Решение по дело №704/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К. от [населено място] срещу Решение №38/08.07.2024г. по АНД №55/2024г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №8316408/28.10.2023 г. на ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се и противоречие и с константната съдебна практика. Излагат се съображения, че при осъществения контрол по движението по пътищата в процесния случай е нарушено изискването за поставяне на пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства“. Възразява се срещу възприетото от въззивния съд, че разминаването в GPS координатите е несъществено, като това поставяло под съмнение годността на устройството. В тази връзка се изтъква, че в ЕФ не е посочен административния адрес на най-близкия обект като ориентир за местоположение на автоматизираната система, както е възприето в практиката. Това определя като нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, довело до нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Оспорва изводите на съда, че нарушителят може да бъде глобен няколко пъти в режим на повторност, доколкото процесната глоба се явява трета, а законът изрично предвижда повторност, с което се засягат правата на санкционираното лице. Иска се отмяна на решението на районния съд. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде потвърдено.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №38/08.07.2024г. по АНД №55/2024г. състав на Свищовския районен съд е потвърдил Електронен фиш Серия К №8316408/28.10.2023г. на ОД на МВР – Велико Търново, с който на М. С. К. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че EФ e издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, без да са допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и при спазване на материалната законосъобразност. Установено е, че процедурата по връчване е редовна и ЕФ съдържа описание на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на нарушението. Мотивирано са отхвърлени възраженията за процесуални нарушения предвид липсата на посочване на мястото на деянието чрез координатна система, на снимка на самото АТС при инсталирането му и на административен адрес. От въззивния съд не са уважени и претендираните пороци от материалноправна страна, позовавайки се на легалната дефиниция по §6, т. 33 от ДР на ЗДвП. От обективна страна е посочено, че процесното деяние осъществява квалифицирания състав на нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП при повторност по §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, вр. §1, ал. 2 и ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН. Изложени са мотиви, че законът санкционира не само повторност, но и системността при нарушения по чл. 182 от ЗДвП, откъдето се извежда възможността деянието да бъде извършено повторно не само веднъж, но и няколко пъти. От субективна страна е установено, че поведението на М. К. е виновно, при форма на вината – пряк умисъл, а наказанието е правилно определено в установения размер.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

От фактическа страна съдът е приел, че на 28.10.2023г. в 9:56 часа в област Велико Търново, общ. Свищов, на ПП І-3, км 23+000 до м. „Чешмата“ в посока от [населено място] към [населено място], при ограничение до 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, М. К. управлявал л.а. „Ауди А4 Авант“ рег. №[рег. номер] със скорост от 102 км, или с превишение от 42 км/ч. Скоростта била измерена с АТСС TFR1-M №565, монтирана на л.а. с рег. №..., с приспаднат толеранс от минимум 3 км/ч. Установено е, че автомобилът е собственост на М. К.. За поставянето на ТСС бил съставен съответният протокол. Нарушението било заснето със снимка. Ограничението е потвърдено със Схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация на път І–3 „Бяла – Плевен“ от км 24+000 до 24+800 към дата 27.06.2024г. Съгласно справка за нарушител са установени множество нарушения по ЗДвП, като е констатирано, че деянието за нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, предмет на процесния ЕФ, извършено на 28.10.2023г., така и деянието, предмет на ЕФ К7454149 за нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, извършено на 16.05.2023 г., са осъществени в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ №К 5374955 на 09.01.2023г. за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на собственика на моторното превозно средство.

Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е направил обосновани правни изводи.

При установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Електронният фиш отговаря на изискванията относно формата и съдържанието, установени в разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като административнонаказващият орган е дал правилна и пълна правна квалификация на санкционираното деяние. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и е наложено съответното за осъществения състав на нарушението наказание в предвидения от закона абсолютен размер.

В касационната жалба се твърди нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. от НПК. По смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, каквито пороци в настоящия случай не се констатират.

По отношение на възражението срещу липсата на знак Е24 следва да се подчертае, че на основание чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд в обжалваното решение, т.е. в производства като настоящото има забрана за фактически установявания. С оглед изложеното и предвид правилно установените по въззивното дело факти това оплакване е неоснователно. Неотносимо е съображението за приложимост на Наредба №8121з-532, вр. чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и посочената в касационната жалба датата на нарушението „17.07.2016г.“, доколкото безспорно нарушението е извършено на 28.10.2023г. Неясна е логиката за обвързване на приложимата правна уредба с почената дата. Освен това, наличието на пътен знак Е24 е отпаднало условие за законосъобразност на контрола, но при всички случаи, дори при предходната редакция на наредбата, отсъствието му никога не е било квалифицирано като процесуално нарушение от категорията на съществените. Задължението за спазване на ограничението на скоростта и субективната страна произтичат не от предупреждението за контрол, а от наличието на общо или специално ограничение.

Изразеното съмнение относно годността на АТСС се опровергава от доказателствата по делото, фактическите установявания и правните изводи на въззивния съд.

Твърденията за пропуски в преценката на доказателствата, извършена от Свищовски районен съд също не намира основание. Съдебният състав е обсъдил изключително детайлно и прецизно всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е обосновани, логични и адекватни мотиви кои доказателства цени, кои – не, и защо, правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи, за което е изложил обосновани мотиви. Не е възпрепятстван инстанционният контрол, в това число извършването на проверка какви обстоятелства са приети за установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени при съдебното дирене. Делото е изяснено от фактическа страна, като изводът на съда за доказаност на нарушението и авторството е съобразен със събраните доказателства, които са критично ценени от решаващия състав. Това, че касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни изводи не е повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза.

По същество останалите възражения, поддържани пред касационния съд – за разминаването в GPS координатите, за липса на административен адрес и ориентир, както и наличието на повторност, са идентични с тези, заявени пред въззивния съд, които са обсъдени подробно и адекватно в обжалваното решение и след като са преценени за неоснователни, мотивирано са отхвърлени. Касационният съд в пълнота споделя изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН прави препращане към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38/08.07.2024 г. по АНД №55/2024 г. по описа на Свищовския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.