Решение по дело №3789/2019 на Районен съд - Сливен

                      

 

Р Е Ш Е Н И Е №1242

 

                               Гр.Сливен, 7.11.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 3789  по описа за 2019 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищеца твърди, че е работил като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на надзирател с местоизпълнение на служебните задължения –територията на Затвора,гр.Сливен. Сочи се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по утвърден месечен график на смени  като е полагал 12, 24 и 8часови часови дежурства, като работното му време в периода от 16.07.2016г. до 30.09.2016 г. се е изчислявало ежемесечно, а от 1.10.2016г. до 31.12.2018г. сумарно за тримесечен период. Твърди се, че поради характера на постова служба в затворите една от характеристиките й е нейната непрекъснатост и по време на дежурство ищецът е бил лишен от законоустановеното си право на почивка, тъй като е оставал на разположение на съответния ръководител, без право да напуска района на поделението, без право да съблича униформеното си облекло.Сочи се, че работодателя не е отчитал коректно всички отработени от ищцата часове и е отказал да включи в отработеното време съпътстващите нарядите дейности, провеждане на инструктажи преди поемането на поста по дежурството, развода до самия пост, отвода от същия, сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател, Сочи се, че при 24 часово дежурство ответника вместо да заплаща реално положените 25 часа в периода от 14.07.2016 г. до 31.12.2018 г., при 12часовите дежурства не са заплащани реалните 12.45минути, а при осемчасовите дежурства не са заплащани реалните 8часа и 30минути. Твърди се, че по времето, което не е заплащано  ищецът е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено облекло и е имал задължението да е на разположение на съответния началник, без право да напуска района на съответното поделение. Твърди се , че ответника не признава времето  за инструктаж, отвод и развод за работно време и не го заплащал на ищеца.Сочи се, че освен дежурствата, които ищеца е давал по месечен график е бил длъжен да извършва  претърсвания на помещения и обиски на лица с различна времева продължителност, в период след приключване на дежурството и предаване на смяната или в ден на законоустановена междудневна почивка, следващ дежурството. Сочи се, че и този труд не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден такъв.

            Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд  в размер на 1000лв.  за периода 16.07.2016г. до 31.12.2018г. за положени 200 часа извънреден труд, лихва за забава в размер на 100 лв. върху главницата, начислена до 1.07.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал предявения главен иск за заплащане на ответника на сумата от 1000лв за  положен, но незаплатен извънреден труд, като такъв с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР , във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 100лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главниците в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от тях и до предявяване на исковата молба.

            Указано е, на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че  е работил като надзирател, полагала е извънреден труд, полагала е 24ч., 12ч. и 8ч. дежурства, че почивките са били по време на непрекъсваем производствен процес, че извън работното време е извършвал претърсвания на помещения и обиски, че ежемесечно е участвал в служебни занятия, е негова.

            В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил. Оспорени са предявените искове. Посочено е, че е отпаднало задължението на служителите да се явяват 15минути преди инструктажа.Твърди се, че на всеки служител се полагат почивки за хранене, които не се отчитат като работно време, а инструктажите са част от работното време. Твърди се, че надзирателите почиват на ротационен принцип и Затвора гр. Сливен разполага със служебен бюфет кафе, почивките които се ползват от всички служители за почивката за хранене, която е не по-малко от 30 минути.  Посочено е, че е предвидено време за отдих, през което служителите ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли, а от 27.06.2014 г. се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие за служители и работещи на смени.  Сочи се, че с заповед на министъра на правосъдието е постановено, че почивките не се включват в работното време и съответно не се заплащат от ответника.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че правилно е изчислявано отработеното време от ищеца и  е заплащан полагания извънреден труд, е негова.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, вместо нето се явява адвокат пълномощника му Н.П. моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно призовани, явява се юриск.П.Стоянова която моли  да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение  за прекомерност на разноските на ищецът.

 С протоколно определение от 18.10.2019г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за възнаграждение за положен извънреден труд, да се счита предявен за сумата от 1734.92 лв, а иска за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 240.34 лв.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 30.01.2015 г. на Министъра на правосъдието в чл. 2.1 е предвидено за дейностите,            чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес работното време да се организира в 8-, 12- и 24- часови наряди по утвърден график и дежурство. В чл. 15.1 е предвидено, че работното време на държавните служители работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.

Със заповед на Началника на Затвора гр. Сливен от 27.02.2015 г. е предвидено начален час на работния ден за служителите, работещи при условията на сумирано изчисляване на работното време да се организират в месечен график, изготвен от определено със заповед длъжностно лице и утвърждаване от началника на затвора, като начален час на работния ден е посочено 07:45 часа, а като краен час – 8:30 часа, за работещите на 24-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 07:45 часа, а като краен час – 20:30 часа, за работещите на 12-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 19:45 часа, а като краен час – 8:30 часа, за работещите на 12-часово нощно дежурство; като начален час на работния ден е посочено 07:30 часа, а като краен час – 16:00 часа, за работещите на 8-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 11:00 часа, а като краен час – 19:30 часа, за работещите на 8-часово дежурство.

Със заповед на Началника на Затвора гр. Сливен от 30.06.2016 г. е предвидено начален час на работния ден за служителите, работещи при условията на сумирано изчисляване на работното време да се организират в месечен график, изготвен от определено със заповед длъжностно лице и утвърждаване от началника на затвора, като начален час на работния ден е посочено 07:45 часа, а като краен час – 8:30 часа, за работещите на 24-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 07:45 часа, а като краен час – 20:30 часа, за работещите на 12-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 19:45 часа, а като краен час – 8:30 часа, за работещите на 12-часово нощно дежурство; като начален час на работния ден е посочено 07:30 часа, а като краен час – 16:00 часа, за работещите на 8-часово дежурство; като начален час на работния ден е посочено 11:00 часа, а като краен час – 19:30 часа, за работещите на 8-часово дежурство.

         От удостоверение на Ц.С.М. се установява, че в периода от 3.12.2012г. до 12.08.2019 г. е бил назначен на длъжността Надзирател І степен.От удостоверението е видно, че за периода 01.07.2016 г. – 31.12.2017г. има ползван платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни; за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018г. има ползван платен годишен отпуск в размер на 37 работни дни.

От справка за болнични за периода 01.07.2015 г. до 31.12.2018 г. се установява, че ищецът  е ползвал 5 дни болнични.

От показанията на свидетеля Нерсесян се установява, че е колежка на ищеца и по месторабота на ищеца  се дават смесени дежурства в затвора на 8-, 12- и 24- часа. 8- часовото дежурство. Работното време при осем часово дежурство започва в 8 часа и приключва  до 17.00 часа. 12 часовото дежурство започва от 7.45 сутринта, влиза се на развод и приключва в 20.30 ч влиза се на отвод. Вечерното 12 часово дежурство започва в 19.45 часа и приключва в 8.30 сутринта. 24- часовото дежурство започва в 7.45 часа сутринта и приключва в 8.30 ч на другия ден. 24- часовото дежурство започва с развода в 7.45 часа до 08.00 ч. и приключва с отвод, който приключва до 08:30 ч. От показанията й се установява, че има дежурства в болницата и дежурства в корпуса на затвора. По време на дежурствата служителите на Затвора гр.Сливен са на разположение на прекия ръководител и трябва да изпълняват разпорежданията на прекия ръководител по време на отдих или по време на хранене, както и нямат право да напускат територията на затвора. Когато има дежурства в болницата, служителите предварително знаят къде трябва да отидем, никой не ги  инструктира. От показанията й е , че преди година две, дежурствата в болницата били 12 часа, сега в момента са осем часови. Когато били 12 часа тези дежурства си били точно 12 часа.  Започват в 8 приключват в 8 часа. За всяко конкретно дежурство няма заповед, има заповед за определения пост в болницата. Има няколко вида резерв, по принцип това е 8 часова дневна или нощна смяна и при резерва няма инструктаж, сдаване и приемане на дежурството.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че  нормата работно време за ищеца за периода от 1.07.2016 г. до 31.12.2018г. е 4472часа. Извънредния труд, който е положил ищеца за периода 1.07.2016 г. до 31.12.2018г. е в размер на 379часа, изплатените на ищеца часове извънреден труд са 110часа, некомпенсираните часове за периода, които подлежат на парична компенсация са в размер на 270 часа. Размера на полагаемото се парично обезщетение за положен извънреден труд е в размер на 1734.92 лв. върху което работодателя е длъжен да удържи 10 % ДОД и чистата сума на възнаграждението за положения извънреден труд е 1561.43 лв. Размера на дължимите лихви за забава върху чистото възнаграждение за неплатения извънреден труд за всяко тримесечие от датата на настъпване на изискуемостта на всяко вземане до 1.07.2019 г. е в размер на 240.34 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Ц.С.М. сумата от 1734.92 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.07.2016 г. до 31.12.2018г. В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР   е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.  В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.  Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като надзирател І-ва степ в Затвора гр.Сливен при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на горецитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. От показанията на разпитания по делото свидетел,, от представените по делото заповеди на началника на Затвора гр.Сливен, както и от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства е определено,  като началото на дежурството е определено в 7:45  часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на постовете, а края на дежурството е фиксиран на следващия ден в 8:30 сутринта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, като дежурния реално отработва дежурство от 24 часа и 45 минути. Т.е с действията по приемане и сдаване на дежурството реално ищецът отработва при ответника 24:45 часа на разписано двадесет и четири часово дежурство, тъй като самото естество на работа  изисква това. В дежурствата реално влиза времето за хранене – 30 мин при 8 часовото дежурство, два пъти по 30 мин при 12-часовото и при 24-часовото - 30 минути през деня и 3 слети часа през тъмната част на денонощието. От показанията на свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател. установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло и следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател.

За ищеца е възникнало право да иска заплащането на извънреден труд при наличието на положен такъв.Непрекъснатото дежурство на ищеца, поради действията по сдаването и приемането на смяната е с продължителност 24.45часа, а не 24часа, 12,45 часа, а не 12 часа, а съответно при осемчасовите дежурства реално отработеното е 8 часа и 30 минути.  Безспорно се установи по делото, че ответника дължи на ищеца сумата от  1734.92 лв. за периода от 1.07.2016 г. до 31.12.2018г. Иска следва да бъде уважен за целия претендиран период, като основателен и доказан.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 1734.92 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.07.2016 г. до 31.12.2018г.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за  основателен. Иска е предявен за сумата от 240.34 лв., а от заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на 240.34лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за предявените искове и с оглед на направеното възражение от юрисконсулта на ответника за прекомерност  на адвокатския хонорар, съдът приема че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лв., съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.2,ал.5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2, предл. предпоследно и чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

            На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените три иска в размер на 119.40 лв., както и депозита за  назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 200 лв.

Така мотивиран,СлРС

                                                                            Р Е Ш И :

           

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на Ц.С.М.,  ЕГН ********** *** на основание чл.187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР сумата от 1734.92 лв.лева/хиляда и седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 270часа за периода от 1.07.2016 г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 5.07.2019 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на Ц.С.М.,  ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 240.34 лева/двеста и четиридесет  лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на Ц.С.М.,  ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лева/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 319.40 лв., представляваща държавна такса по предявените два иска и разноски за назначената експертиза.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от страните да се връчи на страните!

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: