Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4590 02.12.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6185 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Л.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 69,56 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за заем № *** от 07.04.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; и сумата от 419,60 лв. – недължимо
платена по клауза за неустойка по договор за заем № *** от 07.04.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор за заем № *** от 07.04.2016 г., по силата на който
ответникът предоставил на ищцата сумата от 1600 лева, платим на 16 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на по 106,66 лева, при уговорен лихвен
процент в размер на 40% и годишен процент на разходите в размер на 48,09%.
Съгласно чл. 4 от договора, ищцата се задължила в 3-дневен срок от подписване
на договора да представи едно измежду следните обезпечения: две физически лица
– поръчители или банкова гаранция с бенифициер – заемодателят, като при
неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 642,56 лева,
добавена към всяка една от погасителните вноски. Ищцата счита, че договорът бил
недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Посочва, че в договора не били посочени условията за прилагането на договорения
лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на
посочване на общата сума, дължима от потребителя. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. Твърди и нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като ищцата не е подписвала общи условия. Поддържа,
че уговорената договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Нищожна била и предвидената неустойка, също поради противоречие с добрите
нрави. Счита, че платените по договора суми за договорна лихва и неустойка били
недължимо платени, при начална липса на основание. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи
Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност
на предявения иск. Признава, че между страните по спора бил сключен договор за
заем от 07.04.2016 г. с № ***, по силата на който на ищцата била предоставена
заемна сума от размер на 1600 лв. Оспорва да са налице сочените от ищеца
основания за недействителност на договора за заем, като излага подробни
съображения за всеки от наведените от ищеца пороци. Поддържа, че уговорената
възнаградителна лихва не била нищожна поради противоречие с добрите нрави,
предвид законоустановения принцип на свобода на договарянето. Намира, че
клаузата за неустойка била действителна. Възразява за ищцата да са налице предпоставките
на чл. 38 ЗАдв. Моли за отхвърляне на предявените искове.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен
Договор за паричен заем № *** от 07.04.2016г, от който е видно, че между
страните е възникнало валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на
което ответникът се задължил да предостави в собственост на ищцата сумата от 1600
лева, а ищцата от своя страна се задължила да върне посочената сума на 16
седмични вноски, ведно с уговорена договорна лихва в размер на 40 %, като общата дължима сума по кредита се
равнявала на 1706,56 лева. Освен изложеното, ищцата се задължила да заплати
сумата от 642,56 лева като неустойка в случай, че не представи обезпечение в
тридневен от датата на подписване на договора (двама поръчители, отговарящи на
определени изисквания, или банкова гаранция).
Представено е и
предложение за сключване на договор за паричен заем, в което са упоменати неговите
основни параметри. Приложен е и погасителен план, както и справка за извършени
плащания по договора за кредит, от която е видно, че същият е погасен.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти, част от
предмета на делото, а именно, че между ищцата и ответното дружество е бил сключен
договор за паричен заем, както и, че ищцата е погасила изцяло задължението си
по договора за заем, като е заплатила сумата от общо 2089,19 лева, от които
главница 1600 лева, 69,59 лева лихви и 419,60 лева – неустойка.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Посочените в ЗПК изисквания са приложими към възникналото между страните по
делото правоотношение, като не са налице и предвидените в чл. 4 от ЗПК
изключения, поради което и сключеният договор за паричен заем следва да бъде
регулиран от разпоредбите на ЗПК.
За
да бъдат уважени предявените искове следва да се извърши проверка относно
действителността на сключеният Договор за паричен заем от 07.04.2016г. Според
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. По отношение на процесният договор,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Това изискване
не е спазено по отношение на процесния договор, тъй като същият не съдържа ясна
и точна информация относно начина и условията за прилагане на лихвения процент.
Действително в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи лихва при
фиксиран лихвен процент в размер на 40 %. Никъде обаче не са упоменати условия
за неговото прилагане – дали ще се прилага върху цялата главница или върху
остатъчната такава за срока на действие на заемното правоотношение. В този
смисъл, на кредитополучателят не е предоставена необходимата информация и
същият не е в състояние да направи преценка относно част от съществените
условия по договора.
Не
е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като в договора не е
посочен начинът, по който е формиран годишния процент на разходите по кредита.
Действително, договорът съдържа определен ГПР в размер на 48,09 %, като според
чл. 2, т. 8 от договора, при изчисляване на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Никъде в договора не е предвидено потребителят да дължи такса за усвояване на
кредита, нито път други условия, които биха могли да оскъпят същия. В този
смисъл, неясен остава фактът как е формиран ГПР в размер на 48,09 %, като се
има предвид, че предвидения лихвен процент е в размер на 40 % и не са налице
други разходи по усвоения паричен заем.
Във
връзка с останалите наведени в исковата молба доводи, а именно, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
съдът счита същите за неоснователни. По отношение на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК за посочване на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, съдът
счита, че същото е спазено, доколкото в договора са посочени дължимите от
потребителя суми – погасителни вноски, макар и същите да не са разпределени по
пера за това каква сума погасяват.
В
чл. 11, ал. 2 от ЗПК се предвижда, че общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Това изискване е приложимо за случаите, при които е налице сключен
между страните договор при общи условия. Към процесното правоотношение,
сочената разпоредба не е приложима, доколкото сключеният между страните
индивидуален договор не препраща към общи условия към него. В този смисъл, не
може да се направи извод, че договорът е сключен при общи условия, които да са
неразделна част от същия. Наведеното от ответника възражение в тази насока се
явява основателно.
За
пълнота, съдът следва да обсъди и останалите наведени в исковата молба
съображения за противоречие на клаузите за договорна лихва и неустойка с
добрите нрави, респективно и на тяхната нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД.
Във връзка с твърдението, че размерът на договорената лихва е прекомерен,
поради което е налице противоречие с добрите нрави, съдът не споделя същото
схващане. ЗПК регламентира максимално допустимия размер на ГПР по сключваните
от потребителите договори за потребителски кредити, който е в размер на до 5
пъти над законната лихва (или 50 %). Като елемент от ГПР, договорната лихва
трябва да се вмества в тази граница, което условие е спазено в сключения между
страните договор. Ето защо, не може да се обоснове наличие на нищожност на
клаузата за договорна лихва поради противоречието й с добрите нрави.
Не
така обаче стои въпросът с клаузата, с която е уговорена неустойка за
непредоставяне на обезпечение на договора за потребителски кредит. Според
постигнатите между страните договорености, кредитополучателят се задължава да
заплати на кредитодателят сумата от 642,56 лева, представляваща неустойка, в
случай, че кредитополучателят не предостави на кредитодателя някое от
предвидените в договора обезпечения, а именно: поръчителство от най-малко две
физически лица, отговарящи на определени изисквания – осигурителен доход над
1000 лева; да представи служебна бележка от работодател за размера на
получаваното трудово възнаграждение, да работи по безсрочно трудово
правоотношение; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем
с ответното дружество; да няма неплатени осигурителни вноски за последните 2
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
– кредитната му история да е със статут „редовен“. Друга възможност е
предоставяне на банкова гаранция. Така уговорената клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата е уговорена
очевидно във вреда на едната страна по договора, която изначално е поставена в
невъзможност да осигури исканите обезпечения, доколкото в предвидения кратък срок
се явява невъзможно снабдяването с изискуемите документи и представянето им на
кредитодателя. Освен това, така уговорената клауза за неустойка излиза извън
рамките на присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, като се има
предвид, че непредоставянето на обезпечение по договора за паричен заем не може
само по себе си да нанесе вреди на ответното дружество, особено ако се има
предвид, че кредитът се обслужва редовно. Ето защо, и на самостоятелно
основание клаузата, с която е уговорена дължима по договора неустойка, се явява
нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Във
връзка с изложеното по-горе, сключеният между страните Договор за паричен заем
№ *** от 07.04.2016г. се явява недействителен на основание чл. 22, във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на
недействителност на сключен от потребител договор за потребителски кредит,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
Предвид
направените правни изводи и след като безспорно се установи, че ищцата е
направила плащания в полза на ответника на недължимо платени суми поради
начална липса на основание, а именно на сумата от 69,56 лв. – недължимо платена
по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № *** от 07.04.2016 г. и
сумата от 419,60 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
заем № *** от 07.04.2016 г., то ответникът дължи връщане на тези суми, поради
което следва да бъде осъден да заплати същите.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, а именно заплатена държавна такса в
размер на 100 лева. На основание чл. 38 от ЗАдв, в полза на процесуалният представител
на ищцата – адв. Д.Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева с вкл. ДДС. Необосновано се явява искането за присъждане на
2 адвокатски възнаграждения – за всеки от обективно кумулативно съединените
искове, като се има предвид, че проведената защита и по двата иска произтича от
един юридически факт и делото не представлява такова с явна фактическа и правна
сложност. Освен това в договора за правна защита и съдействие е уговорено между страните общо процесуално
представителство по договор за кредит ***, а не
поотделно за отделни негови клаузи.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от 69,56 лв. /шестдесет и девет лева
и 56 ст./ – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
заем № *** от 07.04.2016 г. и сумата от 419,60 лв. /четиристотин и деветнадесет
лева и 60 ст./ – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ***
от 07.04.2016 г., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.04.2019г., до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от 100 лева /сто лева/, представляваща платена държавна такса.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. , офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Г.Б. ************ и
адрес на упражняване на дейността гр. П. ***, сумата от 360 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
определена на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ