Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Добрич, 29.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на тридесети април две хиляди и деветнадесета година открито съдебно заседание
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При
участието на секретар ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА сложи за разглеждане гр.дело № 1200 по описа на съда за 2018г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.Й.С. ЕГН **********
*** срещу „Доминант стой” ООД
гр.Добрич за връщане на сумата от 2650 лв., представляваща
остатък от заплатена цена от
общо 23 250 лв. по развален договор за продажба на недвижим имот в
строителство в гр.Добрич.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
В исковата молба се твърди следното:Между
страните е сключен на 04.03.2015г.
Договор за продажба на недвижим имот в строителство- апартамент …. и изба …. в Жилищно
–търговски комплекс в гр.Д., Централна градска част- УПИ …. в кв…..Продажната
цена в размер на 27 100 евро с
левова равностойност от 53 000 лв. следвало да бъде заплатена от ищцата на
4 вноски. Според уговореното ищцата заплатила на 04.03.2015г. – 13 250
лв., на 14.04.2015г. – 10 000 лв. През
м.юни 2015г. ищцата при среща с управителя на ответното дружество споделила ,
че има финансови затруднения.Постигнали устна уговорка заплатеното до този
момент – 23 250 лв. да бъде възстановено на ищцата.От тази сума ищцата
получила 20 600 лв.Претендира връщане и на остатъка от 2650 лв.
С отговора ответникът не оспорва
наличие на договор за продажба на недвижим имот в строителство , както е описан
в исковата молба.Не оспорва , че ищцата е заплатила по договора 23 250
лв.Счита , че договорът е прекратен по вина на ищцата.Не спори,че на ищцата са
изплатени 20 600 лв.
Предявен е иск по чл.55 ЗЗД- връщане
на даденото на отпаднало основание -
развален двустранен договор.
Възраженията на ответника - претендираното от ищцата вземане е погасено
чрез прихващане с вземане на ответника за договорна неустойка в размер на 2 654,21 лв. – 5% върху
53 084.29 лв.Ответникът твърди , че
между страните е уговорено през юни 2015г. по повод обсъждане на разваляне на договора
по инициатива на ищцата, прихващане на дължимата по договора неустойка от
сумата , която ответникът да върне на ищцата.
В условията на евентуалност „Доминант
строй”ООД предявява срещу Г.Й.С. насрещен иск за сумата от 2 654,21 лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение.Обстоятелства по насрещния
иск- продажната цена е уговорена на 4 вноски, всяка по
6775 евро в срок до
15.06.2015г.Ответницата по насрещния иск е заплатила в цялост и в срок само
първата вноска- на 04.03.2015г. е заплатила 13 250 лв.Частично е платена
втората вноска на 14.04.2015г. -
10 000 лв.Други плащания по договора няма.През м.юни 2015г.
купувачът заявява пред дружеството , че не може да изпълни задължението си за заплащане на договорената цена и иска
договорът да бъде прекратен.Със съгласието на кредитора , договорът бил
прекратен на основание IV,т.2.Договорната
неустойка в размер на 2 654,21 лв. се дължала поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответницата
по насрещния иск.Претендира се и законната лихва върху 2654,21 лв.от
датата на насрещния иск – 15.11.2018г.
С отговора по насрещния иск ответникът Г.С. заявява
, че към 01.08.2016г. продавачът е неизпълнение.На 01.08.2016г.
според твърденията в отговора по насрещния иск „Доминант строй”ООД получава
Покана за доброволно изпълнение от Г.С.
за заплащане на остатъка от 15 250
лв. , при заплатени 8000 лв.Освен това .
строителството не било извършено нито на уговорената дата - 30.06.2015г., нито към 01.06.2018г., поради
което дружеството е в неизпълнение на
договорното си задължение по раздел VI, т.2.В полза на ”Доминант строй” ООД не е възникнало
право на неустойка , тъй като прекратяването на процесния договор не е
извършено по надлежния ред от продавача- волеизявление от изправната ,
достигнало до неизправната страна.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
След като съобрази доводите на страните и
обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:
Представен е с исковата Договор за продажба на недвижим имот с в
строителство, сключен между страните на 04.03.2015г. Предмет на договора е
апартамент … и изба …. в Жилищно –търговски комплекс в ЦГЧ в гр.Д., ….. Продажна цена е 27 100 евро.Страните
се договорили цената да бъде платена на вноски - първа – 6775 евро, платими в евро или в
левова равностойност по фиксинга на БНБ при сключване на договора, а остатъкът от 20325 евро да бъде изплатена 3 вноски ,
платими в евро или в левовата
равностойност: до 15.04.2015г. – 6775 евро, до 15.05.2015г. – 6775 евро, до
15.06.2015г. – 6775 евро.Според раздел VI, т.2 от Договора в случай на
неизпълнение на задълженията по договора виновната страна дължи неустойка в
размер на 5% от 27,100 евро.
Размерът на неустойката възлиза на 5% от
53 000 лв. , на 2650 лв.
Не се спори и се доказва от приложени платежни
документи , че ищцата е заплатила по договора сумата от 13 250 лв. - на 04.03.2015г.
и 10 000 лв. на 14.04.2015г.
Не се спори и се доказва от
представени писмени доказателства платени в полза на ищцата суми - 3000 лв. , на 08.04.2016г. – 5000 лв.
и още 12 600 лв. , общо 20 600
лв.
С Договор за продажба на право на строеж
- нот.акт N …, том … , дело N 512 от 2018г. на нотариус N 330 на Нотариланата камара , вписан
под N 4,
том XV/30.07.2018г.
„Доминант строй”ООД продава на К.Д.Г. право на строеж по отношение на апартамент N …. и изба … в гр.Д. в Жилищно- търговски комплекс , който
ще бъде изграден със застроена площ … кв.м.
Ответникът представя преписка на Районна
прокуратура Добрич по жалба на Г.С. по повод връщане на платеното - част от продажната цена , респ.15 250 лв.
Правни изводи:
Безспорно установено е , че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на Договор за продажба на недвижим
имот в строителство от 04.03.2015г. -
апартамент и изба.Безспорно е е , че ищцата е заплатила по договора част
от продажната цена, общо 23 250
лева.
Първият спорен въпрос е свързан с прекратяване
на договора:
На плоскостта на възникналото облигационно
правоотношение процесният договор има
характер на предварителен –продавачът се задължава в определен срок да прехвърли на купувача правото на собственост
върху новопостроения обект.Заплащането на продажната цена е уговорено на
части.Срокът за изпълнение на договора е 30.06.2015г.
Развалянето на предварителен договор става по
извънсъдебен път.Основан предпоставка е неизпълнение
на задължение по договора на другата страна.
Безспорно , че ищцата е заплатила първата
вноска от 13 500 лв. и част от втората – 10 000 лв.По твърдения в
исковата молба , ищцата е преустановила плащането поради финансови затруднения
и информирала за това ответното дружество.По обяснения на ищцата , дадени в
първо съдебно заседание, тя инициирала среща с управителя на ответното
дружество през м.юни 2015г. , споделила финансовите си затруднения, поискала
договорът да бъде прекратен и да заплати неустойката по него/изявление на
ищцата в съдебно заседание на 01.03.2019г. , л.83 от делото/.Следователно , в
разглеждания случай, договорът е развален въз основа на волеизявление от неизправната страна - ищцата, с което кредиторът се
съгласил.Поради това съдът приема , че е налице разваляне на договора по
взаимно съгласие, постигнато по инициатива на ищцата като неизправна страна по
договора.Това разваляне е настъпило през м.юни 2015г. , след проведената среща
между страните.
На основание чл.88 ЗЗД развалянето на
процесния договор има обратно действие и всеки дължи връщане на
полученото.Така за ищцата е възникнало правото да получи платеното по договора
в общ размер 23 250 лв.Тя е получила 20 600 лв.Тези обстоятелства не
се спорят.
Вторият спорен въпрос е свързан с неустойката:
Съгласно раздел VI, т. 2 от процесния договор в случай на неизпълнение виновната страна
дължи неустойка в размер на 5% от стойността по т.2.Според съда неустойката
възлиза на 5% от 53 000 лв. , на 2650 лв.
Според св.А., който присъствал на
срещата на ищцата с управителя на ответното дружество, тя самата предложила да
й бъде спряна неустойката, „само да й бъдат върнати парите по - бързо”.
В съдебно заседание , проведено на
01.03.2018г. ищцата признава дължимостта на договорната неустойка.Признава
, че по време на инициираната от нея среща във връзка с прекратяване на
договора през м.юни 2015г. заявила пред
управителя на ответното дружество готовността да заплати неустойката.Изявлението
на ищцата пред съда е следното:”... аз
сама отидох и им казах, че искам да ми спрат неустойката , да прекратя
договора”.
Съдът намира , че ищцата като
неизправна страна по договора е отправила до другата страна освен изявление за
разваляне на договора и изявление за прихващане с дължимата от нея неустойка.Твърденията
на ищцата за това, че ответникът не се е съгласил с прихващането на неустойката , не се доказаха.
Вярно е , че в обясненията на
управителя Т.Г.Т. / 14.10.216г. / е посочено , че остатъкът от 15 250 лв.
, след връщане на 8000 лв., ще бъде заплатен на ищцата.Общият сбор е 23 250 лв.
- платеното от ищцата, без
неустойката.На 30.12.2016г. ответното дружество заплаща на ищцата
12 600лв. при платени вече 3000 и 5000 лв.
Към тази дата ищцата има вземане към ответника за сумата от 15 250 лв., а
ответникът за дължимата неустойка от
2650,15 лв.Казаното от ищцата по повод неустойката представлява изявление по
чл.103 ЗЗД.Двете вземания са еднородни и изискуеми, тъй като към месец юни
2015г. ищцата е неизправната страна по договора , след като не е заплатила
дължимите суми.Дали ответникът е изправна страна по договора не е от значение за правния спор, тъй като
ищцата не се позовава на това обстоятелство.
Освен
това , съгласно чл.103 ЗЗД всяко едно от лицата , които си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи, може да го прихване със задължението си, ако
вземането му е изискуемо и
ликвидно.Достатъчно е изявлението за прихващане , направено от една
страна в облигационната връзка , да е достигнало до другата, при наличието на
останалите предпоставки.Не е необходимо другата страна да изразява съгласие или
несъгласие с изявлението за прихващане.
Така към 30.12.2016г. , когато ответникът
заплаща последната сума от 12 600 лв.- остатъкът от дължимата сума 15250
лв. , намалена с дължимата неустойка – 2650 лв., той извършва прихващане с
вземането си за неустойка , след като е възприел изявлението на ищцата
още през м.юни 2015г.
Възражението на ответника е
основателно.Вземането на ищцата за процесната сума от 2650 лв. е погасено чрез извънсъдебно прихващане.
Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора предявеният евентуален насрещен иск не
подлежи на разглеждане.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на
ответника съдът присъжда разноски в размер на 800 лв. -
адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Й.С. ЕГН ********** ***
срещу „Доминант Строй”ООД ЕИК ********* гр.Д., представлявано от Т.Г.Т. за
заплащане на сумата от 2650 лв. / две хиляди шестстотин и петдесет лева/,
представляваща остатък от платена частично цена от 23250 лв. от общо 53 000 лв. по развален договор
за продажба на недвижим имот в строителство от 04.03.2015г.
ОСЪЖДА Г.Й.С. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Доминант Строй”ООД ЕИК ********* гр.Д.,
представлявано от Т.Г.Т. сторени разноски по гр.дело N 1200/2018г. на РС Добрич- 800 лв./
осемстотин лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: