МОТИВИ към присъда от
10.01.20 г. по НЧХД№1085/19 г. на ВРС:
Настоящето съдебно производство е образувано въз основа на тъжба подадена
от П.П.М. против В.Н.С. и двамата от с.Г.Бабино с повдигнато обвинение за това,
че на на 27.09.19 г. в с.с. публично я е обидил с думите „курва” и я е
препсувал на майка в нейно присъствие и с което е унизил честта и достойнството
й.
Със съответно разпореждане на съдията-докладчик, на тъжбата е даден ход за
разглеждане в съдебно заседание, а повдигнатото с нея фактическо обвинение е
квалифицирано като такова по чл.148, ал.1,т.1,вр.чл.146, ал.1 НК.
Приет е за съвместно разглеждане и граждански за неимуществени вреди от
престъплението в размер на 5 000.00 лв., ведно със съответната законна лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание тъжителката лично и с упълномощен повереник-адв.Бл.Д.
поддържат частното обвинение без изменения. Въз основа на собствена интерпретация
на събрания по делото доказателствен материал се аргументира позиция за
безусловна доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, както и за
съставомерност на извършеното като публична обида.На тази база се отправя
искане за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, с налагане на
съответно наказание „по справедливост” и цялостно уважаване на гражданската
претенция.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Дава
подробни обяснения, с които по същество отрича свое неправомерно, обидно
поведение към тъжителката. Упълномощеният защитник-адв.П.Т. излага становище за
недоказаност на обвинението, оспорвайки обема, доказателствената стойност и
достоверност на представените в негова подкрепа доказателства и доказателствени
средства. Въз основа на тези доводи се пледира за цялостно оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.Н.С. е род. на 06.07.44 г., със средно образование, женен,
неосъждан, пенсионер, с добри характеристични данни по местоживеене. Той и
тъжителката са роднини-втори братовчеди и живеят в непосредствено съседство в 2
имота с обща ограда в с. Г.Бабино, ул.”Ал.Стамболийски”№ 3 и №5.
До инкриминираната в тъжбата двамата били в нормални отношения.
През м.септември 2019 г.,
всеки от двамата предприел строително ремонтни действия в собствения си имот,
за което ангажирал съответни работници. По този повод двамата постигнали
съвместна устна договорка за разваляне на старата обща ограда между имотите им
и построяване на нова, за което да си поделят материалите и разходите.
В изпълнение на тези договорки, ангажираните от подсъдимия
работници-свидетелите М.Горанов и Д.Върбанов демонтирали старата ограда,
почистили и подредили тухлите в имота на подсъдимия и започнали да изливат
бетонна основа. Междувременно обаче тъжителката размислила и се отказала от договореното
с подсъдимия. Без да го уведоми за това си решение, на 27.09.19 г., заедно с
предварително ангажирани за целта хора и МПС-свидетелите К.С. и Б.И. навлезли в
имота на подсъдимия и започнали да товарят половината от общите тухли,
подготвени за строежа. Тези им действия били възприети от работниците на
подсъдимия, които незабавно го уведомили за случващото се. Последният на свой
ред, заедно със съпругата си незабавно излязъл на двора и отишъл при
тъжителката за обяснения. Помежду им възникнала словесна разправия на висок
тон, с взаимна размяна на реприки, след което страните се разделили.
С това инцидентът приключил, но тъжителката чувствайки се засегната, подала
тъжбата-предмет на настоящето производство.
Изложените до тук фактически положения, свързани с личността и
взаимоотношенията между двете страни, случилия се между тях на 27.09.19 г.
словесен конфликт, повода и причините за случилото се, по принцип не са спорни
между страните и се извличат еднопосочно от всички приобщени от съда гласни доказателства,
а именно-обясненията на самия подсъдим, свидетелските показания на очевидците
К.С., Б.И., Д.Върбанов и М.Борисов, справка за съдимост и характеристика на
подсъдимия.
Спрямо изложените в тъжбата фактически твърдения, в конкретния случай остават
спорни единствено фактите относно конкретното съдържание на разменените между
страните реплики в рамките на възникналата по между им словесна разправия,
както и за обективното състояние на изреченото откъм годност на засягане честта
и достойнството на тъжителката и позволяващо квалификация за публична обида.
Относно тези спорни факти, състоянието на събрания по делото доказателствен
материал е както следва:
В подкрепа на частното обвинение са ангажирани трима свидетели. Първият от
тях-св.К.С. твърди, че познава и двете страни, като живущ ***, в съседство с
тях, без налични конфликтни отношения. Твърди, че бил ангажиран от тъжителката
да й помогне за товарене на тухли със собствения му бус, което и сторил на
посочената в тъжбата дата. По време на товарене на тухлите от имота на
подсъдимия, вниманието на свидетеля било привлечено от спор на висок тон между
тъжителката и подсъдимия, в рамките на който свидетелят чул ясно и отчетливо,
че подсъдимият нарекъл тъжителката „курва” и я напсувал на майка с „Да ти еба
майката”. След това „чувствайки се неудобно”, свидетелят спрял да слуша и
продължил работата си. Така и не разбрал защо страните се карат.
Вторият свидетел Б.И. сочи, че бил нает от тъжителката да извършва ремонт в
имота по-рано през м.09.19 г., но на инкриминираната дата помагал за вдигането
и товаренето на тухлите от двора на подсъдимия. И този свидетел твърди, че е
възприел непосредствено възникнала словесна разправия между тъжителката и
подсъдимия, при която чул подсъдимия да псува тъжителката, но без да може да
цитира и конкретизира чутото.Този свидетел е категоричен, че не е чул други
обидни думи, в това число „курва”.
Третият свидетел М.Дончев е брат на тъжителката, като признава, че не е бил
очевидец на инцидента и само възпроизвежда казаното му от тъжителката за
случилото се, а именно, че била наречена „курва” и цинично напсувана на майка.
Откъм преки впечатления свидетелят твърди единствено, че по повод скарването
между страните е разговарял с подсъдимия, който изразил съжаление и се извинил
за поведението си.
На свой ред и в противовес на частното обвинение, по делото се оформи втора
група доказателствени източници, изводима на първо място от обясненията на
самия подсъдим, като пряко доказателствено средство. В тях подсъдимият признава
за възникнала между него и тъжителката разправия по повод отмятането й от
първоначалните им договорки и прибирането на общите тухли. Твърди, че
първоначално тъжителката обидила съпругата му, наричайки я „склерозирала”, а
той самият й отвърнал с репликата „лъжкиня, майната ти”. В подкрепа на тези
обяснения, от страна на защитата са ангажирани и съответно разпитани двамата
свидетели-работници на подсъдимия Д.Върбанов и М.Борисов. И двамата твърдят, че
са преки очевидци на всички събития преди, по време и след инцидента, включващо
и първоначалните договорки между подсъдимия и тъжителката по повод изграждането
на новата ограда. И двамата свидетели абсолютно последователно и еднопосочно
потвърждават обясненията на подсъдимия, че при караницата между страните, първо
тъжителката е нарекла съпругата на подсъдимия „склеротичка”, а той на свой ред
я нарекъл „лъжкиня…, майната ти”. И двамата свидетели категорично отричат,
подсъдимият да е обиждал тъжителката с
посочените в тъжбата думи и изрази.
Други доказателства в подкрепа на едната или другата версия и дадените в
тяхна подкрепа показания и обяснения липсват.
При така проследеното състояние на ангажираните в подкрепа на частното
обвинение свидетелски показания и констатираните несъответствия и разминавания
в съдържанието им, за съда е невъзможен еднозначен и категоричен извод за
тяхната достоверност, позволяващо съответно и кредитацията им. Обратно, такъв
извод съдът прави за втората група
доказателства в покрепа на защитната версия, предвид констатираните пълна
еднопосочност и безпротиворечивост в съдържанието им при взаимната им
съпоставка.
При гореизложения доказателствен анализ и
възприети фактически положения, съдът намери от правна страна следното:
Чл.303 и чл.304 НПК обвързват императивно постановяването на осъдителна
присъда с изискването за безспорно, несъмнено и категорично доказване на
обвинението относно фактите за наличие на престъпно деяние, авторство и вина от
страна на субекта в чиято тежест е това-държавно или частно обвинение. В случая
тези изисквания не са изпълнени, тъй като по делото единствено се установи, че
на посочените в тъжбата дата и място, между страните е възникнал словесен
конфликт. Не се установи обаче конкретното съдържание на разменените между
страните реплики /извън посоченото от подсъдимия „лъжкиня, майната ти”, което е
извън предмета на обвинението/, още по-малко употреба от страна на подсъдимия
на посочените в тъжбата обидни думи „курва” и псуване на майка.
При така изложените съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия за
невиновен и на основание чл.304 НПК го оправда изцяло по повдигнатото му частно
обвинение по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 НК.
С оглед резултата от делото-оправдателна присъда и мотивите за
постановяването й, то и предявения граждански иск за неимеществени вреди от
престъплението се явява изцяло неоснователен и недоказан.Поради и това съдът го
отхвърли изцяло.
При този изход от делото и на основание чл.190, ал.1 НПК, съдът възложи в
тежест на тъжителката да заплати направените от подсъдимия разноски за
адвокатска защита в общ размер на 500.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: