РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Велико Търново, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 232 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба, подадена от А.Х.Г. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Отказ № 1739р-5432/ 10.03.2020 г. на гл. инспектор В. Р., ВПД
„Началник на Районно управление Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново“. С обжалвания акт е отказано издаване
на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой дългоцевно нарезно
огнестрелно оръжие за спортни цели, по Заявление № 173900-2764/ 17.02.2020 г.
на А.Х.Г.. Жалбоподателят оспорва отказа, като твърди незаконосъобразност на
същия, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Изтъква, че не е заявявал искане за разрешение за придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях от вида на тези по чл. 5, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОБВВПИ, като се аргументира с посочване в заявлението, че оръжието е от
категорията на разрешените. Поради това счита, че за придобиването на исканото
разрешение е необходимо членство в стрелкови клуб или стрелкова федерация, но
не и предходна продължителност на такова членство със съответното практикуване
и/или участие в състезания. Сочи, че при подаването на заявлението са
представени доказателства за наличието на всички останали предпоставки за
издаването на разрешение, въведени със специалния закон. Намира, че мотивите за
оспорения отказ на административния орган не кореспондират с приложимите
материалноправни разпоредби на закона – чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ. С тези доводи от съда се иска оспорения индивидуален административен
акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***В.Д. от ВТАК,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Позовава се и на
обстоятелството, че спортният клуб, в който Г. членува не разполага със
служебно оръжие, вкл. от вида на посоченото в заявлението, при което
разрешаването придобиване на такова е единственият начин той да практикува избрания от него спорт.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – ВПД „Началник на Районно управление Велико Търново към ОД на МВР –
Велико Търново“, оспорва жалбата. В хода на устните състезания развива доводи
за валидност, формална, процесуална и материална законосъобразност на оспорения
отказ. Аргументира се факта, че в подаденото от А.Г. заявление е посочено, че
се иска разрешение за придобиване на един брой дълго нарезно оръжие, без да се
уточнява конкретно какъв тип е оръжието. По този начин органът е бил лишен от
възможността да прецени дали става въпрос за оръжие със зарядно устройство с
капацитет до 10 патрона или над 10 патрона, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 7, буква „б“ от ЗОБВВПИ. Изтъква, че на оспорващия са дадени указания да
отстрани посочената нередовност в първоначално подаденото заявление, което
обаче не е било извършено, което е мотивирало органа да приеме приложимост на
изискванията на чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗОБВВПИ. Сочи, че в
случая и двете изисквания не са изпълнени, намира за неотносимо
обстоятелството, че спортният клуб, в който членува жалбоподателят не разполага
с оръжие. С тези доводи
ответникът моли съда да отхвърли жалбата. Не претендира присъждане на разноски,
прави възражение срещу присъждане на ответника на претендираните от него
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително тези,
съдържащи се в административната преписка, намира за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспореният отказ е започнало по заявление вх. № 173900-2764/
17.02.2020 г. на РУ – Велико Търново, с което А.Х.Г. е поискал да му бъде
издадено разрешение за придобиване на един брой дълго нарезно оръжие. Към
заявлението са били приложени посочените в него документи, вкл. свидетелство за
съдимост на Г., удостоверение от НСС от 19.02.2020 г., че срещу заявителя няма
данни за обвинения по неприключили наказателни производство, удостоверение, че
същият е завършил курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, диплома за
завършено образование, медицински документи, спортен лиценз от 16.12.2019 г.,
издаден от Министерството на младежта и спорта на Българска Т-клас федерация и
заповед на ММС за издаването на този лиценз, Удостоверение изх. № 650/
19.12.2019 г. издадено от ММС за вписване на Сдружение „Спортен клуб хит фактор“
в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове, удостоверение
от 17.02.2020 г. за членство на А.Г. в Сдружение „Спортен клуб хит фактор“ за
2020 г., списък на членовете на спортния клуб и др. Съгласно изложената в заявлението
мотивировка, разрешението за придобиване на дълго нарезно оръжие е било
поискано за спортни цели. Посочено е, че същото е необходимо на Г. за
тренировка и участие в състезания по Т-клас стрелба от националния шампионат и
международния спортен календар. Заявено е още, че подателят е член на „Спортен
клуб Хит Фактор“ – гр. Велико Търново, който е в състава на лицензираните от
МФВС – Българска Т-клас Федерация и че през 2020 г. има желание да вземе
участие в тренировки и състезания по Т-клас стрелба. Във връзка с подаденото
заявление са изготвени докладни записки с рег. № 1739р-4720/
27.02.2020 г. от мл. полицейски инспектор група „ТП“ – СОП при РУ – В. Търново
и рег. № 1739р-4721/ 27.02.2020 г. от ОР Н. Колев. Съгласно докладните записки
за Г. няма данни за противообществени прояви, за образувани досъдебни
производства и повдигнати обвинения, не представлява интерес за органите на МВР
и е психически здрав, няма публични задължения в големи размери, осигурил е и
условия за съхранение на оръжието на посочения в заявлението адрес. От ВПД
началника на РУ – В. Търново до А.Г. е изпратено писмо изх. № 173900-3702/
04.03.2020 г., с което последният е уведомен, че следва да представи документи
съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, като са цитирани текстовете на
посочената разпоредба. Съгласно съдържащата се в него разписка, писмото е било
връчено на адресата му на дата 05.03.2020 г., няма данни Г. да е представял
изисканите му документи или да е подавал последващо заявление за обосноваване
на искането си. Въз основа на подаденото заявление и приложените към него
документи от ВПД „Началник на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико
Търново“ е постановен Отказ № 1739р-5432/ 10.03.2020 г.
за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой
дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие за спортни цели, по заявлението на А.Х.Г..
Като правно основани за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 83,
ал. 5, вр. с чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОБВВПИ, а като фактическо такова - недоказаното наличие на
предпоставката по чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ - че минимум 12 месеца преди
датата на подаване на заявлението Г. е членувал в стрелкови клуб или стрелкова
федерация, практикувайки с цел участие или е участвал в състезания по стрелкови
спортове. Посочено е и че в тежест на заявителя е да установи в хода на
административното производство необходимостта да притежава огнестрелно оръжие
за спортни цели. Срещу отказа е подадено възражение от 16.03.2020 г. до
началника на РУ – В. Търново /именовано жалба/, с което Г. е заявил, че не
счита за необходимо да доказва изискването по чл. 5, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ,
тъй като за тренировките дългоцевното нарезно оръжие, за което е подадено
заявление е достатъчно такова с капацитет на зарядното устройство до 10 патрона
включително. С писмо изх. № 173900-4869/ 23.03.2020 г. на „Началник на РУ –
Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново“ в отговор на възражението, на
заявителя отново са посочени изискванията на цитираните по-горе норми от
ЗОБВВПИ. Няма данни кога това писмо е доведено до знанието на А.Г., жалбата до АСВТ срещу Отказ № 1739р-5432/ 10.03.2020 г. е подадена чрез органа, който го е издал, на 06.04.2020 г.,
съгласно дадения в деловодството на ответната администрация входящ номер. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя е представена
декларация от 10.07.2020 г. от управителя на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб
Хит Фактор“ – гр. Велико Търново, съгласно която спортният клуб не притежава
никакви огнестрелни оръжия. От ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка, описани
по-горе в решението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт и от
външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл.
83, ал. 6 от ЗОБВВПИ. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, в относимата й редакция. Извод за своевременност на оспорването
се налага и ако се приеме приложимост на чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК,
поради обжалване на отказа по административен ред. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за
разглеждане на жалбата в настоящото производство. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 76, ал. 1, предл. второ и чл. 83, ал. 5, предл. второ от ЗОБВВПИ, в приложимите им редакции. Съгласно първата от посочените разпоредби заявлението за получаване на разрешение се подава до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя, а съгласно втората разрешенията или отказите се издават от същия орган, като в случая отказът е издаден от лице, временно изпълняващо длъжността „Началник на РУ – Велико Търново“. Отказът за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на оръжие е издаден в предвидената форма и при спазване на установените в закона процесуални правила. Административният орган е изложил обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановения от него акт и обосновка на направените въз основа на тях изводи, че по отношение на заявителя не е доказано изискването на чл. 77, ал. 1, предл. второ от . Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното производство органът е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от , вкл. е уведомил писмено подалото заявление лице да представи доказателства за изпълнение на посоченото изискване. Независимо от констатираното несъответствие с изискванията за издаването на разрешение за спортни цели, кампетентният орган не е прекратил производството на основание чл. 83, ал. 3 от , а се е произнесъл с изричен акт по отправеното от А.Г. искане. Действително, при провеждане на процедурата, не е спазен срокът по чл. 83, ал. 2 от , гарантиращ допълнителна възможност на заявителя да преведе искането си в съответствие с изискванията на закона, вкл. като представи доказателства за определени релевантни обстоятелства. В случая обаче това нарушение не е от категорията на съществените, доколкото недопускането му не би повлияло на крайните изводи на органа, съответно не би обусловило различен правен резултат от проведеното административно производство. Основание за този извод дава обстоятелството, че на нито един етап от процедурата, вкл. при съдебното обжалване на отказа, заявителят не е твърдял, че отговаря на сочените от административния орган изисквания, съответно не е провеждал доказване в тази насока. Настоящият състав намира, че до знанието на Г. по недвусмислен начин са били доведени съображенията за издаването на оспорения отказ и неговите правни последици, като не е било ограничено правото му на участие в производството, нито правото му на защита срещу приключващия го акт. Не е затруднена и възможността за последващ съдебен контрол за законосъобразност на отказа на ВПД „Началник на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново“.
По
отношение съответствието на оспорения отказ с материалноправните разпоредби на закона. Разпоредбите на чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ уреждат материалноправните предпоставки, при които не се издават
разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества,
огнестрелни оръжия и боеприпаси, а в чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ е установено
разпределението на доказателствената тежест за установяване на относимите към
това право факти в хода на административното производство. Съгласно последно
посочената норма, административният орган извършва служебно проверка на
обстоятелствата по чл. 58, ал.
1, т. 3, 6
и 7
от закона, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за
умишлено престъпление от общ характер. Тежестта за попълването на
административната преписка с доказателства за останалите посочени в чл. 58, ал.
1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ обстоятелства, вкл. тези по чл. 58, ал. 1, т. 10, е
на искащото да получи разрешението лице, като съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за компетентния орган съществува единствено задължението при
констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да
уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в определения от
същата норма срок.
Между страните не съществува спор, че
относно А.Г. е доказано изпълнението на установените в закона изисквания, извън
специфичните такива по чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗОБВВПИ. В
случая е доказано членуването на заявителя в стрелкови спортен клуб, вписан в
Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове, като клубът не
разполага със спортни оръжия, необходими за осъществяваната от него дейност.
При това положение, би могло да се приеме, че едно такова членство е
основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, с цел
упражняване на „спортна дейност“ по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ.
Същевременно, видно от заявлението на А.Г., същият е отправил искане за
разрешение за придобиване на един брой дълго /т.е. дългоцевно/ нарезно оръжие,
без никакви допълнителни уточнения.
Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ, в приложимата му редакция след измененията, обнародвани в Държавен
вестник бр. 37 от 2019 г., физическите
лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 от ЗОБВВПИ, представят и удостоверение от спортна организация по смисъла чл. 11 от
Закона за физическото възпитание и спорта, че: 1. членуват и практикуват
стрелкови спортове в съответната организация, а когато кандидатстват за
разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5,
ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението
членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови
спортове; 2. съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които
се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно
утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт. С последно
цитираните разпоредби законодателят е въвел специфични изисквания при заявяване
на разрешително за придобиване на оръжие и боеприпаси за спортни цели, извън
общите такива по чл. 58, ал. 1 и чл. 76 от ЗОБВВПИ, като чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ имплицитно установява и едно допълнително изискване към съдържанието на
заявлението – посочване на конкретния вид огнестрелно оръжие, което ще се
придобива /липсата на такова би обезмислила въпросния текст/. Нормата е
императивна и изключва преценката от страна на административния орган за
необходимостта от представянето на посочените в нея доказателства при заявяване
на искане от този вид и съдържанието на самото искане. В конкретния случай в
заявлението си А.Г. не е определил вида огнестрелно оръжие, за което е поискал
разрешение за придобиване. Изразът „един брой дълго нарезно оръжие“ не може да
бъде разглеждан като такова определяне, доколкото този тип огнестрелни оръжия
включва различни видове /еднозарядни, многозарядни, с единичен изстрел,
полуавтоматични, автоматични/. Същевременно не е представено и удостоверение от
„Спортен клуб Хит Фактор“, от което евентуално да бъде установен конкретния вид
оръжие, за придобиването на което е поискано разрешение и спортната дисциплина,
за тренировки и участие в състезания по която, това оръжие ще се използва.
Тежестта за установяване на обсъжданите обстоятелства нормативно е възложена
върху заявителя, съгласно чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, а неизпълнението на
изискванията на въпросната норма, представлява самостоятелно основание за отказ
да бъде издадено заявеното разрешение.
Налице е и второто сочено от
административния орган основание за постановяване на обжалвания отказ, а именно
че не е доказано А.Г. да е членувал в съответната спортна организация и да практикувал
с цел участие или да е участвал в състезания по стрелкови спортове, минимум 12
месеца преди датата на подаване на заявлението. Въпросното изискване е въведено
с чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОБВВПИ, в приложимата редакция и касае
единствено заявленията за придобиване за спортни цели на оръжия и боеприпаси за
тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОБВВПИ /автоматични
огнестрелни оръжия, преработени в полуавтоматични такива и конкретни видове
полуавтоматични огнестрелни оръжия/. На практика от Г. не се твърди, че
отговаря на цитираните изисквания на закона, видно от представените документи,
същият е завършил курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие през м.
12.2019 г., член е на Сдружение „Спортен клуб хит фактор“ за 2020 г., самият спортен
клуб е вписан в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове
през м. 12.2019 година. Въпросът, който жалбоподателят навежда като спорен е,
че той не е подавал заявление за разрешение за огнестрелно оръжие от вида на
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОБВВПИ, при което изискването на чл.
77, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОБВВПИ е неприложимо и произволно въведено от
административния орган. Тези възражения съдът намира за неоснователни.
Съобразно коментираното по-горе съдържание на Заявление № 173900-2764/
17.02.2020 г., от същото по никакъв начин не изяснява видът на оръжието за
което се изисква разрешение, извън това, че то е дългоцевно и нарезно. В тази
категория обаче могат да попадат и оръжия от вида на посочените в чл. 5, ал. 1,
т. 6 и т. 7, б. „б“ от ЗОБВВПИ, а обратно на твърдяното от жалбоподателя от
заявлението му по никакъв начин не става ясно, че не се касае именно за такъв
вид оръжие. Нещо повече, стрелковият спорт за който се цели придобиването на
оръжието, допуска практикуване и с огнестрелни оръжия от посочените видове,
вкл. полуавтоматични снайперови карабини с вместимост на пълнителите до 30
боеприпаса в един пълнител – параграф 7.1.1. „Оборудване на състезателите“ от
Правилника на Международната Т-Клас Конфедерация (ITCC), действащ от 01.02.2020
година. При това положение и липсата на съответното уточняване в подаденото от Г.
заявление, от административния орган не е могла да бъде приета по подразбиране
приложимост на облекчените изисквания по чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ и от същия правилно е поискано доказване на тези по предложение второ
от същата норма. В тази връзка следва да се има предвид, че в ЗОБВВПИ е
регламентирано осъществяването на дейности с високата степен на риск от
обществена опасност, при което същото не може да бъде самоцелно или от лица,
неотговарящи на определените за това изисквания. В противен случай
разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в
регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. В
рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е
доказал, че отговаря на срециално въведените изисквания за придобиване за
спортни цели на огнестрелно оръжие от определен вид. Респективно,
административният орган правилно е приел, че заявителят не е обосновал и от
данните по преписката не се установява съответствие с тези изисквания. В хода
на съдебното производство също не се ангажираха годни доказателства, както за
вида на оръжието, което оспорващия желае да му баде разрешено да придобие, така
и изпълнение на изистванията на специалния закон, свързани с такова
придобиване. Предвид това и императивния характер на нормата на чл. 77, ал. 1
от ЗОБВВПИ, ВПД „Началник на РУ – Велико Търново при ОД на МВР“, действайки в
условията на обвързана компетентност, законосъобразно е отказал издаването на
заявеното разрешение.
За да е законосъобразен
административният акт, следва да се издаде и за постигане целите на закона, а
не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. Съдът не намира
в с процесния отказ да е преследвана цел, различна от законоустановената с
разпоредбите на чл. 6 от ЗОБВВПИ, поради което не е налице основание за отмяна
и по чл. 146, т. 5 от АПК.
От
всичко изложено по-горе е видно, че оспореният отказ за издаване на
разрешението за придобиване
на дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие, е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните
разпоредби на ЗОБВВПИ
и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци. Жалбата на А.Г. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат, а ответникът не е заявил претенция за такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля
жалбата
на А.Х.Г. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Отказ № 1739р-5432/ 10.03.2020 г.,
издаден от ВПД „Началник на Районно управление Велико Търново към Областна дирекция на МВР – Велико Търново“.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :