Решение по дело №336/2019 на Районен съд - Тетевен

Р Е Ш Е Н И Е  №

                                          

                          Гр. Тетевен ,  11.02.2020г.  

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

Тетевенският районен съд,първи  състав

На трети февруари две хиляди и двадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

Председател: Ани Георгиева

Секретар: Петя Георгиева

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 336 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление №19–0356 - 000413/08.10.2019г. на С.С., на длъжност началник на РУ ОДМВР –Ловеч ,РУ Тетевен , упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г ., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДвП на С.Л.Л. ЕГН ********** *** е  наложено  административно наказание "глоба" в размер на 300 /двеста/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за това ,че на 04.04.2019г около 14,12ч.в с. Р. на ул. „Г.Б.” като водач на л.а „О.В.” с рег. № ОВ 30 24ВМ пред дом №112 управлява автомобила след като същия е с прекратена регистрациа по чл.143 ал.10 от ЗДВП , което е нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП .

 Жалбоподателят в  жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за това. Твърди ,че по случая било образувано ДП №131/19г на РП –Тетевен  , което към момента на жалбата не е приключило , но същевременно била ангажирана административнонаказателната му отговорност.Същевременно бил спрян за проверка между 09,30ч-10ч. на 04.04.2019г, а не както било записано в обстоятелствената част на НП , тъй като АУАН бил съставен  по късно след обяд в РУ на МВР където бил проверен за алкохол и наркотични вещества и пробите били отрицателни.Бил спрян за проверка тъй като полицейският инспектор на с. Р. многократно  бил разпореждал по телефона да премести автомобила  от тротоара пред дома му тъй като били постъпили жалби от преминаващи граждани .За да премести автомобила бил извикал майка си Виолета Колева и Ж П. , твърди ,че не е осъществил деянието виновно и моли да се отмени НП .

             В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и с адв. А.А. от ЛАК . Процесуалният представител на  административно – наказващият орган не се явява .

   Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

   Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. По делото допълнително е представено и постановление на РП –Тетевен за прекратяване на наказателно производство по ДП №131/19 на РУ Тетевен .

        Административно наказателното производство е образувано преди  приключи ДП №131/19г на РУ Тетевен ,  но от материалите по делото е видно ,че преди да приключи настоящото производство  е представено постановление за прекратяване на ДП  . В последния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството. Досъдебното производство е прекратено тъй като се сочи ниска степен на обществена опасност  по чл.9 ал.2  от НК . От материалите по делото е видно ,че по образуваното ДП №131/19г на РУ-Тетевен жалбоподателя е бил привлечен в качеството си на обвиняем на дата 24.10.2019г , а същевременно било издадено на дата 08.10.2019г. процесното НП . Съгласно чл.33 от ЗАНН   когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно наказателно производство не се образува.При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административно наказващия орган до произнасянето на прокурора. Съобразно чл.36 ал.2 от ЗАНН без приложен акт административно наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.В случая административно наказателното производство е образувано по време ,когато е текло досъдебно производство . В последния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството. Аргумент в горния смисъл е съображението, че в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като пречка за образуване на административно наказателно производство е посочено „възбудено наказателно“ такова, тоест досъдебно или съдебно производство, а в чл. 36, ал. 3 от ЗАНН се говори единствено за „производство“, тоест както за досъдебно или съдебно, така и такова по извършена от прокуратурата предварителна проверка по реда на ЗСВ, приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.Тоест след приключване на досъдебното производство следваше да се образува административно наказателното производство . С тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015г., постановено по повод искане във връзка с констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административно наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem, в т.1.2.2. се възприема, че в случая тъй като АНО се е произнесъл преди , досъдебното производство е прекратено на осн. чл..9 ал.2 от НК , то се стига до преследването  на жалбоподателя за същото деяние и по реда на НПК, когато прекратяването на наказателното производство в настоящия случай по реда на чл.9 ал.2 от НК  и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо административно -наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. По отношение на административно нарушение  по чл.140 ал.1 от ЗДВП на жалбоподателя Л. , АНО е нарушил принципа ne bis in idem. Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.Разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение. В случая, АНО е наказал Л. за същите факти, за които прокурорът е прекратил наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, което нарушава на чл.4 от протокол 7 към ЕКПЧ и чл.6, §2 от ЕКПЧ. Видно от доказателствата, с влязло в сила постановление, прокурорът е прекратил наказателно производство по ДП №113/2019 год. описа на РУ Тетевен , защото според него деянието на Л.  не съставлявало престъпление. В постановлението си за прекратяване на наказателното производство срещу Л. , прокурорът е дал оценка на обществената опасност на конкретното извършено деяние и е приел, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК т.е. деянието,макар и формално да осъществява признаците на чл.345 ал.2 вр. с ал.1  от НК не съставлява престъпление поради своята малозначителност. Окончателното приключване на образуваното по чл. 345 от НК наказателно производство осуетява възможността срещу жалбоподателя да се води втори административно наказателен процес с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ за същите тези факти. След като веднъж е прието с окончателен акт, че не са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя поради наличие на чл.9, ал.2 от НК, то той следва да се счита за „окончателно оправдан“ по тези факти по смисъла на чл.4 от протокол 7 към ЕКПЧ /правилото ne bis in idem/ и е недопустимо да му се наложи административно наказание за същите тези факти  .

      Допълнително от събраните по делото доказателства се установява от разпита на свидетелите  служители на АНО С.И.С. ,Х.П.П. и Т.Р.К. , че на 04.04.2019г. на свидетеля С.С.  се обадил дежурния тъй като колегата му П. се обадил на дежурния ,че бил спрял лице при разклона на м. «К.» и имал съмнения за алкохол или наркотици, а колата била с прекратена регистрация, написали АУАН В районното управление . Свидетеля П.   потвърждава ,че около 11,30 ч  при разклона на м. «К.» , който свързвал улиците «Г.Бенковски» и «З.. » забелязал автомобил «О.В.» да се движи в посока центъра на с. Р. и го е спрял, в колата имало и други лица майката на жалбоподателя и брат му .Имало е и сигнали от граждани преди случая , които са се оплаквали ,че автомобила на жалбоподателя им е пречел да преминават, като били провеждани беседи да бъде върнат автомобила .Свидетелката В.С.К.твърди ,че на 04.04.2019г и се е обадил на личния телефон  кварталния за да каже на синът си да си махне колата от пред дома им че пречела , синът и е казал ,че не си бил платил гражданската отговорност , но извикал едно момче Ж да подаде ток и казал на свидетелката и на брат си да се качат в колата  и след 20 м кварталния  на с. Р. ги спрял и поискал документите на колата . От своя страна св. Ж.П.П. твърди ,че му звъннал жалбоподателя , тъй като имал заповед от кварталния на селото да премести колата и помолил да дойде и да му подаде ток , колата потеглила и жалбоподателя бил спрян от кварталния и му били поискани документите .

        Тоест от показанията на свидетеля П. се установява ,че е имало сигнали от граждани ,че така както е паркиран пред къщата автомобилът на жалбоподателя им е пречел да преминават и със последния в тази насока били проведени беседи , както и потвърждава ,че С.Л. е бил спрян в 11,30 часа, което е видно и от представеното по делото постановление за привличане на обвиняем.Видно от НП и АУАН е записано ,че е посочен час 14ч. и 12 минути , както и същия потвърждава ,че в автомобила който спрял били майката и брата на жалбоподателя , тоест показанията на свидетеля П. и св. Колева в тази си част се припокриват . Св. Ж П. потвърждава думите на св. Колева ,че е подал ток на жалбоподателя за автомобила , за да бъде преместен. Тоест настоящия състав счита ,че първо жалбоподателя е изпълнил разпореждане на орган на държавна власт да премести автомобила , като е вярно ,че негово задължение е да застрахова процесното МПС , което той не е направил . Второ от разпита на св. П. се установява ,че часът в който е било спрян МПС е друг ,а не този който е посочен в АУАН и НП. Допълнително от разпита на свидетелите се установява ,че автомобила е спрян  на разклона на  м. „К.”, а не както е записано в АУАН и НП  на ул. „Г.Б. ” пред дом №112 .Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, МПС и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция” по постоянния адрес на собственика – за физическите лица или по адреса на регистрация – за стопанските субекти. Очевидно е, че процесното МПС попада в обхвата на правилото на чл.2 от Наредбата за регистрация на МПС, щом се движи по път, отворен за обществено ползване, какъвто безспорно е пътят в м. К. , на който е спрян жалбоподателя за проверка. Неизпълнението на горното задължение за регистрация на МПС е нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като относимата за извършеното административно нарушение санкционна норма в настоящия случай ще е   тази по чл.175, ал.3, т.1 от ЗДвП.Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1  от З.Дв.П., за нарушение на чл.140 ал.1 от З.Дв.П..Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от З.Дв.П., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от З.Дв.П. предвижда налагане на  глоба в размер от 200-500 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест до 12месеца   на  водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

 Съдът счита, че  отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, за което първо  липсва  субективен елемент от състава на нарушението по следните съображения:По делото е видно ,че жалбоподателя С.Л. въпреки ,че е знаел ,че автомобила няма застраховка е решил ,че следва да изпълни полицейско разпореждане по отношение преместване на автомобила. Второ в АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение като е посочен час 14,12ч , а свидетеля П. твърди ,че това е 11,30 ч , което от своя страна се покрива и с постановлението за привличане на обвиняем в което е прието ,че деянието за което му е повдигнато обвинение е извършено около  11,30 часа , същото е възприето и в постановлението за прекратяване на ДП №131/19г. на РУ Тетевен . Второ твърди се ,че деянието е извършено на ул. „Г.Бенковски” пред дом №112 , като свидетелите говорят за м. „К. „ , което нарушение от своя страна е нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН и чл. 57 т.5 от ЗАНН .

Трето НП е издадено по време, когато е било образувано ДП №131/19г на РУ Тетевен , което по време на хода на настоящото производство е прекратено на осн. чл.9 ал.2 от НК , тоест представителя на РП Тетевен се е произнесъл ,не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което настоящият състав счита ,че следва да се приложи принципа „ne bis in idem”.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, извършени са редица нарушения на административно наказателното производство , а и съдът счита ,че предвид факта ,че се касае и за „ne bis in idem” наказателното постановление следва да се отмени .Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени. 

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  №19–0356 - 000413/08.10.2019г. на С.С., на длъжност началник на РУ ОДМВР –Ловеч ,РУ Тетевен , упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г ., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДвП на С.Л.Л. ЕГН ********** *** е  наложено  административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста  / лева  и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 8 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от З.Дв.П. като незаконосъобразно .

 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                             Районен съдия: