РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Бургас, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120201851 по описа за 2023
година
Производството е oбразувано по жалба на Е. Б. Б. с ЕГН **********,
с.....срещу Наказателно постановление № 23-0769-000414/11.04.2023 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 900 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща
представител. Не изразява становище. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител се
яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Молят НП, да бъде потвърдено.
Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, предвиден в
1
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.04.2022 г. в 10:25 часа, в община Бургас, на път Първи клас № I-6,
до магазин „Егло България“, в посока от кв. „Пети километър“ към кв.
„Ветрен“, жалбоподателят като водач на лек автомобил, „Мерцедес С 500“, с
рег.№ ....управлявал автомобила с наказуема скорост 120 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50км/ч. и
поставена допълнителна табела Т2-1300м. Нарушението било установено и
заснето под клип № 57840 от АТСС TFR1-M с фабр.№ 644/14 с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3%. Снимков материал с параметрите бил
показан на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП, на 23.02.2023г.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на
административно нарушение, административнонаказващият орган издал въз
основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
2
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него. В
този смисъл, възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален
представител в тази насока, са несъстоятелни.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, както и от
допълнителните обяснения относно начина на функциониране на радарната
система. Възраженията в жалбата в тази насока, съдът възприема като
защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност. С оглед обстоятелството, че при заснемане на нарушител с
технически средства или системи, камерата отчита лентата от платното, в
което се движи нарушителят, регистрационен номер на автомобила на
нарушителя, скоростта с която се движи, както и дата и час на извършеното
нарушение, както и с оглед обстоятелството, че изготвените снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, съдът намира, че нарушението е
безспорно установено. В приложената по делото декларация, собственикът е
посочил, че именно той е управлявал автомобила.
НП се ползват с доказателствена сила до доказване на противното,
настоящият състав възприема бланкетните твърдения на жалбоподателя за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП като защитна теза, с
цел избягване на административно наказателна отговорност.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
касае превишаване на разрешената скорост в населено място, в какъвто
смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от
ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства, се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на
жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 120 км/ч, с
автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение
3
за скоростта в населено място, до 50 км/ч, въведено със занк В-26.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от
жалбоподателя автомобил е надлежно утвърдено за такова измерване и е
било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в случая АНО е
приел по-ниската скорост на движещия се автомобил, тъй като видно от
приложения по делото снимков материал, измерената скорост на автомобила
е 124 км/ч., а АНО е приел скорост от 120 км/ч, което е по-благоприятно за
нарушителя, като възраженията в този смисъл, с оглед липсата на
доказателства са неоснователни.
Нарушението е безспорно установено и с оглед липсата на
доказателства в обратен смисъл, съдът приема изложеното в жалбата, като
защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност.
Наложеното на основание разпоредбата на чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП
административно наказание, съответства на извършеното нарушение и е с
фиксиран размер: «за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв» е с
фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски, които Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, за
4
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на АНО,
от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-
000414/11.04.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р
„Пътна Полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против Е.
Б. Б. с ЕГН **********, с адрес: ...... с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 900 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Е. Б. Б. с ЕГН **********, да заплати на началник група в
ОДМВР Бургас , с-р „Пътна Полиция“ Бургас, сумата от 100 /сто/ лева, за
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5