Решение по дело №1144/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 25
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Тоньо Мирчев Тонев
Дело: 20195500601144
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №    25   /26.02.             Година 2020           Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТАКЕВА

                                                                     ТАТЯНА ГЬОНЕВА

 

Секретар  НАНКА КОЕВА

Прокурор  МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД  №1144 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 5/22.04.2019г., по НОХ дело № 389/2018г. по описа на Радневски районен съд относно мотивите и основанието, като ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д.П., роден на ***г***, български гражданин, средно образование, продавач-консултант в ЕТ „А.И. 2017“, разведен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН  в това, че на неустановена дата през м.декември 2017г. в гр.*** в качеството си на физическо лице придобил пиротехнически изделия от категория 3, а именно 16 кутии с по 12 бр. „Черната вдовица”, за което се изисква надлежно разрешение и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК,  тъй като деянието макар формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.339, ал.1 от НК е с явно незначителна обществена опасност - чл.9, ал.2 от НК.

 

НАЛАГА на подсъдимия П.Д.П., ЕГН **********,  на основание чл.337, ал.2, т.4 от НПК във вр. с чл. 212 вр. с чл.53 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за същото деяние, което представлява административно нарушение по чл.53 от ЗОБВВПИ административно наказание ГЛОБА в размер на  1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.П., със снета самоличност, да заплати направените съдебни и деловодни разноски в размер на 4418,40 лв. както следва:

-по сметка на Районен съд-*** сумата в размер на 264 лв., 

-по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата в размер на 4154,40 лв.

 

Веществените доказателства 16 кутии пиротехнически изделия  „Черната вдовица“, оставени на съхранение в служба „КОС“ при РУ гр.***

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        1.      

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                        2.

 

 

 

МОТИВИ

 

към Решение №25/26.02.2020 год. по ВНОХД №1144/2019 год. по

                         описа на Старозагорски районен съд

 

 

С присъда №5 от 22.05.2019 г.  по нохд № 389/2018г. по описа на Радневски районен съд, подсъдимият П.Д.П., ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.339, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през м.декември 2017г. в гр.***  в качеството си на физическо лице придобил пиротехнически изделия от категория 3, а именно 16 кутии с по 12 броя „черната вдовица“, за което се изисква надлежно разрешение.

Срещу присъдата е подаден протест от Районна прокуратура гр.***, според който присъдата е неправилна, тъй като изводите на съда не са съобразени със събраните доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и счита, че атакуваната присъда следва да се отмени и се постанови нова, с която подсъдимия П.Д.П. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и осъден за извършването на това престъпление.

Подсъдимият, чрез своя защитник адв.Ж.Ж. счита, че протеста е неоснователен и присъдата е правилна и законосъобразна.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че подсъдимият П.П. е син на св.А.С., която към 2017 г.   е била собственик и управител на ЕТ „А.И. 2017“ с предмет на дейност „Търговия с пиротехнически изделия“. Търговската дейност се осъществявала в помещение, представляващо магазин за продажба на пиротехнически изделия, който се намирал в гр.***, ул. „***“ № ***.

На 13.06.2017 г. в магазина била извършена проверка от полицейски служители Г.Т., Н.Н., П.М., както и от Т. А.мл.ПИ КОС при ОД на МВР гр.Стара Загора. На место било установено, че А.И.С., в качеството и на ЕТ „А.И. 2017“ притежава надлежно разрешение за търговия с пиротехнически изделия (ПИ) от категории 1,2,3,4 , Р1, Р2, Т1 и Т2 ( л.123-л.124 от наст.дело),  номер на разрешението 20170401238/20.12.2017 год., издадено от ГДНП и валидно до 20.12.2022 год., както и, че в обекта се води регистър съобразно изискванията на чл.45, ал1.,т.2 от ЗОБВВПИ. В складовото помещение на обекта били открити множество ПИ между които и 16 кутии по 12 бр. ПИ категория 4 – „Черната вдовица“, произведени през 2017г. и с вносител „***2000“ ЕООД. За тези ПИ в момента св.А.И. не могла да представи документи за произход и транспортиране, като обяснила, че с тяхното закупуване и транспорт се занимава синът й - подс. П.П., който е пълномощник на фирмата (л.11 от ДП).  Полицейските служители, извършващи проверката, съставили констативен протокол за извършена проверка (л.5 от ДП) с УРИ № *********/ от 14.06.2018г. и дали възможност на св.А.И. да представи документи за произход и транспортиране на  пиротехническите изделия. Няколко дни след това подсъдимият представил множество стокови разписки  и приемо-предавателни протоколи  (от л.13 до л.70 на ДП), от които се установява, че той е закупувал от името на ЕТ „А.И. 2017“ и от свое име ПИ, но в позволените от закона количества, които транспортирал лично от гр.София до гр.***.  По отношение на процесните ПИ открити в склада на обекта – 16 кутии по 12 бр. пиротехнически изделия от категория 4 – „Черната вдовица“, подсъдимият П.П. не  представил документи за произход.  На св.Т.А. заявил, че ги е закупил през м.декември 2017 г. от непознат за него дистрибутор, който ги предложил на място, в магазина на фирмата.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, според чието заключение пиротехническите изделия „Черната вдовица“ не са от четвърта, а от трета категория, което е довело и до изменение на обвинението на основание чл.287 от НПК, като обвинението е отново за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, но за придобиване без надлежно разрешение на ПИ от категория 3 – 16 кутии по 12 бр. „Черната вдовица“ от страна на подсъдимия П.П..

Според разпоредбата на чл.53 от ЗОБВВПИ не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и употреба на фойерверки от категория 3 до десет единични бройки. По искане на подсъдимия, в качеството на свидетел пред районния съд е била разпитана майката на подсъдимия П.П. и собственик на ЕТ „А.И. 2017“-А.И.. В своите показания св.А. И. потвърдила  обясненията на подсъдимия, че от неизвестен доставчик двамата са закупили по 8 бр. кутии по 12 бр. пиротехнически изделия „Черната вдовица“.  При това положение съдът е приел, че от събраните доказателства „не може да се  направи безспорен и категоричен извод“, че подсъдимия е извършил престъплението, тъй като не са събрани доказателства за извършване на престъплението от обективна и субективна страна и оправдал подсъдимия П.П..

Въззивната инстанция от своя страна прие, че съдебното следствие не изпълва изискването на чл.13 НПК за обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка, което наложи назначаването на две нови съдебно взриво-технически експертизи и повторен разпит на всички свидетели, които са били  разпитани  пред първоинстанционния съд. При повторното проведено съдебно следствие съда стигна до различни изводи от тези на първоинстанционния съд по отношение на фактическата обстановка.

Безспорно се потвърди правилността на заключението на съдебно-техническата експертиза назначена от РРС, че процесните пиротехнически изделия са от категория 3, а не от категория 4 и в тази връзка изводите на  въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд.

Не така стои въпросът с гласните доказателствени средства. От свидетелските показания може да се изведе еднозначния извод, че процесните ПИ са закупени единствено и в качество на физическо лице от подсъдимия П.П.. Св.А.И.С. не е присъствала при тяхното закупуване, което се установява от показанията на разпитаните повторно свидетели Г.Т., П.М.,  Н.Н. и особено Т.А..

 В подкрепа на изводите на окръжния съд са и дадените обяснения от подсъдимия в хода на ДП на  л.79, които  бяха прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност и които обяснения подсъдимия е дал в присъствието на своя защитник, който участва в наказателното производство в това си качество от привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем до момента. Съдът кредитира именно тези обяснения на подсъдимия, в които той изрично е заявил (л.79) „тогава аз закупих лично за мен за Нова година ….. 16 кутии с по 10 или 12 бройки“.

От друга страна при повторния разпит на св.А.И. проличаха редица противоречия и неубедителност в нейните показания. Пред въззивната инстанция майката твърди, че тези изделия са закупени за магазина, докато според подсъдимия те са взели с майка си по 8 кутийки, от една страна за да не нарушат закона, а не са били заприходени, защото не са били  закупени с цел продажба. Освен противоречията между показанията и обясненията на майка и син, тази теза се опровергава от проверяващите, пред които самата А.И. при проверката изрично е уточнила „Аз продавам парфюми, синът ми се занимава с това“. Нещо повече, през цялото време свидетелката И. е повтаряла „Не знам, не знам, нищо не знам“.

Свидетелските показания се оценяват по тяхното качество, а не по броя на свидетелите ( ponderantur testes, non numerantur- свидетелите се преценят, а не се преброяват ). В тази връзка съдът кредитира показанията на полицейските служители, които се потвърждават и от обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство, докато показанията на св.А. И. бяха пренебрегнати предвид вътрешната им противоречивост, противоречивостта им с показанията на останалите свидетели и не на последно място, основателните съмнения в тяхната обективност предвид родствените връзки с подсъдимия П. П..

При това положение окръжният съд счита, че доказателствата категорично установяват, че на неустановена дата през м.декември 2017 г. подсъдимият П.Д.П., в качеството си на физическо лице, е придобил ПИ от категория три, а именно 16 кутии с по 12 бр. ПИ „Черната вдовица“, като за бройката над 10  се изисква надлежно разрешение. Т.е. подсъдимият реализирал престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК и от обективна и от субективна страна.

Престъпленията по чл.339, ал.1 от НК са с бланкетна диспозиция, чието съдържание се изпълва от норми уреждащи друга правна материя. В настоящия случай това е  Законът за оръжията, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия. Според разпоредбата на  чл.53 от този закон, не се изисква разрешение за придобиване, съхраняване или употреба на ПИ от категория три до десет единични бройки. По аргумент на противното над тази бройка лицето, което реши да придобие ПИ от категория три следва да притежава специално разрешение. В настоящия случай подсъдимият П.П. от една страна е придобил 16 кутии  с по 12 бр. ПИ „Черната вдовица“ в качеството си на физическо лице, без да има разрешение по специалния закон.

Дискусионен беше въпроса, доколко една кутия, която съдържа 12 бр. ПИ е една единица или са дванадесет бройки. И двете допълнителни експертизи дадоха отговор, че ПИ „Черната вдовица се продават само в кутии по 12 бр., а не могат да се реализират на пазара като единични бройки (отг. на задача 3, л.85). В този смисъл е и заключението от първата назначена пред въззивната инстанция „комплексна експертиза (л.72).  Такова е становището и на св. Т.А., която е специалист – ПИ при КОС. При това положение и при невъзможността да се даде категоричен отговор, законът следва да се тълкува в полза на подсъдимия( in dubio pro reo), т.е. да се приеме, че една кутия с по 12 единични бройки е една единица.

При всички случаи обаче подсъдимия П.П. е изпълнил и субективния състав на престъплението по  чл.339,ал.1 от НК, защото самият той заявява, че от 20 години се занимава с пиротехника, много добре познава нормативните правила за снабдяване, съхраняване, транспортиране на такива изделия и в тази връзка е бил наясно, че закупувайки 16 кутии ПИ, същият не притежава съответно надлежно разрешение за бройката над 10 и въпреки това ги закупува. Т.е. подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици нарушавайки определения законов лимит за закупуване от физическо лице на ПИ от категория три.

В тази връзка окръжният съд прие, че деянието на подс.П.П. изпълва признаците на престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК, но само по себе си формалното осъществяване на признаците на даден престъпен състав не винаги влече след себе си наказателна отговорност. 

Според НК(чл.9,ал.2 НК) не е престъпно деянието, което, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В тази норма законодателят употребява понятието „малозначителност“, което е оценъчно и е свързано с определянето на обществената опасност на конкретното деяние. Следователно  законът дава две формулировки на деяния, които само формално се явяват престъпления:

- деяния, при които е налице обществена опасност, но тя е недостатъчна, за да се признае извършеното престъпление;

- деяния, в които изобщо липсва обществена опасност.

Двете групи деяния влекат различни правни последици. В първия случай отговорността за извършеното деяние настъпва по норми от други отрасли на правото(основно административното), докато във втория случай се изключва всякаква отговорност.

Два са основните признака на малозначителното деяние, изхождайки от разпоредбата на чл.9,ал.2 НК.

              1. Деяние(действие или бездействие), което формално съдържа признаците на състав на някое престъпление, предвидено в Особената част на НК.

             При отсъствие дори на един от признаците на престъплението, изначално е ясно, че не е извършено престъпление, а не да се признава същото за малозначително.

            2.Деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Доколкото в закона границите на малозначителността не са определени съдът установява същите самостоятелно във всеки конкретен случай, съобразявайки се и с дефинираното понятие обществена опасност на деянието в чл.10 НК.

Съдебната практика е утвърдила комплекс от обстоятелства, които се отчитат при оценка обществената опасност на деянието и определяне неговата малозначителност:

-      Значимостта на обекта на посегателство;

-      Способ на извършване на деянието;

-      Размер на вредата(тежестта на настъпилите последици);

-      Степен на реализиране на престъпното намерение и условия при извършването;

-      Форма на вината;

-      Мотив и цел на деянието.

Настоящият състав на въззивната инстанция, след като обсъди доказателствата по делото и съобразявайки се с изброените по-горе критерии намира, че в конкретния случай се касае за малозначителен случай на престъплението по чл.339,ал.1 от НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна.

По принцип незаконния оборот на оръжие, боеприпаси, взривни вещества е престъпление с висока степен на обществена опасност, защото като общоопасно престъпление могат да се увредят или застрашат интересите на неопределен брой лица. В случая, след заключението на експертизите по делото, се установи, че закупените от подс.П. П. ПИ са от категория 3, чиито поразяващо действие е далеч по слабо от ПИ от категория 4. Придобиването на тези изделия е станало стандартно и не насочва към повишаване обществената опасност на деянието. Престъплението по чл.339,ал.1 от НК е на просто извършване и в момента на придобиването на ПИ е довършено  и не съдържа в състава си настъпване или съществуване на опасност от настъпване на материални или морални вреди. Малозначителните деяния могат да се извършат единствено с пряк умисъл, т.е. деецът е искал извършване на малозначително деяние. В тази връзка е показателно, че в случая се касае за 6 броя ПИ „Черната вдовица“, които подс.П. П. е придобил без съответно разрешение над позволените от чл.53 от ЗОБВВПИ до 10 ПИ категория 3. Мотивът за евентуална продажба на ПИ“черната вдовица“, които той е съхранявал в магазина на ЕТ“А.И. – 2017“  не води до завишаване обществената опасност на деянието.

Гореизложеното доведе до извода, че макар деянието на П.П. да осъществява всички признаци на престъплението по чл.339,ал.1 НК, същото поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и според чл.9,ал.2 НК не е престъпление.

В тази връзка съдът измени присъдата на основание чл.334,ал.3 НПК относно мотивите и основанието за оправдаването на подсъдимия П.П..

Съдът прие категоричната установеност от доказателствената съвкупност по делото, че със своето деяние подсъдимият формално е осъществил престъпния състав на чл.339,ал.1 НК и по тази причина изменява мотивите на РС-*** в частта, в която съдът е приел недоказаност на обвинението. Напротив обвинението е доказано, но е с явно незначителна обществена опасност, поради своята малозначителност(касае се за 6 броя ПИ-категория 3, съобразно заключението на експертизата)-чл.9,ал.2 НК. 

Правното основание за оправдаването на подсъдимия П.П. е именно прилагането на чл.9,ал.2 от НК по отношение на извършеното от него деяние по чл.339,ал.1 НК.

Както и по горе се засегна, когато поради явна незначителност на общественоопасните последици от деянието се приеме, че се касае за малозначителност на извършеното от дееца по чл.9,ал.2 НК, отговорността за извършеното деяние настъпва по норми от други отрасли на правото(основно административното право).

В настоящия случай НПК изрично е предвидил хипотезата за налагане на административно наказание на оправдан подсъдим, когато това е уредено в НК или деянието съставлява административно нарушение, предвидено в друг закон(чл.337,ал.2,т.4 НПК).

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора(чл.334,ал.2 НПК). В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(чл.212) е предвидено административно наказание глоба за физическите лица в размер от 500 до 2000 лева за нарушения на закона, ако не е предвидено друго наказание. Подсъдимият П.Д.П. е нарушил чл.53 от ЗОБВВПИ, според който не се изисква разрешение на физическо лице да придобие фойерверки(пиротехнически изделия) категория 3 до 10 единични бройки. Подсъдимият е придобил 16 броя пиротехнически изделия без разрешение за придобиване за разликата над 10 бройки и с това е извършил административно нарушение.

Във връзка с това и на основание чл.337,ал.2,т.4 НПК вр. чл.212 вр. чл.53 от ЗОБВВПИ окръжният съд наложи на подсъдимия П.Д.П. административно наказание глоба в размер на 1 500(хиляда и петстотин) лева. Размерът на наказанието беше съобразен с имущественото състояние на подсъдимия-притежаване на движимо и недвижимо имущество.

На основание чл.189,ал.3 НПК вр.чл.143 АПК съдът осъди подсъдимия П.Д.П. да заплати направените съдебни и деловодни разноски в размер на 4418,40 лева, от които по сметката на Районен съд гр.*** сумата от 264 лева, а по сметката на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата в размер на 4154,40 лева.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                1.

                                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                               

 2.