№ 129
гр. Търговище, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101711 по описа за 2021 година
Предявен е иск за сумата от 2768 лв., представляваща стойността на направени
разходи от арендатора за почистване на имоти № 012061 –лозе с площ от 4.019 дка; №
012059-лозе с площ от 4.022 дка и № 012060, находящи се в землището на с. О., общ.
Търговище.
Ищецът-ЗП А.А.А. твърди в исковата си молба, че с ответника-Н. Х. ЕМ. са
сключили договори за аренда на лозя, от 15.04.2015г., както следва : лозе с площ от 4,022
дка, IV категория, № 012061; лозе с площ от 4,019 дка, IV категория, с № 012059 и лозе с
площ от 4,022 дка, IV категория с № 012060. Трите имота са един до друг. Тъй като става
въпрос за стари амортизирани лозя, които са бракувани и подлежат на унищожаване и
почистване на терена, ищецът съгласно договора предприел, действия по тяхното
почистване. Това станало със съгласието и под прекия контрол на ответника. Той
присъствал и виждал ежедневно извършващото се почистване. По негови указания всички
бетонни колчета от имотите били занесени в двора му .
Съгласно ЗАЗ арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора
в състояние, което отговаря на ползването му по договора, и да го поддържа в това
състояние за срока на арендата. Ако обектът на договора не е предаден в надлежното
състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията или да
извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора.
В настоящия случай страните по договорите за аренда се договорили ищецът да
почисти мястото, тъй като било изключително занемарено и не можело да се ползва по
предназначението си. Ответникът се съгласил с това и лично видял когато работници на
ищеца почиствали имотите. За това почистване ищецът наел 2 човека, които работили 16
1
дни и им е заплатил за почистването на мястото по 20лв. надник или общо 640лв. Извадили
са 1388 бр. колчета, като за това ищецът им заплатил по 1лв. на колче , или общо 1388лв.
Ползвал е багер за ваденето на корените и за него е заплатил 440лв. Колчетата са занесени
в двора на ответника и за това е ползвал транспорт общо 10 курса по 30лв. Общо
направените разходи от ищеца за почистване на трите имота на ответника са в размер на
2768лв.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 2768 лв., представляваща стойността на направените разходи за
почистване на трите поземлени имота, които ползвал по силата на договори за аренда, след
развалянето на същите договори, на отпаднало основание. В открито заседание ищецът
редовно призован се яви лично и с пълномощника си адв. А. Н.. Разпитан по реда на чл.176
от ГПК ищецът обясни, че договорите за аренда са били сключени на 15.04.2015г.,
почистването на имотите започнало през м. 12.2015г., продължило около три-четири месеца
и приключило през м.март 2016г. След като и трите поземлени имоти били почистени те са
ползвани като ниви, а не като лозя. Упълномощеният процесуален представител на ищеца
поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен в пълен размер, като по
отношение възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност счита същото за неоснователно.
Ответникът - Н. Х. ЕМ., редовно уведомен за исковата молба , подаде в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва
иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат заплатени
разноските по делото. Ответникът не оспорва, че с ищеца са имали сключени три договора
за аренда на земеделски земи, в които са били включени трите описани в исковата молба
лозя, но сочи, че тези договори са развалени по силата на влязло в сила решение по гр.д. №
1597/2020г. по описа на РСТ. Възраженията на ответника, изложени в писмения отговор са
следните:
Никъде във въпросните арендни договори не е договорено арендаторът с
действията си да може да променя предназначението на отдадената му земеделска земя.
Нейното предназначение е ЛОЗЕ. С това предназначение навремето е възстановена
собствеността от Общинската служба по земеделие, с това предназначение е отдадена и под
аренда на ЗП А.А.А. през 2015г. Същевременно в чл.3, т.1 от Договора арендаторът се е
Задължил да ползва арендувания имот съгласно неговото предназначение. С така
нареченото „почистване” на отдадените му земеделски земи ЗП А.А.А. именно промяна на
тяхното предназначение. Без съгласието на арендодателя, без разрешение на съответния
административен орган, ищецът изкоренил лозовите насаждения и превърнал трите имота
от ЛОЗЯ в НИВИ. С това си арендаторът не само е нарушил клаузите на договорите,
увреждайки интереса на собствениците на земята, но е и извършил законово нарушение.
През цялото време от както тези договори за аренда са започнали да действат между
страните, никога арендаторът не е изразявал каквито и да са претенции за състоянието на
отдадената му земя. Ако имаше следвало е той да приеме арендуваната земя с опис, каквото
2
е и изискването на чл.6 ал.4 от ЗАЗ. Такъв опис не е съставен при сключването на договора,
а също и на по-късен етап. Липсата на законопредвиденото описание на състоянието, в
което се предава отдадения обект възпрепятства последващите претенции на която и да е от
двете страни по договорите.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се
представлява от пълномощника – адв. Н. С., който поддържа писмения отговор и моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за погасяване на исковата
претенция поради изтекла погасителна давност, считано от м. 03.2016г. до м.03.2021г., като
искът е предявен в края на 2021г. /като насрещен иск по гр.д. № 1204/2021г. по описа на
РСТ с писмения отговор от 20.10.2021г./. Отделно от това счита, че искът не е доказан по
размер. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и видно от представените писмени доказателства,
ответникът Н. Х. ЕМ., в качеството си на арендодател, действащ чрез пълномощник
А.А.А., и А.А.А., регистриран като Земеделски производител /ЗП/, в качеството си на
арендатор, са сключили на 15.04.2015г. с нотариална заверка на подписите на 16.04.2015г.
три договора за наем /аренда/ на земеделска земя, вписани в Служба по вписванията-
Търговище на 16.04.2015г., по силата на които договори арендодателят е предоставел на
арендатора за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя в землището
на с. О., общ. Търговище, а именно: лозе с площ от 4,022 дка, IV категория, представляващо
имот № 012061; лозе с площ от 4,019 дка, IV категория, представляващо имот № 012059 и
лозе с площ от 4,022 дка, IV категория, представляващо имот № 012060.
Трите договора са еднотипни и са сключени за срок от 15 години, считано от
15.04.2015г. до 15.04.2030г. Съгласно чл.1 от тях арендодателят се задължава да предаде
земите си на арендатора в състояние, което отговаря на ползването му по договора за
селскостопанско производство и на осн. чл.2 арендодателят има право да получи земята си
обратно в същото състояние, в което е била предадена след приключване на договора.
Следователно щом арендодателят предава за временно и възмездно ползване лозе, то той
има право да получи обратно от арендатора след приключване на договора – лозе. По силата
на чл.3 от договорите арендатора е задължен да ползва арендувания имот съгласно
предназначението му /напр.ливада, нива, трайни насаждения, лозе/.
Няма спор, че при сключване на процесните договори за наем /аренда/ на
земеделска земя, на 16.04.2015г. арендодателят е изпълнил задължението си по чл.1 да
предаде земите на арендатора в състояние, отговарящо на ползването му по договора за
селскостопанско производство т.е. лозя, по вид и предназначение на имотите. Няма никакви
доказателства, че тогава – към момента на сключване на договорите арендаторът е имал
например възражения; забележки; искания за предаване и приемане по опис, относно
състоянието на арендуваните от него земеделски земи във вр. чл.6 ал.4 от ЗАр.З. Съгласно
чл.6 ал.5 от ЗАр.З при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет,
3
съответно върнат, в надлежното състояние. Арендаторът със сключването на договорите се
е задължил да ползва имотите съгласно предназначението им и не се спори, че то е било-
лозя.
По силата на чл.3 ал.1 от ЗАр.З договорът за аренда се сключва в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните и се вписва се в нотариалните книги. Това е
форма за действителност на договора. Съответно изменението на договора за аренда се
прави също в писмена форма и то е уредено изрично в глава Трета „Изменение на арендния
договор“ в ЗАр.З. Съгласно чл.16 ал.1 изр. 1 от ЗАр.З, ако след сключване на договора за
аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, а съгласно чл.16 ал.4
от ЗАр.З насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от
получаване на предложението за изменение на договора, освен ако в него не е определен
друг срок. По делото няма нито твърдения, нито писмени доказателства, че след
сключването на 16.04.2015г. на въпросните договори за аренда, страните са изменили
същите договори по законния ред.
По делото няма никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията на
ищеца в исковата му молба, че арендуваните от него лозя са били амортизирани и
бракувани, съответно от коя институция и с какъв акт са бракувани, както и че са
подлежали на унищожаване и почистване на терена и евентуално да се промени
предназначението им от лозе – на нива.
Безспорно е, че с влязло в сила на 25.05.2021г. решение № 184/28.04.2021г.
постановено по Гр.д. № 1597/2020г. по описа на РСТ, ЗП А.А.А. е осъден да заплати
неизплатената рента на Н. Х. ЕМ. и Н.Х.М. /брат и сестра/ по договорите за аренда,
вписани под № 26 от 16.04.2015г., том III, дв.вх.№ 1639 ; № 18 от 16.04.2015г., том III,
дв.вх.№ 1641 и № 29 от 16.04.2015г., том III, дв.вх.№ 1642 по описа на Служба по
вписванията-Търговище , за трите стопански години 2017/2018г.; 201882019г. и 2019/2020г.,
на осн. чл.8 от ЗАр.З и същите процесни три договора, сключени между Н. Х. ЕМ. и ЗП
А.А.А. са развалени, поради неизпълнение от арендатора на задължението му заплащане на
рента за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г.
За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на ищеца съдът допусна до
разпит трима свидетели: Н.Х. Т.Х. и Х.Ю..
Св. Х. е съсед по земи на ищеца. От неговите показания се установи, че когато им
възстановили собствеността върху земите, които били лозя те първоначално ги
обработвали, но после се отказали, тъй като били много стари и изсъхнали. Тези лозя от
2014г. били много стари и изоставени, обрасли с храсти и бурени. Местата на Н. били
преди стари лозя, а сега вече са ниви. Св. Х. знае, че едни момчета почиствали мястото на Н.
и предполага, че тях ги е наел ищеца – А. Освен това място на Н., А. разчиствал местата и
на други хора наоколо.
4
От показанията на св. Н. и св. Ю., които са съседи на Н. се установи, че ищецът А.ги
наел да разчистят едни стари лозя на Н., около 10-12 декара. А.ги наел на работа и
работили от м.12.2015г. до м.03.2016г. като работили общо 16 дни и то само когато е хубаво
времето. Работата им се състояла в това да изкореняват храсти и да изваждат колчета. А.им
платил за изкореняването на храстите по 20 лв. надник на ден на човек и по 1 лв. за
извадено колче, а те били общо 1400 бр. Корените ги извадили с кирки, а за големите
коренища А.извикал багер. Колчетата ги натоварили на ремаркето на А. и първо ги
закарали на сестра му на Н. /св. Н./, а според св. Ю. –те ги отделили около 200 стълбчета
за сестрата на Н. и „тя си ги извози“ . След това закарали колчета е в двора на Н.. Така
направили десет курса. През този период докато работили там на място е идвал Н.. От
показанията и на тримата свидетели се установи, че не са чували А.и Н. да се карат за това,
че А.е развалил лозето; не са чували Н. да е против това нещо. От показанията на св. Ю.,
който живее през две къщи до къщата на Н. каза, че от къщата на Н., както и от неговата
къща се вижда лозето, то е на около 200 метра от къщите и се вижда там като се работи,
следователно дейностите по изкореняване на лозето са ставали явно, а не тайно от Н. и той
не се е противопоставял тогава. А А.като арендатор разчиствал и други лозя на други хора
в същата местност и ги обработвал като ниви.
От гласните доказателства не се установи колко време е работил багерът, с който са
били вадени големите коренища. Ищецът е представил като писмено доказателство
фактура № 2107/19.06.2017г., издадена от ЕТ „Г. М. А.К.“-Търговище на ЗП А.А.А. за
сумата от общо 440 лв., от която 366.67 лв. – стойността на почистване на стари лозя в с. Б.
за 8 и ½ часа и 73.33 лв. ДДС. Издаден е на 20.06.2017г. фискален бон за заплащане на
общата сума. Не се установи също, нито с гласни, нито с писмени доказателства за тези 10
курса транспорт на колчета какво е било разстоянието и какво е било заплатено.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е обоснована не с даване от ищеца на ответника и
съответно и получаване от ответника на парична сума без наличие на правоотношение
като правно основание за разместване на имуществени блага, респ. при отпадане на
основанието с обратна сила, а е обоснована с направени от ищеца разходи чрез
заплащане на трети лица за извършване на дейности по привеждане на арендуваните
поземлени имоти в надлежно състояние, което да отговаря на ползването им по договорите
за аренда, като: изваждане на корени на лозя, почистване на местата, изваждане на колчета
и транспорт. Предявеният иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.6 ал.2
предлож.2-ро от ЗАр.З. Съдът въз основа на установените факти по делото е длъжен,
когато реши, че ищецът не може да се защити с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да съобрази, че
искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, като по този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго /Решение № 739 от 15.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 316/2010 г., IV г. о./. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД, вън от горните случаи /чл.55-
чл.58 ЗЗД/, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
5
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно т.5 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, при този иск
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не са в причинна връзка помежду си,
респ. те не са следствие едно от друго, а последици от реализирането на общ за всяко от
тях правопораждащ факт или група от факти. Обогатяването, което винаги има материално
естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице.
То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе
е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са и Решение № 246 от 22.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
23/2016 г., I т. о., ТК; Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г.
о., ГК.
Относно възражението на ответника за погасяване претенцията на ищеца, поради
изтекла погасителна давност, съдът счита следното: По силата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК и от показанията на св. Н. и св. Ю.,
несъмнено е, че дейностите по почистване на имотите за привеждане в състояние за
ползване по договорите за аренда, са започнали през м.12.2015г. и са приключили
окончателно до края на м.03.2016г. , като ищецът се е разплатил за извършените дейности.
Съгласно т.7 изр.1-во от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС, в случая на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията. Вземането на ищеца е възникнало най-късно от началото на
м.04.2016г., а искът е предявен на 20.10.2021г. т.е. след изтичане на общата погасителна
давност до м.04.2021г. Възражението за погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност е основателно, поради което искът следва да ес отхвърли като
неоснователен.
Отделно от изложеното по-горе, съдът намира следното: При сключването на
процесните договори, вписани на 16.04.2015г., арендаторът не е релевирал възражения във
връзка с недостатъци на земеделската земя, т.е. съгласил се е да получи за ползване имотите
в състоянието, в което са се намирали. Не е искал изменение на договорни клаузи досежно
предназначението и състоянието на земите. Освен това общия закон, към който препраща §
1 от ДР на ЗАЗ, предвижда, че наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ,
ако наемателят е знаел за тях или при обикновено внимание е могъл да узнае (чл. 230, ал. 3
от ЗЗД). Въпреки това, ищецът се е съгласил да бъде арендатор на процесните земеделски
имоти в състоянието, в което са били при сключването на договорите. Не са доказани
твърденията на ищеца, че лозята били бракувани и подлежащи на унищожаване, за да
предприеме той за сметка на ответника-арендодателя привеждане в надлежно състояние за
ползване, но не като лозя, а като ниви.
Не са доказани претенциите на ищеца и по размер, доколкото единственото
писмено доказателство-фактура е издадено година и половина по-късно и не е относимо към
6
момента на извършване на агротехническите дейности, а освен това не става ясно за кои
лозя се отнася, тъй като както се установи от гласните доказателства ищецът е разчиствал и
други лозя в землището на село Б.. Въпреки указаната доказателствена тежест на ищеца
още в определението по чл.140 ГПК и направените указания и дадената възможност да сочи
доказателства и да направи доказателствени искания за установяване точния размер на
претенциите /л.29 по делото/, не са налице нито писмени доказателства, нито заключение
на експертиза за стойността на транспортиране на извадени около 1400 стълбчета,
доколкото се твърди в исковата молба, че са извършени общо 10 курса /от лозята до къде –
само до къщата на ответника или и до с. Стража, където живее сестрата на ответника/ по 30
лв.на курс. Обезщетението по чл.59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника и е в тежест на ищеца да докаже разликата между двете
величини.
Съобразявайки всички изложени по-горе изводи, съдът счита предявеният иск е
недоказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
250лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗП А.А.А., Булстат *********, с адрес с. О., общ.
Търговище, ул. „С. № 1, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. Г.Б. № 1, вх. А, офис 5, адв. А.Н.
от АК-Търговище против Н. Х. ЕМ., ЕГН **********, с адрес с. О., общ. Търговище, ул.
„А.Т. № 9, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Л. № 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв. Н.С. от АК-
Търговище, иск за сумата от 2768 лв., представляваща неоснователно обогатяване от
направени разходи за изваждане на корени на лозя, почистване на местата, изваждане на
бетонови стълбчета и транспорта им по отношение на имоти: № 012061 –лозе с площ от
4.019 дка; № 012059-лозе с площ от 4.022 дка и № 012060, находящи се в землището на с.
О., общ. Търговище, с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.6 ал.2 предлож.2-ро от
ЗАр.З, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗП А.А.А., Булстат *********, с адрес с. О., общ. Търговище, ул. „С. №
1, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. Г.Б. № 1, вх. А, офис 5, адв. А.Н. от АК-Търговище ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. ЕМ., ЕГН **********, с адрес с. О., общ. Търговище, ул. „А.Т. № 9,
съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Л. № 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв. Н.С. от АК-Търговище
сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
7
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8