Р Е Ш Е Н И Е №
6
Гр. Сливен, 08.02.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в
публичното заседание на седемнадесети януари………………..
през две хиляди и деветнадесета година
Председател:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Радост Гърдева….…………и с участието на
прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова……………………..търг.дело
№ 130 по описа за 2018 год. , за да се
произнесе, съобрази:
Производството
по делото е образувано след Решение № 76/07.08.2018г. по к.т.д.№ 2601/16 по
описа на ВКС, второ търговско отделение, с което е обезсилено Решение №
23/15.03.2016г. по в.т.д.№ 25/16 на БАС и потвърденото с него Решение №
12/27.08.2015г. по т.д.№ 40/14 на СлОС в частта в която е отхвърлен предявения от
„Папас олио“ АД Ямбол срещу „Фермер пойнт“ ООД Сливен иск за предаване на
невърнат остатък от вложено за съхранение зърно по договори за влог от
15.10.2012г.; от 01.11.2012г.; от 31.12.2012г. и от 02.01.2013г. – черен
маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. за разликата над 30,46тона до предявения
размер от 114,29 тона. В мотивите на решението е коментирано, че съдът се е
произнесъл по недопустим иск, тъй като
не са били налице условията за изменение на предявения иск за обезщетение по
чл. 79 ал.1 пр. второ то ЗЗД на тъка взе реално изпълнение по чл. 252 от ЗЗД.
Делото е върнато за произнасяне в обезсилената част по първоначално
предявения иск.
При
настоящото разглеждане на делото ищецът „Папас олио“ АД уточнява че поддържа
иска си за сумата
90 536 лв., представляваща размера на претърпените от него вреди,
поради непредаваното от влогоприемателя по процесните договори за влог на
вложените 83,83 тона слънчогледово зърно, реколта 2012г. и равняващи се на
запратената от ищеца цена за закупуване на зърно от същия вид при цена
1 080лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
до окончателното заплащане на сумата. В с.з., чрез представителя си по
пълномощие, поддържа иска, като уточнява че същия е предявен с исковата молба
за обезщетение изчислено на цена 900лв. за тон без ДДС, като същата е описано в
исковата молба, че е определена като най-ниската цена платена по договорите за
покупко-продажба на същия слънчоглед, който е вложен по договорите за влог. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът
„Фермер пойнт“ ООД е бил заличен в хода на производството пред ВКС, като негов
универсален правоприемник е „Грейнстор България“ АД, който е конституиран на
страната на ответника. Последният, чрез представителите си по пълномощие,
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски по представен списък, включително и тези пред ВКС.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между
страните „Папас олио“ АД и "Фермер пойнт" ООД са сключени 4 договора
за продажба на селскостопанска продукция – черен маслодаен слънчоглед, реколта
2012 г., както следва:
На
14.09.2012 г. – за 500 тона слънчоглед с цена 960 лв./тон без ДДС. За
продажбата е издадена данъчна фактура № ********** от 14.09.2012 г. на стойност
576 000 лв. Сумата по нея е платена на 17.09.2012 г.
На
01.10.2012 г. – за 2000 тона слънчоглед с цена 905 лв./тон без ДДС. За
продажбата е издадена данъчна фактура № ********** от 1.10.2012 г. на стойност
2 172 000 лв. Сумата е платена на 01.10.2012 г.
На
09.11.2012 г. – за 1400 тона слънчоглед с цена 905 лв./тон без ДДС. Сумата е
платена на 13.11.2012 г.
На
07.12.2012 г. – за 200 т слънчоглед с цена 900 лв./тон без ДДС. За продажбата е
издадена данъчна фактура № ********** от 07.12.2012 г. на обща стойност 216 000
лв. По фактурата са постъпили два превода на 10.12.2012 г. на обща стойност 205
200 лв. Остатъка от дължимата сума 10 800лв. е платена в хода на
производството по т.д.№ 40/14 на СлОС.
Продадените
количества слънчоглед са доставени на ищеца „Папас олио“ АД в лицензирано зърнохранилище
на ответника, без физическото им преместване.
Ответникът
има регистрирани зърнохранилища в град Ямбол, Айтос и Кермен.
Между
страните били сключени следните договори за влог на същите количества
слънчоглед, както следва:
- на
15.10.2012 г. – 2 договора за влог,
съгласно които ответникът приел слънчогледа за пазене и съхранение в свои
собствени складове, - 100 тона - в склад в гр. Ямбол; 400 тона - в склад в гр.
Кермен със срок на съхранение и по двата договора 30.04.2013г.;
- на 01.11.2012г. – договор за влог, съгласно
който ответникът приел 2 000 тона за пазене и съхранение в свой собствен склад
в гр. Ямбол със срок до 28.02.2012г.(вероятно техническа грешка на 2013г.), а с
анекс от 18.02.2013г. страните удължили срока за съхранение; на 30.04.2013г.
– договор
за влог от 31.12.2012г., съгласно който ответникът приел 40 тона слънчоглед за
пазене и съхранение в своя собствен склад в гр. Айтос, със срок до 30.04.2013г.;
- и на
07.01.2013 г. – 2 договора за влог, съгласно които ответникът приел слънчогледа
за пазене и съхранение в свои собствени складове, както следва: 100 тона - в
склад в гр. Кермен; 100 тона - в склад в гр. Ямбол със срок до 30.04.2013г.
Общо по
договорите са приети за съхранение 2 740 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта
2012г., като в чл. 14 от всички договори е уговорено, че влогопиремателят има
право да смесва вложеното от влогодателя зърно с друго от същия вид и качество.
Във
всички описани договори за влог е предвидено, че влогоприемателят изготвя
анализни свидетелства за качеството на приетото зърно. Приемането се извършва с
протокол, подписан от двете страни. При предаването на зърното от
зърнохранилището , влогоприемателят или негов представител извършва съвместни
количествен замервания с влогодателя, а ако не осигури представител – се
приемат данните установени от влогоприемателя.
При експедиция се съставя експедиционна бележка и анализно свидетелство.
След приключването на договора страните изготвят констативен протокол,
двустранно подписан, към който се прилага опис на експедираните по дни
количества с информация за: дата на експедицията; номер на автомобил; кантарно
тегло, бонифицирано тегло, показатели на зърното. Такъв протокол не е съставен
между страните, като няма спор, че не е предадено на влогодателя цялото
количество зърно. Предаването е преустановено поради възникнал спор за
количеството на остатъка, подлежащ на връщане.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно съставените кантарни
бележки в периода 30.04.2013г. – 18.09.2013г. от общо 2 740 т. кантарно тегло –
предадени за съхранение, на влогодателя са върнати следните количества: на
30.04.2013 г. – за 42,5 т.; през м. юни са предадени общо 403.06т.; през м. юли
– общо 1 155.22 т.; през м. август – 999.20 т.; през м. септември 23.94 т.
или общо 2 623.92 т., като е
непредаден остатък от 116.08 тона кантарно тегло.
Ищецът
„Папас олио“ АД е отчел, като върнато в базите си и на пристанища на кораби
общо 2 625 тона слънчоглед (кантарно тегло) или 115 тона по-малко от
вложеното.
От
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.
инж. Димитрина Станчева Илчева, се установява, че в търговията със зърно,
когато качеството на доставеното зърно по определени показатели се отклонява от
договореното се извършва корекция, при което зърнената маса се предвижда към
определена маса или цена. Когато това е в посока завишаване на количеството или
цената се означава с термина „бонификация“, а когато е в посока намаляване
количеството или цената с термина „рефакция“.
Показателите спрямо които се определят отклоненията от качеството се
наричат „базисни показатели“ и са регламентирани с предметните стандарти за
зърно. За слънчогледово семе се посочени в БДС 750-83 в т. 1.2 „базисните
показатели за слънчогледово зърно изкупваемо и за реализация са – влага 11%,
масленост – 42% и примеси – 0%. За отклонение от базисните показатели са
извършва бонификация или рефакция“.
В чл. 10а
т.2 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) отм. – в сила към
момента на процесните отношения, е предвидено че зърнохранилищата следва да
водят регистър на договорите за влог по реда определен в Наредба № 23 за реда
за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата
и деклариране на другите обекти за съхранение на зърно и за контрола върху
тяхната дейност. В този регистър следва да се вписва и „бонифицирано тегло“ на
зърното, наред с изтегленото тегло. От заключението на вещото лице се
установява, че в тази графа се записва не само увеличено тегло, но и намалено
такова в зависимост от отклоненията от базисните показатели.
Според
наредба №13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите
на СМЦ при съхраняването и транспортирането им, определени в приложение към
същата за слънчогледово семе, съхранявано над шест месеца в складове е 0,35% от
масата.
По
договорите за влог в базата на ответника в град Ямбол са вложени общо
2 200 тона слънчоглед. Общо експедирани са 2 246,68 тона, които
съобразно приравняването към базисните показатели следва да се приравнят на 2 312, 95 тона (бонифицирано тегло).
По договора
за влог в базата на ответника в град Кермен са вложени общо 500 тона
слънчоглед. Общо експедирани са 331,96 тона, които съобразно приравняването към
базисните показатели следва да се приравнят на
341,29 тона (бонифицирано тегло).
По
договора за влог в базата на ответника в град Айтос са вложени общо 40 тона
слънчоглед. Общо експедираните 45,28 тона, които съобразно приравняването към
базисните показатели следва да се приравнят на 45,71 тона (бонифицирано тегло).
От
вложените 2 740 тона са издължени 2 699,95 тона бонифицирано тегло.
Остават неиздължени 40,05 тона бонифицирано тегло. Те следва да бъдат намалени
с естествени фири в размер на 0,35% върху цялото количество (9,59 тона) или
остава неиздължено количество – 30,46 тона.
С
влязлото в сила решение по т.д.№ 40/14 на СлОС по иска за реално връщане на
вложеното слънчогледово зърно е постановено връщането на 30,46 тона.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните и въз основа на заключенията на
вещите лица, също неоспорени, в чиято компетентност, безпристрастност и
обективност няма основание да се съмнява.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 пр. второ от ЗЗД. Същият е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Налице е
валидно договорно правоотношение между страните в производството по 4 бр. писмени
договори за влог на зърно по см. на чл. 250 и сл. От ЗЗД в лицензирани
зърнохранилища, собственост на ответника.
Не е
налице договор за влог в публичен склад по чл. 573 от ТЗ, тъй като ответното
дружество не е лицензирано като публичен склад по чл. 11а от ЗСТЗ (отм.), а
притежава само лицензирани зърнохранилища по чл. 10а от ЗСТЗ (отм.).
Договорите за влог са били сключени след като
ответникът е продал на ищеца процесните количества черен маслодаен слънчоглед,
реколта 2012г., без физическото им преместване и те са останали на съхранение в
същите зърнохранилища. Между страните е уговорено, че ответникът има право да
смесва слънчогледовото семе с друго от същия вид т.е. дължи се връщането по
договорите за влог на родово определени вещи.
В самите
договори за влог не уговорено изрично при разлика в качеството на върнатото
зърно, количеството му да бъде съответно занижавано или увеличавано, в
зависимост от конкретните показатели на зърното т.е. не изрично уговорена
рефакция или бонификация на количествата предавано слънчогледово зърно.
Уговореното
в договора, не може да се тълкува в смисъла на направеното от ищцовата страна
твърдение, че страните изрично са изключили възможността да бъде извършвана
рефакция на предавано зърно и че е налице уговорка да се върне равно на
вложеното количество. Този извод следва от уговорката в чл. 6 от всички договор
за влог, където е предвидено, че след
приключване на отношенията си страните следва да съставят констативен протокол
, в който да опишат както кантарното (реално) тегло на експедираното зърно,
така и неговото бонифицирано тегло и качествените показатели на същото. От тази уговорка в договора е видно, че
страните са се съгласили, че количеството на върнатото зърно е възможно да не е
равно на количеството на вложеното, с оглед неговите качествени характеристики.
Друго
твърдение на ищцовата страна е, че терминът „бонфицирано тегло“ означава само
завишаване на количеството, с оглед качествените показатели, а не и намаляване.
Видно от заключението на вещото лице, както и от тълкуването на това понятие,
използвано в Наредба № 23 за реда за лицензиране на публичните складове за
зърно, регистрация на зърнохранилищата и деклариране на другите обекти за
съхранение на зърно и за контрола върху тяхната дейност, то се използва за
означаване на корекция в теглото на зърното, както при бонификация, така и при
рефакция на същото и означава коригирано количество зърно в зависимост от качествените
му показатели (независимо в каква посока).
Тъй като
не е налице конкретна уговорка по какъв начин следва да се определи
бонифицираното тегло, то следва де се приложат нормативите, регулиращи
отношенията при търговията със зърно и конкретно да се приеме, че се дължи
връщане на вещ от средно качество, отговаряща на показателите, които са
нормативно определени в Предметните стандарти за зърно, за слънчогледово семе,
посочени в БДС 750-83 в т. 1.2.
Ищцовата
страна твърди, че показателите на зърното, което е експедирано от складовете на
ответника са неустановени, тъй като няма двустранно подписан протокол, така
както е уговорено между страните в договора. Действително такъв протокол
липсва, но са представени анализни свидетелства към всяка кантарна бележка за
изнасяне на зърното от складовете, които не се оспорени от ищеца в законоустановените
срокове. От тях вещото лице е установило качеството на върнатото на влогодателя
зърно.
Ответната
страна не е водила регистър на договорите з авлог на зърно при условията на
Наредба № 23 за реда за лицензиране на публичните складове за зърно,
регистрация на зърнохранилищата и деклариране на другите обекти за съхранение
на зърно и за контрола върху тяхната дейност. Това обстоятелство не може да се
отрази на действителността на процесните договори за влог, още повече че никоя
от страните по тях не оспорва тяхната действителност.
Следва също
така, да бъде отчетена и естествената фира, която е нормативно определена.
С оглед
изложеното от вещото лице, налице са нормативно определени базисни показатели
за качеството на черния маслодаен слънчоглед. След като се приравни към тях,
върнатия на влогодателя такъв по качество, следва да се приеме, че се дължи
връщане на още 30,46 тона. Тъй като при предходното разглеждане на делото е
постановено и влязло в сила решение, с което е постановено реалното връщане на
това количество то следва да се направи извод, че не е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна ответника по процесните договори за влог т.е. не
са налице основанията на чл. 79 ал.1 пр. второ за определяне на обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение и предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Признанието
на ответната страна, че дължи връщане на 41,41 тона (страната е поискала
възнаграждение по договорите за влог за съхраняването на това количество зърно
на ищеца) следва да бъде преценено на основание чл. 175 от ГПК с оглед всички
обстоятелства по делото и да бъде
зачетено да размера от 30,46 тона.
При
изложените правни изводи за липса на основание за определян на обезщетение не
следва да се обсъжда въпроса за начина на определяне на размера му.
При този
изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски за
този инстанция и пред ВКС в пълен размер – общо 5 793,41лв.
Ръководен
от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********,
със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. В.Б. срещу „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. М.Р. иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр. второ от ЗЗД, за
заплащане на сумата 90 536 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на договорно задължение за връщане на 83,83 тона черен маслодаен слънчоглед, по
сключени между тях договори за влог от 15.10.2012г.; 01.10.2012г.; 31.12.2012г.
и 017.01.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ПАПАС
ОЛИО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. В.Б. да заплати на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. М.Р. сумата 5 793,41лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: