О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
…………...2019 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН И.1. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
сложи за разглеждане ВЧН дело № 66 по описа за 2019 година
докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 243 от НПК.
С Определение № 251/28.12.2018 г. по ЧНД № 397/2018 г. PC – Тетевен е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство
от дата 14.11.2018 година на Районна прокуратура гр.Тетевен по следствено дело
№3/2018 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, за престъпление по чл.131 ал.1
т.2, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като законосъобразно.
Срещу
определението е постъпила въззивна жалба вх. № 354/23.01.2019 г. от адв. Ст. С.
договорно упълномощен повереник на А.В.Б., ЕГН **********, И.Я.Р., ЕГН **********
и Т.Г.Г., ЕГН ********** – пострадали лица по сл. дело №3/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Ловеч, в
която сочи, че определението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което счита, че следва
да бъде отменено, като бъде отменено постановлението на РП Тетевен, с което се
прекратява наказателно производство по следствено дело №3/2018 година по описа
на ОСлО при ОП Ловеч, за престъпление по чл.131 ал.1 т.2, във връзка с чл.130
ал.1 от НК и се дадат задължителни указания за прилагане на закона.
Възразява,
че първоинстанционният съд е преповторил съдържанието на постановлението, като
се е позовал на факти и доказателства, които не са били приложени по следствено
дело №3/2018 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, които не са коментирани от
заместник районния прокурор и не са им предявявани след приключване на
разследването.
Посочва,
че съдържанието на постановлението за прекратяване на досъдебно производство №
358/2017 година, по описа на РУП на МВР гр.Тетевен му е станало известно, тъй
като след приключване на разследването, на Т.Г.Г. е изпратено екземпляр от
същото, от което е установил, освен това, че Г. въобще не е привличан като
обвиняем по ДП №358/2017 г. по описа на РУП на МВР гр.Тетевен са събрани
категорично доказателства, че Г. не е виновен, и които напълно оборват
твърденията на свид. С.Ю.А.за случилото се на 27.12.2018 год.
Прави
възражение, че съдът въобще не се е произнесъл по възраженията му, касаещи факта,
че едва с постановлението за прекратяване на следствено дело №3/2018 година по
описа на ОСлО при ОП Ловеч, на него му е стана известно, че по това следствено
дело е разпитван свидетел – очевидец – свид. И.М.И., който е брат на кмета на
с. Б., обл. Ловеч, за когото по делото са събрани данни, касаещи опит да
повлияе на пострадалите, да оттеглят жалбата си срещу полицейския служител.
Само
тези два факта счита за достатъчни, определението да бъде отменено и върнато на
РП Тетевен; за ново предявяване, за да се запознаят той и пострадалите с всички
доказателства, събрани по следствено дело №3/2018 година по описа на ОСлО при
ОП Ловеч.
Възразява,
че в определението си, първоинстанционният съд, без да има необходимата
експертиза, прави изводи и заключения за това, какви следи е следвало да има по
лицето пострадалата А.В.Б. и възможно ли е това да е удар и др., поради което
счита, че определението се явява и явно необосновано. Счита, че тези въпроси е
следвало да бъдат зададени на вещо лице или лица, които след преглед да
отговорят, дали механизма на счупване на зъба на Б. е този, който тя описва и
който е описан в медицинските пред съд на д-р Биковска – зъболекар и д-р Мери
Газемба.
Повереникът
счита, че правилният анализ на доказателствения материал е онзи, който той е
направил в жалбата си до Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, и за която счита, че
очевидно е препратена на PC Тетевен, за
да се образува ЧНД №397/2018 год. на PC Тетевен, а
не анализът, направен от първоинстанционния съд в обжалваното определение и
този, направен от прокурорът в постановлението му за прекратяване на сл. дело
№3/2018 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч.
Според
адв. С., както е посочил в жалбата си, по която е образувано ЧНД № 39782018
год. на PC Тетевен „За
да прекрати наказателното производство, Зам. районен прокурор Пончев е направил
опит да игнорира безспорните доказателства със спорни такива, като в крайна
сметка е достигнал до абсурдния извод, че няма извършено престъпление. Позовал
се е на факти и доказателства, част от които не са ми били предявени, както е
посочено в случая, като прави опит, само въз основа на гласни доказателства, да
игнорира всички други, безспорно доказващи, че в случая има извършено
престъпление и то от известен извършител.
Очевидно,
без изрично да е посочил в постановлението си, прави опит да не кредитира с
доверие показанията на всички свидетели, пътували в автомобила на Т.Г.Г. на
27.12.2017 год. за случилото се в района на гробищния парк в с. Б., обл. Ловеч,
а по-късно и пред сградата и в сградата на РП Тетевен. В действителност, тези
свидетели – А.В.Б., И.Я.Р., Т.Г.Г., Т.Т.Н., Г. Г., без да им е повлияно от
когото и да е, са разказали онова, което са могли да възприемат от мястото, на
което са седели в автомобила, в който са се возили и на мястото, където са
стояли пред сградата на РУ-МВР Тетевен по-късно същия ден. Показанията им
обаче, при обективна преценка водят до извода, че без никакво основание,
полицейският служител С.Ю.А., е нанесъл побой на А.В.Б., като в следствие на
удара е счупил преден зъб, който факт е удостоверен макар и на латиница в
медицинското на д-р Биковска, а в следствие на ударите, по тялото й има следи
от наранявания, поставил е белезници на Т.Г.Г. по начин, по който да му
причинят болка и нараняване, а в сградата и пред сградата на полицейското
управление е извършил недопустими прояви, спрямо пострадалата И.Я.Р..
В
хода на следственото дело, вместо да се съберат и други, съотносими
доказателства, каквито са съдържанието на всички обаждания към тел. 112,
подаден от пострадалите лица на 27.12.2017 год., вместо да се допусне исканата
експертиза, зам. районен прокурор Пончев по необясними причини, не уважи
исканията, но това не пречи, да се приеме за безспорно установено, че
посоченото в жалбата на А.В.Б., И.Я.Р., Т.Г.Г. И Т.Т.Н. до Окръжна прокуратура
– гр. Ловеч е истина.
Не от
теорията на конспирацията, както приема прокурор Пончев, а от теорията на
доказателствата на българското наказателно право, следва да се приеме, че
показанията на св. С.Ю.А., В.Х.С., св. И.М.И.не могат да бъдат кредитирани с
доверие, за случилото се на 27.12.2017 год. в района на с. Б., пред сградата и
в сградата на РУ-МВР Тетевен, поради следното:
Те са
в противоречие със съдържанието на медицинските документи, приложени към
жалбата, като в медицинското на д-р Биковска е записано на латиница, че зъбът е
счупен, съдебно-медицинската експертиза и показанията на пострадалите и свидетелите очевидци -
лицата, които са се возили в автомобила и явили се пред сградата на РУ - МВР
Тетевен. Твърдяното от А. е негова защитна позиция, а В.Х.С. е бил старши на
наряда, следвало е да предприеме действия за прекратяване на действията на А.,
а след като не е сторил това, същият носи административна и наказателна
отговорност. Св. И.М.И.е брат на кмета на с. Б., като очевидно е заинтересован
от изхода на делото, с оглед твърдяното от свидетелите поведение на Кмета на с.
Б.. Тези показания - на свидетеля И.ми стават известни за пръв път, като
недоумявам, защо не са ми предявявани, за да направя искане за проверката
им."
Твърди, че ако прокуратурата е имала някакво
съмнение, че именно С.Ю.А.е автор на телесните увреждания, причинени на А.В.Б.,
И.Я.Р. и Т.Г.Г. на 27.12.2017 год. описани в жалбата им до ОП – Ловеч, то е
следвало да уважи всички направени от него доказателствени искания, а не да
прави еквилибристики с гласните доказателства, дадени от очевидно
заинтересовани лица, каквито са полицейските служители в случая, и да събере
онези документи, които задължително са изготвени на 27.12.2017 год. от наряда,
работещ по контрол на движението в състав С.Ю.А.и В.Х.С., като сочи, че
нарядите на полицията изготвят задължителни документи, касаеща дейността им,
които се регистрират в електронния регистър на полицията и изпращат в ОДМВР
Ловеч, поради което прави извод, че е почти невъзможно да се промени
съдържанието им. Възразява, че по делото няма докладни, ежедневен отчет на
наряда и други такива, от дата 27.12.2017 год. до 04.01.2018 год., от които да
е видно, че наряда в състав С.Ю.А.и В.Х.С. е нападнат, бит и обиждан, както се
сочи в постановлението, защото счита, че такава случка просто няма, като прави
възражение и че все още не е установено, с кой автомобил е бил наряда, има ли
записващо видео и аудио устройство и какво е съдържанието на същите.
Твърди, че това не е първата
проява на агресия, демонстрирана от С.Ю.А., като му е известно, че в периода
2017 год. – 2018 год., за установяване на поведението му, са образувани три
следствени дела и три проверки, поради което с негов сигнал до Апелативна
прокуратура – гр. Велико Търново е поискал проверка по начина на водене на
делата и проверките, както и резултатите от същите и такава проверка е била
извършена от Окръжна прокуратура – гр. Ловеч.
Счита за недопустимо
обстоятелството защо прокуратурата в гр. Тетевен, вместо да предприеме действия
за прекратяване на подобно поведение, като описаното в жалбата на А.В.Б., И.Я.Р.
и Т.Г.Г., се опитва проблема да бъде прехвърлен на съда. Счита, че има
достатъчно доказателства, които съществуват и следва да бъдат събрани по реда
на НПК, каквито са освен посочените по-горе и записите на обажданията на тел.
112 на 27.12.2018 год., като на един от тях до колкото му е известно сочи, че
се чуват и писъци, а описаният побой е станал непосредствено под камерата на
АПИ, разположена срещу гробищния парк на с. Б., обл. Ловеч на ПП I – 4 София – Варна, като при желание на
обвинението, записа може да бъде прегледан и установено, кой твърди истината – Б.,
Р. и Г. или С.Ю.А.и защо първоинстанционният съд не е отменил постановлението,
въпреки очевидните процесуални нарушения при изготвянето му и абсурдния анализ
на доказателствения материал, направен от заместник районния прокурор.
Твърди, че случаят е станал
обществено доС.ие и се надява, че съдът и прокуратурата ще проявят
безкомпромисност, като посочва, че не се касае за инцидентна, а поредна проява.
По изложеното в жалбата моли
въззивния съд да отмени Определение № 251/28.12.2018 год., постановено по ЧНД №
397/2018 год. на PC Тетевен, с което е потвърдено като
законосъобразно постановление 14.11.2018 год. на Николай Пончев, Зам. районен
прокурор в РП Тетевен, за прекратяване на Сл. дело № 3 по описа на ОСлО при ОП
гр. Ловеч и да даде задължителни указания за уважаване на всички направени
искания в хода на следствено дело, да му бъдат предявени всички материали по
разследването и бъде привлечен като обвиняем С.Ю.А..
В жалбата е направил
доказателствени искания: Да се изиска досъдебно производство №358/2017 година,
по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, цитирано в обжалваното определение на PC Тетевен, за да се установи, че Т. Г. Г. не е
демонстрирал поведение на 27.12.2017 год., каквото се твърди от С.Ю.А., както и
да се изиска от Окръжна прокуратура постановление на прокурор
Кирил Петров, по извършена проверка по сигнал на адв. С.К.С. от 20.08.2018 год.
до Административния ръководител на Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново,
за да установи въззивния съд, че случилото се по сл. дело №3/2018 год. на ОСпО
при ОП – Ловеч, не е инцидентна, а поредна проява на С.Ю.А..
Като взе
предвид изложените възражения и съображения в жалбата, събраните по делото
доказателства, съображенията в определението на РС – Тетевен и РП – Тетевен, въззивната
инстанция счете за установено следното :
Делото е образувано на 12.01.2018
година за това, че на 27.12.2017 година, около 13,30 часа, в с.Б., Ловешка
област, при гробищния парк, от полицейски орган, при или по повод изпълнение на
службата или функцията му е причинена лека телесна повреда на А.В.Б. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е престъпление по чл.131 ал.1 т.2, във връзка с чл.130 ал.1 от НК.
Същевременно е установено, че за същия случай, но с оглед
данни за деяние по чл.270 ал.1 от НК, извършено спрямо полицейските органи от
страна на Т.Г. е било образувано на 27.12.2017 година досъдебно производство
№358/2017 година, по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, производството, по което е
прекратено с постановление на прокуратурата от 08.05.2018 година и същото е
влязло в законна сила.
ПО ФАКТИТЕ
На 27.12.2017 година свидетелите В.С.Х.-полицейски
инспектор пътен контрол и С.Ю.А.-мл.полицейски инспектор и двамата униформени
служители на РУП на МВР гр.Тетевен били на работа от 08,30 часа до 20,30 часа,
като съгласно утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция
в следобедните часове на деня със служебен патрулен автомобил „***“ с ДК№ ***
се намирали на ПП-I-
След тези действия на Г., Х. и А.
незабавно се качили в патрулния автомобил и потеглили след автомобила,
управляван от пострадалия, с намерението да предприемат мерки за непристойното
му поведение, както те преценили държанието му към тях, като длъжностни лица
при и по повод изпълнение на службата им и поведението му на водач на МПС. Х.
уведомил дежурния по управление- свид.Пламен Филев, за случай с лице, на което
е съставен фиш и последващи обиди от негова страна, спрямо което те ще
предприемат задържане по реда на ЗМВР. Полицейският автомобил управлявал А. и
настигайки автомобила на Г., свид.Х. подал сигнал със стоп-палка, като
първоначално Г. не се подчинил и продължил движението, което накарало полицаите
да го изпреварят и препречат посоката му с полицейския автомобил, като от
самото начало те се движели с включени сигнални светлини, така че Г. спрял на
уширение на пътя непосредствено преди първите сгради на с.Б. и района на
гробищата. От патрулния автомобил пръв слязъл Х. и се отправил към колата на Г.,
откъдето слезли всички лица, а именно Г., пътуващият на предната седалка негов
братовчед- свид.Т.Н., както и пътуващите отзад три жени-А.Б., майка на Г., И.Р.,
с която Г. живеел на семейни начала и М.Г.Д., фактическа съпруга на Т.Н.. Г.
отново изпсувал и питал какво искат от него. Всички, основно жените, започнали
да викат, да вдигат шум, да задават въпроса какво се занимават с тях. При
устното уведомление, високо и ясно, от страна на Х. към Г., че ще бъде задържан
в сградата на полицията, Г. го хванал за ръкавите на униформената дреха и
задърпал, като същевременно викал, хем, че го удрят и щипят, като Х. е
категоричен, че никой от двамата-той или А., който приближил, но стоял в
страни, не докосвали Г., хем, че сега те, имайки пред вид себе си и
придружаващите го, ще „оправят“ полицаите. Жените наобиколили двамата полицейски
служители, викайки, а в същото време Г. хванал Х. през тялото, намирайки се
лице в лице с него, сключвайки пръсти зад гърба му и започнал да го стиска и не
пуснал Х., въпреки няколкократните устни предупреждения от него и намесата на
свид.А., които опитвал да издърпа ръцете на Г., докато Х. сам не се отскубнал и
вече съвместно с А., предприели поставянето на белезници на ръцете на Г., отзад
зад тялото му, прилагайки сила и полицейски техники, за да извият ръцете му
отзад, след което го качили в патрулния автомобил на задната седалка.
Моментът на спиране на автомобила
на Г. и описаните действия с Г. бил пряко възприет от свид. И.М.И., който
пътувал в обратната посока, напускайки с.Б., когато насрещни автомобили му
пресветнали с фарове. И.посочил, че възприел, че полицейски автомобил с
включени светлини изпреварва и спира друга кола на пътно уширение, като сам
отбил в ляво и спрял на същото уширение недалеч и излязъл от колата си, за да
види какво се случва. Познавал Х. и А. като полицейски служители, познавал и Г.,
тъй като го бил наемал да му върши работа. Видял, че Х. слязъл от полицейската
кола и се насочил към автомобила на Г., от който автомобил излезли всички лица,
както и че Г. се спуснал и хванал през кръста Х. и една от жените дърпала същия
полицай за дрехата. Свидетелят И.поискал да се намеси, за да окаже съдействие
на полицаите, но бил възпрян с жест от свид.А., който разбутал лицата около Х.
и заедно задържали Г., поставяйки му белезници. Свидетелят е категоричен също,
че никой, в частност Г. или жени, не са били удряни, не са падали на земята и
че цялата случка продължила по-малко от минута.
След поставяне на белезници на Г.
и качването му на задната седалка на патрулния автомобил, като той продължил да
се съпротивлява и двамата упражнили сила, до него на същата седалка седнал Х.,
а А. заел местото на водача. Обидите и заканите, че ще пишат жалби, че
полицаите ще бъдат уволнени и че ще се саморазправят с тях от спътниците на Г.
продължили, като до потеглянето, което станало по най-бързия начин, те
започнали да удрят с ръце автомобила, а при пътуването до гр.Тетевен, Г. не
спирал с непристойното си поведение. Пристигайки в сградата на РУП на МВР
гр.Тетевен, Г. бил въведен в управлението и задържан със изготвяне на
съответните документи. Х. отишъл в стаята на КАТ и повече не се занимавал със
случая, нито възприел нещо в или извън управлението. Г. бил воден до болницата
за предвидения в закона преглед от свидетелите А.Л.Л. и К.И.К., униформени
служители на РУП на МВР гр.Тетевен, които също били на работа този ден. При
излизането си от сградата, за да отведат лицето до болничното заведение Л. и К.
възприели група лица, които започнали да викат, че ще пишат жалби, ще наемат
адвокат затова, ще викат телевизия, заради задържането на Г.. В болницата Г.
бил прегледан, не се оплакал от нищо, както заявяват и двамата полицаи и при
връщането си въпросната група граждани отново били заварени и отново започнали
да викат и се заканват по описания начин. В това време излязъл от управлението
свид.С. А. и казал на Л. да го придружи, като двамата заминали със служебен
автомобил служебно по сигнал в с.Г.. При появата на А. отвън,същият е
поссочил,че към него имало обиди от групата лица и същите закани, че ще бъде
уволнен и други, като той не реагирал, а К. въвел Г. в управлението.
Междувременно влязъл мъж, който се представил за баща на Г. и питал какво се
случва, като дежурният Ф.го информирал, че Г. ще бъде задържан по реда на ЗМВР,
както и му разяснил, че може да закупи някакви храни и вода за него. По-късно
същият човек се върнал и донесъл покупки, придружен от момиче и двамата се
срещнали за кратко с Г., след което всички си заминали. Ф.твърди, че получил
обаждане от дежурния полицай в ОД на МВР Ловеч, че е постъпил сигнал на
тел.112, че полицай е взел телефон на някого, без уточнения, поради което и
липса на такива данни той или който и да е не предприел нищо. Л. и А. се
върнали от сигнала в с.Г., когато пред управлението не е имало близки или
познати на Г..
В дневника за получени и
предадени сигнали и разпореждания на РУП на МВР гр.Тетевен са били отразени
двете съобщения до дежурната част.В 14,30 часа, съобщението за поведението на Г.
и че ще се предприеме задържането му, което е предадено по съответния ред и е
отразено, че е образувано цитираното по-горе досъдебно производство за
престъпление по чл.270 ал.1 от НК и в 16,05 часа съобщение от жена за взет
телефон от полицаите пред РУП на МВР гр.Тетевен.
По делото са приложени данни от
тел.112, отразеното време е 16,08 часа и 16,13 часа за обаждане от свид.А.Б. и
обратно обаждане до същата от оператор, в което тя заявява, че полицаите им
посягат пред районното управление, че ги псуват и показват „средни пръстове“,
чупят им ръцете и вземали телефона от тях и че вкарали момчето, сина й, за едни
светлини, а колата била редовна, бутнали я, хванали я, взели на момчето
телефона.
По делото са приложени медицински
свидетелства за преглед извършен на 04.01.2018 година на А.Б. от стоматолог-д-р
Биковска и от 05.01.2018 година, за преглед на Т.Г., извършен от д-р Мери
Газемба- съдебен лекар, която в последствие е извършила и две
съдебно-медицински експертизи по същите писмени данни за установяване характера
на телесните увреждания на Б. и Г.. От прегледите е видно, че при свид.Б. е
било констатирано от д-р Биковска разклащане на втори горен в ляво зъб със
зачервяване и подуване на венеца около зъба, както и леко разклащане на горен
трети зъб ляво, а според експертизата повредата е от травматично естество. В
експертизата не фигурират данните от медицинското свидетелство, че при прегледа е констатирано, че при външния
оглед на Б. не са установени никакви промени по лицето и устата. При Г. са
установени при прегледа две охлузвания по вътрешната и външната повърхност на
лявата ръка с линейна форма, дължина съответно 3 и
ПО ПРАВОТО
РС-Тетевен в определението си е
посочил,че в показанията си жалбоподателите по настоящото дело и в показанията
на свидетелите Т.Н., Г. К., съпруг на Б., Р.К.Р.и Р.М.Д., съответно зет и снаха
на Б., се съдържат твърдения, които съдът не приема за обективни и съответно не
ги кредитира.
Мотивирал се е с това ,че според
пътуващите в колата на Г., свид.С. А. е предприел проверката на документите,
представяйки се на водача при първото спиране на автомобила преди с.Б., което
противоречи на установената и възприета от съда фактическа обстановка по-горе,
а именно, че това е извършил свид.В. Х.. Освен това Г. твърди, че още при
съставянето на фиша от Х., А. е започнал да го щипе по корема, да го псува, да
заявява, че ще „прави цигани и помаци на сапун“. При повторното спиране, отново
А. е слязъл първи, разпоредил е на Г. да слезе от автомобила, което той
изпълнил. А. предприел поставяне на белезници на ръцете му, като Г. питал защо
го прави, но А. продължил да го псува и повтаря едни и същи закани. След това А.
го ударил с длан в областта на дясното око, като с ключове го ръчкал в ребрата.
В това време майка му- Б., слязла от колата, питайки защо постъпва така, при
което А. я ритнал и тя паднала на земята. Изправила се и отново попитала, при
което А. я ударил с юмрук в лицето и тя отново паднала, станала и от устата и
потекла кръв. Намесила се да помогне и М. Д., която също слязла от колата, но А.
я блъснал по шията, като й скъсал златен синджир. А. поставил белезниците на
ръцете на Г., след което го ударил няколко пъти с юмрук в корема и в главата в
ляво, качил го в автомобила и стегнал по-силно белезниците. Двамата полицаи
седнали за предните седалки, като А. шофирал и по време на шофирането с дясната
си ръка нанесъл още няколко удара по главата.
Свидетелката Б. е дала показания,
че при повторното спиране, А. слязъл от полицейската кола, а другият полицай е
останал в автомобила, приближил е колата им и отворил вратата на водача, като
започнал да дърпа сина й за дрехите, за да го свали, както е бил с поставен
обезопасителен колан, като същевременно псувал Г. на майка. Г. откопчал колана
си и А. го измъкнал, след което му сложил белезници. Когато Г. попитал защо,
започнал да го удря с юмрук в корема, Б. слязла от колата и също попитала А. по
каква причина слага белезници на сина й, но била напсувана на майка и ударена в
тялото с ръка, при което паднала на земята и в това положение, лежейки близо до
асфалтовата настилка, А. я ритнал няколко пъти в левия крак. Б. се изправила,
казала, че синът й нищо не е направил, но получила удар с юмрук в областта на
устата, от който отново паднала, останала по-дълго време на земята, държейки се
за устата, като видяла кръвотечение и установила на момента, че втория й зъб
горе в ляво е разклатен, а по-късно паднал. Видяла, че от колата слиза М., но
при приближаването си била бутната по шията и се скъсал синджирът й. След това А.
натиснал главата на Г., качил го на задната седалка, седнал до него, а другият
полицай обърнал колата към Тетевен, като при потеглянето А. показал среден
пръст и „изпратил въздушни целувки“.
При така констатираните
противоречия между свидетелските показания,РС-Тетевен е следвало да отмени
постановлението за прекратяване на наказателното производство ,като
необосновано и да върне делото на прокурора
Необосноваността в конкретния
казус е в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката
на доказателствата и по-точно не е са отстранени противоречията между гласните
доказателства по предвидения за това процесуален ред.Следвало е да се извършат допълнителни следствени
действия за отстраняване на тези противоречия .Един от процесуалните способи в
тази връзка е извършването на „очна ставка” между свидетелите С. А.,В. Х. и
свидетелите посочени по-горе ,като спътници на Т.Г..Между впрочем такова искане
е направил и свидетеля С. А./л.60,том2/ ,като същото не е уважено по непонятни за въззивната инстанция
причини,но така или иначе с оглед установяване на обективната истина по делото
,а и с оглед на задължението на разследващите органи за всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото съгласно разпоредбата на чл.14
ал.1 от НПК е следвало да бъде извършено такова процесуално действие..
Все в тази връзка ,РС-Тетевен е
приел,че твърденията на Б., Г., Н. и Д.,
че първата от тях е ударена в устата от А. и това е довело до разклащане, а
както твърди Б. и загуба, на втори горен в ляво резец, противоречи, освен на
показанията на Х., А. и И.и на един особено съществен и пропуснат и от
съдебно-медицинската експертиза факт, че по лицето и устните на Б. не са
установени каквито и да е изменения, следователно, каквито и да е наранявания,
констатирано и в медицинското свидетелство от д-р Биковска и потвърдено от
същата в разпита й по делото.Т.е.РС-Тетевен правилно е констатирал пропуск при заключението на вещото лице ,изготвило
съдебно медицинската експертиза,но вместо да посочи,че следва да бъде назначена
допълнителна такава и вещото лице да отговори и на тези въпроси е влязъл във функциите
на вещо лице и е дал заключение, че ако пострадалата била ударена пряко със
сила,то това няма да доведе до избиване на зъб, с юмрук в областта на устата. Приел
е и ,че е изключено е юмрукът на А. да е попаднал само върху зъба на Б., да
предизвика поддаване и разклащане на същия, без да нарани горната или долната
или и двете устни, въобще областта на устата на пострадалата.Съгласно
разпоредбата на чл.144,ал.2 от НПК експертизата е задължителна,когато
съществува съмнение относно характера на телесната повреда.Още повече,че в
медицинското свидетелство при интраоралния преглед ,д-р В.Биковска е посочила
като констатация –разклащане на горен ляв,втори зъб,втора трета степен.Силна
болка при опипване и почукване Венеца около този зъб,горе ляво,втори е зачервен
и подут.В по-малка степен е разклатен и съседния зъб горе ляво трети.Като прогноза е посочила за 22 зъб вадене ,както и
нарушено хранене,говорене и естететика./л.13 т.1 ДП/.На л.77 е приложено
съдебно медицинско свидетелство ,видно от което е констатирано причинено
кръвонасядане в областта на левия крак на А.Б..На л.4 т.2 е приложено
заключение на вещото лице –съдебен лекар д-р Мери Газемба и д-р Велислав Симеонов-стоматолог хирург по
съдебно медицинската а експретиза /СМЕ/.Основателно е в тази връзка
възражението на адв.Ст.С.,***,че посоченото заключение е непълно.Нещо повече,от
страна на РС-Тетевен е прието,че телесното увреждане е констатирано на осмия
ден след инцидента, което само по себе си компрометира връзката му със същото, но
в самата експертиза давността на увреждането не е посочена и към настоящия
момент не може да се направи обоснован и категоричен извод ,какъвто е направил
РС-Тетевен,че заявеното от Б. и
близките й, че Б. е бита от А. не отговаря на истината.По-скоро това са
въпроси,чиито отговори би дала една допълнителна СМЕ.Още повече,че в самите си
показания като свидетеля Биковска е преповторила отразеното от нея в
медицинското свидетелство без да внесе каквато и да е конкретика за случая
./л.71/.
Също така ,РС-Тетевен е приел, че
Г. и Б., както и техните близки не просто излагат в някаква степен защитна
теза, предвид образуваното на първо време дело за противоправно пречене на
орган на власт за случая, не просто правят оговор срещу полицейските служители,
за да омаловажат собственото си поведение или да им навредят, като форма на
ответна реакция, но те са изключително фиксирани, конкретно и само срещу
личността на свид.С. А.. Такъв извод би могъл да се направи според въззивната
инстанция едва след като бъдат отстранени посочените по-горе противоречия между
гласните доказателства и след обоснован анализ след това.На л.77 и сл.са
приложени констативни протоколи, от които е видно,че водещия досъдебното производство
е направил опити да се свърже и с лице на име Д. Н. ,който е бил очевидец на
„инцидента на 27.12.2017г…”но позвъняванията не са били успешни и не е
направена връзка с това лице,което е
съществено в настоящия казус ,предвид констатираните противоречия в гласните
доказателства,с оглед на което и следва по отношение на това лице да се събере
допълнителна информация чрез МВР и същия да бъде разпитан като свидетел.
Във връзка с това,че по делото са
приложени данни от тел.112, отразеното време е 16,08 часа и 16,13 часа за
обаждане от свид.А.Б. и обратно обаждане до същата от оператор, в което тя
заявява, че полицаите им посягат пред районното управление, че ги псуват и
показват „средни пръстове“, чупят им ръцете и вземали телефона от тях и че
вкарали момчето, сина й, за едни светлини, а колата била редовна, бутнали я,
хванали я, взели на момчето телефона е изготвена съдебно техническа експертиза
на мобилен телефон ./л.19 и сл.от т.2/.Свидетелските показания и тяхната достоверност в тази насока могат да
се проверят и след изискване на запис от камерите на Съдебна палата-Тетевен от
ГД”Изпълнение на наказанията„ София за този времеви интервал и съответно
назначаване на експертиза в тази насока.Такава информация може да бъде изискана
и от Агенция „Пътна инфраструктора”-София за времевия интервал от
14.00-15.00часа за района на изхода на с.Б. и също назначена съответна
експертиза от която да се установи преминаването и действията на водачите на
процесните автомобили с рег.№*** и л.а.”***”с рег.№***,при условие ,че се пази
такава информация.
Едва след извършването на тези
процесуални действия би могло да се
направи обоснован извод дали са налице данни за извършени престъпления от общ
характер и от кои лица.Респективно дали
са налице данни за извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.2, във връзка с чл.130 ал.1 от НК или по чл.286 ал.1 от НК.
Съобразявайки гореизложеното въззивната
инстанция приема, че жалбата на адвокат С.С.-договорно
упълномощен повереник на А.Б., И.Р. и Т.Г. е основателна, а постановлението на Районна
прокуратура-Тетевен за прекратяване на наказателното производство за
престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във връзка с чл.130 ал.1 от НК е необосновано и
незаконосъобразно.Предвид на това и определението на РС-Тетевен,с което е
потвърдено постановлението на РП-Т-н на
настоящия етап е незаконосъобразно и необосновано,
поради което следва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго,с което бъде отменено постановлението на Районна
прокуратура-Тетевен за прекратяване на
наказателното производство за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във връзка с
чл.130 ал.1 от НК като незаконосъобразно и необосновано и делото бъде върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагане на закона и посочени в
обстоятелствената част на определението.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 251/28.12.2018 г. по ЧНД № 397/2018 г. PC – Тетевен е потвърдил постановление
за прекратяване на наказателно производство от дата 14.11.2018 година на
Районна прокуратура гр.Тетевен по следствено дело №3/2018 година по описа на
ОСлО при ОП Ловеч, за престъпление по чл.131 ал.1 т.2, във връзка с чл.130 ал.1
от НК,и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановлението
на Районна прокуратура-Тетевен за
прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.131 ал.1 т.2
във връзка с чл.130 ал.1 от НК и връща делото на прокурора при Районна
прокуратура-Тетевен със задължителни
указания относно прилагане на закона и посочени в обстоятелствената част на
определението.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.