М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 2577/2018г. на
СГС, НК, 14 с-в
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.Х.С. за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 11.01.2018г., около 08.20 часа, в стая на
къща, находяща се в гр. София, кв. Орландовци, ул. *******, направил опит
умишлено да умъртви другиго - А.А.К., ЕГН ********** - като с нож нанесъл едно
прободно порезно нараняване на гръдния кош в ляво с входна рана на нивото на
осмо междуребрие по предна мишнична линия, проникващо в гръдната кухина: шест
прободно порезни наранявания на предната коремна стена с нараняване в дълбочина
на черен дроб, слезка, долна празна вена и дванадесетопръстник, излив на кръв в
коремната кухина, масивен ретроперитонеален кръвоизлив, като уврежданията в
областта на корема, предвид това, че същите със сигурност биха довели до
смъртен изход без оказване на своевременна и висококвалифицирана медицинска
помощ, са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и
деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - намесата
на свидетеляИ.Г.К.и оказването на своевременна и висококвалифицирана медицинска
помощ.
В съдебно заседание подсъдимият П.Х.С. на основание чл.371, ал.1, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
С определение, постановено в съдебно
заседание, на основание чл.372, ал.4 от НПК е обявено от съдебния състав, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението, като излага
доводи, че фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Относно реализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия П.С., излага тезата, че следва да се наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от дванадесет години, което на основание чл.58а от НК да
бъде намалено с 1/3.
Повереника на ЧО К. – адв. Е.М. твърди, че така повдигнато обвинение спрямо
подсъдимия С. е доказано по безспорен начин. Посочва, че така изложената
фактическа обстановка се доказва изцяло от доказателствата, събрани в хода на
ДП. Моли съда при определяне на наказанието да не се прилага разпоредбата на
чл. 55 НК, тъй като не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства и
прави искане от съда да му определи наказание лишаване от свобода за срок от
петнадесет години, като с оглед редукцията на преференциалните разпоредби на
съкратеното съдебно следствие, да наложи на подсъдимия наказание от 10 години лишаване
от свобода, при строг режим на изтърпяване.
ЧО К. поддържа изложеното от повереника й.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. М.
твърди, че изложената фактическа обстановка следва да се приеме, тъй като се
установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Посочва, че не е
доказано извършването на деянието от страна на подзащитния му, което да се
квалифицира като опит за убийство. Излага, че макар фактическата страна да е
установена и да са налице обективните признаци от състава на това престъпление,
то субективната страна на този състав не може да се приеме за установена по
делото. В тази връзка заявява, че установените наранявания, извършени с нож са
концентриране в долната част на торса, в коремната област, където не се намират
жизнено важни органи. Видно от нараняванията същите не са довели до фатален
край живота на пострадалата, което от своя страна води до извода, че става
въпрос за умишлено престъпление, но умисълът в този случай би могъл да се
квалифицира като евентуален, което води до извода, че деянието следва да се
квалифицира като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Изразява
несъгласие с държавното обвинение, че са налице само отегчаващи отговорността
обстоятелства, като твърди, че такива не са налице, напротив налице са
смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави искане от съда да приеме, че
извършеното от подс. П.С. не е опит за убийство по смисъла на чл. 18 от НК, а
деянието да бъде квалифицирано като тежка телесна повреда по чл. 128 от НК и да
се редуцира така определеното наказание с 1/3. Алтернативно се прави искане,
ако съдът квалифицира деянието като опит за извършване на убийство, да се
приемат наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като и, че
деянието е останало недовършено и да се определи наказание по реда на чл. 55,
вр. чл. 58 НК.
Подсъдимият П.С. поддържа изложеното от защитника му и в правото му на
последна дума моли съда за минимално наказание.
Съдът,
като взе предвид самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и на основание чл.14 и чл.373, ал.2
от НПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Х.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с
ЕГН **********
От края на месец февруари 2017 г. св.
А.К. и подс. П.С. живеели на съпружески начала в дома й находящ се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.
„*********. В дома на св. К. живеели още и св. П.К.– син на пострадалата с
приятелката си Д. и дъщеря й св. В. К.. Къщата на пострадалата К. била на един
етаж, като всички обитаващи я имали
отделни стаи. На 10.01.2017г. в дома на пострадалата се намирал и св.И.К.–
приятел на дъщеря й св. В. К., който
останал да преспи там. В края на 2017г. отношенията между подсъдимия и
пострадалата се влошили и св. К. искала да се раздели с него и поискала той да
се изнесе от дома й.
На 11.01.2018г., около 08.00 часа, св. А.К. се приготвяла да отиде на
работа, като започнала да се облича. Подс. С., който също бил станал, излязъл
от стаята, отишъл в кухненското помещение, където се засякъл със св. П.К.,
двамата си поговорили и той се върнал в спалнята. Св. К. била пред огледалото,
когато видяла в една от двете си ръце подс. С. да държи голям кухненски нож. Тя
се обърнала към него, който без да каже дума и й нанесъл удар с острието на
ножа в областта на корема. Пострадалата К. паднала на пода, а подсъдимият
продължил да нанася удари с ножа в тялото на св. К., в областта на корема и гърдите. Тя се
опитвала да се предпази неуспешно с лявата си ръка и започнала да вика за
помощ, като викала „П., моля те, не“. Тези викове били чути от св.И.Кацаров,
който бил в съседната стая. Той влязъл в стаята от която се чували виковете и
видял подсъдимият надвесен над пострадалата К. с нож в ръка, а в стаята имало
много кръв. Св. К.видял св. К. да седи на пода, а подс. С. надвесен над нея с
нож в ръка. Св. К.извикал на подс. С. да
престане, но последния се обърнал и тръгнал към него с ножа в ръка.Тогава той
се изплашил и избягал от стаята, като отишъл на улицата, за да търси помощ. Св.
К.видял подсъдимия да излиза от къщата с окървавен нож в ръката си, след това
да се връща вътре и в последствие отново да излиза облечен с дебело яке и
шапка. Подс. С. се качил в автомобила си Ситроен, червен на цвят и потеглил в
неизвестна посока. Св. К.се обадил от
улицата, от предоставен му мобилен телефон на
номер 112, като съобщил за инцидента. След което се върнал в къщата и
видял, че св. А.К. лежи на пода в съзнание, но с множество прорезни рани по
ръцете и в областта на корема. След известно време чул, че идва бърза помощ и
излязъл да посрещне екипа.
Пострадалата А.К. била закарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и била
извършена животоспасяваща операция.
Подс. П.С. бил обявен за издирване за извършеното престъпление от служители
на 02 РУ- СДВР, които посетили адреса и извършили оглед на местопроизшествие,
при което иззели множество следи и веществени доказателства.
На 11.01.2018г., около 19.00 часа, в дежурната част на 01 РУП-СДВР се явил
подс. П.С., който заявил на дежурния полицейски служител, че се предава. С
протокол за доброволно предаване той предал дрехите, с които бил облечен, като
заявил, че това са дрехите, с които бил облечен по време на деянието.
От назначената биологична експертиза е видно, че по доброволно предани
дрехи - тениска с дълги ръкави, синя, тъмносин панталон, сиви чорапи и спортни
обувки се доказва наличие на кръв с човешки произход, като кръвната група на
кръвта по обект 1 е конкретизирана като „В”.
От назначената по производството биологична експертиза е установено, че по
иззетия нож с обща дължина 32,5 см. с един режещ ръб и дръжка оцветена в
червено и бяло се доказва наличие на човешка кръв.
От назначената по производството биологична експертиза е установено, че по
иззетите от местопроизшествието марлени тампони се доказва наличие на кръв от
човешки произход с кръвна група „В”.
От назначената техническа експертиза е видно на тел. 112 са постъпили две
обаждания от св. К.от които е видно, че същия съобщава за извършеното
престъпление
Назначена е съдебно-медицинска експертиза след освидетелстване на П.С. от
която е видно, че охлузване на главата, охлузване по шията, зачервени
вдлъбвания по двете ръце, охлузване на дясната мишница, драскотина на дясната
ръка, драскотина на лява подбедрица.
От назначената по производството и приложена съдебно медицинска експертиза
е видно, че при огледа на А.К. са констатирани едно прободно порезно нараняване
на гръдния кош в ляво с входна рана на нивото на осмо междуребрие по предна
мишнична линия, проникващо в гръдната кухина: шест прободно порезни наранявания
на предната коремна стена с нараняване в дълбочина на черен дроб, слезка, долна
празна вена и дванадесетопръстник, излив на кръв в коремната кухина, масивен
ретроперитонеален кръвоизлив, като уврежданията в областта на корема, набиране
на въздух в лявата гръдна половина на гръдната кухина, хемогагичен шок, порезни
рани в областта на двете ръце, срязване на сухожилията на мускулните разгъвани
на четвърти пръст на лявата ръка. Тези наранявания са причинени с предмет с
остър връх и режещ ръб - нож. Наранявания на долната празна вена, черния дроб и
слезката със сигурност водят до смъртен изход без оказване на
високоспециализирана и своевременна медицинска помощ. Установените прободно
порезни рани са причинили на К. общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Нараняванията са причинили съобщение с гръдната и коремна кухина, което
по своята биологична характеристика представляват наранявания проникващи в
гръдната и коремната кухина. Кръвоизлива сам по себе си представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От назначената по производството съдебно психиатрична експертиза е видно,
че П.С. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си и няма основание да бъде прието, че е наличен патологичен и
физиологичен афект.
Съдът прие изложената по-горе фактическа
обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите- А.А.К.,И.Г.К.,
В. Г.К., П.Г. К., Д. И.Д., К.Х.И. и М.Г.В., протокол за личен обиск на лице от
11.01.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2018г.,протокол
за оглед на веществени доказателства от 25.01.2018г., протокол за доброволно
предаване от 11.01.2018г., заключението на КСППЕ, заключението на предварителна СМЕ, заключението на биологична
експертиза № 71-Б/2018г., заключението
на биологична експертиза № 73-Б/2018г., заключението на техническа експертиза №
92/27.03.2018г., заключението на СМЕ по ДП № 7482018г. и заключението на СМЕ по
ДП № 226-ЗМК 74/2018г., свидетелство за съдимост и писмените доказателства.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната
хипотеза, е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така както са описани в обвинителния акт.
Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й
по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното уточнение, че съжденията се отнасят
до съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът отбелязва, че
подсъдимият признава именно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като дава съгласие да не се събират доказателства за тях.
Поради това съдът не разполага с принципната възможност да релевира съгласието
на подсъдимия към различни фактически обстоятелства (непосочени в акта на
обвинението или различно посочени), дори за последните да се съдържат данни в
събраните в досъдебното производство доказателства. В подобен случай съдът не
би следвало да проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по
общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия С. се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на
същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
При така установените факти съдът
приема следното от
От правна страна:
При
така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият П.Х.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението чл. 115 вр.
чл.18, ал.2 от НК.
Основен признак на обективната страна на деянието, инкриминирано в
диспозицията на законовата разпоредба на чл.115 от НК, съдържаща основния
състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване
на другиго – такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от
естество да предизвика неговата биологична смърт.
В конкретния случаи се установява, че от обективна страна на 11.01.2018г.,
около 08. 20 часа, в стая на къща, находяща се в гр. София, кв. Орландовци, ул.
*******, подс. С. е направил опит
умишлено да умъртви св. А.К., като под контрола на съзнанието си е извършил
система от движения – нанесъл с нож едно прободно порезно нараняване на гръдния
кош в ляво с входна рана на нивото на осмо междуребрие по предна мишнична
линия, проникващо в гръдната кухина: шест прободно порезни наранявания на
предната коремна стена с нараняване в дълбочина на черен дроб, слезка, долна
празна вена и дванадесетопръстник, излив на кръв в коремната кухина, масивен
ретроперитонеален кръвоизлив.
По делото е установено, че на св. А.К. след
това е била оказана високоспециализирана спешна хирургична помощ-
пострадалата е била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и е оказана
своевременна медицинска помощ, без която е възможно и да настъпи смъртен изход.
Категорично също така е установено, че това нараняване нанесено на св. К. е
било и на място където се намират жизнено важни органи – дебело черво,
задстомашна жлеза, далак, черен дроб и жлъчка. Ето защо и вещите лица са
посочили, че при ненавременна спешна
медицинска помощ, с оглед характера на телесната повреда е възможно да настъпи
и смъртен изход.
Тези обстоятелства по делото дадоха основание на настоящия съдебен състав
да прецени, че с действията си,
подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал.2 от НК- т.е направил е опит умишлено
на умъртви св. А.К., доколкото нараняванията, които са й били причинени са в
анатомични области на тялото - в коремната кухина, където са разположени жизнено
важни органи – дебело черво, задстомашната жлеза, далак, черен дроб и жлъчка.
Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е целял единствено
да засегне здравето на пострадалата. Този извод следва както от характера и
степента на травмата, но така също и от нейната локализация. Този извод следва
и от цялостното поведение на подсъдимия включително и по време на самото
инкриминирано деяние свързано с начина на причиняване на телесната увреда на
пострадалата. Касае се не за порезно, а за прободно-прорезно нараняване, поради
което и същото няма как да бъде получено в резултат на размахване на ножа от
подсъдимия, а то може да се причини от
извършени от него действия с ножа имащи характер на проникване на ножа
спрямо телесната повърхност на пострадалата, което сочи пробождане с ножа в
жизнено важни области на тялото на пострадалата, а не за нанасяне единствено и
само на порезни рани на същата.
Същевременно нараняванията на пострадалата са причинени с оръжие – нож,
което по своето естество е такова, че при използването му и при нанасяне на
удари с него, и то в такива жизненоважни
части от тялото на пострадалата, е от естество да причини смъртта на същата. Без
значение е в случая, дали ударите са били силни или не, доколкото самият
характер на използваното оръжие, както и областите от тялото, в които са
нанесени те, позволява ударите и при
малка сила на проникнат надълбоко и поради това са от естество да причинят
тежки увреждания, от които да настъпи летален изход.
Това даде основание на съда да приеме, че в случая е налице именно опит за
убийство – т.е. опит за умишлено умъртвяване на пострадалата.
Съдът прецени, че деянието на подсъдимия е останало недовършено по
независещи от него причини, като той е сторил всичко за постигане на
общественоопасния резултат, но същият не е настъпил.
Ненастъпването на обществено опасните последици от деянието е поради обстоятелства, прекъснали причинния
процес, а именно оказаната на пострадалата своевременно и компетентна
квалифицирана медицинска помощ.
Фактът, че в случая подсъдимият е имал обективна възможност да нанесе още
удари на пострадалата така, че да причини смъртта й веднага и не е сторил това,
не означава, че е налице отказ от
довършване му. На първо място подсъдимият не се е отказал по собствени подбуди,
тъй като и от доказателствата по делото е видно, че е преустановил
продължаването на своите действия след намесата на св.И.Кацаров, а именно
неговото появяване, викове и последващото му търсене на помощ.
От друга страна ударите, които той е нанесъл на пострадалата са били
достатъчни, за да настъпи в резултат на тях смъртта на пострадалата, ако не й е
била оказана спешна медицинска помощ. Подсъдимият
е бил напълно наясно къде точно и в кои области от тялото на пострадалата е
нанесъл ударите, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради което
съдът прие, че в случая от обективна страна действията на подсъдимия следва да
бъдат квалифицирани като опит за умишлено убийство.
Налице и причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинените
на пострадалата увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните
наранявания и увреждания са й причинени с нож и в резултат от пробождането с
него, каквито действия е извършил именно подсъдимия спрямо пострадалата.
Досежно авторството на инкриминираното деяние не е налице спор, като са
събрани множество и безспорни доказателства, че именно подсъдимият е лицето
нанесло ударите на пострадалата, довели до причиняване на констатираните при нея телесни увреждания,
които ако не е била своевременно оказаната й медицинска помощ, са щели да
доведат неизбежно до смъртта й.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът прие, че от субективна
страна, деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл.
Същият съвсем целенасочено е нанесъл удар с нож и то в жизнено важна област
от тялото на пострадалата, като тези удари не са били под формата на размахване
с ножа, а са представлявали замахване, насочване и проникване на ножа спрямо
телесната повърхност на пострадалата, доколкото е налице прободно-проникващо
нараняване, а не само порезно такова.
Ето защо съдът счете, че в случая нанасяйки удара на пострадалата,
подсъдимият е бил напълно наясно както за това с какво оръжие нанася този удар,
така и в коя част на тялото на пострадалата попада той, доколкото е възприел
пострадалата, която е била с лице към нея, като в последния момент тя се е
обърнала с едната си страна спрямо подсъдимия, но въпреки това не е успяла да
избегне удара.
Всичко това сочи на извода, че същият е бил напълно наясно с извършеното от
него, като в съзнанието му към този момент се съдържат представи, че с деянието
си причинява телесни повреди, които са несъвместими с живота на пострадалата.
Съдебната практика е категорична, че когато се нанася дори само едно
нараняване, но върху жизнено важни центрове на тялото, тези действия
обективират умисъл за причиняване на смърт, а не на телесна повреда. А за това,
че процесното нараняване е било такова е видно от заключенията на СМЕ, според
които се касае за тежко проникващо в коремната кухина нараняване, което по
своята природа е животозастрашаващо.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.2 от НК, извършено от подсъдимия
П.С. е предвидено наказание “лишаване от свобода” от десет до двадесет години. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия за това престъпление съдът намери, че е налице едно смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало /С. е осъждан, но
реабилитиран/ и не отчете отегчаващи, поради което определи наказанието при
условията на чл.373, ал.2, вр. чл.58а, ал.1 от НК.
Предвид това определи размера на наказанието „лишаване от свобода” под предвидения
среден за това престъпление, а именно ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Съобразно правилата на
чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание с 1/3 и наложи наказание
лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.
На основание чл.59 от НК съдът
приспадна от наложеното наказание времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и всяко
друго задържане по реда на НПК, МВР или друг закон, свързано с престъплението.
При спазване разпоредбите на
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг режим” за
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.С. следва да заплати направените по делото разноски в размер
на 1388.35 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: