Решение по дело №4415/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 210
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330204415
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204415 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е Трейд Системс“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Д. П. Т., чрез
адв. М.П. против Наказателно постановление № ЮФС-1 от 15.06.2021 г.,
издадено от М. П. Й. – *** на *** (***), с което на основание чл. 52 от Закона
за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП във вр. с чл. 14 ал. 2 и ал. 3 от Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (Обн. ДВ.
бр. 99 от 17.12.2010 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при издаването му
да са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в
непосочване на датата на акта за установяване на административно
нарушение, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, липса
на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено,
в непосочване на законовите разпоредби, които са приети за нарушени, както
и неописване на приетите за смекчаващи и за отегчаващи отговорността
обстоятелства. Поддържа още да не са спазени давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН. Оспорва извода за извършено административно нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност
претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, а ако този довод не бъде споделен – моли размерът на
1
имуществената санкция да бъде намален. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се
представлява от адв. М.П., която поддържа жалбата. Пледира извършеното
деяние да представлява маловажен случай.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното
заседание, в което е даден ход на пренията. С писмено становище с вх.
№42208/27.07.2021 г., приложено от лист 27 до лист 32 от делото, предлага на
съда да приеме жалбата за допустима, но по същество за неоснователна.
Взема становище възраженията по жалбата да са общи, бланкетни и
немотивирани. Поддържа фактическата обстановка и правните изводи,
възприети в наказателното постановление. Твърди извършването на
нарушението да е доказано с допустими доказателствени средства. Сочи, че
нарушението е формално и за довършването му не се изисква настъпването
на определени вредни последици. Намира, че дружеството жалбоподател е
годен субект на нарушението. Счита, че имуществената санкция правилно и
справедливо е определена в минимален размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Е Трейд Системс“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 22.06.2021 г., а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 29.06.2021 г.,
поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр.
109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Освен това съдът
намира, че въведената забрана за обжалване на НП по чл. 59а, ал. 1 от ЗТИП
нарушава правото на защита на наказаните лица и противоречи на норми от
по- висок ранг – чл. 56 от Конституцията на Република България вр. с чл. 117,
чл. 119 и чл. 120 от КРБ и чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Наказателното
постановление има характер на правораздавателен акт и като такъв винаги
подлежи на съдебен контрол съгласно Решение № 1 от 01.03.2012 г. по
конституционно дело № 10 от 2011 г. на Конституционен съд на Република
България. В този изричен смисъл за неприложимост на забраната за
обжалване е и съдебната практика - така Решение № 73 от 09.02.2015 г. по
к.а.н.д. № 1215/2015 г. на Административен съд София – област; Решение №
2015 от 18.03.2015 г. по к.а.н.д. № 86/2015 г. на Административен съд София
– област; Решение № 477 от 25.10.2013 г. по а.н.д. № 439/2013 г. на Районен
съд – Смолян. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на
различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
2

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.10.2020 г. свид. Ю.Ф.С. – ***, извършил извънредна проверка по
заповед на Главния директор с Z-8149/14.10.2020 г. – по постъпила жалба с
вх. № 34-00-157/07.10.2020 г. на продукт детска играчка - „интерактивен дрон
със сензорно управление“, в търговски обект, представляващ магазин,
находящ се на адрес: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 138Б, стопанисван
от „Севън Груп 2019“ ЕООД, ЕИК: *********. При проверката бил проверен
следният продукт – детска играчка „интерактивен дрон със сензорно
управление“, изработен от червена пластмаса, в червен цвят с четири
задвижващи перки в черен цвят и задвижващо електрическо моторче с
батерии. Произход: Китай, производител: Установен от предоставената
Декларация за съответствие – Skyrocket HK Limited, марка: UFO, модел: МY-
А518-1. Продуктът се предлагал за продажба в картонена опаковка,
наличността му била от 3 броя, а обявената цена била 34.99 лева за 1 брой.
Продуктът се предлагал:
- с нанесена от производителя маркировка за оценено и удостоверено
съответствие СЕ върху опаковката му;
- с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а,
ал. 1 от ЗТИП;
- придружавал се от указание за употреба от производител и в превод на
български език;
- с ЕС Декларация за съответствие на български език. В ЕС декларацията
за съответствие било посочено наименование и адрес на производителя и
били описани нормативните актове и стандарти;
- на опаковката на продукта бил залепен стикер, върху който бил посочен
състав и пиктограма за възрастово ограничение.
Констатациите при извършената проверка свид. С. отразил във формуляр
„Данни за проверен продукт“ с № 015890, неразделна част от Констативен
протокол за извършена проверка № 008116 от 19.10.2020 г.
На основание на предоставена фактура с № **********/30.09.2020 г.,
заведена с вх. № 81-00-1462/19.10.2020 г. издадена от „Е Трейд Системс“
ЕООД с писмо с изх. № 81-00-1462-(1)/20.10.2020 г. на основание чл.30ж,
ал.1, т.4 от ЗТИП от жалбоподателя било изискано да предостави относими
към проверявания продукт заверени копия от оригинални счетоводни,
търговски или други книги и документи (фактури, митнически декларации и
други).
С писмо с вх. № 81-00-1462-(2)/02.11.2020 г. жалбоподателят „Е Трейд
Системс“ ЕООД предоставил на контролните органи:
- Митническа декларация № 20ВG001007019300R0 от 22.05.20;
- Протокол за осчетоводяване от 26.05.2020 г.;
Жалбоподателят „Е Трейд Системс“ ЕООД бил вносител за
проверявания продукт.
С писмо с изх. № 81-00-1462-(3)/04.11.2020 г. на ДАМТН на основание
3
чл. 30ж, ал. 1, т. 2 от ЗТИП във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗТИП от управителя
на „Е Трейд Системс“ ЕООД било изискано да предостави следните
документи, относими към проверявания продукт:
1. ЕО Декларация за съответствие, издадена от производител по
приложимите директиви, стандарти и регламенти;
2. оригинална Инструкция за употреба, съставена от производител, и
пълния й превод на български език;
3. Техническа документация съгласно изискванията на чл. 12 от
НСИОСИ, която съдържа елементите, посочени в приложение № 3 или
приложение № 4, включително и протоколите от изпитване;
4. Техническа документация съгласно изискванията на чл. 15 от
НСИОСР, която съдържа елементи, посочени в приложение № 2,
включително и протоколите от изпитване.
В отговор жалбоподателят предоставил по електронна поща в РО„НП“
ЮЦБ следните документи, заведени с вх. № 81-00-1462-(4)/14.12.2020 г. на
ДАМТН:
- документ, озаглавен СЕ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ – на
български език, издаден от Skyrocket HK, Limited Room 12, Hong Kong;
- Инструкция за употреба на български език от FORCE1RC.СОМ.
След като прегледал и се запознал с представените документи свид. С.
приел, че документът, озаглавен СЕ ДЕКЛАРАЦИИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ,
бил съставен на български език, като производител бил посочен Skyrocket HK,
Limited Room 12, Hong Kong, а декларираните в него директиви и стандарти
по начина, по който били записани, не съществували, тъй като били изписани
неправилно. Приел още, че от документа не ставало ясно дали бил издаден от
производител или бил превод на български език, но за този документ счел, че
не представлявал нито оригинал и превод на декларацията за съответствие,
нито оригинал на български език, подписан от производителя. По тези
съображения свид. С. приел, че декларация за съответствие, издадена от
производител, съгласно изискванията, определени в Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на играчките и Наредба за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на
радиосъоръженията, не била предоставена. Предоставената инструкция за
употреба не била оригинална инструкция за употреба, съставена от
производител. Тя била на български език и с посочен производител FORCE1,
който е различен от производителя на проверявания продукт Skyrocket HK.
Изисканите документи по т. 3 и т. 4 от писмото с изх. № 81-00-1462-
(3)/04.11.2020 г. на ДАМТН не били предоставени от жалбоподателя „Е
Трейд Системс“ ЕООД.
С писмо с изх. № 81-00-1462-(5)/05.01.2021 г. на ДАМТН на основание
чл. 30ж, ал. 1, т. 2 от ЗТИП във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗТИП от
жалбоподателя било изискано да предостави в срок от 15 дни, считано от
датата на получаването на писмото, следните документи за проверявания
продукт:
4
- Техническа документация съгласно изискванията на чл. 12 от
НСИОСИ, която съдържа елементите, посочени в приложение № 3 или
приложение № 4, включително и протоколите от изпитване;
- Техническа документация съгласно изискванията на чл. 15 от НСИОСР,
която съдържа елементите, посочени в приложение № 2, включително и
протоколите от изпитване.
Петнадесетдневният срок, определен с писмо изх. № 81-00-1462-
(5)/05.01.2021 г. на ДАМТН, за предоставяне на горепосочените документи
изтичал на 29.01.2021 г.
На 23.02.2021 г. след преглед на преписката свид. С. установил, че до
29.01.2021 г. – датата, на която изтичал срокът, определен с писмо изх. № 81-
00-1462-(5)/05.01.2021 г. на ДАМТН, жалбоподателят „Е Трейд Системс“
ЕООД в качеството си на вносител не предоставил в ДАМТН, ГДНП, РОНП
Южна централна България, *** изисканите му документи:
1. Техническа документация съгласно изискванията на чл. 12 от
НСИОСИ, която съдържа елементите, посочени в приложение № 3 или
приложение № 4, включително и протоколите от изпитване и
2. Техническа документация съгласно изискванията на чл. 15 от
НСИОСР, която съдържа елементите, посочени в приложение № 2,
включително и протоколите от изпитване.
С писмо с изх. № 81-02-155/24.02.2021 г. на ДАМТН дружеството
жалбоподател било поканено за съставянето и предявяване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) на 15.03.2021 г.
Писмото било получено на 12.03.2021 г.
На обявената дата за съставяне и подписване на АУАН не се явило
надлежно упълномощено лице и свид. С. съставил акта в отсъствие на
представител на жалбоподателя и в присъствието на двама свидетели.
С писмо с изх. № 06-00-37/23.03.2021 г. на ДАМТН съставеният АУАН
бил изпратен до кмета на район Централен, Община Пловдив за оказване на
съдействие за предявяване и подписване на акта от нарушителя.
С писмо с вх. № 06-00-37-/1/29.04.2021 г. на ДАМТН АУАН бил върнат
от район Централен, Община Пловдив в Регионален отдел „Надзор на пазара“
Южна Централна България, като след получено съобщение, жалбоподателят
не се явил и актът бил подписан на 23.04.2021 г. от *** М.С. в отдел ***.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Ю.Ф.С.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, водената кореспонденция с
5
жалбоподателя, изисканите му документи, както и съдържанието на
постъпилите от него отговори. Установяват се и обстоятелствата, от които е
прието жалбоподателят да е вносител на продукта – детска играчка
„интерактивен дрон със сензорно управление“. Свидетелят потвърждава
авторството на съставения АУАН. Съдът намира, че показанията на свид. С.
са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, ценят се като
добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Показанията
на свид. С. се ползват с доверие от настоящия състав и тъй като те се явяват
проверени по делото при съпоставката и съвместния им анализ със събраните
писмени доказателства.
Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на приетите по
делото и непротиворечиви писмени доказателства: писмо с изх. № 81-02-
155/24.02.2021 г. по описа на ДАМТН до „Е Трейд Системс“ ЕООД; писмо с
изх. № 06-00-37/23.03.2021 г. по описа на ДАМТН до кмет на Район
„Централен“ при Община Пловдив (лист 15-16 от делото); писмо с изх. №
2400-6246/27.04.2021 г. по описа на Район „Централен“ при Община Пловдив
(лист 18 от делото); писмо с изх. № 2400-6246/06.04.2021 г. по описа на Район
„Централен“ при Община Пловдив (лист 19 от делото); длъжностна
характеристика на длъжност младши експерт „Домакинство и транспорт“ в
Район „Централен“ при Община Пловдив (лист 21-22 от делото); жалба с вх.
№ 34-00-157/07.10.2020 г. (лист 46-53 от делото); Доклад с № Z-
8149/14.10.2020 г. (лист 55 от делото); Доклад с № Z-8337/20.10.2020 г. (лист
56-57 от делото); допълнителни указания за продължаване на проверката към
доклад № Z-8337/20.10.2020 г. (лист 58 от делото); фактура № ********** от
30.09.2020 г. с доставчик „Е Трейд Системс“ ЕООД; писмо с вх. №
65095/02.11.2021 г. от „М и БМ Експрес“ ООД (лист 62 от делото); писмо с
изх. № 81-00-1462-(1)/20.10.2020 г. по описа на ДАМТН до „Е Трейд
Системс“ ЕООД; отговор от „Е трейд Системс“ ЕООД с вх. № 81-00-1462-
(2)/02.11.2020 г. по описа на ДАМТН; писмо с изх. № 81-00-1462-
(3)/04.11.2020 г. по описа на ДАМТН до „Е Трейд Системс“ ЕООД; отговор
от „Е Трейд Системс“ ЕООД с вх. № 81-00-1462-(4)/14.12.2020 г. по описа на
ДАМТН; писмо с изх. № 81-00-1462-5/05.01.2021 г. по описа на ДАМТН до
„Е Трейд Системс“ ЕООД; Констативен протокол за извършена проверка №
008116 от 19.10.2020 г.; Данни за проверен продукт № 015890/19.10.2020 г. В
посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, приета от съда, поради което и не се налага по-
детайлното им обсъждане.
От Заповед № А-440/12.06.2017 г. на председателя на ДАМТН и Заповед
№ А-100/24.02.2021 г. на председателя на ДАМТН се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
6
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Е Трейд
Системс“ ЕООД е ангажирана за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2 от
ЗТИП. Съгласно посочената разпоредба, когато производителят не е
установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен
представител, вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на
българския пазар, са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара
да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят
техническото досие в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на
искането. Съдът приема на първо място, че дружеството жалбоподател е
годен субект на административното нарушение, тъй като за процесния
продукт – детска играчка „интерактивен дрон със сензорно управление“, то се
явява вносител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5а от допълнителните разпоредби
на ЗТИП, а именно юридическо лице, което е установено в Европейския съюз
и което внася продукти от трети държави на пазара на Европейския съюз.
Налице е и предпоставката, при която задължението по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП
се прехвърля върху вносителя, тъй като производителят на интересуващия
делото продукт не е установен на територията на ЕС (установен е в Хонконг),
като същевременно не се установява по делото, а и не се твърди той да има
упълномощен представител. На следващо място доказа се, че от обективна
страна има редовно отправено до жалбоподателя искане от органите за надзор
на пазара за представяне на техническото досие на продукта. Всъщност
отправени са две искания: първо с писмо с изх. № 81-00-1462(3)/04.11.2020 г.
и второ с писмо с изх. № 81-00-1462(5)/05.01.2021 г., като санкцията е
наложена за бездействието след второто отправено поискване. Обоснован е
изводът на административнонаказващия орган, че процесният продукт детска
играчка, представляваща „интерактивен дрон със сензорно управление“,
попада в приложното поле на Наредба за съществените изисквания и
оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ) и на Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръженията
(НСИОСР). За този си извод съдът приема, че проверяваният продукт с
установените му характеристики не попада сред продуктите по Приложение
№ 1 към чл. 2, ал. 2 от НСИОСИ, които не представляват играчки, нито сред
играчките, изчерпателно изброени в чл. 3, т. 1 - т. 5 от НСИОСИ, за които
правилата на тази наредба не се прилагат. Не е налице и някоя от хипотезите
по чл. 3, ал. 1 от НСИОСР, при която не намира приложение последната
наредба. Същевременно както с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от НСИОСИ,
така и с тази на чл. 38, ал. 2 от НСИОСР е регламентирано задължение за
вносителя при мотивирано искане да представя на органите за надзор на
пазара техническата документация. Изискванията към съдържанието на
техническото досие, което вносителят трябва да осигури при поискване
съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, се определят с приложимите в случая наредби
– НСИОСИ и НСИОСР, по аргумент от чл. 21, ал. 2 от ЗТИП. Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят, е на просто извършване и от
обективна страна ще е довършено с осъществяването на изпълнителното му
7
деяние. Последното от своя страна се осъществява чрез бездействие от страна
на задълженото лице – в случая вносител, да предостави в предвидения 15-
дневен срок техническото досие. Нарушението е довършено едва след
изтичането на срока, тъй като дотогава във всеки един момент
жалбоподателят може правомерно да предостави изисканите му документи,
както и да се ползва от цялата продължителност на законово установения
срок за изпълнение. Наказващият орган не разполага с правомощие да лишава
задълженото лице от каквато и да е част от този срок и преди неговото
изтичане нарушение все още не е извършено.
В тази връзка съдът приема, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление неправилно е определена датата на извършване
на нарушението, като жалбоподателят е санкциониран за това да е
осъществил вмененото му нарушение в момент, когато предоставеният му по
чл. 26, ал. 2 от ЗТИП срок за изпълнение все още не е бил изтекъл. В
конкретния случай деянието, за което се води производството, е осъществено
чрез бездействие, като нарушението е довършено с безрезултатното изтичане
на срока за изпълнение, т.е. когато задълженото лице не изпълни вмененото
му задължение за определено активно поведение. Срокът за изпълнение на
задължението на вносителя при поискване да осигури на органите за надзор
на пазара техническото досие на даден продукт е с нормативно определена в
чл. 26, ал. 2 от ЗТИП продължителност и е в размер на 15 дни от датата на
получаване на искането. Самото искане е обективирано в писмо с изх. № 81-
00-1462(5)/05.01.2021 г., като за неговото получаване от жалбоподателя е
приложено известие за доставяне № 7100014907364. В същото графата „дата
на получаване на пощенската пратка“, която следва да се попълни от
получателя съгласно указанията на образеца, е останала празна. Липсва и
другаде вписана дата на получаване. Датата на получаване от жалбоподателя
на искането на контролните органи е значимо за делото обстоятелство, тъй
като от него се определя началният момент на 15-дневния срок по чл. 26, ал. 2
от ЗТИП. За установяване на това обстоятелство по делото беше изискана
справка от лицензирания пощенски оператор, като отговорът, представляващ
писмо с вх. № 65095/02.11.2021 г., е приложен на лист 62 от делото. От същия
се изяснява, че пощенският оператор не съхранява данни за доставката към
момента на получаване на запитването от съда и информацията е унищожена
поради изтичане на срока за нейното съхранение. Въпреки това както в
АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат твърдения, респ.
фактическите изводи на наказващия орган за това обстоятелство, неоспорени
от жалбоподателя. На лист 3 от наказателното постановление е посочено, че
до 29.01.2021 г., на която дата изтича срокът, определен с писмо с изх. №
81-00-1462(5)/05.01.2021 г. на ДАМТН, вносителят „Е Трейд Системс“ ЕООД
не е представил в ДАМТН, ГДНП, РОНП Южна Централна България, ***
поисканите му документи, представляващи техническа документация по
НСИОСИ и НСИОСР за процесния продукт – детска играчка „интерактивен
дрон със сензорно управление“. Следователно сам
8
административнонаказващият орган е приел 15-дневният срок за изпълнение
на задължението по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП да изтича на 29.01.2021 г. Макар,
предвид че писмото е изпратено на 05.01.2021 г., хипотетично да е възможно
срокът да е изтичал и на по-ранна дата от 29.01.2021 г., то навлизането в
подобни предположения е излишно по делото. На първо място не са събрани
никакви доказателства срокът да е изтекъл на по-ранна дата. На второ място
сам наказващият орган е решил да предостави на жалбоподателя срок до
29.01.2021 г. и единствено от преценката на АНО зависи дали ще
санкционира едно съставомерно бездействие още на 16-ия ден, т.е. първия ден
след срока или ще приеме за наказуемо това деяние, при което забавата е с
по-голяма продължителност. Със съставянето на акта за установяване на
нарушението и с възприемането на фактическите изводи по него при
издаването на НП е очертан предметът на доказване и фактическата рамка
на обвинението, срещу които факти жалбоподателят се защитава в процеса.
Следователно съгласно предявеното му обвинение 15-дневният срок за
изпълнение на задължението му по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП изтича на 29.01.2021
г. Да се приеме по-ранна дата като краен момент на срока по чл. 26, ал. 2 от
ЗТИП би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, обосноваващо неприложимия на настоящия етап от процеса
институт по изменение на обвинението. Датата на извършване на
нарушението е съществен и задължителен реквизит на съдържанието на
АУАН и на наказателното постановление. Съгласно трайната съдебна
практика нередовности на АУАН, изразени в погрешно определена дата на
извършване на нарушението, не могат да се отстраняват по реда на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, поради което на още по-силно основание това не може да бъде
сторено едва със съдебното решение, имащо характер на акт по същество,
постановен във въззивно производство. Приемането за пръв път едва с
въззивното решение на нови, различни факти относно съставомерните
признаци на нарушението недопустимо би ограничило правото на защита на
жалбоподателя.
По тези съображения съдът възприема фактическия извод на наказващия
орган, че датата, на която изтича 15-дневният срок за жалбоподателя,
определен с писмо с изх. № 81-00-1462(5)/05.01.2021 г., е 29.01.2021 г. Такова
фактическо твърдение, каза се, е предявено на жалбоподателя още при
предявяването му на обвинението с АУАН. Трайна и непротиворечива е
съдебната практика, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, но
при които има определен срок за изпълнение, деянието ще е извършено /а и
довършено предвид, че нарушението е формално/ на първия ден, следващ
изтичането на срока. С оглед установените по делото факти това означава, че
жалбоподателят е бил в нарушение едва на 30.01.2021 г. Тази дата се явява
неприсъствен ден, но това е ирелевантно, тъй като от значение е, че срокът е
изтекъл в присъствен ден. Единствено, ако срокът за изпълнение изтича в
почивен ден, тогава той следва да се счита за продължен до първия
присъствен ден, но процесната хипотеза не е такава.
9
Следователно датата на извършване на процесното нарушение е
30.01.2021 г. На първо място тази дата не присъства в описанието на
нарушението нито в акта за неговото установяване, нито в обжалваното
наказателно постановление, макар да се посочи, че това е задължителен и
съществен реквизит на съдържанието и на двата акта. По-същественият
порок, който в случая обуславя отмяната на наказателното постановление, е,
че при издаването му е приета различна дата на извършване на нарушението
/29.01.2021 г./, която обективно предхожда изтичането на срока за
предоставяне на изисканото от жалбоподателя техническо досие. Относно
определянето на датата на извършване на нарушението при деяния със сходна
правна конструкция – задължение за активно поведение в рамките на
нормативно определен срок и бездействие до края на този срок, има
формирана изобилна съдебна практика за това от кой момент нарушението се
счита за извършено. Относими тук са: Решение № 204 от 01.02.2018 г. по
к.а.н.д. № 3079/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 725 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 386/2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 514 от 25.02.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3937/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в които
последователно се приема, че доколкото нарушението е осъществено чрез
бездействие, то следва да се счита извършено от деня, следващ изтичането
на нормативно определения срок за предприемане на дължимото се действие.
Налага се извод, че при издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е допуснал вътрешно противоречие в
правните си изводи. От една страна на лист 3 от постановлението е приел, че
последният ден, на който изтича 15-дневният срок по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, е
29.01.2021 г., а още в първия абзац на лист 4 е посочил, че 29.01.2021 г. е и
дата на извършване на нарушението. По този начин наказващият орган е
приел, че нарушението е извършено преди да е изтекъл срокът за
представянето на изисканата техническа документация. Този порок при
определянето на датата на извършване на нарушението е съществен,
неотстраним и обуславя отмяна на наказателното постановление. Същите
правни изводи при аналогичен случай на неправилно приложение на закона
при определянето на датата на нарушението са формирани в Решение № 1462
от 01.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1373/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
В случая съдът може единствено да констатира факта, че до изтичането
на срока по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, възникнало с писмо с изх. № 81-00-1462(5)/05.01.2021 г.
Наказателното постановление не може да бъде потвърдено, като за пръв път
със съдебното решение се приеме различна фактическа обстановка относно
съставомерни обстоятелства каквато е датата на извършване на нарушението.
Жалбоподателят се е защитавал в хода на целия процес по обвинение, че
нарушението е извършено на 29.01.2021 г. Ако обаче техническата
документация е била представена на тази дата, то „Е Трейд Системс“ ЕООД е
10
щяло да спази срока по чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, изтичащ на същия ден. Този
пример ясно демонстрира, че няма как нарушението да е извършено преди да
е изтекъл срокът за изпълнение на задължението.
Датата на извършване на нарушението е обстоятелство, което наред с
времето, начина на извършването и неговия автор позволява
индивидуализацията на конкретното деяние, както и има значение за
формирането на сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят е санкциониран за
свое бездействие, но към момент, когато все още не е бил изтекъл законовият
срок за изпълнение и следователно санкцията е преждевременно наложена за
деяние, което от правна страна не осъществява състава на административно
нарушение. Извършването на нарушението на дата, по-късна от датата,
описана в НП като момент на неговото извършване, е нов и различен факт от
обективната действителност.
По гореизложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление неправилно е приложен
материалният закон, изразило се в погрешно определена дата на извършване
на нарушението и по-конкретно санкциониране на дееца към момент, когато
нарушение все още е липсвало. Този съществен и неотстраним порок налага
наказателното постановление да бъде отменено.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН / в приложимата й
редакция към ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се
дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 530 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 7 от делото, е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. С наказателното постановление на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция, поради което и съобразно
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определянето на размера на
възнаграждението приложимо е правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Същото гласи, че при интерес от 1 000 до 5 000 лева минималният размер на
възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. Следователно
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение не надвишава минималния
размер, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. (който в случая се
явява 580 лева). По тези съображения съдът не следва да намаля
възнаграждението под този най-нисък предел, а разгледаното възражение за
прекомерност е неоснователно. Искането на жалбоподателя за присъждането
11
на разноски следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 530 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮФС-1 от 15.06.2021 г.,
издадено от М. П. Й. – *** на ***, с което на „Е ТРЕЙД СИСТЕМС“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
*** Д. П. Т. на основание чл. 52 от Закона за техническите изисквания към
продуктите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 26, ал. 2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите във вр. с чл. 14 ал. 2 и ал. 3 от Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР да заплати на „Е ТРЕЙД СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
Д. П. Т. сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева, представляваща
разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12