РЕШЕНИЕ
№ 215
гр.Русе, 12.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 196 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.П.,
обжалва Решение № 260008/02.02.2021 г., постановено по АНД № 285/2020 г. по
описа на РС – Бяла, с което е изменено Наказателно постановление № 6995/08.10.2020
г., издадено от началника на Отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при АПИ – София. В жалбата се излагат доводи, че
решението на районния съд е правилно и напълно обосновано в частта, с която
съдът е приел за напълно доказано и безспорно установено административното
нарушение, за което е наложена санкция на наказаното лице. В тази част се иска
решението на РС – Бяла да бъде оставено в сила. Като оспорвана част на
решението на въззивния съд се сочи, частта, с която е намален размерът на
наложената административна – санкция – глоба от 3 000 на 1 000 лв. и
в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника по касационната
жалба. Излагат се подробни аргументи относно определения от
административно-наказващия орган размер на наложеното с наказателното
постановление наказание, както и доводи относно недоказаност на претендираните
и присъдени на жалбоподателя във въззивното производство разноски Във връзка с
това се иска от касационната инстанция да отмени решението на РС – Бяла в тази
част и да потвърди изцяло оспореното пред въззивния съд наказателно
постановление.
Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за представителството пред касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Ж.К.Ж.,
в депозирано по делото писмено възражение и в хода на делото по същество,
излага становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда, решението на РРС
да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Русе, представлявана
от прокурор Михайлов, поддържа становище за неоснователност на подадената
касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на касационната
инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното решение,
постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореният в
настоящото производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. Съдът е
обсъдил всички възражения на жалбоподателя като подробно е обосновал защо ги
намира за неоснователни. На последно място съдът е приел, че наказанието,
наложено на жалбоподателя не е индивидуализирано правилно, при спазване на
изискванията на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Според въззивния съд неправилно АНО е
отчел отегчаващите отговорността обстоятелства и наказанието следва да бъде
намалено до минималния предвиден в закона размер, в какъвто смисъл съдът е
изменил оспореното пред него наказателно постановление. С решението си
районният съд е присъдил разноски в полза на жалбоподателя във въззивното
производство, съобразно уважената част на жалбата (т.е. намалението на
наложеното наказание) и по компенсация.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият съд не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, както и на пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, постановено от
първоинстанционния съд – като правилно – да бъде оставено в сила. Съображенията
на съда за това са следните:
Според касационния съд подадената от
АПИ – София касационна жалба е непрецизно формулирана. По същество тя съдържа
две искания – искане за оставяне в сила на решението на районния съд, в частта,
с която е прието за безспорно установено процесното административно нарушение и
искане за отмяна на решението на районния съд в частта, с която се изменя
наложеното наказание и се присъждат разноски. Първото искане всъщност не
съставлява касационна жалба срещу решението на въззивния съд, на първо място,
поради това, че решението не съдържа произнасяне (диспозитив) с описаното от
касатора съдържание („наказателното постановление е законосъобразно и
правилно“).
Всъщност касаторът е коментирал
мотивите на въззвиния съд, които не подлежат на самостоятелно оспорване, а
освен това са и в полза на тезата на касатора, поради което за него не е налице
интерес от такова оспорване. При липса на жалба от страна на наказаното лице,
въпросът за установеността на административното нарушение не е предмет на
разглеждане пред касационния съд.
С оглед на това спорен пред
настоящата инстанция е единствено въпросът относно определянето на размера на
наложеното наказание и дали районният правилно е преценил смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и съобразно тях правилно е определил
размера на административното наказание.
Касационният съд напълно споделя
изложените от въззивната инстанция съображения по този въпрос, поради което на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за нужно да ги преповтаря.
От съдържанието на издаденото
наказателно постановление е видно, че при определяне на наложеното на
касационния ответник административно наказание административнонаказващият орган
е отчел „степента на надвишение на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, неизпълнението (подчертано)
на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта и продължаване на
движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква А от Закона за пътищата, което се отчита като утежняващо вината
обстоятелство“. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено за първи път, но видно от цитираните по-горе съображения на АНО, това
обстоятелство не е обсъждано при определяне на наложеното наказание.
В касационната жалба касаторът
развива много подробно съображения (аргументи), свързани с наличието на
посочените в наказателното постановление две отегчаващи отговорността
обстоятелства. Част от тези съображения имат характер на допълнителни мотиви
към издаденото вече наказателно постановление, като такова допълване на
мотивите на оспорвания акт едва в съдебна фаза е недопустимо.
На първо място е разгледана степента
на надвишаване на нормите за натовареност на Наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ.
Посочва се, че превишението е значително и това обуславяло висока степен на
обществена опасност на този вид нарушения. Високата степен на обществена
опасност на нарушението е обвързана от касатора и с важността на обществените
отношения, обезпечаващи рационалното и безопасно движение по пътищата, отворени
за обществено ползване.
Тук следва да се посочи, че
Административният съд намира за неоснователни аргументите на касатора, обосновани
с важността на засегнатите обществени отношения и високата степен на обществена
опасност на този вид нарушения. Законодателят е този, който е определил
степента на обществена опасност на административните нарушения от един вид,
спрямо други видове, определяйки различни санкции за всеки отделен вид
нарушение. В случая, предвиждайки в нормата на чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата санкция в диапазон от 1 000 до 5 000 лв. законодателят вече
е отчел, че нарушенията на чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата са дотолкова
значими (високо обществено опасни), че следва да се наказват със значителна по
размер санкция.
В случая както правилно е посочил
въззивния съд, след като АНО е приел, че размера на надвишеното натоварване на
ППС е обстоятелство, което характеризира конкретното административно нарушение
като немаловажно, но повторното използване на това обстоятелство като
отегчаващо е недопустимо.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на касатора досежно „неизпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 11“. Целта на посочената норма действително е максимално бързо да се
преустанови констатираното нарушение, което безспорно може да се отчете като
смекчаващо обстоятелство, но не може по аргумент от противното да се счита, че
неизпълнението му е отегчаващо такова. Още повече, че в конкретния случай не се
спори, че изпълнението на това условие е обективно невъзможно на мястото на
проверката. Районният съд правилно е посочил, че продължаването на движението
на ППС без необходимото разрешително съставлява ново нарушение, което подлежи
на самостоятелно санкциониране и не намира отражение при определяне на
санкцията по предходно констатирано нарушение.
В заключение настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано въззивният съд е изменил оспореното пред него
наказателно постановление като е намалил размера на наложеното административно
наказание от 3 000 на 1 000 лв.
По отношение на възражението на
касатора досежно присъдените във въззивното производство разноски, настоящият
съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е определил дължимите на
касационния ответник разноски, отчитайки сумата на претендираните разноски, за
които са налице доказателства и размера на уважената част от жалбата.
Неоснователно в тази връзка е възражението, изложено в касационната жалба, че
разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя във въззивното производство
поради непредставяне на списък с разноските. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото
в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
В НПК липсва изискване за представяне на списък на разноските. Но дори и по
реда н ГПК непредставянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК не е пречка
за присъждането им, а е пречка само за евентуално оспорване на присъдения
размер от поискалата ги страна.
В касационната жалба се твърди, че
размерът от 500 лв. за адвокатско възнаграждение е прекомерен. Това възражение
обаче е недопустимо пред касационната инстанция, а такова не е било направено
своевременно от касатор в хода на въззивното дело, поради което именно
районният съд е приел, че липсва основание за намаляване на претендираното от
жалбоподателя във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Противно на твърденията на касатора,
заплащането на уговореното от жалбоподателя и неговия пълномощник адвокатско
възнаграждение е надлежно доказано пред въззивния съд. Представеният пред
районния съд документ всъщност представлява инкорпорирано в един писмен
документ пълномощно и договор за правна помощ, като по отношение на уговореното
възнаграждение, изрично е вписано, че същото е заплатено на адвоката и това е
удостоверено с подписите на двете страни по договора за правна помощ. В случая
съгласно трайно установената съдебна практика договорът за правна помощ
изпълнява функцията на разписка за заплатената на пълномощника сума и доказва
извършеното плащане.
По изложените до тук съображения,
настоящият касационен състав на Административен съд - Русе намира, че
постановеното от Районен съд – Бяла решение не страда от пороци, които да
обосновават неговата неправилност. Атакуваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон, като не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260008/02.02.2021
г., постановено по АНД № 285/2020 г. по описа на РС – Бяла, с което е изменено
Наказателно постановление № 6995/08.10.2020 г., издадено от началника на Отдел
„Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ –
София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.