№ 15245
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110100460 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „..........” ЕАД обективно
съединени искове за установяване, че „.........“ ЕООД, ЕИК .......... дължи на ищеца сумата 1270,20
лв., представляваща стойност на доставена в периода от м.06.2018г. до м.12.2019г. и реално
потребена топлинна енергия в имот - ателие № 1, находящ се на адрес ............. ведно със законната
лихва от 15.07.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 280,26 лв. - лихва за забава върху
главното вземане, изтекла в периода от 31.07.2018г. до 06.07.2021г., както и суми за дялово
разпределение – 37,51 лв. главница от м.06.2018г. до м.12.2019г., ведно със законна лихва от
15.07.2021г. до окончателното плащане и 8,14 лв. лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до
06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41429/2021г. по описа на СРС, 71 състав. Претендира се присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по силата на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответника не е подал писмен отговор и не е взел становище по
исковите претенции.
С молба от 13.02.2023г. процесулният представител на ищцовото дружество признава
ответника да е заплатил всички дължими суми по делото. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минимален размер, доколкото
1
погасяването е настъпило в хода на висящ исков процес.
При отчитане на погасителния ефект на плащанията, които изрично се признават от
ищцовото дружество, установителните искове за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение и лихви върху тях се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид, че исковете са отхвърлени поради настъпил в хода на делото
факт - погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 2 ГПК приема, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за настоящото и заповедното производство. В случая не е
налице хипотезата на 78, ал. 2 ГПК, тъй като не може да се приеме, че ответника не е дал повод за
завеждане на делото. Съобразно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Или в настоящия случай, съгласно чл. 422 ГПК, искът се счита
предявен на 15.07.2021г., а плащането е след завеждане на установителните искове по чл. 422 ГПК.
Освен това, несъмнено ответникът е дал повод за завеждане на делото, като на 21.09.2021г. е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК за цялата претендирана сума, след което същата е платена в
хода на образуваното исково производство.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ......... по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно съединени искове за установяване, че „.........“ ЕООД, ЕИК
.......... дължи на ищеца сумата 1270,20 лв., представляваща стойност на доставена в периода от
м.06.2018г. до м.12.2019г. и реално потребена топлинна енергия в имот - ателие № 1, находящ се
на адрес ............. ведно със законната лихва от 15.07.2021г. до изплащане на вземането; сумата от
280,26 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 31.07.2018г. до
06.07.2021г., както и суми за дялово разпределение – 37,51 лв. главница от м.06.2018г. до
м.12.2019г., ведно със законна лихва от 15.07.2021г. до окончателното плащане и 8,14 лв. лихва за
забава за периода от 31.07.2018г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41429/2021г. по описа на СРС, 71 състав, като погасени чрез
плащане.
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК .........., с адрес гр. ......... да заплати на „..........” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и за производството по ч.гр.д. №
41429/2021г. по описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2