Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260038/08.10.2020
година, гр.Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание, проведено на десети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
с
участието на секретаря Петранка Паскалева и прокурора Илия Николов, като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 160 по описа за 2020 год. на
ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна жалба от подс.А.Н.И. ЕГН ***********, чрез защитника
му адв.П.С. против присъда № 1, постановена на 09.01.2020
г. по НОХД № 247/2019 г. от ОС, гр.Силистра, с която И.
е бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.З, пр.предпоследно, б."б",
пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, като му е било определено
наказание лишаване от свобода за срок
от шест години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е редуцирал с една трета и му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания
за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за изменяване на присъдата и намаляване на неговия размер до
три години лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на въззивната прокуратура изразява становище, че наложеното от
първоинстанционния съд наказание е справедливо, като счита, че дори и да бъде
намалено, то следва да бъде изтърпяно ефективно.
Защитата на подс.И.
- адв.Р.поддържа жалбата на изложените в нея основания,
като моли за намаляване на наложеното наказание, изтъквайки обстоятелствата, че
подсъдимият полага труд, и има добри характеристични данни. Моли на И. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
В личната си защита подс.И. заявява, че чака дете и иска да се грижи за майка
си и баща си. В последната си дума моли да не влиза в затвора.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
Предмет
на въззивна проверка е присъда № 1, постановена на 09.01.2020 г. по НОХД №
247/2019 г. от ОС, гр.Силистра, с която И. е бил
признат за виновен в това, че на 11.12.2018 год., около 16.42 часа, по път II-21, в посока гр. Русе - гр.Силистра,
км 83 + 830 м, при управление на моторно превозно средство марка
"Форд", модел „Фиеста", с peг. № СС
0227 РВ, без да има необходимата правоспособност, нарушил чл.20, ал.1 от Закона
за движението по пътищата - не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство, вследствие на което по непредпазливост причинил
смърт на лицето А.Н.И. ***, настъпила на 19.12.2018 г.,като на основание
чл.343, ал.3, предл. „предпоследно“, б.„б“, предл. „първо“, във връзка
с ал.1, б.„в“, предл.
„първо“, във връзка с чл.342, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК, като му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което
на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е редуцирал с една трета
и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири
години при първоначален общ режим. Съдът е оправдал подс.И. в
това да е нарушил чл.8, ал.1; чл.20, ал.2; чл.63, ал.2, т.1; чл.15, ал.1 и
чл.139,ал.1 от ЗДвП.
С присъдата съдът се е произнесъл и
по сторените разноски и по съдбата на ВД по делото.
Варненският апелативен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните
съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери
следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана
по същество се преценява като частично основателна по следните аргументи:
При първоинстанционното разглеждане
на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от
НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК
от подсъдимия И. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от него изрично съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд напълно
правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и
доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от
страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно -
показанията на свидетелите и заключенията на изготвените СМЕ и АТЕ, както и протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справка за наложени
административни наказания, справка от НИМХ, справка от КАТ, протокол за
установяване на техническата изправност на л.а. „Форд Фиеста“, епикризи и
медицинска документация, справка за съдимост и характеристични данни за
подсъдимия – всички приобщени по реда на чл.283 от НПК чрез
прочитането им.
Въз основа на самопризнанията на
подсъдимия И., както и въз основа на всички останали събрани в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло
подкрепят обсъжданите самопризнания, въззивният съд приема за установена
следната релевантна фактическа обстановка:
Подс.
А.И. не притежавал свидетелство за управление на МПС.
През
есента на 2018 г., подс. И. в присъствието на брат си Алкин И., закупил лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег.№ СС 0227 РВ от свид.Христо Христов,
за сумата от 400 лева. Собствеността на автомобила не е прехвърляна официално.
Регистрацията
на автомобила служебно била прекратена още на на
30.05.2017 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липсата на
застраховка Гражданска отговорност. Автомобила не бил минавал технически
преглед и нямал винетен стикер за движение по
републиканската пътна мрежа.
На
11.12.2018 г., между 10:00 и 11:00 часа, подс.И.
заедно с брат си-пострадалия И. и свид.А.К. тръгнали
от с.Зафирово за с.Искра, като повода е бил посещение на сестрата на братята И..
Пътували с л.а. „Форд Фиеста“, управляван от подсъдимия. Свид.К.
седял до подсъдимия на предната дясна седалка, а А.И. седнал отзад.
В
с.Искра престояли до около 16.00 ч, след което тръгнали обратно за с.Зафирово.
В автомобила тримата седели отново по същия начин, като отново подсъдимия го
управлявал. Движили се по главен път II-21 в посока от гр.Силистра към гр.Русе.
Пътната настилка била мокра, имало е лека мъгла, но видимостта била над 100 м.
Преди с.Коларово, при навлизане в лек ляв вътрешен завой, подс.И.
изгубил контрол над автомобила, вследствие на което той навлязъл в насрещната
пътна лента и се ударил в мантинелата. Автомобилът
навлязъл в лявата канавка, където се преобърнал през таван и се установил в
покой отново на четирите си колела, в близост до лозов масив.
След
получен сигнал, на място пристигнал екип на ФЦСМП гр.Главиница, който откарал
пътувалите в автомобила в МБАЛ-Силистра. Пострадалият А.И. изпаднал в кома, и
въпреки оказаната му медицинска помощ, починал на 19.12.2018 г. в
МБАЛ-Силистра.
Подс.И.
и свид.К. получили наранявания без опасност за
живота, представляващи леки телесни повреди.
От
заключението на вещото лице по СМЕ е видно, че непосредствената причина за
смъртта на пострадалия И. е тежката ЧМТ, довела до централно-мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия с развитие на обширен субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка с кливаж.
В
кръвта на подс.И. не е установено наличието на етилов
алкохол.
От
заключението по АТЕ се установява, че скоростта, с която подсъдимия е
управлявал лекия автомобил е била около 77 км/ч, при допустима за конкретния
пътен участък от 90 км/ч. Пътните условия също не са изисквали движението с още
по-ниска скорост, тъй като в този участък пътното платно е с широчина от 7,80 м.,
местопроизшествието е в участък с лек ляв в посоката на движение завой, и
видимостта е била добра, независимо от наличието на лека мъгла. Според вещите
лица видимостта е била над 100 м, а влажната настилка също не е била фактор,
влияещ върху безопасното преминаване през този участък.
Според
вещите лица от АТЕ, причините за произшествието от технически характер са
единствено действията на водача, който не е управлявал устойчиво автомобила, а
е позволил неговото отклоняване в ляво, и излизане от платното за движение.
В експертизата
си, вещите лица са приели, че: „Лекият автомобил Форд е преминал през лява /по
посоката му на движение/ плавна хоризонтална крива. В делото няма данни други
участници в движението или препятствия да са ограничавали видимостта пред
водача на л.а. Форд. От посоката, от която е идвал л.а. Форд геометрична видимост напред е над 100 м“,
т.е. в момента предхождащ настъпване на произшествието, не са съществували
никакви отрицателни фактори, влияещи върху поведението на подсъдимия.
Вещите
лица са приели също така, че подсъдимия е имал техническа възможност да
предотврати произшествието с установената скорост на движение от 77 км/ч, ако е
управлявал автомобила по такъв начин, че да запазва устойчивото му движение за
да не излезе от пътното платно. Вещите лица допускат, че непосредствено преди
занасянето на автомобила, водачът е извършил някакви действия по управлението
на автомобила, като действия с кормилото,
със спирачната система или педала на газта. Именно поради подобни
действия, автомобилът е загубил устойчивост и е нарушил праволинейното си
движение.
Състоянието
на гумите на автомобила не е било добро /видно от протокола за диагностика/, но
при конкретните пътни условия и скорост на движение, участъкът е бил преодолим
и при това състояние на гумите. Според експертите единствено поведението на
подсъдимия е допринесло за неустойчивостта на лекия автомобил, и за загубата на
контрол.
Настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в причинената смърт на Алкин Н.И., е пряка и
непосредствена последица от извършеното от подс.И.
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 ЗДвП, който му вменява
като водач непрекъснато да контролира
управляваното от тях МПС. В случая при отклоняване на автомобила от
праволинейното му движение по главен път II-21, подсъдимият не е предприел никакви действия за
овладяване на ситуацията, и възстановяване контрола над управлявания от него
л.а.
Допуснатото
от подс.И. нарушаване на правилата за движение - /по чл.20,
ал.1 ЗДвП/ е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат-причинената смърт на пострадалия И., настъпила на 19.12.2018 г. в
МБАЛ-Силистра, в резултат на получените от него травматични увреждания,
вследствие на ПТП.
Причинно-следствената връзка се установява от
събраните по делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ и САтЕ и гласните доказателствени средства.
Правилно
и обосновано първоинстанционният съд е приел, че подс.И.
не е следил всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и не е бил фокусиран
върху управлението на МПС-во, както и, че в конкретния случай не са констатирани
обективни причини за това, и възникналата ситуация по време на управление на
л.а. се дължи изцяло на неправомерното поведение на подсъдимия. Вследствие на
това му поведение, автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение, и
след съприкосновение с мантинелата, се е преобърнал
през таван в канавката. Върху поведението на подсъдимия не са оказали
въздействие никакви други фактори, като скорост, неблагоприятни пътни условия
или внезапно възникнало препятствие.
Правилен
е извода на проверявания съд, че за това поведение на подсъдимия, като водач на
МПС е допринесла липсата на изискуемата от закона правоспособност за управление
на МПС, която го е лишила от необходимите квалификационни умения за управление
на МПС. Неминуемо липсата на знания и умения, които би имал ако притежаваше
правоспособност, е повлияла на обективните му възможности за техническото
овладяване на автомобила чрез системите за управление, което е довело до
загубата на контрол и невъзможността да задържи автомобила в неговата лента за
движение.
Субективна
страна деянието е правилно установена от първоинстанционният съд – подсъдимият И.
е извършил по непредпазливост деянието, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил
длъжен, и е могъл да ги предвиди.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка
между останалите вменени във вина на подсъдимия И. нарушения от ЗДвП, и
настъпилия вредоносен резултат, поради което правилно го е оправдал за допускането
на нарушения на правилата по чл.8, ал.1; чл.20, ал.2 /неправилно изписана като
ал.1, което според въззивния съд се дължи на техническа грешка/, чл.63, ал.2,
т.1; чл.15, ал.1 и чл.139, ал.1 от ЗДвП.
Както беше отбелязано
по-горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият И. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за
правилна преценката на първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа
страна, за което И. е направил признание, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. В производството, проведено по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не извършва
типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към възприемане на
установеността на релевантните факти, като преценката му в тази насока е
единствено по отношение на решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези
факти в хода на съдебното производство. При провеждане на диференцираната
процедура за първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка
дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото,
което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в чл.116,
ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на самопризнанието на
подсъдимия и съдът е следвало да извърши внимателна преценка на подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на
фактите от доказателствата по делото. За тази цел първостепенният съд е
преценил доказателства, които не е събрал непосредствено в хода на типично
съдебно следствие, а такива, събрани на досъдебното производство при спазване
на изискванията за тяхната процесуална годност, т.е. била е необходима и положителната
му констатация, че те са събрани по предвидения от НПК ред.
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована
преценка на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда
и е посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.
Освен това, съдът е осъществил
дължимата проверка на годността на доказателствата, събрани на досъдебното
производство и правилно е приел при формиране на вътрешното си убеждение, че не
е налично каквото и да било нарушение, допуснато при събирането им.
За въззивния съд при тази процедура
също не е налице задължение да анализира подробно доказателствата по делото, а
само да провери правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността от събраната на досъдебното производство
доказателствена съвкупност на признанието на фактите от подсъдимия. При
извършване на тази проверка въззивният съд намира, че първоинстанционният не е
подходил необосновано към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда
на чл.370 и сл. от НПК, а е подкрепил решението си за
това с мотиви, основаващи се на доказателствата по делото. ВАпС не констатира
допуснати от съда процесуални нарушения при поставяне в основата на присъдата
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, от които факти съдът
да се е отклонил или превратно да е приел.
Съдържанието на обвинителния акт
сочи на действия на подсъдимия И. по управление на МПС в разрез с правилата за
движение по пътищата, а именно да контролира непрекъснато управляваното от него
МПС. В резултат на това, той е загубил контрол над л.а. и допуснал ПТП, при
което причинил по непредпазливост смъртта на брат си – Алкин И..
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
виновното поведение на подсъдимия- нарушаването на правилата за движение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП и предизвиканото ПТП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
не констатира при разглеждане на делото да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко те да са съществени.
Първоинстанционният съд е спазил стриктно процедурата за провеждане на
съдебното разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, което
разглеждане е инициирано от подсъдимия И. и неговия защитник. Посочените
по-горе доказателствени източници напълно подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание и те са обсъдени и оценени от съда точно, обективно, прецизно и
по действителното им съдържание.
По
отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:
Проверката на присъдата в тази й
част изисква изследване на правилното прилагане на принципите на
законосъобразност и индивидуализация на
наказанието.
На първо място, с оглед реда, по
който е протекло съдебното производство, свързан с привилегията на чл.58а, ал.1
от НК, наказанието лишаване от свобода е определено по реда на общите правила,
след което следва да бъде намалено с една трета. Рамките на наказанието
лишаване от свобода, съгласно специалната норма на чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 от НК са от три до петнадесет години. Съдът е наложил наказанието в размер между
минималния и средния – шест години, като
го е намалил с 1/3 до четири години.
От друга страна обаче, подходът,
който е използвал първоинстанционният съд при изясняване степента на обществена
опасност на деянието и дееца и открояване на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства е позволил смесване, двойно отчитане на отделни обстоятелства,
непълно изясняване на всички елементи по индивидуализацията на наказанието.
Като отегчаващо обстоятелство са
били приети „изключителното безразсъдство и пренебрежение към останалите
участници в движението, проявени от подсъдимия с предприетото пътуване с
подобно МПС по първокласен път, още повече, че не са съществували неотложни
причини за това“. Неправилно е било отчетено като отегчаващо отговорността
обстоятелство съставомерното поведение на подсъдимия
по чл.343, ал.3 от НК /каквото е управлението на МПС на инкриминираната дата/,
тъй като това му поведение е взето предвид от законодателя при определяне на
правната квалификация и размера на
предвиденото наказание.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство е била отчетена и липсата на трудова ангажираност. Пред
настоящата инстанция са представени 2 бр. трудови договора, сключени между подс.И. ***, видно от които И. е трудово ангажиран.
Представена е и характеристика от
Кмета на Община Главиница на подсъдимия, видно от която последният е
внимателен, отговорен и уважаван човек. Пак според тази характеристика И.
съвестно изпълнява трудовите си задължения, помага на своите родители и за
отглеждането и възпитанието на децата на
брат си.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства първоинстанционният съд е отчел сравнително младата възраст,
изразеното съжаление и необремененото съдебно минало на И..
Установеният пропуск, значим за
индивидуализацията на наказанието на И. следва да бъде отстранен от настоящата
инстанция, като следва да бъдат отчетени и представените пред настоящата
инстанция писмени доказателства – трудови договори и характеристика. За да
прецени какво наказание е съответно на извършеното от подсъдимия престъпление,
Варненският апелативен съд прецени:
Степента на обществена опасност на
подсъдимия е сравнително ниска – 26 годишен към момента на деянието, неосъждан,
съзнава своята отговорност и съжалява за извършеното, работи, полага грижи за
отглеждането и възпитанието на децата на брат си и е с добри характеристични
данни по месторабота и местоживеене.
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
оценено единствено причиняването на леки телесни повреди на свид. К..
При така възприетите обстоятелства
влияещи върху определяне размера на наказанието лишаване от свобода, което да е
съответно на извършеното от подс.И. престъпление,
настоящата инстанция намира, че справедливо се явява наказанието лишаване от
свобода, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – в
размер малко над минималния, предвиден в специалната норма, а именно в размер
на пет години. Това наказание, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с оглед
проведената съдебна процедура пред първоинстанционния съд, следва да се намали
с 1/3 и да се определи наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода. Първоначалният режим на изтърпяване на това наказание следва да е общ,
съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Така определеният период на изолация
на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една
страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а
от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл относно вещественото доказателство по делото, което въззивният съд
намира за правилно. Съобразно нормата на
чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия правилно са били възложени направените
разноски по делото.
С оглед на изложеното и на основание
чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 1, постановена на 09.01.2020 г. по НОХД № 247/2019 г. от ОС,
гр.Силистра, като НАМАЛЯВА
наложеното на подс.А.Н.И. ЕГН *********** за
извършеното от него престъпление по чл.343, ал.З, пр.предпоследно, б."б", пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ на ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
намалява с една трета и постановява за изтърпяване наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата
в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: