О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260388
гр.Пловдив, 24.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ
: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
след като се запозна с докладваното от член- съдията Миглена
Маркова ВЧНД №527/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С определение №23 от 22.01.2021г. постановено по ЧНД №7800/2020г.
Пловдивският районен съд – ХХVI-ти н.с. е отменил Постановлението на
РП-Пловдив, с което на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП №80/2013г. по описа на ОСлО при ОП– гр.Пловдив и е върнал делото на РП-Пловдив. Досъдебното
производство е образувано на 27.01.2011г. на осн. чл.212 ал.1 от НПК срещу Неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.206 ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26
ал.1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от РП-Пловдив, с който се иска отмяна
на определението на РС-Пловдив като неправилно и необосновано. Сочи се, че е налице
противоречие в съдебния акт, доколкото в началото е приета изложената в
Постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическата обстановка, а впоследствие
се сочи, че същата е непълна. Твърди се, че не може да се установи волята на
съда, който е посочил, че е правилен извода на прокурора, че: „по делото
липсват безспорни доказателства, че свид. Н.е продал, отчуждил или предоставил
за разглобяване инкриминираните превозни средства“, но е посочил същевременно,
че дори и да се приеме, че не са налице несъмнени „данни“ свид.Н.да се е
разпоредил с предоставените му от лизингодателя
вещи, то по делото са налице данни тези вещи да са били предмет на
продажба на свид. Х. А.“. Изразява се
становище, че действително в Постановлението за прекратяване не е посочено коя
група свидетелски показания прокурора е кредитирал с доверие, но предвид
приетата фактическа обстановка можело да се установи, че не са кредитирани с
доверие показанията на свид.К., свид.К., свид.С.и свид.К.. Излагат се
съображения, че дадените от РС-Пловдив указания да се изследва до кога е действал
договора за лизинг и анекса към него са „безпредметни“, тъй като от една страна
лизинговите превозни средства са владени от свид. Н.на годно правно основание, а от друга предвид
изминалия период от време е изтекъл срока визиран в чл.80 ал.1 т.3 от НК, в
който може да бъде реализирана наказателна отговорност за това престъпление. По
отношение на указанията на съда да се изследва дали не е налице престъпление по
смисъла на чл.217 ал.4, вр.с ал.2, вр. с
ал.1 от НК се сочи, че не следва да се изпълняват, поради изтекла давност. Иска
се определението на РС-Пловдив да се отмени като неправилно.
Срещу подадения протест на РП-Пловдив е постъпило
възражение от „Алианц Лизинг България“ АД, в което се излагат съображения, че в
хода на досъдебното производство са събрани доказателства, че след прекратяване
на договора за лизинг, свид.В.Н.е извършил действия на разпореждане с
превозните средства и ремаркета вместо да ги върне на лизингодателя, поради
което се иска ОС-Пловдив да потвърди Определението на РС-Пловдив като правилно
и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в протеста
и възражението на ощетеното юридическо лице, както и аргументите в атакуваното
определение, счита, че протеста е процесуално допустим, разгледан по
съществото е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С Постановление на
РП-Пловдив от 23.11.2020г. е прекратено наказателното производство по ДП
№80/2013г. по описа на ОСлО при ОП -Пловдив,
като е прието, че не са налице безспорни доказателства, свид. Н.или друго
наказателно отговорно лице да е извършило престъпление по чл.206 ал.3, вр.
с ал.2, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Изложени
са съображения, че действително част от
превозните средства са били откарани до границата на Р.Сирия, но е без значение
дали е бил уведомен за това лизингодателя, доколкото при липса на доказателства
за извършени действия на правно или фактическо разпореждане с тях касаещо
отчуждаването им, се касае евентуално само за нарушение на договора за лизинг.
Посочено е и че не са налице данни за извършено друго престъпление от общ
характер.
При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване
на наказателно производство, РС-Пловдив е приел, че изложената фактическа
обстановка е непълна, поради което и направените изводи са неправилни. Посочено е, че правилно прокурора е преценил,
че по делото не са събрани безспорни
доказателства, свид. Н.да е продал, отчуждил или предоставил за разглобяване
инкриминираните вещи, но са налице данни те да са били предмет на продажба на
свид.Х.А.. Изложени са съображения, че Постановлението за прекратяване е
немотивирано, тъй като са налице две групи свидетелски показания, които
прокурора не е обсъдил и не е изложил мотиви кои кредитира с доверие и защо.
Посочено е, че следва наблюдаващия прокурор да прецени с оглед изпратеното от
лизингодателя до свид.Н.писмо да предаде владените превозни средства и
ремаркета, действията му по транспортирането им, чрез други лица до Р.Сирия. Изложени
са съображения, че престъплението по
чл.206 ал.1 от НК може да бъде осъществено и чрез бездействие, което
изпълнително деяние не е изследвано от прокурора. Наведени са доводи за
евентуално извършено престъпление по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1
от НК от страна на В.Н..
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената
фактическа обстановка в Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, която първостепенния съд е възпроизвел, изрично посочвайки, че е
приетата от прокурора, е установена въз основа на събрани по реда на НПК
доказателства, които обаче не са в обем, който да доведе до извод, че е
установена в пълнота обективната истина по случая, съобразно чл.13 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че
престъплението по чл.206 ал.1 от НК може да бъде осъществено и чрез
бездействие, което не е изследвано от прокурора през призмата на невръщане на
превозните средства на лизингодателя след изпратеното до него писмо на
14.07.2010г. В тази насока са законосъобразни указанията на РС-Пловдив, че
следва да се изследва кога е получено писмото изпратено от лизингодателя до
свид.Н.и действията му след това. Впрочем този факт /изпращане на писмо от
лизингодателя до свид.Недялков, че следва да върне лизинговите автомобили и
кога го е получил/ не е споменат в приетата в Постановлението за прекратяване
на наказателното производство, фактическа обстановка, поради което и правилно съдът е приел,
че същата е непълна.
Въззивният състав, счита че не е налице противоречие в
проверявания съдебен акт, доколкото първостепенният съд изрично в Определението
си е посочил, че това е фактическата обстановка възприета от представителя на
държавното обвинение, след което е посочил, че същата е непълна и е посочил
фактите, които следва да се изследват.
Не може да бъде възприето като основателно възражението
на РП-Пловдив, че макар и да не е посочено в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, чия група свидетелски показания е кредитирана с
доверие, то това може да се установи от приетата фактическа обстановка. Липсата
на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал не само води до
немотивираност на прокурорския акт, а и не дава възможност на контролиращите го
инстанции да установят начина на формиране на вътрешното убеждение при решаване
на делото. Именно липсата на обстоен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и противоречията между показанията на свидетелите : К.,
К., С.и К. от една страна и свидетелите: Н.и Х.А. от друга са дали основание на
първоинстанционния съд да приеме, че са налице данни, че превозните средства и
ремаркета биха могли да бъдат предмет на продажба на свид.Х.А., което прокурора
неправилно е възприел като противоречие в съдебния акт.
Обоснован е и довода на първоинстанционнния съд, че
прокурорът е дължал произнасяне дали действията на свид.Н.не се субсимират в състава
на престъплението по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Направените възражения на представителя на държавното
обвинения в изготвения протест, че по отношение на деянията по чл.206 ал.1 от НК и по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 от НК е изтекъл срока визиран в чл.80 ал.1
т.3 от НК, поради което и не би могла да се реализира наказателна отговорност не
могат да бъдат възприети като основателни. Наказателното преследване се
изключва по давност едва след събиране на всички доказателства по делото, въз
основа на които да се прецени дали действията на свид.В.Н.или друго лице субсимират
състав на престъпление.
Не на последно място по важност, въззивната инстанция
държи да отбележи, че константната съдебна практира на ВКС, както и действащата
нормативна уредба- виж чл.243 ал.6 т.3 от НПК, сочат като задължение на
органите на досъдебното производство, какъвто е и наблюдаващия прокурор, че
указанията на съда са задължителни и следва да се изпълнят.
Неоснователно се явява и възражението в протеста, че дадените
от съда указания за събиране на доказателства са „безпредметни“, доколкото съобразно
чл.14 ал.2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат
предварително определена сила.
При горните факти и правни изводи обжалваното определение
на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 23 от 22.01.2021г. постановено по ЧНД №7800/2020г. Пловдивският районен съд –
ХХVI-ви н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :