№101
гр.
Велико Търново, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря с.ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 086/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ХАРМОНИЯ Р ЕООД
гр. Р.чрез *** Г.М. *** против Решение № 24/11.1.2023г. постановено по НАХД
1308/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП№ 661518-F0669314
от 13.9.2022г. издадено от Изпълнителен
директор на ЦУ на НАП, с което на
касатора за извършено нарушение на чл.3,
ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършван продажби чрез електронен магазин и на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС
е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т.,. 1 и т. 2 от НПК,
приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. ВТРС неправилно е приел, че АУАН има нормативно
установеното съдържание по чл. 42 от ЗАНН, въпреки ,че в него не е посочена
точната правна квалификация на деянието , както и не е отразен квалифициращият
признак, нарушението да не води до неотчитане на приходи. Освен това касаторът
е напълно лишен от възможността да сключи споразумение, въпреки наличието на
уведомление по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. След като касаторът не е бил запознат с
наказуемостта на деянието, която е съществен признак на нарушението по чл. 6 от ЗАНН, то е налице съществено нарушение на процесуалните норми, което ВТРС
неправилно не ее установил. Неправилен е извода на ВТРС, че при съставянето на
АУАН не е нарушен чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като същият е бил съставен по реда
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.Този текст съдържа две разпоредби, като органът не е
посочил коя е двете е приложима. Като от същият е следвало да се докаже
наличието на една от тях. От страна на ВТРС не е изяснен въпроса кое е наложило
прилагането на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. След като нарушението не е констатирано на
деня на проверката 13.6.2022г., а от по- ранна дата 2.04.2022г. от неизвестни
лица, то е следвало ВТРС да изложи мотиви не е ли пропуснат срока по чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл след като още на 2.04.2022г. е било известно нарушението и
нарушителя, то АНО е следвало да спази кратния месечен преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН, а не 2 годишния
такъв. Освен това ВТРС е постановил
своето решение при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не става ясно
какво количество гориво е било влято в резервоара , дали същото съответства на
посоченото от нивомера или това , което е посочено в обекта – по документ. Не
са изследвани и причините за това различие,
както и не е било обсъдено възражението на касатора за наличие на грешка,
в който случай няма установен нормативен ред за уведомяване на НАП. След като е
подавал редовно справки до ТД на НАП за трите зареждания на горива, то същият е
изпълнил вменените му от закона задължения, поради което не може да се твърди
наличието на нарушение. Дори да се приеме от съда, че такова е доказано, ВТРС
не е извършил задължителната проверка по чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да
отмени обжалваното решение като постанови друго по съществото на спора, като
отмени НП.
В открито съдебно заседание, редовно
призован не се представлява от *** М., която поддържа така подадената жалба.
Посочва, че ако съдът приеме становището на касатора, че делото не е изяснено
от фактическа страна да върне същото на ВТРС за произнасяне от друг
състав.Представя подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата, редовно
призован не се явява, не се представлява. От процесуалния представител на същия
е депозирано подробно писмено становище, с което жалбата се оспорва.
Представителят на Окръжна прокуратура
- В. Търново заема становище за основателност на жалбата. Смята, че АНО не е
доказал неправомерно поведение на касатора, тъй като от доказателствата по
делото безспорно се установява, че дружеството е подавало редовно информация по
установената дистанционна връзка с НАП. Органът не е положил дължимите усилия
да установи каква е причината за разминаването между показанията на нивомера и
тези по дистанционната връзка по
документи. Допуснато е и съществено
процесуално нарушение от АНО, тъй като в описанието на нарушението не е
посочено, че същото не води до неотчитане на приходи, поради което съществено е
ограничено правото на защита на касатора.
Предлага решението да бъде отменено и постановено друго, с което НП бъде
отменено.
Административният съд - В. Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство
е Решение № 24/11.1.2023г. постановено по НАХД 1308/22г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление НП№ 661518-F0669314 от
13.9.2022г. издадено от Изпълнителен
директор на ЦУ на НАП, с което на
касатора за извършено нарушение на чл.3,
ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършван продажби чрез електронен магазин и на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС
е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
От фактическата страна на спора
районният съд е приел за установено, че на 13.06.2022г длъжностни лица на НАП
са извършили проверка в търговски обект, собственост на касатора, представляващ
бензино- газостанция, с. Раданово, общ. П. Тръмбеш, обл.В. Търново, за което е
съставен Протокол сер.АА№0105352/13.06.2022г. В хода на тази проверка е
установено, че на 2.04.2022г. има разминаване между новомерната и документалната
доставка на бензин А 95 от 520 л. За
тези констатации са съставени Протоколи сер. АА № 1453618/25.06.22г. и сер.АА №
1452619/27.7.2022г. ведно с приложения към тях.
На 27.7.2022г. от св.Теодора
Раева в присъствието на св. К.и Б. и управител на дружеството Русев е съставен
АУАН, в който е посочено , че е нарушен чл. 3, ал. 3 от горепосочената Наредба, във вр. с чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството на същата дата 27.7.2022г.,
който го е подписал с възражения. Такива са постъпили в законоустановения срок
, приети за неоснователни от АНО и издадено процесното пред ВТРС НП. Същото е било обжалвано в срока по чл. 59
от ЗАНН.
В хода на съдебното производство
съдът е приобщил писмените доказателства от административната преписка,
изслушал е свидетелите- актосъставител, и свидетел на АУАН – Б., които
потвърждават горната фактическа обстановка. По искане на касатора е разпитан
като свидетел Т.в, което управител на Даниел сервиз ЕООД, който обяснява
причината за разминаванията, като посочва, че Управителят на касатора е
извършвал разпечатка на нивомерната система преди вливане на гориво и след
това.
При така установените факти, съдът
е направил извод по същество за неоснователност на въззивната жалба срещу НП.
Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената
Заповед.
ВТРС е намерил , че в хода на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и
да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е изложил подробни мотиви
досежно спазването на чл. 42. 57 от ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП.
Счел е за неоснователно възражението, че нарушението не е подробно описано,
което да съставлява нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН.
Макар в АУАН да липсва в описанието на нарушението, че от същото не води до
неотчитане на приходи, но този пропуск е бил саниран на основание чл. 53, ал. 2
от ЗАНН в НП. Освен това съдът е намерил, че не е налице нарушение на правото
на касатора да сключи споразумение, доколкото същият е бил уведомен за това на
основание чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и ако е имал намерение е могъл да го стори.
Освен това не е допуснато и твърдяното нарушение на чл. 40,ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен и подписан
в присъствието на Управителя на дружеството, и тъй като липсват свидетели както
на самото нарушение, така и на неговото установяване, е приложена чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, като е съставен в присъствието на други двама свидетели. Не е налице и
твърдяното нарушение изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото съдът е
намерил, че нарушението не е доказано на 2.04.2022г. а по- късно когато са
събрани всички относими доказателства за сочените в НП разминавания. Изложени
са подробни мотиви за некредитиране показанията на св.Т.в, че разликата се
дължи на самото функциониране на нивомера при зареждане на резервоара, тъй като
не се отчетни преди такива разминавания.
На следващо място съдът е
намерил, че АНО е посочил вярната правна квалификация на извършеното нарушение,
посочена е и съответната санкционна норма, като наказанието е определено в
предвидения от закона размер и съответства на целите визирани в чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН. Посочил е, че АНО е извършил преценка за маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН- касае се за типично нарушение, което не е с по- ниска степен на
обществена опасност. Освен това е аргументирал и извода си, че нарушението е в
резултат на допусната грешка и това да изключва ангажиране на отговорността на
касатора, доколкото при две от зарежданията количеството е под 75, 25 л., което
касаторът намира за типично отклонение.
Постановеното от Районен съд –
Велико Търново решение е правилно.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил
делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Следва да се
отбележи, че макар да е направено оплакване за нарушение на процесуалните
правила от страна на ВТРС не са
конкретизирани в какво точно те се изразяват, а настоящата инстанция след
извършена служебна проверка намира, че такива въобще не са допуснати. Вярно е
установена от съда фактическата обстановка като са събрани служебно всички
относими доказателства, които са ценени в тяхната съвкупност и поотделно.
Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че ВТРС не е изяснил
фактическата обстановка по спора, тъй като не е установил точното количество
гориво, което е било заредено, както и причината за разминаването.
Съдът изцяло споделя мотивите
на ВТРС за липсата на съществени процесуални нарушения, поради което на
основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН
препраща към тях. Следва да се посочи , че наведените касационни оплаквания са
идентични с тези на въззивната жалба, като ВТРС е дал отговор на всяко едно от
тях, което се споделя от настоящата инстанция. Допълнително следва да се
отбележи, че е неоснователно твърдяното от касатора съществено процесуално
нарушение при описание на нарушението, което ограничава правото на защита. Факт
е, че единствено в АУАН липсва изрично посочване, че неизпълнението на
задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредбата
не е довело до неотчитане на приходи, което по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН е
преодоляно от АНО в атакуваното НП. Опитът да се привърже това нарушение с
правото на касатора да сключи споразумение е против логиката и разума на
закона. Вярно е, че наказуемостта съгласно чл. 6 от ЗАНН е елемент от
обвинението, но видно от гореизложеното е , че в АУАН са посочени всички факти
от значение за ангажиране на административно- наказателната отговорност. В
теорията и практиката на съдилищата нееднократно се посочва, че всъщност
нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу самата правна квалификация.
Освен , че този пропуск на обвинението е преодолян, но същият не е съществен,
тъй като за касатора е приложена по благоприятната правна норма.
Самото нарушение се явява доказано, въпреки становището на ВТОП, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) сочи, че Всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Или не може да се сподели тезата, че с осъществяването на такава дистанционна връзка с НАП дружеството е изпълнило вмененото му задължения, тъй като законодателят е въвел изрично условието да се изпращат верни данни, които да позволяват установяване на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Твърдението, че в закона липсва механизъм , по който допусната грешка или разминаване в данните, не е относимо към самото нарушение, а касае последващо поведение на субекта. След като самият касатор, разпитаният свидетел по делото, както и от другите доказателства се установява, че нивомерната система е функционирала нормално, то правилно и законосъобразно органът по приходите е формирал извод, че се доказва разминаване в количеството между заредено гориво по нивомерната система и това по документи в размер на 520 л. Възражението на касатора, че по този начин не е било установено действителното количество заредено гориво противоречи на нормалната логика. След като липсват каквито е да било данни за повреда във функционираното на нивомерната система, такива не се сочат от нито една от страните по делото, това означава, че показанията на нивомера отговарят на обективната действителност. За АНО липсва задължение в тази хипотеза да търси причина за допуснатото несъответствие, доколкото същата е правно ирелевантна. Тъй като се касае за ЮЛ, то неговата отговорност се явява обективна, АНО не следва да установява липсата на субективна страна на деянието, вкл. Твърдяната грешка, което като изключващо виновно поведение се приравнява на неговата ненаказуемост.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
Отговорността на дружеството е
ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от
3000. 00 лева до 10 000. 00 лева за едноличен търговец или юридическо лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500. 00 лева до 2000. 00 лева за,а
съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите,
налага извода, че за да се наложи на търговец наказание "Имуществена
санкция" в размерите по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване на
приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и
който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично
посочване в описание на нарушението. Както се посочи по- горе АНО е преодолял
пропуска в АУАН като в НП е посочил изрично това в описанието на нарушението, и
доколкото се касае за отрицателен факт, то същият не следва да се доказва от
него. Следователно ВТРС правилно е установил, че в НП е посочена вярната правна
квалификация след което нарушението е изцяло доказано, ангажирана е правилно
административно- наказателната отговорност на дружеството , като органът е
изложил достатъчно подробни мотиви както досежно възражението за маловажност на
деянието по чл. 28 от ЗАНН, така и за размера на наказанието – съгласно чл. 27
от ЗАНН.
При този изход на спора, от
ответник касационна жалба не се преви искане за присъждане на разноски, поради
което такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 24/11.1.2023г. постановено по НАХД 1308/22г. по описа на Районен съд Велико
Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление
НП№ 661518-F0669314 от 13.9.2022г. издадено от Изпълнителен директор на ЦУ на НАП, с което на ХАРМОНИЯ Р ЕООД гр. Р.за
извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършван
продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание "Имуществена
санкция" в размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.