№ 8478
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110133134 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.
411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 506,08 лeва,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение във връзка
с ПТП, реализирано на 15.03.2022 год. в гр. София, //// с участието на лек автомобил
„Лексус“ с рег. № СВ /// РР, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда-21.06.2022 год. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът-„БВИГ“ ЕАД твърди, че на 15.03.2022 г., в гр. София е настъпило ПТП,
при което лек автомобил „Лексус“ с рег. № СВ /// РР, управляван от В. В. К., при
движение по //// при №2 попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно. Твърди, че към момента на настъпване на събитието автомобилът е имал
действаща застраховка „Каско стандарт” № 4704210260001119, валидна към момента
на събитието. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по
щета № 470421222213184, като на собственика на увредения автомобил е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 506,08 лева. Поддържа, че след плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против
ответника. Твърди, че ответникът е поканен да заплати доброволно исковата сума.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 506,08 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
сторените по делото разноски.
1
Ответникът- СО в отговора на исковата молба оспорва иска по основание и
размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил, механизма на ПТП. Навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат, с твърдения, че автомобилът се е движил с
несъобразена скорост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.04.2021 г. е сключен застрахователен договор между “БВИГ” и В. В. К.
със застрахователна полица № 4704210260001119 за застраховка „Каско”, по силата на
който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „Луксус”, с рег.
№СВ /// РР. Срокът на действие на договора е от 00.00 часа на 12.05.2021 год. до 23.59
часа на 11.05.2022 год..
При застрахователя “БВИГ” е образувана ликвидационна преписка по щета №
470421222213184, въз основа на уведомление за щета, подадено от управлявалия лекия
автомобил „Лексус”, с рег. № СВ /// РР. Видно от представеното платежно нареждане
от 22.03.2022 год. на собственика на увредения автомобил е платена сумата от 506,08
лева.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на
автомобил „Лексус”, с рег. № СВ /// РР. Установява се, че стойността на увредените
части по средни пазарни цени е в размер на 620,02 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. В. К.
/син на управлявалия автомобила към настъпване на произшествието/. В показанията
си свидетелят установява, че не е присъствал при настъпване на произшествието, но го
е посетил след настъпването му. Установява се, че цялото пътно платно е осеяно с
дупки, а тази, в която е попаднал автомобилът на баща му е заемала половината от
ширината на платното, както и че същата е необезопасена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
2
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Автокаско”. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – В. В. К..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 КЗ, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че през 2022 год. лек
автомобил „Лексус”, с рег. № СВ /// РР е увредил гума на автомобила на пътното
платно. По отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената
презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я
оборят. Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена
връзка между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и
причинените вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са
причинени от попадането му в дупка, при извършване на ремонт на трамвайните релси
и се явяват резултат от противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при
3
ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да
осъществява поддържане на пътя, собственост на общината, която поддръжка в случая
се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година
и обезопасяване на пътния участък, на който се извършва ремонт /§ 1, т. 14 от ДР на
ЗП/. Следва да се посочи и че от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства
във връзка с твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат.
Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни
цени на части, труд и материали, който е повече от исковата сума и размера на
платеното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 506,08 лева.
При този изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има право
на присъждане на направените от него разноски в общ размер на 720 лева, съразмерно
с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. София, //// на основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ да заплати
на „БВИГ” ЕАД, ЕИК ////, със съдебен адрес: гр. София, ////, чрез адв. И. сумата от
506,08 лева (петстотин и шест лева и осем стотинки), представляващи платено
застрахователно обезщетение по щета № 470421222213184, образувана във връзка с
настъпило на 15.03.2022 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Лексус”, с рег. №
СВ /// РР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2022 год. до окончателното й изплащане и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща
сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4