употребил алкохол и въпреки това е
взел решение да шофира собствения си автомобил. Шофирането след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда/както е установено в случая/ е противоправно
поведение на територията на Република България. Ищецът е действал самонадеяно.
Не е целял настъпването на обществено опасни последици, но се е надявал
концентрацията на алкохол в кръвта му да е по-ниска. Очевидно е, че преценката
му е била погрешна. Ако не бе употребил алкохол в това количество, резултатът
от проверката на пътните полицаи би бил друг, т.е. неговото поведение има
отношението на обуславяща причина за настъпване на следствието- издаване на НП.
Поради това, съдът приема от фактическа страна, че ищецът виновно е допринесъл
за настъпване на увреждането и на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ размерът на
обезщетението следва да се намали. В конкретната хипотеза съдът приема, че
двете причини са равнозначни, поради което обезщетението следва да се намали на
половина, т.е от 300лв. на 150,00лв. за имуществените вреди.
В заключение, съдът намери за доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление, издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Велико Търново. Предвид това, решаващият правен извод
на настоящия състав на съда е в смисъл, че
претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 500,00лв. за претърпени
имуществени вреди е доказана по основание, но завишена по размер, като следва
да бъде уважена отчасти – до размера от 150,00лв., поради направено и уважено
възражение за прекомерност от страна на ответника, както и поради съпричиняване
от ищеца, за което съдът следи служебно. За сумата над 150,00лв. до предявения
размер от 500,00лв. всъщност става въпрос за една отделна каузалност, която не
е свързана пряко с НП, а за личната преценка на лицето да ангажира една
по-скъпо струваща защита, която хипотеза
се отразява в чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, както и съпричиняването на резултата.
За тази сума/разликата над 150 до 500лв./ искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за присъждане на законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на ИМ до окончателното ѝ
изплащане е неоснователна. Независимо, че е заявена по реда на ЗОДОВ, характера
на претенцията се определя от факта, че произтича от невъзстановени съдебни
разноски. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна и
обхваща само действително извършените разходи на спечелилата страна. Щом
разходът е направен за съдебни разноски, върху него не следва да се присъжда
законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат в
рамките на съответните съдебни производства. Обратния подход би създал
привилегия в полза на лицата, които обжалват НП, т.к. разноските за това се
претендират в рамките на исков процес. Освен това, отговоността за разноски
възниква от присъждането им със съдебното решение по приключил спор, от който
момент страната може да изпадне в забава. При това положение ответникът не би
могъл да се счита в забава да изпълни свое парично задължение, след като при
отмяната на НП РС не е присъдил разноски.
По отношение на иска за неимуществени
вреди:
Искът е
предявен за сумата от 500лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на
исковата молба до онончателното ѝ изплащане.
При
ангажираните доказателства, обсъдени по-горе, които не са противоречиви, съдът
счита иска за доказан по основание, но завишен по размер, поради наличие на съпричиняване
на увредата от страна на ищеца. Аргументите:
Съгласно
чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. Разпоредбите на ЗОДОВ доразвиват принципа,
че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като
се създава облекчен режим за ангажиране отговорността на държавата и общините
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
Такава дейност безспорно представяла административно-наказателната, която
въпреки че по своя характер е правораздавателна, е вменена в правомощие на
административни органи или на длъжностни лица от други структури /напр. ОДМВР,
Сметна палата, НЗОК и др./.
Липсва
легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се
присъждат в практиката за конкретно претърпени негативни преживявания -
страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган.
В
случая съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за причинени
му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди, изразяващи се
в безпокойство, притенсение, неудобства в ежедневната дейност. Съдът счита за
житейски оправдано ищецът да изпита безпокойство, притеснение и неудобствата, посочени
в ИМ.
По
въпроса за доказването на неимуществените вреди, ВТАС съобрази критериите,
установени в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК по
приложението на чл.2 от ЗОДОВ. Доколкото производствата по този текст разкриват
необходимите предпоставки за аналогии с настоящото производство. Провеждане на административно наказателно
производство, завършило с издаване на НП, отменено от съда е равнозначно като
хипотеза/в емоционален и морален план/ на повдигане на обвинение за
престъпление, по което впоследствие ищецът се оказва оправдан. В тази връзка,
съдът приема, че след като е доказано по безспорен начин това незаконосъобразно
„обвинение”, то свързаните с тези обстоятелства негативни преживявани на ищеца
следва да се презюмират, като чисто житейско предположение. Така в Решение
№480/12 от 23.04.2013г. четвърто отд. На ВКС : „Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства.”
В този
ред на мисли, доколкото става въпрос за
обичайните негативни преживявания, свързани с едно такова явление, съдът
приема, че негативните емоции и моралните терзания, които е изпитал ищеца са
доказани извън всяко разумно съмнение, както изисква практиката на ВКС и ЕСПЧ.
Същите са закономерна и адекватна последица от незаконосъобразно издаденото НП.
Причинната
връзка е зависимост, при която деянието/в случая незаконосъобразното НП/ е
необходимо условие за настъпването на вредата. Пряка причинноследствена връзка
е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/
свързано с резултата. Причинната връзка не
се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на
Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ.
В
случая съдът установи да е налице причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. След като е налице един
незаконосъобразен акт и е установено, че са налице вреди, които са свързани с
него. При това, вредите са настъпили след постановяване на този акт и са се
оттеглили след отмяната на последния, то следва да се приеме, че е налице и
пряка причинна връзка между акта и вредите за ищеца. Няма основание да се
приеме, че ищецът би понесъл същите страдания без да е налице образуването на
административнонаказателно производство срещу него. В случая ищецът не е длъжен
да доказва очевидното за всички, че неправомерното налагане на санкция неизменно
би довела най-малкото до неприятни усещания и промяна в психическото състояние
на наказания.
Нормалната
житейска логика презюмира, че по време на една такава полицейска проверка
гражданинът при равни други условия изпитва притеснение и несигурност, както се
твърди в ИМ. Независимо от приложимия доказателствен стандарт, наложен в
съдебната практика за доказване на
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, същото
обстоятелство се потвърди и от събраните гласни доказателствени средства по
делото. Ако обаче е употребил алкохол/както в случая/, то притеснението е
по-силно, защото има елемент на неизвестност какъв резултат ще отчете полевият
уред. Това обаче сочи и на съпричиняване на резултата, т.к. по собствен избор
ищецът се е поставил в такава ситуация.
Съдът
не приема за доказано органите на полицията да се превишили властта си и да са
причинили поради това на ищеца унижение. Неудобството/както физическо, така и
психическо/ да се ползва от собствения си автомобил безспорно е било налице. То
е резултат и на това, че е лишен от право да управлява МПС с процесното НП, но
това е кумулативно наказание, предвидено в случаите на употреба на алкохол от
водача в концентрация над 0,5 на хиляда/вж. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП/.
Обстоятелство за което ищецът безспорно има заслуга.
Уронване
на доброто име на ищеца съдът не намери да се доказа по делото. Дори да
предположим, че в това малко населено място, в което живее, е забелязана невъзможността на ищеца да
ползва собствената си кола, то за разгласяването на тези сведения и за начинът,
по който е станало това, ответникът не може да отговаря. Освен това,
последващата отмяна на НП има своята функция на реванш, на удовлетворение от
победата на собствената му позиция.
Безсилие ищецът безспорно е изпитал, но съдът
намира, че то не е резултат на неразбиране на естеството на проверката, а на
необходимостта да понесе последиците от собственото си неправомерно поведение.
Характерът на ищеца разкрива достатъчна сила и упоритост, както и адаптивност/непосредствено
впечатление на съда в о.с.з. и съвкупна преценка на другите обстоятелства от
бита на г-н П. в България/. Поради това, съдът приема, че интензитетът на
негативните му емоционални преживявания не е надвишил обичайното за такива
случаи. Душевният мир на ищеца/безспорно
свободолюбива личност от непосредствените впечатления в с.з./ е бил смутен по
време на проверката и в периода до отмяната на НП, което обаче е протекло в
обичайните за този вид производства срокове.
В
обобщение на тези аргументи съдът приема искът за неимуществени вреди за
доказан по основание, но завишен по размер.
В ЗОДОВ
не е регламентиран реда за определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, приложение следва да намери нормата
на чл.52 от ЗЗД. Според която обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактна категория. Според доктрината и съдебната практика
/ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 4/30.10.1975г. – задължителни за съда при
постановяването им, според действащия тогава устройствен закон за съдилищата и
неизгубили понастоящем значение/, при преценката за справедливост на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички конкретни
обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и
непосредствени вреди, причинени от непозволеното увреждане - характерът на
деянието, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
степента на увреждането, вината на деликвента, последиците от деянието,
възрастта на увредения, инфлационните процеси за времето от увреждането,
личността на увредения и др.
Според
задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обезщетението за
неимуществени вреди е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото и др. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, което е непосилно за неимуществените такива, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В
този ред на мисли не бива да се забравя,
че самото осъждане на ответника в такива случаи има репарираща функция.
Справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства:
начинът на извършването на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, последиците за психичното здраве на ищеца,
продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и
социалното му положение, включително личността на увредения. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
В
конкретния случай, правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са тежестта на повдигнатото „обвинение”,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на административнонаказателното производство, включително
дали то е в рамките на разумните срокове, както и цялостното отражение на
наказателното преследване срещу ищеца върху неговия живот – семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и други подобни.
В
конкретния казус производството пред РС е приключило на 22.05.2017г., т.е в
рамките на 3 месеца от издаване на НП/27.02.2017г./ същото е било вече
отменено. Това е един бърз процес, приключил благоприятно за ищеца. Процесът не
е приключил с оправдаване на наказаното лице, поради недоказаност на
обвинението, а с отмяна на НП поради допуснато от наказващия орган съществено
процесуално нарушение, изразило се в обстоятелството, че на водача не е
осигурен преводач. Наказателното
преследване е споделено с приятелския кръг, който е подкрепил ищеца и му е
съдействал. Ежедневието на ищеца е било затруднено, но не е бил лишен от
възможността да работи и да пътува. Освен това, невъзможността да се ползва от
собственото си МПС не е резултата само на издаденото НП, а и на двете заповеди
за налагане на ПАМ, които не са предмет на настоящото производство. Общественият
отзвук на наказателната репресия не е голям и не е свързан с действия на
ответника. Не се представиха доказателства, че професионалната дейност на ищеца
е била засегната от издаването на НП. При това, съдът съобрази, изявлението, че
ищецът създава и поддържа интернет сайтове, т.е. може да работи от дома си през
Интернет/вж. л.6/. Съдът съобрази и характера на деянието, което според
приложената норма на ЗДВП е с висока обществена опасност и кумулативно
наказание лишаване от право до управлява МПС. Съобрази признанието за
употребата на алкохол преди шофирането. Съобрази и факта, че самото осъждане на
ответника има репариращ ефект. В заключение на изложените мотиви, съдът приема,
че справедливо обезщетение за преживените негативни емоции и затруднения в
конкретния случай е сумата от 300,00лева.
Като се отчете и наличието на съпричиняване на
резултата от ищеца, който не следва да черпи блага от собственото си
неправомерно поведение, то сумата на обезщетението следва да бъде намалена на половина.
Съдът приема, че вредата е настъпила от равноценното действие на причината,
свързана с дейността на администрацията и тази, свързана със свободния избор на поведение от страна на
ищеца. Предвид това, на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ на ищеца следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 150,0лв., като за разликата над тая сума до пълния предявен
размер от 500,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и АВ
съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е сторил следните разноски за производството,
съгласно представения Списък и наличните платежни документи: 60,00лв. държавна
такса; 150,00лв. депозит за преводач и 700,00лв. за адвокатски хонорар-записан
като платен в брой по ДПЗС/л.44 от делото/. Сумата за банковите преводи, макар
да е разходвана, съдът не приема за част от разноските, т.к. е налице
възможност за плащане чрез ПОС-терминал при съда. Сумата за адвокатски хонорар
съдът намира за прекомерна, при направено възражение в този смисъл от
ответника. Материалният интерес по делото е общо за 1 000,00лв. Съгласно
нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на това съответства АВ в
размер на 300,00лева. Претенцията за АВ в размер на 700лв. е завишена
несъразмерно на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
на процесуалната активност на упълномощения ПП. Същите не се отличават от
обичайните за такъв род дела. Поради това, съдът на основание чл.78, ал.5 от ГПК определя по съразмерност АВ в размер на минимума от 300лв., съобразно
Наредбата. При това, сумата на сторените от ищеца и признати от съда разноски
възлиза на 510,00лв. Съразмерна на уважената част от исковете сума за АВ за
настоящото производство възлиза на 153лева.
Воден от горните мотиви, на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, както и чл.235 и 236 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК, единадесети адм. състав на Административен съд Велико
Търново
РЕШИ:
|
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново да плати на Б.М.М.
П., белгийски гражданин, пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляващи платена от същото лице сума за хонорар на адвокат за защитата
по НАХД №577/2017 г. по описа на ВТРС, образувано по жалба срещу Наказателно
постановление № 17-1275-000276/27.02.2017г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция” при същата дирекция.
ОТХВЪРЛЯ останалата част от иска за
имуществени вреди за разликата над 150,00лв. до пълния предявен размер от
500,00лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението за имуществени вреди от
датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново да плати на Б.М.М. П.,
белгийски гражданин, пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева, представляващи преживени от същото лице негативни емоции:
притеснение, срам, неудобство и безсилие, причинени от издаденото Наказателно
постановление № 17-1275-000276/27.02.2017г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция” при същата дирекция, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ останалата част от
иска за неимуществени вреди за разликата над 150,00лв. до пълния предявен
размер от 500,00лв. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Велико Търново да плати на Б.М.М.
П., белгийски гражданин, пребиваващ в Република България с ЛНЧ ********** сумата
от 153,00лв.(сто петдесет и три) лева, представляваща разноски за настоящето
производство. |
|
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, като жалбата се подава чрез ВТАС. Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.Предвид изричният
отказ на ищеца от правото да получи превод на решението на съда на френски
език да му се връчи копие от акта на съда, изготвен на български език. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
|
|