Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав,
в закрито съдебно
заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр.д. № 12772/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
молба от 09.03.2021 г. на „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. В.С.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, за изменение на
постановеното по делото Решение № 260993 от 12.02.2021 г., в частта за разноските, поддържайки се,
че неправилно е бил осъден да заплати в полза на жалбоподателя направените от
него разноските в производството, тъй като предмета на делото не бил да се
установи законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, а не негови
такива. Иска отмяна на прроцесното определение в
частта за разноските.
Ответникът по
молбата - „П.к.Б.“ ЕООД, в законоустановения срок не е подал отговор на молбата и не
взема становище по същата.
Молбата е подадена
в едномесечния срок от постановяване на Решение № 260993 от 12.02.2021 г., което
не подлежи на обжалване, като списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за разглеждане
на молбата, в случаите, когато се иска изменение на разноските, присъдени в
полза на насрещната страна.
Разгледа по
същество молбата е неоснователна.
В конкретния
случай с постановеното Решение №
260993 от 12.02.2021 г. съдът е уважил жалбата на „П.к.Б.“ ЕООД и е отменил Постановление
за разноските от 17.09.2020 г., постановено по изп.д.
№20208510401490/2020 г. по описа на ЧСИ М.П. на КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лв. до присъдената /определената/ от съдебния изпълнител
сума за адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 400,00 лв., заедно с размера на дължимата пропорционална такса по чл.
26 от Тарифата. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Доколкото производството по жалбата се е развило по изрично предвидена в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК възможност за обжалване на постановлението за разноски, то и по правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 81 ГПК насрещната
страна – в случая взискател, следва да понесе
отговорността за разноски.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че производството пред
ЧСИ, развило се по възражението на длъжника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, не представлява такова по смисъла на чл. 248 ГПК,
доколкото цитираната разпоредба намира приложение само в съдебни производства.
Това е така, тъй като само съдилищата са овластени да осъществяват дейност по правораздаване, но не и съдебния изпълнител, който няма правораздавателна компетентност
– арг. чл. 119, ал. 1 КРБ. Съдебният акт относно изменение на решението в частта за разноските,
разрешава материалноправен
спор, свързан с предмета на съдебното
производство, каквато
компетентност съдебният изпълнител няма /в този смисъл е и възприетото в т. 24
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Именно за това е и предвидената в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК възможност за обжалване на всяко едно
постановление на съдебния изпълнител, касаещо
разноски по изпълнението, което обаче е самостоятелно, а не се развива по реда
на чл. 248 ГПК.
По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение, като
следва да се отбележи, че настоящият състав на съда не споделя становището,
застъпено от друг състав на СГС в представеното към молбата определение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК Решението за разноските може да се
обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението и доколкото
постановеното Решение, чието изменение в частта за разноските се иска не
подлежи на обжалване, то и настоящият съдебен акт също не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното
и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 289405 от 09.03.2021 г.
подадена от „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. В.С., за изменение
на постановеното по делото Решение
№ 260993 от 12.02.2021 г., в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на мл.с. Е.Маринова
по гр.д. № 12772/2020 г. на СГС, ГО, II Е въззивен състав
В процесния
случай предмет на обжалване по
реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК е било
постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските
за адвокатско възнаграждение на взискателя, заедно с размера на дължимата
пропорционална такса по т.26 от Тарифа
към ЗЧСИ. Независимо от обстоятелството, че производството е уредено като самостоятелно
такова в ГПК, по своята същност то стой най-близко
до производството по чл.248 ГПК, което има за предмет
правилното определяне на разноските в съответната инстанция. В производството по чл.248 ГПК е недопустимо кумулирането на нови задължения
за разноски на страните в процес
относно разноските, в който нормата на
чл.81 ГПК не намира приложение, в какъвто смисъл са: определение
№ 33 от 06.02.2020 г. по ч.
гр. д. № 3952/2019 г. на
ВКС, IV ГО; определение № 411 от
21.11.2019 г. по ч. гр. д.
№ 3222/2019 г. на ВКС, IV ГО; определение
№ 683 от 21.12.2015 г. по
ч. гр. д. № 5089/2015 г. на
ВКС, III ГО; определение № 296 от
15.08.2017 г. по ч. гр. д.
№ 1758/2017 г. на ВКС, III ГО; определение
№ 114 от 20.05.2016 г. по
ч. гр. д. № 1847/2016 г. на
ВКС, II ГО и др. Считам, че горепосоченият извод е важим по
аналогия и по отношение на производството
по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, което
има за цел
правилното определяне на разноските в изпълнителното производство, поради което в случаите, когато предмет на обжалване
са актове на съдебен изпълнител
за определяне на разноски по
изпълнението, разноски на страните в производството
по чл.435, ал.2, т.7 ГПК не
се дължат.
мл.с.Е.Маринова: