ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 26.01.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 347 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.144 от АПК.
Образувано е по молба с вх. № 61/10.01.2022
г. от Общинска избирателна комисия – Ветово, за изменение на постановеното по делото
решение № 54/16.12.2021 г., в частта за разноските в размер на 4950 лева, които
Централна избирателна комисия, представлявана от председателя К. С. Н., е
осъдена да заплати на жалбоподателя М.Х.М.. В молбата се излагат подробни
съображения в подкрепа на направеното искане. Молителят счита, че макар и
редуциран от съда, присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 1000
лева за една съдебна инстанция продължава да не кореспондира на правната и
фактическа сложност на делото и следва да бъде намален до минималния размер от
500 лева или до размер, близък до минималния. Поддържа, че в производството
пред касационната инстанция жалбоподателят е бил последователно представляван
от двама процесуални представители, на които последният е заплатил адвокатско
възнаграждение, но същият има правото на възнаграждение само за един адвокат в
това производство.
Ответникът по молбата – жалбоподателят М.М., чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Сочи, че молителят
не е представил списък на разноските, поради което депозираната от него молба
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските се явява
недопустимо. В условията на евентуалност поддържа, че молителят не е правил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а делото
разкрива значителна правна и фактическа сложност – по него са проведени
множество съдебни заседания, в касационното производство е направено искане за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с подробно формулирани в искането
въпроси, пред всяка от съдебните инстанции са изготвени и представени писмени
бележки, а касационната инстанция е сезирала Конституционния съд на Република
България с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на
чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА. Моли съда да постанови определение, с което да
остави молбата без разглеждане, респ. да я остави без уважение.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.459, ал.8 от ИК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението
на ответника по молбата (жалбоподател), според което, щом молителят не е
представил списък на разноските, то молбата му за изменение на решението в
частта за разноските се явява недопустима. Действително, в т.9 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се приема,
че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Текстът на чл.80
от ГПК и мотивите към посочената точка от тълкувателното решение обаче недвусмислено
сочат, че недопустима би била само молбата на страната, „…която е поискала присъждане на разноски“, т.е. недопустимо би било,
при липсата на списък за разноските, да се иска изменение на решението в частта
за разноските, които са присъдени в полза на молителя. Ако обаче се иска
изменение на решението в частта за разноските, които молителят е осъден да
заплати на противната страна, както е в случая, то това искане се явява
допустимо и без да е налице такъв списък.
На следващо място, неоснователно е възражението на ответника
по молбата, според което молителят не е правил възражение за прекомерност на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Всъщност такова възражение (по
чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК) ответникът, чрез процесуалния си
представител, е релевирал още в хода на устните състезания в съдебно заседание
от 10.02.2020 г. при първоначалното разглеждане на делото като адм.д. № 68/2020
г. по описа на Административен съд – Русе.
Разгледана по същество, молбата се явява частично
основателна – само по отношение на присъдените на основание чл.226, ал.3 от АПК
разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ответника по молбата
(касатор) в касационното производство по адм.д. № 2487/2020 г. по описа на ВАС,
Трето отделение.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, в относимите
й части, когато съдът отмени обжалвания административен акт възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В касационното производство ответникът по молбата е
бил последователно представляван от двама процесуални представители – от адв.В.М.
***, от която по – късно същият е оттеглил дадените пълномощия (с изявление на
л.90 от адм.д. № 2487/2020 г. по описа на ВАС) и от адв.Ц.П. ***. Същият
заплатил адвокатско възнаграждение и на двамата си процесуални представители –
на адв.М. сумата от 1000 лева съгласно договор за правна помощ и съдействие от
08.03.2020 г. (на л.20 от касационното дело), а на адв.П. – сумата в размер на
1800 лева съгласно договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2021 г. (на
л.118 от касационното дело). В представения списък на разноските (л.88 от
делото) са включени, и съдът с решението по делото е присъдил, разноски за
адвокатско възнаграждение пред ВАС в общ размер на 2800 лева, т.е. присъдени са
и двете адвокатски възнаграждения, заплатени за защита в касационното
производство. С оглед изричната разпоредба на чл.143, ал.1 от АПК,
жалбоподателят има право да му бъдат възстановени разноските за заплатеното
само едно адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че това следва да е
възнаграждението в по-високия размер от 1800 лева, доколкото то кореспондира на
положените процесуални усилия от адвоката в касационното производство и на правната и
фактическа сложност на делото.
В останалата част, по отношение на искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 500 лева
съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира молбата неоснователна. Определеният от съда с
решението размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на жалбоподателя,
кореспондира на правната сложност на делото като по справедлив начин възмездява
положените процесуални усилия от страна на пълномощниците му. По делото са
проведени множество съдебни заседания, пред всяка от инстанциите са представени
подробно аргументирани писмени защити, а за правната сложност на делото
свидетелства и сезирането на Конституционния съд на Република България от
страна на касационната инстанция.
По изложените съображения молбата следва да бъде частично
уважена като присъдените деловодни разноски в общ размер на 4950 лева следва да
бъдат намалени с 1000 лева, която сума представлява по-малкото по размер
адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателя за защита и
представителство в касационното производство. В останалата част молбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение №
54/16.12.2021 г., постановено по адм.д. № 347/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА
деловодните разноски,
които Централната избирателна комисия, представлявана от председателя К. С. Н.,
е осъдена да заплати на М.Х.М., с ЕГН **********, от 4950 лева на 3950 лева.
ОТХВЪРЛЯ
молба с вх. №
61/10.01.2022 г. от Общинска избирателна комисия – Ветово в останалата й част.
Определението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: