Р Е Ш Е Н И Е
№ V-171
03.09.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка
Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 825 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е висящо за
втори път пред БОС, след като с Решение №124/13.11.2019г., постановено по гр.д.
№1084/2019г. по описа на БОС, съдът е обезсилил Решение №828/11.04.2019г.,
постановено по гр.д. №6084/2018г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с
Решение №1526/14.06.2019г., за поправка на очевидна фактическа грешка и е
върнал делото на БРС за произнасяне по предявения иск. Настоящото производство е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от адв. С.К. – БАК, пълномощник на Е.Ж.Ж., с която се обжалва Решение №351 от 24.01.2020г., постановено по гр.д. №9826/2019г. по описа на Районен съд Бургас,
постановено след връщане на делото от БОС за произнасяне по предявения
иск.
С обжалваното решение
районният съд е отхвърлил предявения от Е.Ж.Ж., ЕГН ********** срещу
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:
*********, осъдителен иск за сумата от 403,20 /четиристотин и три лева и
двадесет стотинки/ лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в жилището ѝ, находящо се на адрес: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.7а, вх.2, ет.7, ап. десен, за което е образувана при
застрахователя преписка по щета №**********/64-18, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2018г., до
окончателното ѝ изплащане.
Осъдена е Е.Ж.Ж. да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД, ЕИК: ********* сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща направените
разноски по делото.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно. На
първо място се посочва, че от изготвената и неоспорена съдебно-техническа
експертиза се установява, че има увреждания в жилището на ищцата, които се
намират вътре в имота, а не както е приел районният съд – в общите части.
Посочва се, че с отговора на исковата молба е представено от застрахователя
копие на общи условия, които според въззивника са предходните такива, тъй като
в оригинала, даден на ищцата при сключване на договора е отразено и основание
„снеготопене“, което липсва в представените от ответника общи условия. Сочи се,
че съдът следва да цени отразеното в оригиналните общи условия, копие от които
въззивникът представя с жалбата. Оспорват се като неправилни и необосновани
изводите на съда, че по делото липсват доказателства за това, че на терасата е
имало натрупан сняг, поради снеговалеж, а дори и да е имало, ищцата е следвало
да положи грижата на добрия стопанин и да го почисти, като се подчертава, че
ищцата е отсъствала от града близо 14 дни. Твърди се, че районният съд е
направил неправилно тълкуване на понятието „проливни дъждове“. Посочва се, че е
налице основание за приемане на увреждането като такова от наводняване на
жилището. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции. Представено е като писмено доказателство по делото копие от първата
страница на общите условия, връчени на ищцата при сключване на договора за
застраховка, като е посочено, че оригиналът ще бъде представен в съдебно
заседание. Не е направено изрично искане за приемането му като доказателство по
делото от въззивния съд.
В законоустановения
срок е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК:*********, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че са
неотносими всички твърдения на въззивницата относно приетите Общи условия по
„Застраховка за дома“, като се посочва, че в първоинстанционното производство
въззивницата многократно се е позовавала на тези общи условия. Иска се от съда
да не приема представеното копие от първа страница на общите условия на
„Застраховка за дома“, тъй като от страна на въззивницата не са обосновани
предпоставките на чл.266 от ГПК. На следващо място се оспорват всички твърдения
по отношение на настъпилото застрахователно събитие, като се твърди, че в хода
на първоинстанционното производство ищцата многократно е променяла твърденията
си относно това в какво се изразява същото. Оспорват се като неоснователни
твърденията във въззивната жалба за настъпило застрахователно събитие
„наводнение“, вследствие на снеготопене, като се подчертава, че в случая не е
налице „заливане с вода“. На следващо място се оспорват и твърденията, че
наводнението е настъпило вследствие на „проливни дъждове“. Изложени са
твърдения, че снеготопенето не представлява покрит застрахователен риск, както
и че по полицата не се покрива недвижимо имушество, представляващо общи части в
етажна собственост.
Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Е.Ж.Ж. против “Застрахователно акционерно
дружество “Булстрад ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД за осъждане на ответника да
плати на ищцата сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение по щета №
**********/64-18 и сумата от 100 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат за изготвяне на искането и
преразглеждане на щетата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131
от ГПК, в отговор на исковата молба е постъпило
становище от ответното дружество ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, с
което предявените искове се оспорват по основание и размер. Застъпва се
становище, че с молбата ищцата прави опит за изменение на фактическите
твърдения и обстоятелства, съдържащи се в исковата молба и доклада на делото,
които се отнасяли до застрахователно събитие “Наводнение”. Оспорват се твърденията на ищцата за наличието на покрит застрахователен
риск “Наводнение”, тъй като не били събрани
доказателства за настъпване на такова застрахователно събитие, съгласно
дефиницията дадена в застрахователния договор, поради което исковата претенция
следва да бъде отхвърлена. Сочи се, че такова застрахователно събитие няма как
да настъпи и предвид факта, че застрахования обект се намира на седми жилищен
етаж. Навежда доводи, че твърденията на ищцата относно метеорологичната
обстановка в гр. Бургас на 18.03.2018г. и наличието на проливен дъжд са
неотносими, тъй като съгласно Общите условия по застраховката, Раздел I e посочено, че по полицата не се
покрива недвижимо имущество представляващо общи части в етажна собственост,
поради което исковата претенция е неоснователна. Прави се възражение за
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ищцата се
представлява от процесуален представител- адвокат Каров. Поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски. Прави уточнение, че исковата претенция е в размер на 403 лева, с вкл. ДДС
и представлява обезщетение за причинените вреди от наводнение в имота на ищцата
от наводнение, настъпило на 24.03.2018г.
В с.з. не се явява
представител за ответното дружество.
За да постанови
решението си, първоинстанционния съд е приел за установено, че на между ищцата
като застрахован и ответното дружество като застраховател е бил сключен
застрахователен договор за имуществено застраховане досежно процесния имот,
находящ се на адрес гр. Бургас, ж.к. “Славейков”, бл.7а, вх.2, ет.7, като
съгласно общите условия под застрахован обект следвало да се счита освен
жилището и движимото имущество, находящо се в него, но не и недвижимо
имущество, представляващо общи части в етажна собственост. Приел е за безспорно
установено, че договорът бил сключен при условията на клауза А, сред които било
и застрахователното събитие “проливен
дъжд”, което според дефиницията,
дадени в ОУ представлявало “падане
на големи количества валеж за кратко време, като застрахователят е в риск и изплаща
обезщетения за щети, причинени от проливен дъжд в случаите, когато за
определено време е паднал минимум валеж на 1 кв. м. съгласно таблица, част от
ОУ”. Съдът приел, че при сключването
на договора, по силата на постигнатите договорености, застрахованият поел
задължение за поддържа застрахованото имущество в добро състояние и да
предприема всички целесъобразни, обичайни и разумни предохранителни мерки за
избягване на загуба или повреда на застрахованото имущество, свързани с
експлоатацията на това имущество и да съблюдава изискванията на
противопожарните, техническите или други
компетентни органи, като в случай не неизпълнение на тези задължения от негова
страна застрахователят можел да намали или изцяло да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. Констатирал е, че въпреки надлежното уведомяване
на застрахователя от страна на ищцата с писмено уведомление за настъпило
застрахователно събитие, направеният от страна на застрахователя отказ за
изплащане на обезщетение е основателен, тъй като по исковото производство не
били ангажирани доказателства, че на сочената от ищцата дата, така и в период
от 7 дни след това да е имало натрупан сняг, който впоследствие да се е стопил,
а образувалата се вследствие на това вода да се е просмукала между фугите на
плочките на терасата, респ. такива, от които да е видно, че на територията на
града е паднал проливен дъжд. До този извод е стигнал като е съпоставил от една
страна твърденията на ищцата за проливен дъжд, основаващи се на справката от
НИМХ –БАН за периода 14.03.2018г. – 24.03.2018г., а от друга - уговорените стойности за
измерено количество валежи в ОУ,
определящи събитието като “проливен
дъжд”. При това положение е заключил,
че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е налице проливен
дъжд, т.е. не е налице покрит риск по договора и застрахователят не дължи
изплащане на обезщетение. В допълнение е изложил аргументи за неоснователност
на оплакването за настъпили вреди по външната фасада на сградата, тъй като
същата представлява по своето предназначение същата е обща част на сградата, а
съгласно постигнатите договорености, застрахователят изрично е посочил, че не
покрива щети, касаещи общи част на сграда в ЕС.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил
обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд
относно неоснователността на предявения иск също е правилна и е базирана на
установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на
спора:
Не се споделят
наведеното с жалбата възражение, че районния съд неправилно е приел за
установено, че има увреждания, които са засегнали общите части на сградата, при
положение, че от изготвената и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установявали щети настъпили именно в жилището й. Такава констатация не се
съдържа в мотивите на първоинстанционното решение, доколкото безспорно
установено от изготвената СТЕ е настъпването на щети в спалнята на процесния
имот. Районният съд, след като е изложил становището си по съществото на спора,
досежно липсата на доказателства за настъпване на застрахователно събитие е
коментирал и тази част от твърденията на ищцата, изложени в депозираната от нея
искова молба. Доколкото фактическите твърдения на ищцата предопределят предмета
на доказване по делото, съдът по необходимост е изложил и доводи касаещи
неоснователността на претенцията на ищцата и в тази им част.
Ирелевантно е оплакването, че с отговора на
исковата молба е представено от застрахователя копие на общи условия, които
според въззивника са предходните такива, тъй като в оригинала, даден на ищцата
при сключване на договора е отразено и основание „снеготопене“, което липсва в
представените от ответника общи условия. Такова разминаване в съдържанието на
представените по делото копия на ОУ от страна на ответното дружество
действително е налице, но това по никакъв начин не е рефлектирало върху
крайните изводи на съда, доколкото районния съд е изследвал и наличието на
застрахователно събитие, възникнало в резултат на топене на сняг. Неправилно от
въззивника се интерпретира съдържанието на израза “снеготопене”,
заложен в ОУ, доколкото същият се намира в корелативна връзка със
застрахователното събитие “наводнение”, за което е дадена дефиниция в
договора. След като се приема, че това събитие следва да е налице при заливане
с вода, причинено от вълни, приливни вълни или изтичане на вода извън границите
на водоизточници, намиращи се на повърхността на земята, съдът приема, че под “снеготопене” следва да се разбира природно
бедствие, настъпило в резултат на топене на огромни маси лед, намиращи се в
езера, язовири, резервоари, реки и потоци, а не събитие, равносилно на разтопяване
на лед, образуван от попаднала вода на терасата в процесния имот. В тази връзка
неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил отразеното в оригиналните
ОУ на застрахователния договор, тъй като видно от мотивите на обжалваното
решение съдът е коментирал липсата на фактически данни досежно наличието на
натрупан сняг именно на терасата в апартамента.
Настоящия съдебен
състав не споделя доводите на районния съд за това, че в случай на хипотетично натрупан
сняг, ищцата е следвало да прояви грижата на добър стопанин и да го премахне своевременно
от терасата си, за да не повреди имота. Тези фактически действия, както е
посочил районния съд действително могат да бъдат извършени от трето лице, но по
делото не са били налице данни, от които да е видно, че ищцата е била наясно за
допуснати отклонения при строителството на нейния имот, респ. че натрупването
на сняг на терасата в определени количества би могло да доведе до повреда на
имуществото й. Същата е отсъствала значителен период от време и при отсъствие
на съзнавана от нея обективна причина, застрашаваща експлоатацията на имота й
не би било обосновано да следи непосредствено за метеорологичната прогноза,
както и да ангажира трети човек да посещава имота й всеки ден.
На следващо място,
въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 395, ал.1-4 от КЗ, навеждайки
твърдения, че застрахователят дължи изплащането на обезщетение и не разполага с
правото да откаже да плати такова, независимо от неизпълнението на ищцата, тъй
като същото на първо място не е предвидено като основание за отказ в договора,
а в общите условия и на второ място, понеже по делото не било доказана
причинно-следствената връзка между твърдяното застрахователно събитие и
неточното изпълнение на задължението. Съдът намира, че така изложените правни
съображения са правилни, но неотносими към конкретния казус. Изясняването на
дължимите от страна на ищцата предохранителни мерки и дали същите са се
намирали в причинно-следствена връзка с твърдяното от ищцата природно бедствие
е безпредметно, щом по дело то не са събрани
доказателства за настъпване на застрахователно събитие, с посочените в
застрахователния договор параметри.
От представената по
делото справка от НИМХ – БАН за периода 14.03.2018г. – 24.03.2018г. се
установява единствено, че на сочената от ищцата дата за настъпване на
застрахователното събитие, а именно 24.03.2018г. се установява, че са паднали 8
литра/кв.м. валежи, като най-високата
стойност е отчетена на друга дата, а именно 19.03.2018г. Според ОУ обаче, за да
се определи събитието като “проливен
дъжд”, то за срок от 24 часа (денонощие) е трябвало да бъде измерено количество вода от 60 л/кв.м. Съгласно инкорпорираната в ОУ таблица,
стойността от 8 л./кв.м.
също би могла да обуслови извод за проливен дъжд, но в случай, че по делото
бяха ангажирани данни, че това количество дъжд е паднало за времеви период от
25 минути. Доказателства в такава насока обаче не бяха ангажирани от ищцата.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че след като при разпределена върху
ищцата доказателствена тежест същата не е ангажирала
доказателства,
че на процесната дата са паднали валежи в определено количество за определено
период от време, които биха могли да бъдат подведени под уговорените в договора
хипотези за покрит застрахователен риск, както и доказателства за причинно-следствената връзка между тези
валежи и настъпилите в процесния имот щети, районния съд е
постановил обосновано и законосъобразно решение, подкрепящо
се от доказателствата по делото. По тези съображения,
същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
При този изход на
спора, съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна – ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, която претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде определено от съда в законоустановените граници,
поради което на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от
НЗПП, съдът намира, че същото следва да бъде в размер на 150 лв. Този размер на
възнаграждение настоящия състав намира за правилен и законосъобразен, доколкото
настоящото производство е приключило с едно съдебно заседание, в което
въззиваемото дружество не се е представлявало, а единствено е подало отговор на
въззивната жалба.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЪЖДАВА изцяло
решение № 351 от 24.01.2020г. по гр. д. № 9826/18г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Е.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Позитано” № 5, сумата от 150,00 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: