№ 427
гр. Варна, 28.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК,
образувано по частна жалба на „ЕВРОАГРО“ ЕООД – гр. Каварна, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.А.Д., чрез адв. К.М. от ВАК,
срещу определение № 98/18.04.2022г., постановено по т. д. № 33/2022г. по
описа на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството пред
сезирания съд и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната жалба се твърди, че предявявайки иск пред съда, в чиито
район е неговото седалище, ищецът е упражнил своето право на изборна
местна подсъдност по чл. 113 ГПК, с която се дерогира общата разпоредба на
чл. 105 ГПК. Въззивникът счита, че приложението на чл. 113 ГПК се
обосновава с § 1, т. 1 от ДР на отменения Кодекс за застраховането –
„Потребител на застрахователни услуги“, в който не се прави разлика между
физическо и юридическо лице. Твърди се също, че мястото на ПТП се намира
в района на действие на Окръжен съд Добрич, т. е. в евентуалност се сочи
приложение на чл. 115 ГПК.
Насрещната страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ – гр. София е подала отговор в
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез юрк. Б. Д., в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка
1
с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и
провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по
следните съображенията:
Производството по т. д. № 33/2022г. по описа на Добрички окръжен съд
е образувано по искова молба на „Евроагро“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, за
присъждане на сумата 235 000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпяна имуществена вреда, дължимо по застраховка
„Каско“ за товарен автомобил „Audi SQ7“ с ДК № ******, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба.
В срока по чл. 119, ал. 4 ГПК във вр. чл. 367 ГПК, с отговора на
исковата молба, ответникът ЗАД „Армеец“ е направил възражение за местна
неподсъдност на спора на сезирания съд, с твърдения за приложимост на
общата разпоредба на процесуалния закон за местна подсъдност,
предвиждаща компетентност на съда по седалището на ответното дружество,
което е в гр. София.
Съдебният състав намира, че своевременно направеното възражение на
ответника за местна неподсъдност е основателно и правилно е прието за
такова от първоинстанционния Добрички окръжен съд.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Разпоредбата на чл. 113 ГПК
дефинира местната подсъдност на искове от и срещу потребители като
изключение от общото правило на чл. 105 ГПК, поради което всички
предпоставки от фактическия й състав следва да се тълкуват стриктно, а не
разширително.
Относима към настоящата хипотеза е актуалната съдебна практика на
ВКС, обективирана в определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч. т. д. №
1049/2020 г. на II т. о., съобразно която: С изменението на ГПК със ЗИДГПК
/обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ е предвидено, че исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
2
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Целта на
законодателя с това изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде
осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически
по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде
постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната,
оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване. Направеното
през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл.
113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите
лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр.
Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната
подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не е възприето от
законодателя, а е прието изменението в действащата сега редакция на чл. 113,
ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед тези изменения и допълнения на чл. 113 и
отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ,
бр. 65 от 07.08.2018 г. /, съставът на ВКС, II т. о. е направил извод, който
изцяло се възприема от настоящия съдебен състав, че законодателят е
ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и
срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП,
каквито са само физическите лица.
Вторият въпрос, който косвено е повдигнат пред настоящата инстанция
с твърдението за релевантност на местонастъпването на ПТП, от което
ищецът твърди, че са произтекли вреди за застрахованото МПС, е дали
особената местна подсъдност по чл. 115 ГПК се прилага по всички искове по
КЗ или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на
деликвента. Отговорът на този въпрос се съдържа в определение по ч. т. д. №
2870/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о, в което е дадено разрешение по приложение
на процесуалния закон в смисъл, че особената местна подсъдност по чл. 115,
ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези,
чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно
процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Ищецът е търговско
дружество с права на застрахован срещу застраховател по застраховка
„Каско“, следователно сочената от него особената местна подсъдност по чл.
115, ал. 2 ГПК по местонастъпване на застрахователното събитие не се
прилага за процесния спор.
3
За определяне на местно компетентния съд съобразно предмет на
делото се прилага правилото на чл. 108 от ГПК, като при съобразяване
седалището на ответното дружество – гр. София, и цената на предявения иск
съобразно правилото за родова подсъдност - чл. 104 от ГПК, следва, че
компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции
относно приложимите норми за подсъдност на спора обжалваното
определение следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 98/18.04.2022г., постановено по т. д.
№ 33/2022г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно ( т. 9 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4