Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260369
гр.
Пловдив 12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
младши съдия С. Алексова въззивно гр.д. № 1772/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила
е въззивна жалба с вх. № 22983/12.10.2020 г. от „ФРЕСА“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ЕИК ****, депозирана чрез процесуалния
представител на дружеството – адв. Д.В., против Решение № 1761/29.05.2020 г. на
Пловдивския районен съд, XXII-ри гр. състав, постановено по гр.д. № 2845/2020 г. по описа на съда,
с което е отхвърлен предявеният от „ФРЕСА“ ЕООД, против „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. **** и Н. А. А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, осъдителен иск за заплащане в условията на солидарност на сумата
от 9000.00 лв. с ДДС, представляваща сбор от общо три месечни наемни вноски за
периода от 01.09.2019 г. до 01.12.2019 г. за неспазено предизвестие за
прекратяване на сключения между страните договор за наем от 18.08.2016 г., като
неоснователен. С Решението е отхвърлен и предявеният от ищцовото Дружество,
против ответниците, осъдителен иск за заплащане в условията на солидарност,
сумата в размер на 1280.00 лв. с ДДС, представляваща стойността на вредите,
причинени по време на ползване на наетата вещ, от които 1200.00 лв. с ДДС –
заплатени разходи за почистване на върнатия имот и 80.00 лв. – за покупка на
нов пожарогасител, които вземания са погасени чрез прихващане с вземане на
„ЕЛИТ – 2095“ ЕООД, в общ размер на 2500.00 лв. – платен и невърнат депозит –
гаранция по Договор за наем от 18.08.2016 г. Ищцовото Дружество е осъдено да
заплати на ответното и направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството в размер на 100.00 лв. С подадената въззивна жалба се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Решение. Направено е
искане същото да бъде отменено изцяло и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат предявените искови
претенции, като се присъдят сторените разноски и за двете съдебни инстанции.
От
въззиваемите страни „Елит-2095“ ЕООД, чрез управителя Н.А.А., и от Н.А.А., в
качеството му на физическо лице, е депозиран писмен отговор, с който също се
излагат подробни съображения, но за това, че въззивната жалба е неоснователна и
недоказана, а респективно, атакуваното Решение е правилно и законосъобразно,
поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по
делото.
Пловдивският окръжен
съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Пред районния съд ищцовото дружество е
предявило против ответниците, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане
в условията на солидарност на гореописаните суми. В исковата молба ищецът
твърди, че между него, в качеството му на наемодател и „Елит – 2095“ ЕООД, като
наемател, е сключен Договор за наем на недвижим имот на 18.08.2016 г., считано
от 01.09.2016 г., по силата на който на ответното дружество е предоставен под
наем недвижим имот, склад, с площ от 500 кв.м., находящ се в гр. ****, за срок
от две години, като уговорената наемна цена била в размер на 2500.00 лв.,
платима до 5-то число на всеки календарен месец. Договорът бил подписан и от Н.А.
– управител на дружеството-наемател, който се задължил да отговаря солидарно за
задълженията по него. Твърди се, че след изтичане на срока на Договора,
ответното дружество продължило да ползва имота със съгласието на наемодателя и съответно
договорът продължил своето действие за неопределен срок, съгласно чл. 236, ал.
1 от ЗЗД. Сочи се, че на 30.08.2019 г., наемателят изпратил на наемодателя, по
имейл, уведомление за прекратяване на Договора, считано от 01.09.2019 г. На
05.09.2019 г. страните подписали приемо-предавателен протокол, с който
наемателят предал на наемодателя имота. Сочи се още, че ответникът не е спазил
тримесечния срок за предизвестие за прекратяване на Договора и съответно на
основание чл. 15.3 от същия, дължи на ищеца наемна цена за периода на
предизвестието – 9000.00 лв. с ДДС. Твърди се, че имотът е предаден в неугледно
състояние, както и че от него е липсвал един пожарогасител.
От
ответниците постъпва писмен отговор, с който оспорват предявените искове.
Оспорва се дължимостта на сумата от 9000.00 лв. Твърди се, че при сключване на
Договора, наемателят е заплатил авансово сумата от 2500.00 лв., представляваща
един месечен наем, която сума не е върната след прекратяване на Договора. Прави
се възражение за прихващане относно тази сума, при условие, че съдът уважи
предявените от ищеца искови претенции.
В
хода на производството са приети представените с исковата молба и с отговора
писмени доказателства, а именно: договор за наем на недвижим имот от 18.08.2016
г.; уведомление от „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД до „ФРЕСА“ ЕООД; Отговор-покана от „ФРЕСА“ ЕООД до „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД;
приемо-предавателен протокол от 05.09.2019 г.; фактура № ********** от
02.09.2019 г.; фактура № ********** от 02.09.2019 г.; фактура № ********** от
19.09.2019 г.; фактура № ********** от 27.09.2019 г.; справки от търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ;
За
да постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, на първо място, приема
за безспорно установено, че между страните в действителност е сключен описаният
по-горе Договор за наем, че същият, след изтичането на срока, за който е бил
сключен, е продължил да произвежда правно действие за неопределено време, както
и че Договорът е прекратен, считано от 01.09.2019 г. Приел е също за безспорно,
че управителят на ответното Дружество – Н.А., се е задължил да отговаря
солидарно по Договора. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
тъй като е приел, че разпоредбата на чл. 15.3 от Договора, на която ищецът
позовава своята претенция за сумата от 9 000.00 лв., урежда случаите, в
които наемателят действително ползва имота след предизвестието, а не и когато е
освободил имота и е предал същия на наемодателя, за който факт е подписан и
приемо-предавателния протокол от двете страни. Предвид това, районният съд е изтъкнал,
че наемодателят е бил съгласен с прекратяването на договора и сам се е поставил
в невъзможност да претендира месечните вноски за срока на предизвестието.
Районният съд е приел също, че доколкото в открито съдебно заседание на
15.05.2020 г., ответниците са признали претенцията на ищеца за сумата от
1280.00 лв., от които 1200.00 лв. – разходи за почистване на имота и 80.00 лв.
– за закупуване на нов пожарогасител, възражението за прихващане е основателно,
като е взел предвид и признатия за безспорен факт, че наемателят е заплатил на
наемодателя сумата от 2 500.00 лв. – депозит по Договора.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че районният съд
погрешно е приел, че с подписването на приемо-предавателния протокол от
05.09.2019 г., с който е предаден имотът, предмет на договора, наемодателят се
е съгласил с неговото прекратяване, както и че такова възражение не е въведено
в отговора на исковата молба и районният съд е постановил Решението си именно
на такова, невъведено възражение. На следващо място, се поддържа твърдението,
че фактът, че договорът се е трансформирал в безсрочен, не променя по никакъв
начин останалите му клаузи и най-вече срока за предизвестието за прекратяване
на договора. Твърди се, че наемателят дължи заплащането на наемна цена за
наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният
договор не е бил прекратен на основания, посочени в него или уредени от закона.
Твърди се също, че съдът погрешно е постановил разноски изцяло в полза на
ответната страна и за сумата от 1280.00 лв., макар да е извършено признание на
иска от ответниците по отношение на тази сума.
Настоящата
инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгласно
чл. 15.2 от Договора, същият се прекратява при взаимно съгласие между страните,
изразено в писмена форма, след уреждане на облигационните отношения между
страните. В случая, безспорно се установи, че на 18.08.2016 г. между страните е
сключен Договор за наем на недвижим имот, считано от 01.09.2016 г., за срок от
две години, като след 01.09.2018 г., договорът е продължил да произвежда правно
действие и се е трансформирал в договор, сключен за неопределен срок. С уведомление
от 30.08.2019 г., изпратено до дружеството-наемодател, наемателят е изразил
воля сключеният между страните Договор да бъде прекратен, считано от 01.09.2019
г. Въззивният съд счита, че в действителност, подписаният двустранно
приемо-предавателен протокол, на дата 05.09.2019 г., е израз на волята на наемодателя, че същият е
съгласен с неговото прекратяване. Предвид това, правилно районният съд е приел,
че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, а не с предизвестие.
Относно твърдението, че ответникът не е въвел такова възражение в отговора на
исковата молба, настоящият състав намира същото за необосновано, доколкото
съдът всякога е длъжен да изследва действителната воля на страните при
възникнало между тях облигационно правоотношение. Предвид това, възражението се
явява неоснователно.
Неоснователно
се явява и възражението, касаещо факта, че трансформацията на договора в
безсрочен, не променя останалите му клаузи и най-вече срока за предизвестието
за прекратяване на договора. Съгласно чл. 15.3 от Договора, същият се
прекратява с три месечно предизвестие от страна на наемателя, изразено в
писмена форма, като същият е длъжен да заплати наемната цена за периода на
предизвестието и да освободи имота, след изтичането му, като заплати всички
текущи разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, а именно ел. енергия
и ВиК. Въззивният съд намира, че ако наемодателят не е бил съгласен с
прекратяването на Договора, преди изтичане срока на предизвестието, то тогава
той не е следвало да приема имота преди този срок. В този случай, той би имал
правото да претендира заплащането на наемните вноски от страна на наемателя,
тъй като последният е щял все още да държи вещта. С подписването на
приемо-предавателния протокол, обаче, държането на вещта е предадено обратно на
наемодателя, като в този случай той няма право да иска заплащането на наемните
вноски за срока на предизвестието, доколкото с приемането на имота, той сам се
е поставил в невъзможност да ги претендира.
Относно
възражението, че наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим
имот и ако фактически не го е ползвал, към което жалбоподателят е цитирал и
съдебна практика, а именно Решение № 97/23.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 73/2012
г., I
т.о., въззивният съд намира следното: В цитираното Решение не е налице сходство
с конкретния казус, напротив, в него Върховният касационен съд е дал разрешение
на въпроса „дължи ли се наемна цена за наетия недвижим имот, ако наемателят не
е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен
договор?“. В разгледания от ВКС казус, наемателят твърди, че е бил принуден да
напусне наетия обект поради започване на археологически разкопки в него и поради този факт, той не е
заплащал наемна цена в срока на предизвестието. Липсва сходство между двата
правни спора, доколкото при разглеждания от ВКС случай, не е имало фактическо
предаване, връщане на вещта на
наемодателя. Именно фактът, че в разглеждания от настоящия състав правен спор,
държането върху вещта е предоставено обратно на наемодателя, обуславя извода,
че заплащане на наемни вноски за срока на предизвестието, не се дължи. През
периода на предизвестието наемателят не е ползвал вещта и не може да се счете,
че същият е прекратил едностранно Договора на основания, които не са посочени в
него, или са уредени от закона. Напротив, налице е „взаимно съгласие“ по
смисъла на чл. 15.2 от Договора.
Що се
касае до възражението относно това, че районният съд погрешно е постановил
разноски изцяло в тежест на жалбоподателя-ищец, макар да е извършено признание
на иска по отношение на сумата от 1280.00 лв., въззивният съд намира и него за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и същият е признал иска за сумата от 1280.00 лв., като е
направил възражение за прихващане за сумата от 1280.00 лв. със сумата от 2500.00
лв., платен депозит - гаранция по договора за наем до размера на по-малката от
двете суми.
Предвид
всичко гореизложено, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното Решение – правилно и законосъобразно и като такова – същото
ще бъде потвърдено.
По разноските: въззиваемата страна е представила по делото
Договор за правна защита и съдействие № 1241367/19.10.2020 г., както и
Пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. К. по настоящото
въззивно дело. Предвид неоснователността на въззивната жалба и с оглед
направеното от въззиваемата страна искане и представените доказателства,
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна в размер на 300.00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1761/29.05.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XXII-ри гр. състав, постановено по гр.д. №
2845/2020 г. по описа на съда, с което е отхвърлен предявеният от „ФРЕСА“ ЕООД,
против „Елит-2095“ ЕООД и Н.А.А., осъдителен иск, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, в
условията на солидарност, сумата в размер на 9 000.00 лева с ДДС, представляваща сбор от общо три
месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до 01.12.2019 г. за неспазено
предизвестие за прекратяване на сключения между страните договор за наем от
18.08.2016 г., като неоснователен и с което е отхвърлен предявеният от „Фреса“ ЕООД, против „Елит-2095“ ЕООД, и Н.А.А., осъдителен иск, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, в
условията на солидарност, сумата в общ размера на 1280.00 лева с ДДС,
представляваща стойността на вредите, причинени по време на ползване на наетата вещ, от които 1200.00 лева с ДДС, заплатени разходи за почистване на върнатия имот и 80.00 лева, заплатени разходи за покупка на нов пожарогасител, които вземания са погасени чрез прихващане с
вземане на „Елит-2095“ ЕООД
към „ФРЕСА“ ЕООД, в общ размер на 2500.00 лева – платен и невърнат депозит –
гаранция по договор за наем от 18.08.2016 г., до размера на по-малката от тях
сума – 1280.00 лв.
ОСЪЖДА „ФРЕСА“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ЕИК **** да заплати на
„ЕЛИТ – 2095“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по въззивно гражданско дело № 1772/2020 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: