РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр.
Пловдив, 25 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в
закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 1074 по
описа за 2021 год. и взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано е по искова молба предявена от М.А.М.,***, чрез адвокат Я.К.,***.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата в размер на 50 лв., претендирана по “Глоба с фиш“ № ********** на
Община Пловдив, издаден от ст. полицай А.С.при Сектор „Общинска полиция“ гр.
Пловдив, за събирането на която е образувано изпълнително дело № *********/2021
г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.
Административен съд -
Пловдив, в настоящия състав, като прецени данните по делото, намери следното:
Макар в исковата
молба да не е посочено конкретно правно основание, Съдът приема, че е сезиран с
иск по чл. 128, ал. 2 АПК. Съгласно посочения нормативен текст, всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не
разполага с друг ред за защита. Тълкуването на цитираната разпоредба налага да
се приеме, че условията, при които възниква правото на иск по чл. 128, ал. 2 АПК са две. Първо, следва да е налице спор за съществуването на съответното
административно право или правоотношение, който поражда правен интерес от
търсената съдебна защита – неговото разрешаване със сила на присъдено нещо, и
второ, търсещият тази защита да не разполага с друга процесуална възможност за
това. Необходимо е този друг ред за защита обективно да съществува, като
обстоятелството дали ищецът е търсил защита по него и дали тази защита е била
успешна или не, е ирелевантно (Определение № 8318 от 21.06.2010 г. по адм. дело
№ 7999/2010 г., Определение № 8278 от 07.07.2008 г. по адм. дело № 8392/2008 г.
на ВАС). Изискването да не съществува друг ред на защита дава основание искът
по чл. 128, ал. 2 АПК да бъде определен като субсидиарен.
Тези две условия,
включени в хипотезата на чл. 128, ал. 2 АПК, трябва да съществуват кумулативно
– липсата на правен интерес от иска или наличието на друг ред за защита, са
пречка да възникне субективното процесуално право на иск. Казано с други думи, наличието
на коментираните условия са абсолютни процесуални предпоставка за допустимостта
на иска по чл. 128, ал. 2 АПК (Определение № 6476 от 09.05.2012 г. по адм. дело
№ 5839/2012 г. на ВАС).
В разглеждания случай
е поискано да се установи по отношение на ответника, че вземането в размер на
50 лв. (претендирана
по “Глоба с фиш“ № ********** на Община Пловдив) по изпълнително дело № *********/2021
г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, образувано срещу ищеца е недължимо по
подробно изложени съображения за това в исковата молба. Очевидно е при това
положение, че ищецът търси защита срещу принудително изпълнение на недължимо
според него публично вземане, във връзка с което в ТД на НАП гр. Пловдив е
образувано цитираното изпълнително дело. Тази защита обаче, може да бъде
реализирана единствено по реда предвиден в чл. 266 и следващите от ДОПК (Дял четвърти
„Събиране на публичните вземания“, Глава двадесет и седма „Защита срещу
принудително изпълнение“ на кодекса), а в случай, че се касае за налагане на
обезпечителни мерки – по реда на чл. 197 ДОПК. Именно в производството по
оспорване действията на публичния изпълнител, ищецът следва да направи възраженията
си за недължимост на задълженията му, за липса на годно изпълнително основание,
за наличие на основания за прекратяване на изпълнителното производството и т.н.
Крайният извод на
съда е, че в настоящия казус съществува друг ред на защита (описания по-горе),
което е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
По изложените
съображения, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 130 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба предявена от М.А.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Я.К.,***, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 50 лв., претендирана по “Глоба
с фиш“ № ********** на Община Пловдив, издаден от ст. полицай А.С.при Сектор
„Общинска полиция“ гр. Пловдив, за събирането на която е образувано
изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1074 по описа за 2021 г. на Пловдивския административен съд.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: