Р Е Ш Е Н И Е
№…….......…./……......04.2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
при
секретар Елена П., като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №748 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Московска“ №19, действащо чрез юрисконсулт П.С.П., със съдебен
адрес:***-55, Финансов център-Варна, против Й. Г. /I. G./, германски гражданин,
с постоянен адрес: ****, ******, представляван от назначеният му особен представител
адв.Н.Г., с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на банката, както следва: -сумата от
78094.62лв., съставляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 18.11.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в
съда-до окончателно ѝ изплащане; -сумата от 3872.19лв., съставляваща
договорна лихва за периода 03.09.2018г.-15.06.2019г. и сумата от 7257.43лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода
01.10.2018г.-10.06.2020г. Претендират се деловодни разноски.
В исковата и уточняващата, молби се
твърди, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 19.11.2013г., банката, в качеството на кредитор е предоставила на
ответника, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 62586.56лв. за
заплащане на такси за обучение. Сочи се, че срокът за издължаване на кредита е
120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, т.е. изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Сочи се, че съгласно условията на
процесния договор, кредитът е усвояван на етапи в размер на дължимата такса за
обучение, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научната
организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър, с
изключение на случаите по чл.21, ал.4 от ЗКСД. Твърди се, че сумата на всяка дължима такса за
обучение на ответника е била преведена по сметка на МУ-гр.Варна, като
последната дата, на която е извършен превод е 01.02.2017г. в следствие на
представено Удостоверение №103-191/27.01.2017г. Сочи се, че върху сумата на
предоставения кредит е дължима фиксирана възнаградителна лихва в размер на 7 %
годишно, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Сочи се, че съгласно т.5 от договора, кредитът следва да
се погасява на равни месечни вноски, определени в погасителен план, който се
изготвя и предоставя на кредитополучателя, след изтичане на гратисния период. Поддържа
се, че неразделна
част от процесният договор са Общи условия за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти. Поддържа се, че с предоставяне на кредита, ищецът е
изпълнил срочно и точно задълженията си по договора, за разлика от ответника,
който е допуснал просрочие при погасяване на кредита, тъй като не е платил нито
една от вноските по погасителен план. Поддържа се още, че с оглед допусната забава, банката е
предприела действия по обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, като
същата е настъпила на основание връчено уведомление до длъжника, при условията
на чл.45 от ГПК. Сочи се, че видно от Уведомление-покана с
изх.№06-20-04097/04.12.2018г., получена от ответника на 07.02.2019г., длъжникът
е уведомен лично за настъпилата предсрочната изискуемост на кредита. Твърди
се, че към датата
на настъпването на предсрочната изискуемост не са били погасени 8 месечни в
размер на по 906.74лв. вноски за периода 01.10.2018г.-01.05.2019г., с което се
е сбъднало условието на т.17.2 от ОУ, тъй като е допусната забава в плащанията
над 90 дни, респективно целия остатък от кредита е станал предсрочно изискуем с
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. В условията на
евентуалност, ако се приеме, че е налице нередовност на връчването на
уведомлението, то се поддържа, че предсрочната изискуемост на цялото вземане
настъпва с връчване на ответника на исковата молба, която съдържа изрично
волеизявление в този смисъл. На следващо място се поддържа, че към 10.06.2020г.
обща дължима сума по кредита е в размер на 89224.24лв., от които:
78094.62лв.-главница; 3872.19лв.-договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 03.09.2018г. до 16.05.2019г. и 7257.43лв.-обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/, формирано от сбора на обезщетението за забава акумулирано
до датата на настъпване на изискуемост през периода от 01.10.2018г. до
16.05.2019г. в размер на 120.45лв. и обезщетението за забава в размер на
законната лихва, след датата на настъпване на изискуемостта за периода от
17.05.2019г. до 10.06.2020г. в размер на 7136.98лв. Сочи се, че началната дата
на претендираната възнаградителна лихва на основание т.7 от договора е
03.09.2018г., което е моментна от който, съгласно договора и погасителния план,
е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Сочи се, че
крайният момент-16.05.2019г. е датата, до която банката е начислявала
възнаградителна лихва, а именно датата на настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита. Твърди се, че претендираното обезщетение за забава в
общ размер на 7257.43лв. представлява сбор от договорено между страните
обезщетение за забава, дължимо на основание т.17.1 от Общите условия, като
същото е в размер на 10 %, върху частта от дължимата и неплатена по погасителен
план просрочената главница, натрупана за периода от 01.10.2018г. до
16.05.2019г. и лихва за забава /в размер на законната лихва/, след датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до настоящия момент, т.е за периода
от 17.05.2019г. до 10.06.2020г.
С постъпилият отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва автентичността на процесният договор.
Оспорва се факта на етапно усвояване на кредита, чрез преводи по банковата
сметка на МУ-Варна за заплащане на семестриални такси за обучение на ответника,
като се поддържа, че ищецът не е пояснил периода, през който кредитната сумата
е усвоена. Поддържа се, че липсва основание да се приеме, че на 17.05.2019г. е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва се методиката за капитализация
на възнаградителната лихва, начислена върху сумата на кредита за гратисния
период, като се поддържа, че в договорът за кредит и ОУ към него, се съдържат
незаконосъобразни клаузи и по-конкретно в чл.10.2 от ОУ, според която лихва се
начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния
период, като в последния случай се капитализира годишно. Твърди се, че в случая
е налице анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци.
Поддържа се, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, с оглед
липсата на доказателства, че ответникът е информиран по надлежния ред за
изменението на договора за целеви потребителски кредит.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощникът си, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът,
чрез назначеният му особен представител, поддържа оспорванията си, като с
писмени бележки се доразвиват доводи за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова-ч.гр.д.№9947/2019г. по описа на PC Варна, в
границите на което на основание чл.411, ал.2, т.3 и т.4 /сега т.4 и т.5/ от ГПК, е оставено без уважение подаденото от ищецът заявление за издаване на
заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за вземанията му от ответника по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 19.11.2013г., които са предмет на настоящата
осъдителна претенция предявена при условията на чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК.
Установява се от приетите по делото
доказателства и от неоспореното заключение на СПЕ, което е констатирало
автентичност на подписите на ответникът, че между страните е сключен Договор от
19.11.2013г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. По силата
на въпросният договор ищецът е предоставил на ответника, кредит при условията
на ЗКСД, в размер на 62586.56лв. с цел заплащане на семестриалните такси за
обучение в МУ Варна, като отпусканите периодично средства постъпват директно по
сметка на учебното заведение, където се обучава кредитополучателят.
Задължението по договора за кредит, следва да се погаси в срок от 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период, а именно изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последният държавен изпит или защита на
дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Върху отпуснатият кредит се дължи
фиксирана лихва в размер до 7 % на годишна база. По силата на чл.11 от
договора, към същия са приложими Общи условия, като представените по делото
такива, според коментираното по-горе заключение на СПЕ, носят подпис на
кредитополучателят, респективно го обвързват. Точка 10.2 от ОУ предвижда, че
върху сумата по предоставеният кредит, е дължима фиксирана възнаградителна
лихва, която е посочена в договора, включително и по време на гратисния период,
като в последния случай тя се капитализира годишно. Съгласно т.17.1 от ОУ при
неплащане в срок по погасителният план се дължи обезщетение за забава в размер
на договорният лихвен процент увеличен с 10 %, а според т.17.2 от ОУ при
допусната забава в плащанията над 90 дни настъпва предсрочната изискуемост на
цялото задължение.
По делото са представени Уверения
издадени от МУ Варна за послужване пред “Банка ДСК“ ЕАД, от които се
установява, че ответникът се е обучавал като студент със специалност “Медицина“
в продължение на 6 семестъра /години/ като датата за полагане на последният
държавен изпит/защита на дипломна работа, е м.септември на 2017г.
Установява се от
представените по делото преписи от Писмо-уведомление с
изх.№06-20-04097/04.12.2018г. и Известие за доставяне, че чрез пощенска пратка
връчена на ответника на 07.02.2019г., банката е уведомила длъжника, че поради
допусната от него забава в плащанията, обявява вземането по процесният договор
за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.
От приетото по делото заключение на
ССч.Е, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че през периода 20.11.2013г.-01.09.2018г. ответникът е
усвоил, чрез предвидените в договора за кредит траншове в полза на МУ Варна и
акумулиране на капитализирана лихва, главница в общ размер от 78094.62лв., като
няма данни задължението да е погасявано. От посочената главница, сумата от
62586.65лв., съставлява плащания към Медицински университет и сумата от
15508.06лв., съставлява капитализирани лихви. Установява се още, че размера на
дължимата по договор възнаградителната лихва за периода от 03.09.2018г. до
16.05.2019г.-датата на отнасяне на кредита като предсрочно изискуем, възлиза на
сумата от 3872.18лв., а обезщетението за
забава в размер на законната лихва през периода 01.10.2018г.-16.05.2019г.
възлиза на 120.45лв. За периода от датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, т.е. от 17.05.2019г. до 10.06.2020г.-дата която предхожда
инициирането на заповедно производство размерът на мораторната лихва начислена
върху общата сума на главница възлиза на 7136.98лв.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът
следва да установи, че между страните е сключен договор за кредит, с твърдените
права и задължения /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в това число и реално
предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи още
наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
/включително и обявяването ѝ на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ/ на задължението по договора за потребителски кредит. На последно място
ищецът следва да докаже размера на претенции за главница и лихви. Ответникът следва
да установи, че е изправна страна по процесния договор, т.е. че е налице
погасяване на задължението или правоизключващите си възражения, в това число за
недействителност на клаузи от договора изключващи дължимостта на част от
претендираните задължения.
В разглеждания казус сключването на
процесният договор за кредит и усвояването му, се установяват от представените
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на ЗКСД от 19.11.2013г., ведно с ОУ, от Уверенията издадени от МУ Варна
и от заключенията на СПЕ и ССч.Е, които се кредитират от съдът, включително и
при условията на чл.182 от ГПК. В този смисъл доводите на представителят на
ответника, че липсва доказване на факта
на усвояване на средства по кредита от страна на кредитополучателя, се оборват
от събраните по делото доказателства.
Според последното издадено Уверение
№103-191 от 27.01.2017г. от МУ Варна, датата за полагане на последният държавен
изпит/защита на дипломна работа от ответника, е м.септември на 2017г., съответно
крайната дата на определеният в договора за кредит гратисен период е
м.септември на 2018г.
Възраженията
на ответната страна, за противоречие на клаузата на чл.3 от договора, която
дефинира условията на гратисният период, с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗКСД,
са неоснователни и почиват на неправилно тълкуване на закона. Посочената правна
норма визира, че погасяването на кредите става според уговорен /подписан/ между
страните погасителен план, като фиксира начална дата на погасяването, а именно
момента на изтичане на предвиденият в договора гратисен период, но не предвижда
никакви изисквания относно гратисният период.
От заключението на ССч.Е, което
установява осчетоводена от ищеца забава при погасяването на кредита с над 90
дни, съпроводено с липсата на проведено от страна на ответника насрещно
доказване за плащане и от ангажираните доказателствата за връчване на
07.02.2019г. на Уведомление-покана с изх.№06-20-04097/04.12.2018г., което
съдържа преобразуващо срока за погасяване на задължението волеизявление на
банката кредитор, се установява сбъдването на условието по т.17.2 от ОУ,
респективно осъществяването на фактическият състав по обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по процесният договор за кредит. Предвид изложеното
се налага изводът, че кредитора е упражнил успешно потестативно си право, при
наличие на забава в плащанията с повече от определените в договора дни /над 90
дни/, да преобразува съществуващите облигационни правоотношения, досежно
периодичността и размерите на погасяването на паричното задължение от страна на
длъжника, в резултат от което понастоящем вземането е станало изцяло изискуемо.
Дори да се приеме, че ответникът не е бил надлежно уведомен преди образуване на
настоящото дело за волята на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането по договора за кредит, то този факт е настъпил с получаване на
исковата молба от особеният представител, доколкото връчването ѝ представлява
надлежно уведомяване на ответника-длъжник по договор, в който смисъл е и приложимата
съдебна практика
обективирана в Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на
ВКС, I т.о.
С
оглед горното доводите на ответната страна, че кредитора не е упражнил надлежно правото си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита се явяват неоснователни. В допълнение
следва да се посочи, че волята на кредитора обективирана в горекоментираното
уведомление от 04.12.2018г. за предсрочна изискуемост е ясна, а именно че се
отнася за дълга по процесният договор за кредит. Наред с това липсва нормативно
или договорно основание, според което кредитора следва да предостави на
кредитополучателя подходящ срок за изпълнение, преди да настъпи предсрочната
изискуемост, в който смисъл са изложени доводи от представителя на длъжника.
По отношение на размера на претенциите
и предвид вече посоченото отсъствие на ангажирани доказателства за плащане от
страна на ответника, следва да се зачетат констатациите на вещото лице
изготвило заключението на ССч.Е, според което размера на главницата по
процесният договор за кредит възлиза на 78094.62лв., а този на
възнаградителната лихва за периода 03.09.2018г.-15.06.2019г. на 3872.19лв. Тук
е мястото да се посочи, че доводите на представителя на ответника за наличието
на недействителни клаузи в договора за кредит и по-конкретно на т.10.2 от ОУ,
тъй като същата допуска анатоцизъм, чрез капитализиране на възнаградителни
лихви към главницата и последващото им облагане с договорни лихви и защото
влиза в колизия с чл.24, ал.1 от ЗКСД, са неоснователни.
Капитализацията на лихва и анатоцизъмът
не са тъждествени понятия, като конкретно в случая следва да се има предвид, че
лихвата при договора за банков кредит по своята правна и икономическа природа,
съставлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на банката за ползването на
предоставените на кредитополучателя парични средства, което възнаграждение има
различен характер от лихвата за забава, визирана в ЗЗД. В разглежданият казус,
предвид специфичният вид на кредитиране с продължителен период, през който
кредитополучателя не дължи изпълнение, договорната лихва се явява добавена
стойност на капитала, който банката отчуждава за временно ползване от
длъжника. В тази връзка следва да се отчете, че според разпоредбата на чл.24,
ал.1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя, се формира
след изтичане на гратисния период и включва главница, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата,
дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. В случая по силата
на закона дължимата лихва за ползване на средствата по отпуснатия студентски
кредит, е включена в общия размер на дълга за погасяване, което погасяване
започва едва след изтичане на нормативно определен гратисен период. Ето защо
уговорката за начисляване на лихва по време на гратисният период, която се
капитализира годишно не противоречи на чл.24, ал.1 от ЗКСД, тъй като не
предвижда ред формиране на задължението различен от законоустановения. Вярно е,
че в чл.10, ал.3 от ЗЗД е предвидено, че олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на БНБ, респективно че анатоцизмът е допустим само
съобразно наредбите на БНБ. В случая обаче, както вече се посочи е създаден
специален режим за капитализиране на лихви за банките отпускащи кредити по
ЗКСД.
На следващо място следва да се отчете,
че уговорката за капитализация, за разлика от уговорките за анатоцизъм, има
новационен характер, защото с нея към неизискуема главница се прибавят
неизискуеми лихви по време на гратисния период на кредита. На основание
чл.23 от ЗКСД върху главницата по кредита се начисляват лихви, но не се дължи
плащането им /не настъпва техният падеж/, а същите впоследствие се прибавят към
главницата, с което на практика задължението се новира.
В допълнение към горното следва да се
отбележи, че разбирането за допустимост на капитализирането на лихвите при
кредитите отпуснати по реда на ЗКСД, е широко възприето практиката, като същото
освен в правилата на участващите банки в държавно гарантираната програма за
отпускане на този вид специфично кредитиране, въпросното разбиране фигурира и в
общо достъпната на сайта на Министерството на образуванието и науката Пътна
карта, наименувана “Стъпки за получаване на студентски кредит“, която визира
подробно правилата и условията за студентско кредитиране. В Стъпка седем, чл.10,
ал.2 от посочените указания на МОН, е отбелязано изрично, че по време на
гратисния период на кредита, съответната банка начислява лихва върху усвоената
част от кредита, която се капитализира годишно.
В заключение настоящият състав на
съдът приема, че не е налице недействителност на клауза от договора за кредит,
респективно че липсва пречка за капитализиране на акумулираните през гратисния
период възнаградителни лихви към главницата и последващото им облагане с
договорна лихва. В резултат, от което иска за осъждане на ответника да заплати
сумата от 78094.62лв., съставляваща главница и сумата от 3872.19лв.,
съставляваща договорна лихва за периода 03.09.2018г.-15.06.2019г., се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед акцесорния характер на искането
за присъждане на законна лихва, ответникът дължи заплащането на такава върху
главницата, считано от датата на сезирането на съдът на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
По изложените по-горе съображения и
предвид забавата в плащането, респективно обявяването на предсрочна изискуемост
на кредита, ответникът дължи заплащането на обезщетение за забава, което ищецът
претендира в размер на законната лихва. Според заключението на ССч.Е
обезщетението за забава върху падежиралите вноски от главницата през периода 01.10.2018г.-16.05.2019г.
възлиза на 120.45лв., а това върху пълния размер на обявеният за предсрочно
изискуеми дълг през периода от 17.05.2019г. до 10.06.2020г. възлиза на
7136.98лв., или общия размер на лихвата за периода 01.10.2018г.-10.06.2020г.
е 7257.43лв.
Воден от горното съдът намира, че
претенциите за заплащане на обезщетение за забава, се явяват изцяло основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ищецът, следва да се присъдят деловодни
разноски, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването
им, а именно сумата от 4309.10лв., включваща внесени ДТ, депозити за изготвяне
на СП и възнаграждение на особен представител и вещи лица, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й. Г. /I. G./, германски гражданин, с постоянен адрес: ****, ******,
да заплати на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, сумата от 78094.62лв., съставляваща
главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 18.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда-11.06.2020г. до окончателно ѝ изплащане, сумата от 3872.19лв., съставляваща договорна лихва за периода
03.09.2018г.-15.06.2019г. и сумата от
7257.43лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода
01.10.2018г.-10.06.2020г., както и
сумата от 4309.10лв., представляваща
съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: