№ 95
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900336 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Производството е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
съвместно от изп. директори С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. М.Г., срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, регресен иск за осъждане на ответника да
заплати на ЗАД АРМЕЕЦ“ АД сумата от 30 000 лева, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на увреденото
лице ИВ. ИВ. АПР., ЕГН **********, за претърпени от него болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на
автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с участието на л.а. марка
„Рено Меган Сценик“ с рег.№ ********, управляван от Д. П. СТ., чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото
дружество с застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014
год. – 18.05.2015 год., което обезщетение е присъдено с влязло в сила решение №
5188/13.07.2017 год., постановено по гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, платими по банкова сметка на ищеца в Банка ДСК, IBAN:
BG55STSA93000016188303, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда исковата молба, че на 06.12.2014 год. около 9:20, на АМ
„Хемус“ при км 388 в посока Варна – Шумен, е реализирано ПТП с участието на л.а. „Рено
1
Меган – Сценик“ с рег. № ********, собственост на Д. П. СТ., управлявано от същия, в
резултат на което е пострадал ИВ. ИВ. АПР., който е пътувал до задна дясна врата в
автомобила. Сочи се, че съгласно констативен протокол за ПТП № 9921/06.12.2014 г. и
постановление за прекратяване на ДП № 514/2014 год. по описа на ОД на МВР – гр. Варна,
към гр. Шумен и при км 387, със скорост от 137 км/ч. при преминаване с десните гуми през
дупка на пътното платно, намираща се върху дясната и аварийната лента, автомобилът губи
устойчивост, завърта се в посока на часовниковата стрелка, при което настъпват два
последователни удара в задна лява част на автомобила и приплъзване върху дясната
мантинела на пътното платно. На задната седалка са били две момичета и едно момче, като
момчето ИВ. ИВ. АПР. е стоял отзад до дясната врата. Изложено е, че при удара в
мантинелата телата на седящите на задната седалка се скупчили наляво, като седящото по
средата момиче, вследствие на придобитата огромна енергия, попада в багажното отделение,
откъдето и при разрушаване заключването на задната врата пада на пътното платно, а
момчето от задната седалка остава в багажното отделение на автомобила. Към момента на
ПТП за посоченото МПС „Рено Меган – Сценик“ с рег. № ******** е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД по застр. полица №
02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014 год. – 18.05.2015 год. Ищецът сочи, че
пострадалият ИВ. ИВ. АПР. е предявил срещу него иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие описаното ПТП, по който било
образувано гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на I-6 с-в на СГС и с постановеното по него
решение № 5188/13.07.2017 год. /потвърдено с решение № 928/17.04.2018 г. по гр.д.№
5010/2017 год. на САС/ ищецът бил осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.12.2014 год. С
платежно нареждане от 18.06.2018 год. ищецът изплатил на И.А. по образуваното дело №
20187870400118 по описа на ЧСИ Михаил Делибозов, с рег. № 787 при КЧСИ, с район на
действие СГС, сумата от 45 230.99 лева общо с разноските.
Сочи се още, че в развилите се производства пред СГС и САС се установило, че
процесното ПТП е причинено от необозначена дупка на пътното платно на автомагистрала
„Хемус“ – А, разположена между дясна лента за движение и аварийната лента при км 387 в
посока Шумен – Варна. Твърди се, че отклонението на автомобила след удара в дупката се
дължи на обективни закони на физиката, а не на действия на водача на лекия автомобил с
органите за управление. Ищецът счита, че автомобилът не би могъл да премине без да
попаднат десните гуми в дупката, тъй като видно от протокола за оглед, дупката е с
дължина 4.50 метра, разположена напреко на пътя. Доколкото участъкът от пътя, където е
настъпило ПТП се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“ ищецът претендира
възстановяване от нейна страна на изплатеното на пострадалия И.А. обезщетение.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, в срока по чл.367 ГПК, депозира
писмен отговор, чрез пълномощника си юриск. Л.Ч.-Т., с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, като твърди, че основната
причина за настъпването му е поведението на водача на застрахованото МПС, който не е
2
спазил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена скорост в
участък, за който е имало поставени ограничителни знаци. В тази връзка сочи, че са били
поставени пътни знаци А15, В26 (90 км/ч.), Т1 (500 м), Т14, дублирани в средна
разделителна ивица в двете посоки, поставени на разстояние 500 м преди съоръжението,
както и пътни знаци А15, В26 (70 км/ч.), Т14, дублирани в средна разделителна ивица, в
двете посоки, поставени на разстояние 250 м от съоръжението. Сочи се, че пътните знаци
били поставени на участъка през 2009 год., а максимално допустимата скорост при мокра
пътна настилка на конкретния пътен участък е била 70 км/ч. Ответникът счита, че е
изпълнил всичките си задължения по поддръжката на пътния участък, а вината за ПТП е
изцяло на водача. На следващо място прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице като сочи, че същото се е возило без предпазен колан на задната седалка,
при използването на който е нямало да попадне в багажното отделение и да понесе
съответните травматични увреждания.
На следващо място, ответникът твърди, че към датата на ПТП – 06.12.2014 год. по
отношение на поддържането на пътния участък АПИ е имала сключен договор № Д-
22/30.05.2011 год, за осъществяване на тези дейности с ДЗЗД „Североизток груп“ със срок
на действие 48 месеца. В изпълнение на посочения договор на процесния участък през 2014
год., м. юни и м. септември е било извършено изкърпване с гореща асфалтова смес, за което
са издадени и съответни сертификати № 58/22.07.2014 год. и № 63/30.10.2014 год. Като се
позовава на извадка от дневника за зимно поддържане за датата на ПТП – 06.12.2014 год.
ответникът сочи, че времето е било облачно, с мокри пътища, добра видимост и температура
на въздуха +6; +8 гр., съотв. указателните знаци за тези метереологични условия е следвало
да се спазват. По силата на сключения договор за поддръжка ДЗЗД „Североизток груп“ се е
задължило да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия
за движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности в добро
експлоатационно състояние. В тази връзка счита, че при евентуално уважаване на
предявения срещу него иск би имал регресна претенция срещу ДЗЗД „Североизток груп“, с
което обосновава и правния си интерес от привличането му като трето лице-помагач по
делото на негова страна.
Моли за отхвърляне на исковата претенция в цялост, а в условията на евентуалност за
нейното намаляване, поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа изцяло изложеното в първоначалната, както и направените доказателствени
искания и оспорва направените от ответника възражения. По отношение на твърденията за
въведени ограничения на скоростта в процесния участък сочи, че няма данни да е имало
такива пътни знаци, а дори и да е имало, те са били поставени за ограничаване на скоростта,
поради определени метереологични условия, а не заради неравности или извършване на
ремонтни дейности на пътя. Счита, че наличието на необезопасени дупки на пътното платно
на автомагистралата и извършване на ремонтни дейности, които не са сигнализирани по
никакъв начин от АПИ, представляват предпоставка за ПТП. Сочи, че изрязванията на
3
асфалта са били с остър ръб, за което свидетелстват и уврежданията по двете леви гуми на
процесното МПС, които са се разхерметизирали, а джантите са били изкривени. Твърди, че и
при скорост от 70 км/ч. ПТП е щяло да настъпи. По отношение на възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия ищецът сочи, че дори и при поставен
обезопасителен колан уврежданията са били непредотвратими, тъй като съгласно данните от
досъдебното производство задната седалка, на която е седял пострадалият се е счупила.
Ищецът допълва исковата си молба като описва конкретно претърпените от
пострадалия И.А. неимуществени вреди, тъй като развилото се производство за дължимото
му обезщетение е без участието на ответника като трето лице – помагач. В резултат на
завъртането на автомобила и удара в манителата пострадалият изпада в багажното
отделение, като са му причинени следните травматични увреждания: контузия на мозъка с
кратковременна загуба на съзнание, тежък психоорганичен синдром, стрес и периодични
епизоди на тревожност. Преживеният силен стрес по време на ПТП е причина за
последвалото паническо разстройство с епизодична пароксизмална тревожност – безсъние,
силни пристъпи на сърцебиене и задушаване. Пострадалият станал много неспокоен и в
моменти на силно притеснение започвал да заеква. Освен това, приятелката му, която също е
пострадала от инцидента е изпаднала в кома и впоследствие починала през 2017 год.
Затруднил се и процесът на завършването му като студент в Медицинския университет в гр.
Варна. Всичко това му е създало редица пречки в психичен план, като се сочи пряка
причинна връзка с получените от ПТП увреждания.
В срока по чл.373 ГПК, с допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа
всички наведени с отговора възражения и доказателствени искания. За описаните в отговора
пътни знаци сочи, че същите не са били поставени във връзка с неравности на платното за
движение, а с оглед метереологичните условия, при които следва да се спазват
ограниченията в скоростта от 70 км/ч. Твърди, че неравността на платното за движение не е
в резултат на извършвани строително-ремонтни дейности, изрязване на пътната настилка,
както и че такива дейности в периода на процесното ПТП не са били възлагани по договора
за обществена поръчка.
В съдено заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли същият да бъдат уважен.
В о.с.з., ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на предявените искове, в условията на евентуалност, при уважаването им, за
намаляване на претендираната сума поради съпричиняване.
Третото лице – помагач на страната на ответника, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на претенцията.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 922/27.07.2021 год. по чл. 374 ГПК.
4
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не се спори между страните относно настъпилото на 06.12.2014 год. на
автомагистрала Хемус, посока Варна-Шумен при км 387, ПТП, при което водачът на л.а.
„Рено Меган Сценик“ с рег.№ ********, преминавайки през необозначена дупка на пътното
платно, намираща се върху дясната и аварийната лента, причинява вреди на седналия на
задната седалка пътник ИВ. ИВ. АПР..
Прието за безспорно е и наличието на валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014 год. –
18.05.2015 год. между собственика на участвалото в ПТП МПС и ищцовото дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ********,
както и изплащане от страна на застрахователното дружество на сумата от 30 000 лева за
претърпени вследствие на посоченото ПТП неимуществени вреди на пострадалия ИВ. ИВ.
АПР. по силата на влязло в сила решение № 5188/13.07.2017 год., постановено по гр.д.№
14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав, /потвърдено с решение № 928/17.04.2018 год.,
постановено по в.гр.д.№ 5010/2017 год. по описа на САС, 2-ри с-в/.
От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява,
че поддържането на процесния пътен участък, в който е настъпило ПТП, е било възложено
от АПИ на ДЗЗД „Североизток груп“ въз основа на сключен договор № Д-22/30.05.2011
год. С последният, третото лице - помагач ДЗЗД „Североизток груп“ се е задължил да
предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение,
както и опазване на пътищата и пътните принадлежности в добро експлоатационно
състояние.
Във връзка с предприетото с отговора на исковата молба оспорване на механизма на
ПТП и релевираното възражение за съпричиняване по делото е допуснато провеждане на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието заключение се
кредитира от съда изцяло. В същото, вещото лице автоексперт сочи, че причина за
настъпилото ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност – дупка на пътното
платно, със значителна дълбочина и отвесен ръб от страната на напускане на неравността, в
дясната част на пътната лента, в резултат от което водачът губи управление над вече
неизправния автомобил, която неизправност настъпва спрямо ляво предно и задно колела,
преминали през неравността. Излага, че след загубата управление над автомобила, същият
двукратно се удря в дясна пътна мантинела с междинно завъртане на над 180 градуса при
оста си, като преди настъпване на инцидента водачът е предприел маневра за избягване на
неравността, отклонявайки се в дясната част на заеманата пътна лента, но независимо от
това автомобилът попада с леви кола в неравността. В съдебно заседание пояснява, че това
променя диаметъра на колелата с над 12 см., което прави невъзможно предотвратяване
завъртането на автомобила. Излага, че въпреки горното предприетата от водача маневра е
5
правилна, като обкрачването на дупката с четирите губи е възможно само при скорост под
50 или 60 км/ч., за да може водачът да прецизира положението на автомобила спрямо
ширината на дупката.
Вещото лице сочи също така, че в процесният период за процесния пътен участък е
имало ограничение на скоростта до 140 км/ч, а предходно е било въведено ограничение за
движение на МПС със скорост до 70 км/ч. при вложени зимни условия и снеговалеж. В
дадените в проведеното на 25.01.2022 год. о.с.з. пояснява, че посоченото ограничение от 70
км/ч не е описано като наличен знак в огледния протокол, а присъства в приложените
протоколи за конкретна пътна сигнализация, която трябва да се изпълни около пътното
платно, като по делото са налице данни и само за влажен асфалт, а не особено силен дъжд
или друга причина, водеща до по-ниско сцепление на пътното платно и приложение на
посочената по-ниска скорост.
Вещото лице автоексперт излага, че спрямо данните по делото не е възможно
определяне на точната скороста, с която се е движил автомобила, като данни за това черпи
от огледния протокол и снимковия материал в досъдебното производство. От тях се
установява, че скоростта в момента на удара в неравността е била 124 км/ч, а към момента
на удара в мантинелата – 82 км/ч. – в рамките на ограничението от 140 км/ч. Посочва, че
дори и с движение 70 км/ч, с оглед хоризонталната опасност на нивото на пътното платно,
адекватна реакция за маневра и избягване на неравността е технически възможно за тесен
кръг технически лица.
От своя страна, вещото лице медик в съставя на комплексната експертиза излага, че в
резултат на ПТП-то пострадалият А. е получил Контузия на главата и Мозъчно сътресение,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което травматично
увреждане би могло да се получи и при правилно поставен обезопасителен колан. Това
обстоятелство, вещите лица обясняват с механизма на ПТП, при който облегалната част на
седалката се деформира, която деформация е под натиска на тялото спрямо нея и не е в
зависимост дали лицето е с поставен предпазен колан или не.
От проведената СПЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че вследствие на претърпяното на 06.12.2014 год. ПТП,
пострадалият А. е получил Комоцио церебри със загуба на съзнание, в резултат на което е
развил ретроградна, конградна и частична антероградна амнезия с характерните за това
симптоми – гадене, главоболие, безсъние, разсеяност и лесна уморяемост. След
отзвучаването им, в рамките на месец, състоянието му се е подобрило, като към настоящия
момент не се установяват симптоми на психоорганичен синдром, прояви на промяна на
личността или нарушено функциониране на лицето.
Разпитани по делото са свидетелите Д. П. СТ. и ИВ. ИВ. АПР., чиито показания
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Свидетелят Д.С., който е управляван процесния
автомобил, излага, че се е движил в средната лента за движение, броейки и аварийната
такава, като в процесния участък не е имало обозначения за неравности на пътя или
6
ограничение на скоростта. Сочи, че пътната настилка е била мокра и влажна, като в
далечината се е виждала мъгла, но не е валяло дъжд. Свидетелства, че преди инцидента е
управлявал автомобила с около 100 км/ч, а дупката на платното възприел малко преди да се
удари. Излага, че пострадалият А. е седял на задната седалка. Разпитан като свидетел е и
самия пострадал А., който няма конкретни спомени за самия инцидент и поведението на
водача непосредствено преди него, но потвърждава, че пътят е бил леко влажен, без да е
било дъждовно или абсолютно мъглива. Излага, че дупката на платното е била голяма със
свързващ елемент, метален на пътното платно.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.213, ал.1 КЗ /отм./, приложим по
арг. от § 22 и § 26 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86
ЗЗД.
Основателността му предполага установяване, при условията на главно и пълно
доказване, на наличието на имуществено застраховане, причинено от трето лице
застрахователно събитие, което отговаря по правилата на деликтната или договорна
отговорност, изплащане на дължимото застрахователно обезщетение на застрахования от
застрахователят и третото по делото лице да не принадлежи към домакинството на
застрахования и да е негов роднина, освен ако е действало умишлено /арг. от ал. 2 от чл. 213
КЗ /отм.//.
Анализът на събраните по делото доказателства обуславят положителния извод на
съда за наличието на имуществено застраховане на лекия автомобил л.а. „Рено Меган
Сценик“ с рег.№ ********, а и това не се спори от страните. Не се спори и че на твърдяната
дата 06.12.2014 год. е настъпило застрахователното събитие, а именно реализиране на ПТП с
пострадало лице И.А., на когото застрахователят е изплатил сумата от 30 000 лева за
претърпени вследствие на посоченото ПТП неимуществени вреди на пострадалия ИВ. ИВ.
АПР. по силата на влязло в сила решение № 5188/13.07.2017 год., постановено по гр.д.№
14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав, /потвърдено с решение № 928/17.04.2018 год.,
постановено по в.гр.д.№ 5010/2017 год. по описа на САС, 2-ри с-в/.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до механизма на настъпване на ПТП и
в частност, това да е станало вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. За изясняване на този въпрос е проведена
обсъдената по-горе КСАМЕ, заключението по която не е оспорено от страните. А от същото
категорично се установява, че единствената причина за настъпването на ПТП е наличието на
несигнализирана дупка на пътното платно на посочения по-горе участък. С оглед
изложеното, съдът намира, че вследствие на попадане в дупка на пътното платно на
застрахования автомобил са причинени и телесните увреждания на И.А..
Възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от
7
водача на автомобила поради превишаване на разрешената скорост за движение в процесния
участък, от една страна и от друга, от самия пострадал поради неползване на обезопасителен
колан, настоящият състав намира за неоснователни.
Противно на поддържаното от ответника, в хода на настоящото производство не се
установи водачът на автомобила да е карал със скорост по-висока от позволената.
Обратното, изрично посочено от вещото лице е, че ограничението на скоростта в процесния
участък е било до 140 км/ч. Ограничението от 70 км/ч не е описано като наличен знак в
огледния протокол, а присъства в приложените протоколи за конкретна пътна сигнализация,
която трябва да се изпълни около пътното платно. Обективни данни за съществуването на
тази пътна сигнализация към датата на ПТП не са налични, поради което и това твърдение е
недоказано. Нещо повече, че по делото са налице данни и само за влажен асфалт, а не
особено силен дъжд или друга причина, водеща до по-ниско сцепление на пътното платно,
респективно приложение на ограничението от 70 км/.
Не се установи по категоричен начин и обстоятелството, че пострадалият е бил без
предпазен колан. А намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I
т. о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на
ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./.
Тук съдът съобразява и че не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. А според заключението
на вещото лице – медик полученото от пострадалото лице травматично увреждане, с оглед
установения механизъм на ПТП, би могло да се получи и при правилно поставен
обезопасителен колан.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е
застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования
въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай
вредите да са причинени вследствие на попадане на дупка на пътното платно. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗП републиканските пътища, на какъвто участък е настъпило
процесното ПТП, се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", респективно нейно е
задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на улично
движение – чл. 29 и 30 от Закона за пътищата. Наред с последното, в чл. 167, ал. 1 от Закона
за движението на лицата, които стопанисват пътя е вменено и задължение за незабавно
сигнализиране за препятствията по пътя и отстраняването им във възможно най-кратък срок.
За изпълнение на горното задължение, съгласно ал. 3 на цитираната норма, службите за
контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън
8
населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните
съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. И при налична дупка на посочения
пътен участък, която е създавала опасност, се обосновава и извода на съда, че ответникът не
е изпълнил вменените му със закона задължения, респективно следва да бъде ангажирана
отговорността му.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване факта на
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, чийто размер е съответен на
претърпените вреди, не е ангажирала доказателства в този смисъл.
При това положение и предявената претенция се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса и такса за съдебно удостоверение в размер на 1205 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Ответната страна е релевирала
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед
проведените съдебни заседания, събраните доказателства /експертизи, разпит на свидетели/
и при съобразяване на обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение
надвишава минималния предвиден в Наредбата размер с 370 лева, се преценява за
неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 30 000 лева, представляваща
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
увреденото лице ИВ. ИВ. АПР., ЕГН **********, за претърпени от него болки и страдания
от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на
автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с участието на л.а. марка
„Рено Меган Сценик“ с рег.№ ********, управляван от Д. П. СТ., чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото
дружество с застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014
год. – 18.05.2015 год., което обезщетение е присъдено с влязло в сила решение №
5188/13.07.2017 год., постановено по гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, платими по банкова сметка на ищеца в Банка ДСК, IBAN:
9
BG55STSA93000016188303, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 3 005 лева, представляваща
дължимите съдебно-деловодни разноски, на основание чл. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ал. Дякович“, № 31.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10