Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 10235 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 23,20 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв.
С решението е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 100 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 96,52 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 2 100 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
С решението е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител М.П.С., сумата от 2 800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 2 800 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
Ответникът - Г. Ф. е осъден да заплати на адвокат С.Ч. на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, т. 2 ЗА, сумата от общо 1 056,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците, както и по сметка на Софийски районен съд сумата от 640,80 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете и сумата от 93,60 лв., представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за експертиза.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците по делото М.Й.С., М.П.С. и Б.Й.С., действащ със знанието и съгласието на законния си представител М.П.С., чрез адвокат С.Ч., против първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. Твърди се, че то е неправилно - постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано. Определените обезщетения за неимуществени вреди са в занижени размери и не са справедливи с оглед установените по делото обстоятелства. Съдът не е съобразил нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, последователната практика на съдилищата при определянето на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната. Неправилно е прието и съпричиняване от страна на пострадалите М.С. и Б.С.. Съдът не е взел предвид отговора на вещото лице, че предпазният колан не ограничава движението на главата и областта на шията, а нараняванията са именно в тези области, както и могат да бъдат причинени от навлизането на твърди части от автомобила навътре в купето. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - Г. Ф., чрез юрисконсулт Н.П., взема писмено становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника Г. Ф. в частите, с които осъдителните искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди са уважени до посочените по - горе размери, поради което в тези части решението е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по отношение размера на
присъдените обезщетения по чл. 52 ЗЗД, поради следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетяване на претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие (ПТП) от 02.06.2017
г., причинено от водач, управлявал лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ****** без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Тъй като решението на районния съд е влязло в законна сила в посочените
по - горе части, то основанието на предявените
искове е установено със сила на присъдено
нещо, а именно, установено е, че на 02.06.2017 г. на път I - 7,
км 279+830 („Каравеловско ханче“), при
управление на л. а. „Ауди“ с рег. № ****** И.К.И.е осъществил виновно
противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП
- при избора си на скорост на движение не
се е съобразил с релефа на местността и мократа пътна настилка, реализирал е
ПТП и е причинил на ищците, пътуващи в движещия се насреща л. а.
„Фолксваген“, с рег. № ******, телесни повреди
и неимуществени вреди - болки и страдания; към датата на процесното ПТП за л. а.
„Ауди“ с рег. № ****** не е съществувало валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху обстоятелството
дали правилно са приложени критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и дали ищците М.С. и Б.С. са съпричинили
настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазни колани,
поради което размерът на обезщетението да подлежи на намаляване съразмерно с
установеното съпричиняване.
В хода на производството пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена
от страните, която въззивният съд кредитира изцяло като компетентно изготвена,
с оглед установяване на претърпените от ищците уврежданията, настъпили в
резултат на процесното ПТП. Съгласно заключението М.С. (шофирал автомобила) е
получил контузия на корема, хематом в лявата част на корема, контузна рана в
лява половина на предна гръдна стена, счупване на Л5 прешлен. През периода на
лечение пострадалият е търпял болки и страдания за период около 6 - 8 месеца,
като първите 2 месеца болките са били с по - голям интензитет. Вещото лице е
посочило, че понастоящем е възможно ищецът да чувства болки в поясната област
при натоварване и смяна на времето.
Съгласно експертното заключение М.С. (пътувала
на задна лява седалка) е получила контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузна рана в областта на лицето, разкъсно - контузна рана на дясната
подбедрица. През периода на лечение същата е търпяла болки и страдания за
период около 20 - 25 дни, като първите 10 дни болките са били с по - голям
интензитет.
Б.С. (пътувал на задна дясна седалка) е
получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно - контузна рана в
областта на долната устна, няколко контузни рани на двете подбедрици. През
периода на лечение същият е търпял болки и страдания за период около 20 - 25
дни, като първите 10 дни болките са били с по - голям интензитет.
Вещото лице е посочило, че е налице
причинна връзка между ПТП и получените увреждания, като наличието на рани по
телата и крайниците на ищците са им причинили затруднения в хигиенно - битовото
самообслужване за срок около 2 седмици.
В заключението е отбелязано, че от анализа
на получените увреждания може да се приеме, че телата на М.С. и Б.С. са се
придвижили напред по посока на удара, при което са получили травми в областта
на лицето, най - вероятно от предните седалки. Получените увреждания от М.С. в
областта на гръдния кош и корема могат да се приемат за специфични, получени от
поставен предпазен колан. При поставен колан при М.С. и Б.С. най - вероятно не
биха се получили уврежданията в областта на главата и лицето. Функцията на
предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към
облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при
рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила – арматурното табло, волана, страничните колони, предното и
страничните стъкла и други детайли. По този начин се намаляват възможностите за
получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната травма в салона на
автомобила. В заключението е посочено, че е възможно всички/или част от
травмите на ищците да са получени вследствие навлизане на твърди части от
автомобила навътре в купето. Прието е, и че при правилно поставен предпазен
колан тялото на ищцата М.П.С., намираща се на задна лява седалка, щеше да
остане фиксирано към седалката, при което нямаше да получи увреждания в
областта на лицето. При правилно поставен колан тялото на ищеца Б.Й.С.,
намиращо се на задна дясна седалка, щеше да остане фиксирано към седалката, при
което нямаше да получи увреждания в областта на лицето. Добавено е, че за
възможните травми при поставен предпазен колан може само да се предполага,
както и че предпазният колан не ограничава движението на главата и в областта
на шията.
В първоинстанционното производство е
изслушана допълнителна КСМАТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
напълно, от която се установяват механизмът на настъпване на ПТП, скоростта на движение на управлявания
от виновния водач автомобил към момента на настъпване на удара (93,56 км/ч) и
възможността за предотвратяване настъпването на инцидента при скорост по -
ниска от 90 км/ч. Посочена е сумарната скорост на удара между двете МПС -
179,96 км/ч, както и са описани деформациите по лекия автомобил (л. а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. № ******), в който са пътували ищците. Отбелязано е, че
автомобилът е фабрично оборудван с обезопасителни (предпазни) колани на
предните и на задните си седалки от завода производител.
В първата инстанция по делото са
разпитани трима свидетели - А.М.М., И.А.М.и А.И.М.във връзка с претърпените от
ищците болки и страдания. Настоящият състав цени изцяло показанията на
посочените свидетели като последователни, логични и подкрепящи се от събрания
по делото доказателствен материал.
От показанията на свидетеля И.М.се
установява, че преди инцидента през 2017 г. М. бил жизнен, здрав. Травмите,
които получил, били спукани прешлени, не можел да се движи, лежал близо два
месеца вкъщи на легло, бил в тежко състояние. Оплаквал се от силни болки в
кръста. Не можел да се изправя и да се държи на краката си без придружител. Не
можел да се обслужва, да се храни и да приема лекарства сам. Постоянно пиел
болкоуспокояващи. Според свидетеля оплакванията на ищеца в областта на кръста
продължават - като се пренатовари сяда да почива. Към момента пострадалият се
обслужва сам, работи, приема хранителни добавки - калций. Във връзка с промените в поведението на ищеца
свидетелят пояснява, че не е същият човек, бързо се уморява и задъхва, не може
въобще да вдига тежко. Двамата са приятели, като се чуват постоянно. Свидетелят
допълва, че на М.С. не е правена операция на прешлените след ПТП.
Според показанията на свидетеля А.М.(сват
на пострадалата М.С.) заедно със сина си отишли на мястото на катастрофата
половин - един час след инцидента. Ищцата С. била на мястото на катастрофата,
трудно се движела. Имала болки в кръста, състоянието й било тежко, не се
оплаквала от други болки непосредствено след ПТП. След инцидента не можела да
се обслужва сама, имала нужда от придружител, ходела по болници, постоянно се
оплаквала от болки в кръста, вземала болкоуспокояващи. Свидетелят посочва, че
оплакванията на М. продължили около два - три месеца, като няма информация дали
към настоящия момент са изчезнали, както и дали поведението й се е променило
след претърпяното ПТП.
Свидетелят М.заявява, че знае за въпросния
инцидент от 02.06.2017 г. Б.С. бил със счупен зъб, пукната устна. Имал травми
по краката и главата и претърпял операция. Близо два месеца детето се
оплаквало. Баща му му помагал, докато се къпе, както и за ежедневни неща. Към
настоящия момент ищецът понякога има болки от травмите, не е напълно излекуван.
Взема обезболяващи лекарства, травмиран е, потиснат. Свидетелят пояснява, че
след инцидента Б. бил четири дни в болница, като от баща му знае, че са му
останали белези от операцията. Детето е споделяло, че изпитва страх от
пътуване, не желае да пътува, стресирало се от инцидента. В началото не се
виждало с приятели, било по - затворено. Завършило класа в училище.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени задължителни
за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението - начина на извършване на противоправното деяние, характера на увреждането, претърпените
болки и страдания, периодът за пълно възстановяване, личността на
пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и
професионалния живот на пострадалото лице, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и прогнозите за бъдещо развитие, съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат и др. В константната практика на ВКС е
възприето становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, съгласно § 27 ПЗР КЗ (отм.); сега чл. 492 КЗ. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение принципа на
справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени
от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства (в
този смисъл решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. №
1203/2013 г., II т. о., ВКС, решение
№ 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II т. о., ВКС,
решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. №
1423/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 243 от 03.05.2018
г. по т. д. № 198/2017 г., II т. о., ВКС
и др.).
По отношение размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от ищеца М.С.:
За да определи обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав отчита броя, вида и тежестта на телесните увреждания - контузия на корема, хематом в лявата част на корема, контузна рана в лява половина на предна гръдна стена, счупване на Л5 прешлен; характера на телесните увреждания - счупване на Л5 прешлен, което осъществява медико - биологичния признак трайно затрудняване движенията на снагата (средна телесна повреда), както и разкъсно - контузна рана в лявата половина на гръдния кош, нарушаваща анатомичната цялост на меките тъкани в засегнатата област и заедно с контузията в лявата половина на коремната област осъществяващи медико - биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда); факта, че уврежданията са наложили имобилизация и постелен режим за определен период от време - съгласно събраните по делото доказателства пострадалият близо два месеца е лежал на легло, неподвижен, не е можел да става и да се държи на крака. Болките са били с голям интензитет в периода на първите два месеца и продължили близо 6 - 8 месеца. Въззивната инстанция отчита и допълнителните неудобства, които инцидентът е причинил на пострадалия - в първите месеци не е можел да задоволява всекидневните си нужди без помощта на придружител, включително да се храни, бил е лишен от възможността да води обичайния си битов и социален начин на живот. Във връзка с възстановителния процес следва да се вземе предвид, че и понастоящем, според заключението на СМЕ, ищецът би могъл да изпитва болка при натоварване и смяна на времето, а според свидетеля Минчев пострадалият не е същият човек - бързо се уморява и задъхва, не може да вдига тежко, тоест оздравителният процес не е приключил напълно. В същото време на пострадалия не е извършвана хирургическа интервенция, извън периода на възстановяване, уврежданията не са лишили ищеца от възможността да полага труд, както и липсват данни за причинени емоционални и психически страдания, по - големи от обичайните за подобен тип увреждания. Предвид изложеното, с оглед възрастта на пострадалия към момента на увреждането - 26 г., активна трудоспособна възраст, социално - икономическите условия на живот в страната към момента на ПТП (2017 г.) и лимитът на застрахователната отговорност, съдът намира, че сумата от 13 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания.
С оглед частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния относно размера на обезщетението, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от М.С. иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 13 000 лв., като на пострадалия бъде присъдена допълнително сумата от 3 000 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 13 000 лв. до претендираните 18 000 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди, търпени от ищцата М.С.:
От изложените обстоятелства се установява, че в резултат
на ПТП от 02.06.2017 г. на пострадалата са причинени няколко телесни
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузна рана в областта
на лицето, разкъсно - контузна рана на дясната подбедрица, с хирургична
обработка на последната. Ищцата е търпяла болки и страдания за сравнително
кратък период от време 20 - 25 дни, като първите 10 дни болките са били с по -
голям интензитет, не се е оплаквала от други болки, извън тези в кръста (за което
свидетелства А.М.). Съдът отчита, че след инцидента ищцата не е можела да се
обслужва сама, имала нужда от придружител, ходела по болници, постоянно се
оплаквала от болки в кръста, пиела болкоуспокояващи около два - три месеца, но
и съобразява липсата на данни да се е нуждаела от специално лечение или да са
настъпили усложнения от уврежданията, както и морални и психически страдания,
извън обичайните при подобни травми. С оглед на посочените обстоятелства, възрастта
на пострадалата към момента на увреждането - 43 г., активна трудоспособна
възраст, и значително по - бързото й и пълноценно възстановяване, предвид
социално - икономическите условия на живот в страната към 2017 г., чиито израз
е и лимитът на застрахователната отговорност, съдът намира, че сумата от 6 000 лв. като паричен
еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП,
удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По отношение размера на обезщетението за търпени неимуществени вреди от ищеца Б.С.:
Видно от представените доказателства в резултат на
процесния инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно - контузна рана в областта на
долната устна, няколко контузни рани на двете подбедрици, представляващи леки
телесни повреди. Съдът отчита интензитета на търпените болки - по - силни през
първите 10 дни, извършената оперативна намеса, както и сравнително краткия
период на лечение, през който пострадалият е търпял болки и страдания - около
20 - 25 дни, според заключението на СМЕ. В същото време към момента на
инцидента ищецът е бил дете на 13 г., което близо два месеца (според показанията
на свидетеля М.) не е могло само да задоволява ежедневните си нужди. Обичайният
му ритъм на живот се е променил, като и понастоящем все още има болки от
травмите, взема обезболяващи, т. е. процесът на възстановяване не е завършил
напълно, независимо от възрастта на пострадалия. За последния са настъпили и
психически страдания - страх от пътуване, стрес, потиснатост, нежелание за
общуване с приятели. При тези обстоятелства и предвид икономическата обстановка
в страната към момента на настъпване на процесния инцидент, съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 9 000 лв.
Във връзка с така определените обезщетения
на М.С. и Б.С., следва да бъде обсъдено и наведеното в първата инстанция
възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо
се в непоставянето на обезопасителен колан от пострадалите:
Съгласно задължителните указания, дадени с
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Съгласно константната практика на ВКС, само по себе си
нарушението на установените в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
правилника за прилагането му правила за движение по пътищата, вкл. и
непоставянето на обезопасителен колан, не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
негово следствие. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Само
обстоятелството, че пострадалият пътник е пътувал в лек автомобил без поставен
предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на
съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по - малък
обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Тежестта
за установяване на посочените обстоятелства е върху страната, която твърди, че
е налице съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
С оглед събраните по делото доказателства,
в частност заключението на вещото лице по СМЕ, първоинстанционният съд правилно
е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищците М.С. и Б.С., поради което оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. От заключението на КСМАТЕ се установява, че
автомобилът, в който са пътували ищците - „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******,
е фабрично оборудван с обезопасителни (предпазни) колани на предните и на
задните си седалки от завода производител. В заключението на СМЕ е прието, че
телата на М.С. и Б.С. са се придвижили напред по посока на удара, при което са
получили травми в областта на лицето, най - вероятно от предните седалки. Изводът
за факта, че ищците са били без поставен предпазен колан, пътувайки на задните
седалки, е направен въз основа на обективния резултат от настъпилите
увреждания. Предвид заявеното от вещото лице, че при правилно поставен
предпазен колан тялото на ищцата М.С., намираща се на задна лява седалка, щеше
да остане фиксирано към седалката и нямаше да получи увреждания в областта на
лицето, а тялото на ищеца Б.С., намиращо се на задна дясна седалка, щеше да
остане фиксирано към седалката и нямаше да получи увреждания в областта на
лицето, следва да се приеме за установена и причинна връзка между посоченото
нарушение - непоставянето на предпазен колан и причинените увреждания. Следователно
с поведението си пострадалите са допринесли за настъпването и тежестта на
телесните увреждания, което следва да бъде взето предвид при определяне размера
на дължимото обезщетение. Доводите във въззивната жалба, че настъпилите
увреждания при правилно поставен предпазен колан биха могли да бъдат по - тежки
почиват на предположения, не на събраните по делото доказателства и не изключват
задължението на пътниците по чл. 137а ЗДвП да поставят предпазни колани при
пътуване. Липсва категоричност, че травмите са резултат от навлизането
на твърди части от автомобила навътре в купето, а не от непоставен предпазен
колан. Възражението на
въззивниците, че при установената висока скорост на превозните средства
предпазният колан е нямало да бъде ефективен, а е щял да доведе до причиняване
на други травми, също е неоснователно, тъй като относно причинените на ищците
травми по настоящето дело се установява, че същият е бил от значение. Установеният механизъм на протичане на
ПТП и посоченото от вещото лице обстоятелство, че предпазният колан не
ограничава движението на главата и в областта на шията (но при правилно
поставен предпазен колан независимо от свободното движение на главата и шията
телата на пострадалите ще са фиксирани към седалката и с ограничени движения), също
не опровергава така направения извод за съпричиняване. Именно непоставеният
предпазен колан е дал възможност при удара и под действието на инерционните
преносни сили тялото да е „свободно подвижно“ и да понася удари в областта на
главата и лицето. Нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по
пътищата в конкретния случай с оглед на гореизложеното е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, водещо да намаляване на
дължимото обезщетение. Нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, което обстоятелство е достатъчно да обоснове приложение на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради значението на предпазния колан за почти
всички причинени травми на ищците, въззивният съд намира, че районният съд
правилно е преценил степента на съпричиняване и е намалил определеното като
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди с 30%.
Предвид изложеното, определените от настоящата
инстанция обезщетения за търпени от ищците М.С. и Б.С. неимуществени вреди
следва да бъдат намалени съответно до сумата от 4 200 лв. за ищцата М.П.С. и до
сумата от 6 300 лв. за ищеца Б.Й.С..
В частта, с която прецененото за
справедливо от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от М.С. неимуществени
вреди в размер на 3 000 е намалено с 30% до сумата от 2 100 лв., поради прието
за установено съпричиняване, и отхвърлено до сумата от 4 200 лв., обжалваното
решение следва да бъде отменено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от още 2 100 лв. на М.С. за претърпените от нея в резултат на ПТП на 02.06.2017
г. увреждания.
В частта, с която прецененото за
справедливо от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от Б.С.
неимуществени вреди в размер на 4 000 е намалено с 30% до сумата от 2 800 лв.,
поради прието за установено съпричиняване, и отхвърлено до сумата от 6 300 лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от още 3 500 лв. на Б.С. за претърпените от него в резултат на ПТП на
02.06.2017 г. увреждания.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
имат и двете страни. За производството пред първата инстанция и с оглед
допълнително уважените искови претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адвокат С.Ч.
следва да се присъдят допълнително разноски за предоставена безплатна
адвокатска помощ на ищците в общ размер на сумата от 804,91 лв. Ответникът - Г.
Ф. следва да бъде осъден да доплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 299,20 лв. съобразно уважената част от исковете, както и допълнително
сумата от 53,55 лв., разноски за експертиза.
Пред настоящата инстанция въззивниците
(ищци) имат право на направените и претендирани по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба - чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК.
Претендирани са единствено такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ (списък по чл. 80 ГПК - л. 30
от въззивното дело). При това положение в полза на процесуалния представител на
ищците - адвокат С.Ч. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което
съразмерно на уважената част от въззивната жалба възлиза на сумата в размер на
общо 1 093,20 лв. (за защита на М.С. - 256,50 лв., за защита на М.С. - 328,87
лв. и за защита на Б.С. - 507,83 лв.).
В полза на въззиваемия (ответник) на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК се дължат направените от него
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, съответно следва
да му бъде присъдена сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (от
определеното на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
въззиваемият - Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд дължимата държавна такса в размер на 270 лв., съразмерно на
уважената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на предявените искове и предмета на делото въззивното
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, в частта, с която предявеният от М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 13 000 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от още 3 000 лв. (три хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, в частта, с която предявеният от М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е отхвърлен за разликата над сумата от 2 100 лв. до сумата от 4 200 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от още 2 100 лв. (две хиляди и сто лева) - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, в частта, с която предявеният от Б.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител М.П.С., против Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е отхвърлен за разликата над сумата от 2 800 лв. до сумата от 6 300 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със знанието и съгласието на законния си представител М.П.С., сумата от още 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева) - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението в частите, с които са уважени предявените осъдителни искове, е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.С.Ч., с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата
от още 804,91 лв. (осемстотин и четири лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищците пред първата инстанция, както и по сметка на Софийски районен съд сумата
от още 299,20 лв. (двеста деветдесет и девет лева и двадесет стотинки),
представляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част от исковете,
както и допълнително сумата от 53,55 лв. (петдесет и три лева и петдесет и пет
стотинки), разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат С.С.Ч., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от общо 1 093,20 (хиляда
деветдесет и три лева и двадесет стотинки) - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 270 лв. (двеста и седемдесет
лева), представляваща дължима държавна такса за уважената част от въззивната
жалба.
ОСЪЖДА М.Й.С.,
ЕГН **********, М.П.С., ЕГН **********, и Б.Й.С., ЕГН **********, действащ със
съгласието на законния си представител М.П.С., всички с адрес: ***, да заплатят
на Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.