Определение по дело №56/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 46
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20201410200056
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   №……….

                                                     гр. Бяла Слатина  11.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І наказателен състав, в закрито заседание на 11 март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА 

 

се постави за разглеждане докладваното от съдия ЖИТАРСКА ЧНД № 56 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.237, ал.4 от НПК.

С писмо № 606/10.02.2020 год. на РП е изпратена жалба от М.З.Н. *** против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2020 год. на РП - Бяла Слатина по досъдебно производство № 606/2019 год. по описа на РП - Бяла Слатина,  № 462/2019 год. по описа на РУ на МВР - Бяла Слатина.

В жалбата не се излагат доводи на необоснованост и незаконосъобразност на процесното постановление, но се иска неговата отмяна с предприемане на процесуални действия във връзка с наказване на лицата, които са отрязали дърветата в наследствения й двор. В жалбата се твърди, че в имота е около 10 броя черници и един орех, които според жалбоподателката са били изсечени от Радослав Георгиев. Отделно от това твърди че телена й ограда на имота липсва, заедно с портата. Оценява нанесените й щети на 5000 лева и настоява св.Радослав Георгиев да й ги заплати.

По делото е приложено досъдебно производство № 606/2019 год. по описа на РП - Бяла Слатина, а    462/2019 год. по описа на РУ на МВР - Бяла Слатина.

Жалбата е подадена в установения в чл.243, ал.3 от НПК и е процесуално ДОПУСТИМА /постановлението за прекратяване на наказателно производство е получено от пострадалата страна на 03.02.2020 год. а жалбата е изпратена до РП на 05.02.2020г./ Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след като направи проверка на изпратената преписка и се съобрази с релевираните в жалбата претенции, приема за установено следното:

По описа на РУ на МВР - Бяла Слатина е било образувано досъдебно производство № 462/2019 год., с прокурорски № 606/2019 год. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец февруари 2019г. в с.Алтимир, обл.Враца, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от М.З.Н. *** предполагаемо свое право, като са изрязани дървета и храсти в двор, собственост на Н.. 

По досъдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са в качеството на свидетели Мая Александрова Жилиева, М.З.Н., Валентина Цветкова Игнатова, Теодор Цветков Гаев, Цветан Данчов Костов, Галин Красимиров Митов, Алексей Димитров Костов, Симеон Димитров Симеонов, Радослав Александров Георгиев, Венцислав Иванов Венев.

За да прекрати наказателното производство решаващата прокуратура е приела, че деянието на Радослав Александров Георгиев е несъставомерно по чл.323, ал.1 от НК, тъй като е налице маловажност на случая, за което подробно е обосновала в какво се изразява тя.  За да достигне до този извод Районна прокуратура – Бяла Слатина е изяснила подробно обстановката по делото, като е извършила едно всестранно и пълно разследване. Безспорно по делото е установено, че М.З.Н. притежава наследствен недвижим имот в с.Алтимир, обл.Враца, на ул. „Димитър Захариев” № 1, който се състои от къща и дворно място. Освен нея, съсобственици на този имот са и свидетеля Симеон Димитров Симеонов и неговият брат Младен Димитров Симеонов. От разпитаните на досъдебното производство свидетели Валентина Цветкова Игнатова, Цветан Данчов Костов, Галин Красимиров Митев, Алексей Димитров Костов се установява, че наследственият имот на жалбодателката Н., намиращ се в с.Алтимир, е необитаем от повече от десет години. В дворното място не е било възможно да се влезе, тъй като е било обрасло с различни храсти, алантуси и бодили, от които дори не се виждала къщата – това обстоятелство /че къщата не се е виждала от дървета/ се твърди дори от дъщерята на жалбодателката св.Мая Жилиева. Отделно по време на предварителната проверка на жалбата на М.Н. е разпитван кмета на с.Алтимир – Благовест Благоев, който е кмет от 2011г., като същият е дал сведения, че от както е кмет, оградата на къщата е била с разрушена цялост, дворът е бил със силно избуяла растителност, а къщата не се виждала от трева и дървета.

По данни на бившия съсед на имота на ул. „Димитър Захариев” № 1 – св.Галин Митев, тъй като дворът не се поддържал, в него започнали да се развъждат змии, всякакви влечуги и лисици. От него се носела изключително неприятна миризма, а половината ограда липсвала. Свидетеля Митев се чудел каква е тази миризма и попитал другия съсед, който живеел отсреща, а именно Радослав Георгиев, дали той не изхвърля нещо там. Св.Георгиев му отговорил, че нищо не се изхвърля там, а миризмата идва от умрели животни в двора. Свидетеля Митев решил да провери и отишъл в разградения двор и установил наистина, че миризмата идвала от умрели котки, а е възможно да е имало и други животни. Тъй като хората ги е било страх да минават покрай този двор и с оглед обстоятелството, че се разнасяла ужасна миризма от там и двора бил развъдник на всякакви влечуги, свидетелят Радослав Георгиев решил да го изчисти. За целта възложил срещу заплащане на Цветан Данчов Костов и Алексей Димитров Костов да влязат в разградения дом на жалбодателката М.З.Н. и да го изчистят хубаво от обраслите храсти, бурени, джанки, саморасляци, като се изчистят всички боклуци и отпадъци от там. Двамата изчистили хубаво двора, като решили да отрежат и четири броя черници, без това да им е възложено. При извършеният оглед на имота се установило, че в него се намират четири броя дънера от черници, два от които са живи и са пораснали нови дървета, а два от тях са мъртви и не е избила нова растителност. Липсват каквито и да било данни, които да доказват твърденията на жалбодателката, че е отрязано орехово дърво. Свидетелят Радослав Георгиев, преди да предприеме почистване на имота се бил свързал с дъщерята на жалбодателката, а именно свидетелката Мая Жилиева, която му разрешила да почисти двора. От свидетелските показания на Цветан Костов и Алексей Костов се установява, че на тях не им  било казано да режат дървета, но тъй като клоните им били огромни и част от тях падали на улицата и пречили, решили да ги отрежат. Клоните и дънерите на черниците те поставили на купчина в двора, а боклуците и храсталаците изхвърлили извън двора.

Безспорно, че частната собственост е неприкосновена, но всеки собственик следва да се грижи за имота си. Съгласно Наредба № 9 за поддържане екологията и опазване на чистотата, зелените площи и дълготрайната дървесна растителност на територията на община Бяла Слатина, почистването и поддържането на чистотата в сградите, дворовете и прилежащите към сградите територии, се осигурява от физическите или юридическите лица, които експлоатират или стопанисват сградата. Съгласно чл.3, ал.2, т.3 отговорност пред общинската администрация за замърсяване на дворовете и на прилежащите към сградите територии носят собственика или наемателя, който стопанисва еднофамилното жилище, т.е. в случая отговорен за чистотата на двора са собствениците на недвижимия имот, намиращ се в с.Алтимир, ул. „Димитър Захариев” № 1, в това число и жалбодателката М.Н.. За нарушаване на разпоредбите на цитираната наредба на Общината, на виновните физически лица – собственици на имоти, се съставят актове по реда на ЗАНН, като им се налага глоба в размер до 500.00 лева. В настоящия случай Радослав Георгиев вместо да сигнализира кмета на селото или на община Бяла Слатина, които да предприемат действия по ангажиране отговорността на собствениците на имота или предприемане от тяхна страна на действия по почистването му с оглед спазването на Наредба № 9 на Община Бяла Слатина, той е организирал почистване на имота от името на собствениците. По делото, обаче не се доказа, Георгиев да е възлагал на наетите от него работници да режат дърветата. От горното може да се изведе, че има извършено престъпление по чл.216 НК, но прокуратурата следва да обсъди в каква степен е обществената опасност на това деяние с оглед евентуалната маловажност или малозначителност на случая, имайки  предвид обстоятелствата сочени в постановлението и водещи до маловажност на деянието на Георгиев, определено като самоуправство - обстоятелства, при които е извършена сечта на дърветата – частично разграден двор, който е пълен с боклуци и растителност, в който се развъждали змии и други влечуги, от който се носела ужасна миризма от умрели животни и имот, който не се посещава от собствениците продължително време и не полагали грижи за него, обстоятелството, че свидетеля Георгиев е  искал просто да почисти двора, както и стойността на черниците – 125.00 лева, обстоятелството, че Георгиев е изпратил на свидетелката Н. сумата от 200.00 лева за възстановяване на вредите, след като е разбрал, че това не е редът, който следва да се предприеме почистване на двор чужда собственост, доколко има извършено престъпление или е налице само административно нарушение, имайки предвид вида на отрязаните дървета – черници, които от изготвената експертиза се установи, че два от дънерите са живи и са пораснали нови дървета, а два от тях са мъртви и не е избила нова  растителност.

Имайки предвид горното, съдът не споделя крайния извод на прокуратурата, че в конкретния случай е възникнал спор между две страни по повод имуществено право, при което едната от тях самоволно, не по установения от закона ред осъществява едно предполагаемо свое право, което се оспорва от другата страна. От доказателствата по делото не се установява Георгиев да има имуществени претенции към съсобствениците на имота или обратното. За да бъде самоуправството възможно, трябва да има възникнал спор за вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен спор. При това спорът може да бъде породен единствено от насрещната страна по правоотношението и никога от трето лице. /Виж Наказателно право на РБ, Особена част, Антон Гиргинов/ .

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че следва да отмени процесното постановление и върне досъдебното производство на РП Бяла Слатина за изпълнение на указанията и преценка на обстоятелствата посочени в мотивната част на настоящето определение.

  При горните съображения, съдът намира, че постановлението за прекратявате на наказателното производство се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.237, ал.3 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО от 30.01.2020 год. по дознание № 606/2019 год. на РП - Бяла Слатина образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК и връща досъдебното производство на РП Бяла Слатина.

            Определението подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: