Решение по дело №4380/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260685                          07.05.2021 г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На шестнадесети април                 две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №4380 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по повод предявения от “Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр.Б*, кв.“****“, представлявано от Изп.Директор инж.Х* И* И*, съдебен адрес ***, к-с „*******, чрез адв.М.А*, против Г.Я.В., ЕГН **********, адрес *** и И.Я.В., ЕГН **********, адрес ***, иск за приемане за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 713,53 лева, представляваща ½ част от главницата за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.10.2018 г. – м.януари 2020 г. и ½ част от мораторна лихва за забава в размер на 53,18 лева, дължима за периода 01.12.2018 г. - 24.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.03.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.№*****/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №****/*****.2020 г.

                                В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, придобит по наследство след смъртта на родителите им, поради което и отговарят за задълженията съобразно наследствените си части, които са по 1/2 за всеки един от тях. Твърди се още, че на основание чл.150 и §1, т.а от ЗЕ, между страните е налице договорно отношение с предмет продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. Б*, к-с “*****, както и че през процесния период ответниците са били клиент/купувач по смисъла на чл.3 от ОУ, вр.чл.150 и чл.153 от ЗЕ, но не са заплатили доставената в имота им топлинна енергия. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д. №*****/2020 г. по описа на БРС.

                                Ангажира доказателства, претендира разноски.

                                В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си – адв.Ангелова, която поддържа исковете и моли за уважаването им.

                                Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.

                                В законоустановения срок ответникът Г.Я.В., редовно уведомен, не се възползва от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

                                В съдебно заседание ответникът Г.В., редовно уведомен, не се явява и представлява.

                                В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Я.В., чрез назначеният му от съда особен представител-адв.Б.Й., депозира отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, а като аргументи за това изтъква факта, че ищецът е едновременно доставчик на топлоенергия и топла вода и топлинен счетоводител, което поставя под съмнение начина и точността на измерване на реално употребените услуги, оспорва реалното им предоставяне и начина по който е извършено тяхното осчетоводяването. На подробно изложените в отговора на исковата молба аргументи се иска отхвърляне на исковете. Не ангажира доказателства.

                                В съдебно заседание ответникът И.В. се представлява от назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба, не ангажира нови доказателства.

                                Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх.№***/****.2016 г., издадено от Община Бургас, от съдържанието на което е видно, че ответниците са наследници по закон на Я* Г* В., ЕГН **********, б.ж. на гр.Б*, починал на ***** г.

                                Ответниците не оспорват, че са собственици при равни квоти на недвижим имот, находящ се в гр.Б*, к-с «*******, за който факт свидетелства и справката СГКК-Бургас.

                                Между страните по делото няма спор и по това, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик „Топлофикация-Бургас” ЕАД, за което свидетелстват приетите като доказателства Протокол №1/04.11.2010 г. за проведено ОС на собствениците, живущи в сграда ЕС с 48 броя апартаменти и 48 броя собственици, Договор №57/23.12.2010 г., сключен между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и собствениците и притежатели на вещно право, всеки един поотделно в сграда ЕС с адрес в гр.Б*, к-с „****. от съдържанието, на които става ясно и това, че освен да начислява и осчетоводява сумите за топлинна енергия, ищецът е носител и на правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в имота на ответниците.

                                Ответникът Г.Я.В. не оспорва, че задължението му за топлинна енергия в периода м.октомври 2018 г. – м.януари 2020 г. възлиза на сумата от 713,53 лева, както и че същата се състои от суми за битово-горещо водоснабдяване, суми за отопление, сградна инсталация и дялово разпределение, както и че размерът на законната лихва за забава върху тази главница възлиза на сумата от 50,80 лева за периода от 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г., за което свидетелстват и приетите като доказателства справки за дължими суми, издадени от ищцовото дружество.

                                Ответникът И.Я.В. чрез назначения му от съда особен представител оспорва дължимостта на сумите.

                                В тази връзка по делото са извършени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица по които установяват, че за процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответниците е работела на отопление и на битово горещо водоснабдяване, както и че в имота има три радиатора, които през м.август 2020 г. са били свалени и затапени и един топъл водомер, който не е свален и е отчел показание 870. Установено е и това, че в жилището на ответниците е ползвана топлинна енергия от радиатори, за сградна инсталация и за БГВ, като разпределението на топлинната енергия от трите радиатора е на отопляем обем 117 куб.м., сградната инсталация се разпределя според обема на жилището, в случая 145 куб.м. В.л.инж.Е. дава заключение и за това, че несъответствието между реалните отчети на ВиК и на ищеца в начисленията на изразходена топла вода в имота на ответниците е несъществено и се дължи на това, че периодите на отчет не съвпадат напълно. Според вещото лице Д. по изготвената от нея съдебно-счетоводна експертиза, задължението на ответниците е формирано от неизплатени стойности по фактури, издадени за периода 09.11.2018 г. – 07.02.2020 г. и по компоненти е формирано, както следва: БГВ-591,19 лева, отопление – 665,07 лева, сградна инсталация-161,20 лева, дялово разпределение-9,60 лева.

                                Към настоящото производство е приложено в цялост ч.гр.д.№*****/2020 г. по описа на РС-Бургас, от материалите по което се установява, че по заявление на „Топлофикация Бургас” ЕАД, подадено на 30.03.2020 г. е издадена Заповед №***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ****.2020 г. срещу длъжниците Г.Я.В. и И.Я.В., за сумата от общо 1477,06 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода октомври 2018 г. – януари 2020 г. и за сумата от 101,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението на 30.03.2020 г. до изплащане на вземането, като от посочените суми всеки от ответниците дължи половината, или главница от по 713,53 лева всяка и мораторна лихва от по 50,80 лева всяка.

                                При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

                                При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№***/2020 г. по описа на БРС Заповед №***/****.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                                Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземанията за главница и законна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на всеки от длъжниците Г.Я.В. и И.Я.В..

                                В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, и това, че ответниците имат качество на потребител на топлинна енергия за процесния период. Този факт не се оспорва от ответниците.

                                Наред с горното, в тежест на ищцовото дружество е да установи и количеството на доставена топлоенергия в обекта на ответника през процесния период, нейната стойност, както и размера на претендираната мораторна лихва.

                                Съобразно редакцията на ЗЕ, приложима за исковия период, облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия до конкретен имот възниква съобразно закона по силата на договор, сключен при общи условия между топлофикационното дружество и потребител на топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или носител на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа собственост. Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент” е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

                                Изложеното обосновава като извод, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците за вземанията на ищеца за дължимите суми за доставена чрез продажба, в периода м.10.2018 г. – м.януари 2020 г. топлинна енергия в обект, находящ се в гр.Б**, к-с „********, ответниците следва да имат качеството на собственик или ползвател на обекта, а от събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че същите са съсобственици на процесния имот при равни квоти и като такива дължат разделно, стойността на доставената в процесния периода топлинна енергия, чийто размер е установен по делото.

                                По делото не са ангажирани доказателства за извършени от ответниците плащания на търсените за процесния период суми, нито към падежа им, нито към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и исковете за главница следва да се уважат в заявените размери, тъй като методиката, по която ищецът е изчислил количеството доставена топлинна енергия, компонентите на задължението, начина на калкулирането им съобразно цените за топлинна енергия за битови нужди, е правилно приложена.

                                Като последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в съда на 30.03.2020 г. до окончателното плащане.

                                Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в гр.Бургас, приети с Решение по Протокол №01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация-Бургас” ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-007/07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

                                Изложеното обосновава като извод, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за периода от 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и доказан в размер от по 50,80 лева за всека от ответниците, представляващ 1/2 част от общо дължимото за този период обезщетение от 101,60 лева.

                                По разноските:

                                За исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер 639,43 лева, от които 300,00 лева е възнаграждението за вещите лица, 170,00 лева е възнаграждението на особения представител и 169,43 лева е платената държавна такса по разделните искове, като всеки от ответниците следва да заплати по 319,72 лева.

                                С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което ищецът е сторил разноски в размер на 130,57 лева, от които 65,29 лева е припадащата се част която всеки от ответниците следва да заплати.

                                Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че всеки от ответниците Г.Я.В., ЕГН **********, адрес *** и И.Я.В., ЕГН **********, адрес ***, дължат на ищеца Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.Б*, кв.“***“, представлявано от Изп.Директор инж.Х* И* И*, съдебен адрес ***, к-с „****, чрез адв.М.А*, сумата от 713,53 лева (седемстотин и тринадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща ½ част от главница в общ размер на 1427,06 лева за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.10.2018 г. – м.януари 2020 г. и сумата от 50,80 лева (петдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща ½ част от мораторната лихва за забава в общ размер на 101,60 лева, дължима за периода 01.12.2018 г. - 24.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.03.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.№*****/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***/****.2020 г.

                                ОСЪЖДА всеки от ответниците Г.Я.В., ЕГН **********, адрес *** и И.Я.В., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.Б*, кв.“***“, представлявано от Изп.Директор инж.Х* И* И*, съдебен адрес ***, к-с „****“, зад ******, чрез адв.М.А*, сумата от 319,72 лева (триста и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство, съразмерно на квотата в собствеността.

                                ОСЪЖДА всеки от ответниците Г.Я.В., ЕГН **********, адрес *** и И.Я.В., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.Б*, кв.“***“, представлявано от Изп.Директор инж.Х* И* И*, съдебен адрес ***, к-с „*******, чрез адв.М.А*, сумата от 65,29 лева (шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно на квотата в собствеността.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                Банкова сметка, ***:IBAN:***

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е