Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   №195 от  15.04.2013г. гр.Кюстендил

                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кюстендилският районен съд,                            гражданска колегия,

На пети април                                 две хиляди и тринадесета година,

В публично заседание,                                                в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

Секретар: Г.М.,

като разгледа докладваното от                                 съдия В.Джонева

гр.д.№91 по описа за 2013г.                                       на РС-Кюстендил

и, за да се произнесе,                                                             взе предвид:

 

Производството е по реда на Част “Трета”, глава “Двадесет и шеста”, чл.318 и сл. от ГПК – “Производство по брачни дела”.

Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** е предявил  срещу Е.Е.Г. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК с искане за прекратяване на сключения помежду им брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 В съдебното заседание страните са представили споразумение относно последиците от прекратяване на брака и на основание чл.321 ал.5 от ГПК, съдът е преминал към производство за развод по взаимно съгласие.

Съпрузите сочат, че съгласието им за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо. Молят съда да постанови решение, с което бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото споразумение.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна с доводите на страните и след като прецени, поотделно и в съвкупност, всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното:

Страните по делото са съпрузи. Сключили са граждански брак на 19.09.1969г. в село В., обл.Кюстендил. При сключването на брака съпругата, чието рождено фамилно име е “Н” е приела фамилното име на своя съпруг, съгласявайки се занапред да се нарича “Г.”. От брака си страните имат родени две деца, които са пълнолетни – Р. Г. Й., роден на ***г., и Г. Г. С., родена на ***г. По време на брака съпрузите са живели в жилище, представляващо къща, находяща се на адрес: село Б., ул.“***” №**, състояща се от два жилищни етажа.

Съпрузите декларират, че бракът им е разстроен и заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брачната връзка, изразено в молбата и в съдебно заседание. Представили са споразумение по чл.51 от СК, с което са уредили всички изискуеми се от закона въпроси във връзка с това прекратяване.

Съпругът декларира месечен доход в размер на 308.00 лева.  Доказателства за доходите на съпругата не се представиха.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: споразумение от 05.04.2013г., удостоверение за сключен граждански брак, декларация подписана от Г.Г. и  договор №9/19.04.1978г. за отстъпване право на строеж. 

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира, че молбата е основателна и следва да се уважи. Съображенията са следните:

Фактическият състав за уважаване на направеното искане предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ сключен брак; 2/ между съпрузите да е постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за неговото прекратяване; 3/съпрузите да изложат своето споразумение досежно последиците от развода, свързани с местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име; 4/ споразумението да защитава в максимална степен интересите на детето/децата.

По безспорен начин в настоящото производство се установи наличието на всички описани по-горе предпоставки. Страните са сключили граждански брак. Пред съда, в сключеното споразумение и изрично в съдебно заседание, молителите са изразили своето сериозно и непоколебимо съгласие бракът помежду им да бъде разтрогнат. Като непротиворечащо на закона и морала, по делото е прието постигнатото между молителите споразумение по чл.51 от СК, същото уреждащо всички лични и имуществени последици от развода.

Установявайки наличието на всички елементи от фактическия състав за допускане на развод по взаимно съгласие, съдът следва да уважи подадената молба, без да издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака.

С оглед доходите на съпрузите, съдът определя окончателна държавна такса за брачния иск в размер на 25.00 лева, внесени първоначално и изцяло.

Воден от горното, съдът

           Р Е Ш И :

 

П Р Е К Р А Т Я В А брака между Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** и Е.Е.Г. с ЕГН ********** ***, поради постигнато взаимно съгласие на съпрузите.

 У Т В Ъ Р Ж Д А В А  постигнатото между съпрузите споразумение, както следва:

 

ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Всеки от съпрузите ще ползва отделен етаж от семейното им жилище, находящо се в с.Б***, общ.Кюстендил, ул."*** " №**, представляващо двуетажна къща, придобита по време на брака, като Г.Й.Г. ще ползва първия жилищен етаж от тази сграда, а Е.Е.  Г. ще ползва втория жилищен етаж.

                   

Имуществените си отношения във връзка със съсобствените вещи съпрузите ще уредят доброволно или по съдебен ред.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг след развода.

 

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ:

След прекратяването на брака съпругата Е.Е.Г., ще продължи да носи брачното си фамилно име “Г.”.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: