Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2151
31.05.2019 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Петя Карабиберова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18799 по описа за 2018
година.
Предявен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК от Н.П.Ш., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин- 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от *** и *** за признаване на установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 1 406,36 лева по договор за кредит № ***, сключен с „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на
ответното дружество по силата на договор за цесия от 14.09.2018г., като
погасена по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата било
образувано производство по чл. 410 ГПК относно вземане по договор за кредит № ***,
сключен с БНБ „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След подадено от нея възражение
било образувано исково производство, искът за съществуване на вземането бил
отхвърлен, тъй като съдът приел, че то не е станало автоматично и предсрочно
изискуемо. Твърди още, че преди известно време от дружеството ответник „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД са я уведомили, че е налице задължение,
произтичащо от същия договор, но вече за сумата 1406,36 лева. Твърди, че такова
вземане не съществува, а и дори да съществува, е погасено по давност. С оглед
това се иска да бъде признато за установено, че сумата от 1406,36 лева по
договор за кредит от 14.06.2012 г. не се дължи.
В законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответното дружество. Признават се обстоятелствата, че е
налице сключен договор за кредит № ***, между ищцата и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, както и че вземанията по договора са били прехвърлени на
ответното дружество. Не се оспорва, че задълженията по процесния договор за
кредит са ликвидни и изискуеми към датата на подаване на исковата молба. Излагат се доводи, че изтеклата давност
погасява правото на принудително изпълнение, но не и самото материално право и
вземането продължава да съществува. Признава обстоятелството, че са изтекли 5
години от крайния падеж на договора, който е настъпил на 14.06.2013 г., но
счита, че това не означава, че самото вземане е погасено. Оспорва възможността
длъжникът да претендира чрез иск установяване на изтичане на погасителната
давност. Поради това моли да се отхвърли иска.
Съдът намери за установено следното:
Безспорни по делото са обстоятелствата, че е
налице сключен договор за кредит № ***, между ищцата и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, както и че вземанията по договора са били прехвърлени на
ответното дружество, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
По делото е приложено
уведомително писмо от 19.10.2018г, адресирано до ищцата, с което последната е
уведомена, че съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.09.2018г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е прехвърлило в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
вземанията си по сключения с ищцата договор за кредит № ***. В уведомлението е
отбелязано, че задължението на ищцата възлиза на 1406,36 лева, като последната
е поканена да заплати дължимата сума в 5 дни от получаване на съобщението.
Представен е заверен препис от решение № 2368/26.05.2015г. по гр.д. №18144/2014 г. на ПРС, отменено с решение № 1886/04.12.2015г. по в.гр.д. № 2591/2015г. на ПОС. С последното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове за признаване за установено, че Н.П.Ш. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, следните суми: сумата от 160,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем с номер ***, сумата от 43,81 лв., представляваща надбавка по чл. 3 от договора, сумата от 16,47 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 33 от ЗПК, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита– 15.05.2013г до подаването на заявлението в съда – 26.09.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 15063/2014 г. по описа на ПРС, XV- ти гр. състав. Решението е влязло в сила на 04.12.2015г.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
За допустимостта на отрицателния установителен
иск ищецът следва да обоснове наличието на правен интерес от предявяването му.
Правният интерес се свърза със съществуването на правен спор относно
материалното право, предмет на производството. В настоящия случай ищецът
оспорва задължение по договор за кредит, което е претендирано извънсъдебно-
чрез изпращането на съобщение за прехвърляне на вземането в полза на новия
кредитор- ответникът в настоящото производство. С уведомителното писмо е изрично е посочено,
че при неспазване на предоставения срок за изпълнение ответникът ще пристъпи
към действия по принудително изпълнение, т.е. претендирал е извънсъдебно, че е
налице право на принудително изпълнение.
Ето защо ищецът има интерес да установи, че правото на принудително
изпълнение не съществува, тъй като вземането е погасено по давност, без да е необходимо да е налице висящо исково
производство или производство по принудително изпълнение
Срещу ищцата по настоящото дело е проведено
предходно съдебно производство, инициирано от цесионера БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС ЕАД, за вземания по процесния договор за
кредит № ***, първоначално чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, а впоследствие и чрез иск по чл. 422 от ГПК за установяване
на дължимостта на вземането по заповедта, доколкото срещу нея било постъпило
възражение от длъжника. В предходното
производство кредиторът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД се е позовал на
предсрочна изискуемост като основание за дължимостта на вземанията по договора.
За разлика от случаите, при които вземанията по договора стават изискуеми с настъпването
на крайния падеж, при предсрочната изискуемост е налице изменение на договора с
волеизявление само на едната от страните, като датата на настъпването й играе
ролята на падеж и представлява самостоятелно основание за дължимостта на
вземанията. С отхвърлянето на предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД се
е формирала сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното основание за
дължимостта на вземанията, а именно- настъпването на предсрочна изискуемост на
15.05.2013 г. Силата на пресъдено нещо е свързана с установеното от съда правно
положение, като действието й се изразява в това, че правният спор се
преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно
приетото в решението на съда. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение: решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанията
предсрочна изискуемост и настъпил краен падеж на вземанията са алтернативни,
тъй като при всеки от тях е различна датата на настъпване на изискуемостта на
вземанията. Доколкото основанието за дължимостта на вземанията, на което се
позовава кредиторът в предходното производство е предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит, то извън обективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение остава основанието за изискуемост
поради настъпил краен падеж на вземанията.
Неоснователни са възраженията на ответника,
че искът е недопустим, тъй като в предходното производство са били разгледани
въпросите свързани с изпълнението, респ. неизпълнието на задълженията на
страните по договора за кредит. Мотивите на съдебния акт не се включват в
обективните предели на силата на пресъдено нещо. Съобразно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Диспозитивът на решението
представлява източникът на сила на пресъдено нещо. Мотивите към решението
съдържат много и различни констатации на съда, чийто предмет по други дела
между същите страни може да бъде отново обект на спор, на доказване и
установяване, без да е допустим отвод за пресъдено нещо.
Изложените съображения водят до извод за
наличието на правен спор между страните, който не е разрешен със сила на
пресъдено нещо, което от своя страна обуславя допустимостта на предявения иск.
По отношение на неговата основателност съдът намира следното:
По делото се установява, че между ищеца и
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит № ***, вземанията по който са
били прехвърлени в полза на ответника, за което длъжникът бил надлежно
уведомен. Липсва спор между страните относно обстоятелството, че крайният падеж
на вземанията по договора е настъпил на 14.06.2013 г. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Ответникът изрично признава, че в периода от
15.06.2013г. – 15.06.2018г. е изтекъл изискуемия от закона петгодишен давностен
срок на процесните вземания, като не са релевирани възражения за спиране или прекъсване
на давността в посочения период. Ето защо
претендираните с уведомително писмо от 19.10.2018г. вземания от ответника
са погасени по давност, поради коет предявеният иск е основатален и като такъв
следва да бъде изцяло уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал.
1 ГПК заплатените от ищеца разноски по производството се присъждат в тежест на
ответника. Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За да се приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК е необходимо предвидените предпоставки да са налице кумулативно. В
процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска,
доколкото извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане срещу ищеца, като
в изпратената до последната извънсъдебна
покана, изрично е посочил, че при неплащане в срок, ще пристъпи към
принудително изпълнение. Ето защо, съдът намира, че в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските по делото. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 56,25 лева –
държавна такса, която следва да бъде присъдена в полза на Районен съд –
Пловдив, доколкото ищецът е освободен от внасянето на такава.
Претендира се и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 на НМРАВ, възлиза на 328,45 лева, който
следва да бъде присъден в полза на пълномощника на ищеца. Възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца е неотносимо, тъй като ищецът е бил представляван безплатно на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Н.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин- 10, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** и ***,
сумата от 1 406,36 лева по договор за кредит № ***, сключен с „Бнп Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 14.09.2018г., като
погасена по давност.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин- 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от *** и *** да заплати по сметка на РС Пловдив,
в полза бюджета на съдебната власт, деловодни разноски за държавна такса в
размер на 56,25 лева (петдесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин- 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** и *** да заплати на адв. К.Д.К.,***,
служебен адрес: *** сумата от 328,45
лева /триста двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/– разноски
за адвокатско възнаграждение оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ на Н.П.Ш..
Решението подлежи на обжалване пред
ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ