№ 216
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000136 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С решение№ 470/28.10.2022 год., постановено по т.д. № 79/2022 год.,
ВОС е ОСЪДИЛ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.С. №24,
СУМАТА от 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 01.03.17 г., причинено от Р. П. Р., при
управление на МПС – т. а. Мерцедес Спринтер с рег.№ В 3603 ВК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-11.02.22г.
до окончателното изплащане на сумата , на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като
е ОТХВЪРЛИЛ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 60000лв до пълния му размер от
75000лв. като неоснователен.
По делото е постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД срещу
решението в осъдителната му част за разликата от 35 000 лева до присъдените
60 000 лева. Излагат се доводи, че приносът на пострадалия за настъпването
на вредоносния резултат възлиза на поне 40%. Пешеходецът е можел да
предотврати ПТП, защото е имал възможността на възприеме МПС и да
изчака завършване на мА.рата. Поддържа се още, че присъденото
обезщетение не съответства на тежестта и интензитета на получените
1
увреждания, вкл. и на икономическата конюнктура към датата на
увреждането. Присъденият размер не отговаря на установената практика на
съдилищата по сходни казуси за аналогични травми.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Н. К. М., чрез
процесуален представител адв.С. П., срещу решението в отхвърлителната част
за горницата над 60 000 лева до претендираните 75 000 лева. Поддържа се, че
с поведението си ищецът не е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2
от ЗДвП. Инцидентът е настъпил по време, когато и от двете страни на
пътното платно е имало паркирали автомобили, ограничаващи полезната
площ на улицата. Пешеходецът е бил с гръб към товарния автомобил и
обективно не е можел да съобрази наличието му. При полагане на дължимата
грижа и внимание от страна на водача към уязвимите участници в
движението, ПТП не би настъпило.
Основателността на предявената насрещна въззивна жалба се оспорва в
писмен отговор на насрещната страна – застраховател.
Предявените жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и до наличието и
размера на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Видно от приложеното по делото НАХД №2598/2020г. на ВРС, с
решение № 260248 от 15.10.20 г., в сила от 31.10.20 г., Р. П. Р. е признат за
виновен в това, че на 01.03.17 г. в гр.Варна, при управление на МПС-товарен
автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ В 3603 ВК, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на Н. К. М.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на 1-
ви поясен прешлен, обусловило затруднение в движенията на снагата за
период от около 10-11 месеца, като деецът след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по
2
чл.343а, ал.1, б.А вр. чл.343, ал.1, б.Б във вр.с чл.342, ал.1 НК, поради което и
чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено
админ.наказание глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършен деликта, неговата противоправност и
виновността на дееца. Съобразно трайно устрановената съдебна практика,
влязлата в сила присъда или споразумение не би следвало да се възприемат
като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако
престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща
във фактическия си състав и поведението на пострадалия. Поради изложените
съображения, изследването на приноса на увредения за настъпването на
вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо /
решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го
твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната
връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, произшествието е настъпило в светлата част на деня
при сухо пътно платно и ясна видимост. Водачът на товарния автомобил
предприел мА.ра на заден ход без достатъчно обезопасяване, като можел и е
бил длъжен да забележи ищеца – пешеходец. Последният от своя страна
предприел пресичане на пътното платно отдясно - наляво спрямо задната част
на автомобила в зона без пешеходна пътека или монтирани вертикални знаци
за пресичане. Ищецът изминал разстояние, достатъчно да забележи
движещия на заден ход автомобил. Ударът настъпил в задната лява част на
МПС. Заключението е изготвено въз основа на снимковия албум в
досъдебното производство и констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, изготвени по данни от водача на МПС. Релевантно значение за
определяне на механизма на ПТП имат и деформациите по автомобила, както
и мястото, където е открит пострадалия – задната лява част на микробуса.
Изводите на вещото лице не се опровергават от събраните гласни
доказателства /св. И.Табаков и Р.Радев/.
Пострадалият не е пресичал пътното платно на пешеходна пътека и не
се е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства - нарушение
на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДП. Изминатото разстояние от пешеходеца в процеса на
пресичане от дясно наляво е било достатъчно, за да забележи движещият се
на заден ход микробус. Пострадалият не е преценил скоростта на движение
на автомобила спрямо личните си възможности за пресичане на пътното
платно и не е изчакал завършването на мА.рата. Налице са доказателства за
3
допуснато виновно противоправно поведение, допринесло за настъпилото
ПТП.
Твърденията на ищеца, че инцидентът е настъпил по време, когато и от
двете страни на пътното платно е имало паркирали автомобили,
ограничаващи полезната площ на улицата, че същият е бил с гръб към
микробуса и обективно не е можел да съобрази наличието му, не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
Размерът на съпричиняването се определя от настоящия състав в
размер на 1/3 при съобразяване, че преобладаваща причина за настъпване на
вредоносния резултат представлява поведението на водача. Това е така, с
оглед вменената му по закон квалифицирана грижа към уязвимите участници
в движението – чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП. Същевременно посоченият размер
отчита и допуснатата небрежност от пешеходеца, който също има значителен
принос в механизма на ПТП.
По размера на обезщетението:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищецът е бил на 74 год. към датата на инцидента, а свидетелката
Р.Маринова го описва като контактен, деен и жизнен. Имал е хронични
заболявания, но не и такива на опорно-двигателния апарат. Не е страдал от
дегенеративни промени на костни структури, характерни за възрастта. Като
резултат от ПТП ищецът получил фрактура на първи поясен прешлен и
фрактури на осмо и девето леви ребра. Вещото лице по допуснатата СМЕ
сочи, че за фрактурата на прешлена е проведено оперативно лечение-
вертебропластика, а възстановителният период е от 3-4 месеца при липса на
4
усложнения и при задължителна начална имобилизация, както и щадящ
режим. Фрактурата на двете ребра обуславя затруднения в движението за
около 3-4 месеца. При ищеца са възстановени самостоятелните движения,
като се установява леко ограничена възможност за пълното сгъване и
усукване двустранно на тялото в поясната област. Вещото лице установява,
че поради усещането за нестабилност в поясната област пострадалият
продължава да използва еластичен колан. Допуска, че поради засягането на
костни структури, които участват при всяко движение на тялото,
пострадалият може да изпитва постоянна болка за продължителен период от
време, вкл. такава да се проявава при натоварване, резки движения или
промяна в климатичните условия.
Според заключението на СПЕ при ищеца се отчитат данни за наличие
на посттравматична симптоматика, повишена тревожност и депресия,
нарушен сън и хранене, свързани с последствията от преживяния инцидент.
Понесените травми, трудният и продължителен възстановителен
период, наличието на постравматична симптоматика се потвърждават и от
показанията на св. Р.Маринова /в съжителство с ищеца/. Свидетелката
акцентира върху коренната промяна в начина на живот на ищеца – страха да
излиза, тревожността, безсънието и болката. Показанията на свидетелката за
продължителността на възстановителния период не са в колизия със
заключението на вещото лице, което излага, че едновременното наличие на
фактури в двете области - поясна и ребрена, може да забави
възстановяването на обичайните движения за по-дълъг от посочения период.
Изложеното в своята съвкупност обосновава извода, че определеното от
ВОС обезшетение в размер на 75 000 лева отговаря на изискванията за
справедливост – страната е понесла комбинирана травма, чието лечение
включва оперативна интервенция и продължителен възстановителен период.
Налице са остатъчни негативни явления, вкл. и емоционални такива.
Определеното обезщетение отговаря и на икономическата обстановка в
страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално
оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр.,
така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ
/макар последните да се явяват само помощен критерий/.
Съдът не кредитира доводите за намаляване на определеното
обезщетение, обосновани с липсата на проведена рехалибилитация. Според
показанията на разпитаната свидетелка рехабилитация не е била предписвана
на ищеца. Такава не е препоръчана и в представената епикриза. Няма данни
непровеждането на рехабилитация да е удължило възстановителния период и
по делото няма такъв експертен извод. Възстановяването на страната е в
приблизителните средните стойности, определени от медицинския експерт.
Следва да се отбележи, че правнозначимите обстоятелства във всеки
5
отделен случай на нематериално увреждане са различни, което изключва при
приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД унифицираност и
решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си,
правоотношения /Решение №50291/09.03.2023 по гр.дело №5156/2021 год., IV
ГО/. Съдебната практика при сходни случаи не е отделен фактор при
определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде
ориентир за общественото разбиране за справедливост само при пълна
идентичност на фактическата обстановка /Решение №50021/09.03.2023 по
т.дело №1476/2022 год., I ТО/.
В заключение и при съобразяване на определения размер
съпричиняване /1/3/, искът за неимуществени вреди се явява доказан до
размер на сумата от 50 000 лева. Решението на ВОС следва да бъде частично
отменено.
Разноски:
За първа инстанция: С оглед изхода от спора пред настоящата
инстанция присъдените разноски на ответника - застраховател за първа
инстанция следва да бъдат увеличени до размер на 1576, 67 лева, т.е.
допълнително следва да се присъдят 636, 67 лева.
За въззивна инстанция: Въззивникът – застраховател не е представил
доказателства за договарянето и заплащането на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното разглеждане на спора. В
представеното платежно нареждане за кредитен превод не е посочено
основанието за плащане и същото по никакъв начин не може да се свърже с
настоящото дело. Не е представена и посочената в нареждането фактура №
87004. С оглед на изложеното на страната следва да се присъдят единствено
разноските за държавна такса съразмерно на уважената въззивна жалба, т.е.
200 лева.
За държавни такси: Решението на ВОС в частта по чл. 78, ал.6 ГПК
следва да бъде отменено по отношение на вмененото задължение на
застрахователя да заплати държавна такса за разликата над 2000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ 470/28.10.2022 год., постановено по т.д. №
79/2022 год., в частта, в която ВОС е ОСЪДИЛ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане,
ул.Света София №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. М., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, ул.С. №24, разликата от 50 000 лева до присъдените 60 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 01.03.17 г.,
причинено от Р. П. Р., при управление на МПС – т. а. Мерцедес Спринтер с
6
рег.№ В 3603 ВК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска -11.02.22г. до окончателното изплащане на сумата , на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 50 000 лева до
присъдените от ВОС 60 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане,
ул.Света София №7, ет.5 е осъдено да заплати държавни такси за разликата
над 2000 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.С. №24 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК ********* допълнително сумата от 636, 67 лева
– допълнителни разноски за първоинстанционното разглеждане на спора,
както и 200 лева - разноски за въззивното разглеждане на спора съответни на
уважената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7